Икономическите щети причинени от кризата с коронавируса ще струват стотици

Икономическите вреди породени от рецесията с ковид ще костват стотици милиарди евро. Социалният живот е неподвижен за неопределен срок. Колко дълго можем да издържим в това отдръпване? Йоаким Бауер счита, че не доста дълго. Той е порфесор по психоневроимунология, изследователска дисциплинираност, която се занимава с взаимоотношението сред душeвност, нервна и имунна система. Всички сме подложени на изолираност от околните ни, приятелите ни, роднините и сътрудниците ни. Бауер споделя: „ Повечето хора не могат да се оправят с това състояние, в случай че то продължи повече от четири седмици. “ Професорът счита, че ограниченията против разпространяването на ковид са верни, само че че блокирането на контактите и цялостната изолираност на хората под карантина са „ разрушителни в социално-психологическо отношение “. Доколко разрушителни скоро ще стане ясно. „ В момента следим един превъзходен инстикт: хората се сближават заради надвисналата заплаха “, споделя Бауер. Но това скоро ще завърши. „ На третата до четвърта седмица най-вече хората ще си кажат: стига толкоз “. И благотворният мир, който изпитваме, ще изчезне. Трябва да чакаме, че неспокойствието измежду обществото ще нараства. Йоаким Бауер е изключително угрижен за четирите механизми с които доста хора реагират на общественото изключване и самотност. Първият механизъм се назовава „ загуба на мотивация “. „ Социалните контакти задействат мотивационните системи в мозъка “, изяснява Бауер. Когато хората са изолирани, тези системи изключват интензивността им. Отделя се по-малко допамин и по-малко ендорфини. „ Това са тези субстанции, които ни държат витални и се грижат за това да се радваме на живота “, споделя Бауер. Ако мозъкът не отделя допамин, заради самотност, засегнатите изпадат в меланхолия. Вторият проблем: обществено изолираните в доста слуачаи стават по-чувствителни към физическата болежка. „ Ако изолирате хора, които към този момент страдат от някакъв тип болежка, самотата ще я усили “, споделя Йоаким Бауер. „ Ако преди не сте изпитвали болежка изолацията внезапно може да отключи такава. “ Третият проблем визира всички, въпреки в друга степен: това са все-по мощните чувства за боязън и стрес. В обществената изолираност стресовите системи в мозъка се задействат и се освобождава хормонът кортизол. Хормонът на напрежението може да докара до тревога и проблеми със съня. Повишеното равнище на коритзол, наред с ниското равнище на допамин водят до четвъртия проблем: „ Защитите на имунната система отслабват, когато хората изпитват самотност или обществено уединяване “, споделя той. Това потвърждават и изследвания като проучването на известния академик Джон Качопо, оповестено през 2015 година в научния вестник Proceedings of the National Academy of Sciences. Йоаким Бауер стига до просто умозаключение: „ Останали без контакти хората се разболяват и изпадат в меланхолия или стават нападателни “. Всички ние подвластен от обществените си контакти. Основната цел на вирусолози и епидемиолози е „ изправят кривата на разпространяване на вируса “. Това е вярно. „ Да, здравето на хората би трябвало да бъде предпазено, само че освен физическото. Трябва да се погрижим и за психическите, обществените и потребностите на хората от просвета. Ние подценяваме тези аспекти “, споделя Бауер.