Срам ме е колко не си знаем историята! Пореден повод за гордост, който не е в учебниците!
Автор: Ивайло Шопски
Срам ме е какъв брой не си знаем историята!
Пореден мотив за горделивост, който не е в учебниците!
Манчо Пунин и неговото въстание.
Манчо Пунин е роден в самото начало на ХІХ в. (1800-1802 г.) в с. Бистрилица. Като поотраства, става козар и броди надлъж и нашир със стадото си по баирите в Берковската планина, тъй че опознава местностите като пръстите на ръцете си.
За да се пази от разбойници и крадци, се въоръжава с пушка, револвер и сабя. При няколкото опита да бъде окраден, употребява оръжията си, с които се е научил да борави доста ловко. Много пъти се е притичвал на помощ на други козари и овчари, заради което печели тяхното почитание.
Българи и каракачани – дребният етнос, обитаващ полите на Берковския Балкан, го уговорят да се откаже от козарлъка и да сътвори чета, която да ги пази от своеволията на турците, крадците и разбойниците, като дават обещание те да я хранят, обличат и въоръжават.
Първи опити за протест
Манчо се съгласява и някъде през 1826 година става челник. Макар и малобройна – неговата тайфа се състои от 15-17 души, тя внушава почит у турците, тъй като на няколко пъти изпратените против нея потери се завръщат със загуби, без да съумеят да убият или заловят нито един въстаник. Започват да го назовават Манчо паша. Поробителите се опасяват да го преследват в планината, а и беят в Берковица не се усеща в сигурност. Това повдига самочувствието на българите и те провеждат две въстания (през 1829 и 1831 г.), които обаче приключват бързо и несполучливо. Водачи са им Пано Стамов и Гаврил Жарков. Войводата Манчо Пунин ги предизвестява, че не са добре проведени и готови, заради което ще се дадат непотребни жертви, само че когато те избухват, се включва в тях с четата си, с цел да подкрепи родолюбивото българско дело. През 1835 година Манчо Пунин се захваща с организирането на ново въстание. След Руско-турската война през 1828-29 година Сърбия става васално княжество върху една дребна територия, а има блян да се разшири. В търсене на поддръжка В началото на 1836 година войводата отива в Белград. Пред сръбски политици и военни показва концепцията да поддържат едно въстание в Берковско, след което то да се причисли към Сърбия. Разбира се, това е лъжовна версия, само че по този метод Манчо Пунин желае да получи някаква поддръжка. Уговарят се въстанието да избухне на 8 април, а до 25 март сърбите да изпратят 600 пушки и патрони за тях до границата, като Сърбия разгласи война на Турция. Сърбия не извършва нито едно от поетите от нея отговорности. Срещата за предаване на оръжието е преместена на Петрохан, където те доставят единствено 60 пушки и 8 револвера с малко патрони.
И макар че Сърбия не афишира война на Турция, Манчо Пунин взема решение да работи. Той е провел няколко отряда, които се концентрират в с. Бързия (на югозапад от Берковица), в махала Беговица (в северните покрайнини) и по една на западните и източните баири. При оповестения сигнал – огромен огън до часовниковата кула в Берковица, четирите отряда навлизат в града и след двучасово стълкновение завземат казармата и бейския сарай. Избити са към 60 турски бойци, а 130 се избавят с бягство по направление Боравци-Бойчиновци, като множеството от тях захвърлят пушките си. Победата опиянява въстаниците и те желаят настъплението да продължи към центъра на каазата* Голяма Кутловица (впоследствие Фердинанд, Михайловград, а през днешния ден Монтана).
Манчо Пунин обаче е реалист. Той счита, че тяхната цитадела са Берковският Балкан, неговото подножие, Петрохан и частично източните баири. Затова провежда лагери в местността Ашиклар, при днешната хижа Здравченица, а неговото барикада е в подножието на връх Мълък Ком. Битката при с. Гинци В средата на май турците изпращат един табор от София, с цел да се оправи с въстаниците. При с. Гинци Манчо им устройва засада и при прекосяването на тесния път го засипва с камъни и дървета. Въпреки това се завързва яростна борба, при която има доста жертви и от двете страни.
Поради понесените загуби турците се отдръпват към София. След това обаче подхващат по едно и също време нахлуване откъм Видин-Лом и Орхание (днешен Ботевград) към този момент с по два табора. За да резервира бойците си, Манчо Пунин ги изтегля в региона на връх Малък Ком. По пътя на турските табори той устройва голям брой засади, в които ликвидира забележителен брой турски бойци. За отбелязване е, че башибозукът не се включва в акцията, тъй като изпитва огромен боязън от Манчо паша.
