Държавата предлага да увеличи с 500 млн. лева капитала на

Държавата предлага да усили с 500 млн. лв. капитала на Българската банка за развиване с концепцията парите да се употребяват за оказване на помощ на дребни и междинни компании, изпаднали във финансово усложнение поради епидемията от ковид. Това стана ясно след диалози на министъра на финансите Владислав Горанов с представители на работодателски организации и синдикати.

Средствата от ББР ще се употребяват по две посоки, разясни Горанов. Първото е издаване на портфейлни гаранции към комерсиалните банки, от които въпросните компании са взели заеми. Вторият вид за помощ е ББР краткотрайно да придобива част от капитала на закъсали финансово компании. Това ще става при условия за назад изкупуване за същата цена и без право на дял за държавната банка. По този мотив за "Банкеръ " някогашният началник на банката Сашо Чакалски разяснява:

„ Взетите ограничения за навременни, верни и добре дозирани. Банката за развиване има тъкмо тази задача – да подкрепя държавната политика в региона на кредитирането на дребния и междинен бизнес, добави той.

Това ще бъде втората масирана интервенция на някогашната Насърчителна банка в поддръжка на заплашен бизнес. През 2009 година банката заплати вместо страната към 250 млн. лева за невърнат в точния момент Данък добавена стойност - проблем, зародил поради дейностите на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. В ролята на недодялан фискалист и в условия на световна финансова рецесия той бе забранил връщането на Данък добавена стойност. Фирмите си получаваха вземанията по налога в доста редки случаи и то най-много на другарска основа. Тогава по самодейност на управлението на ББР и след утвърждение от Дянков банката върна забавените пари и предотврати сигурни банкрути на хиляди компании.Както е известно, напълно държавната ББР е ръководена от някогашния ръководител на КФН Стоян Мавродиев. Тя беше основана, с цел да финансира предпочитано дребния и междинния бизнес.

Другата мярка за подкрепяне на бизнеса, която беше оповестена в този момент планува страната да поеме за три месеца 60% от разноските за заплати на чиновниците на компании в рецесия, в случай че притежателят се ангажира да даде останалата част от сумата до цялостния размер на заплатата, както и да не редуцира хора за избран интервал. За тази помощ ще се кандидатства пред Агенцията по заетостта.

Владислав Горанов означи, че не може страната през фиска да размени действителната стопанска система. Според него тези ограничения оферират баланс сред това стопанският живот да продължи и първите наранени от рецесията компании да получат задоволително поддръжка.

Финансовият министър сподели още, че не е ясно какъв брой дълго ще продължи рецесията и това също постанова бюджетните средства да се употребяват деликатно. Горанов означи, че последната заповед на здравния министър разрешава огромна част от стопанската активност да продължи. В това число са строителството, услугите, банковата и застрахователната действия и други.

Горанов не изключи в по-далечна вероятност да има промени в периодите за заплащане на налози и осигуровки. Предстои в Министерството на финансите да се открие и гореща телефонна линия, на която компании могат да подават данни за забавени суми от държавни и общински структури. Всеки сигнал ще се ревизира, с цел да се разбере дали става дума за неразбирателство, или фактически има проблем, даде обещание финансовият министър.

<!--![endif]--> <!--![if-->