Кристина Патрашкова едва ли ще запомни с добро тазгодишната си

Кристина Патрашкова надали ще запомни с положително тазгодишната си отмора на морето. Журналистката показа в обществената мрежа, че до момента в който е почивала в другия завършек на България дружно със своя брачен партньор, крадци са нахлули в дома им, намиращ се на третия етаж на постройка в остарялата част на столичния квартал " Лозенец ", и са направили грабеж. " За следващ път домът ми стана обект на безочлив грабеж. Дързък, жесток, високомерен. Загубите са огромни, само че даже това не е най-важното. Замислям се за демоните в човешката душа, за прегрешението и опрощението. Почти се връщам към " Братя Карамазови " - за устрема към извисеното и безконечното дърпане към ниското. Въобще в главата ми се въртят нерадостни мисли за човешката същина. Наистина ли всички борещи се за правдивост са с чисти намерения или издигат лозунги, зад които прикриват мизерната си менталност? Основателни ли са претенциите ни за почтеност, откакто злото надвива в душата ти? Имаме ли съображение за висши идеали, в които не имаме вяра? Ще кажете, че става дума за бандити и маргинали? А не е ли далавераджийското въображаемо необятно публикувано? Просто си задавам въпроси какви са претенциите ни и какви сме самите ние. Дали не крещим за правдивост на площада, само че сме подготвени да влезем в непознат дом, тъй като сме тарикати, които могат да приберат нещо, за което не сме положили и минимално изпитание. Дали не се нервираме, че ни е лишен шансът да прецакаме другия. Май е редно да се взрем в самите себе си. Да си признаем мизерните намерения и дейности и по-късно да пожелаваме от другите. Не единствено от хората от властта, само че и от хората до нас. Накратко - закононарушение и наказване. Тези неща никой не ги схваща по-добро от Достоевски ", написа тя единствено няколко часа след грабежа.