Въпреки това, турците, подсилени с още един табор, напредват и в края на май доближават до връх Малък Ком, тъй като имат сведения, че там са основните сили на въстаниците. За тяхна изненада не откриват никой. С последните оживели въстаници Манчо Пунин се е отдръпнал на връх Голям Ком. Има вярване, че при изгрев слънце, когато времето е ясно, оттова на север се вижда Дунав, а на юг – планините Рила и Пирин, а дори и Родопите. Може би това са видели Манчо Пунин и неговите четници през 1836 година, когато там са посрещнали изгрева на слънцето. И тогава се появила небесна дъга.
В този момент Манчо Пунин се хвърля от скалата, само че вместо тялото му да се разбие в камъните, от тях излетява орел и се устремява към висините. доц.Йордан Василев /със съкращения/ Паметна плоча за Голямото Берковско въстание на Манчо Пунин от май 1836 година в село Бистрилица. * Кааза? или сподели? (на турски: kaza) е административно-териториална единица в Османската империя, поделение на санджак. Управлява се от каймакам. Съответствала е по значение на околия в България. Източник: socbg.com
Срам ме е какъв брой не си знаем историята!
Пореден мотив за горделивост, който не е в учебниците!
Манчо Пунин и неговото въстание.
Манчо Пунин е роден в самото начало на ХІХ в. (1800-1802 г.) в с. Бистрилица. Като поотраства, става козар и броди надлъж и нашир със стадото си по баирите в Берковската планина, тъй че опознава местностите като пръстите на ръцете си.
За да се пази от разбойници и крадци, се въоръжава с пушка, револвер и сабя. При няколкото опита да бъде окраден, употребява оръжията си, с които се е научил да борави доста ловко. Много пъти се е притичвал на помощ на други козари и овчари, заради което печели тяхното почитание.
Българи и каракачани – дребният етнос, обитаващ полите на Берковския Балкан, го уговорят да се откаже от козарлъка и да сътвори чета, която да ги пази от своеволията на турците, крадците и разбойниците, като дават обещание те да я хранят, обличат и въоръжават.
Първи опити за протест
Манчо се съгласява и някъде през 1826 година става челник. Макар и малобройна – неговата тайфа се състои от 15-17 души, тя внушава почит у турците, тъй като на няколко пъти изпратените против нея потери се завръщат със загуби, без да съумеят да убият или заловят нито един въстаник. Започват да го назовават Манчо паша. Поробителите се опасяват да го преследват в планината, а и беят в Берковица не се усеща в сигурност. Това повдига самочувствието на българите и те провеждат две въстания (през 1829 и 1831 г.), които обаче приключват бързо и несполучливо. Водачи са им Пано Стамов и Гаврил Жарков. Войводата Манчо Пунин ги предизвестява, че не са добре проведени и готови, заради което ще се дадат непотребни жертви, само че когато те избухват, се включва в тях с четата си, с цел да подкрепи родолюбивото българско дело. През 1835 година Манчо Пунин се захваща с организирането на ново въстание. След Руско-турската война през 1828-29 година Сърбия става васално княжество върху една дребна територия, а има блян да се разшири. В търсене на поддръжка В началото на 1836 година войводата отива в Белград. Пред сръбски политици и военни показва концепцията да поддържат едно въстание в Берковско, след което то да се причисли към Сърбия. Разбира се, това е лъжовна версия, само че по този метод Манчо Пунин желае да получи някаква поддръжка. Уговарят се въстанието да избухне на 8 април, а до 25 март сърбите да изпратят 600 пушки и патрони за тях до границата, като Сърбия разгласи война на Турция. Сърбия не извършва нито едно от поетите от нея отговорности. Срещата за предаване на оръжието е преместена на Петрохан, където те доставят единствено 60 пушки и 8 револвера с малко патрони.
И макар че Сърбия не афишира война на Турция, Манчо Пунин взема решение да работи. Той е провел няколко отряда, които се концентрират в с. Бързия (на югозапад от Берковица), в махала Беговица (в северните покрайнини) и по една на западните и източните баири. При оповестения сигнал – огромен огън до часовниковата кула в Берковица, четирите отряда навлизат в града и след двучасово стълкновение завземат казармата и бейския сарай. Избити са към 60 турски бойци, а 130 се избавят с бягство по направление Боравци-Бойчиновци, като множеството от тях захвърлят пушките си. Победата опиянява въстаниците и те желаят настъплението да продължи към центъра на каазата* Голяма Кутловица (впоследствие Фердинанд, Михайловград, а през днешния ден Монтана).
Манчо Пунин обаче е реалист. Той счита, че тяхната цитадела са Берковският Балкан, неговото подножие, Петрохан и частично източните баири. Затова провежда лагери в местността Ашиклар, при днешната хижа Здравченица, а неговото барикада е в подножието на връх Мълък Ком. Битката при с. Гинци В средата на май турците изпращат един табор от София, с цел да се оправи с въстаниците. При с. Гинци Манчо им устройва засада и при прекосяването на тесния път го засипва с камъни и дървета. Въпреки това се завързва яростна борба, при която има доста жертви и от двете страни.
Поради понесените загуби турците се отдръпват към София. След това обаче подхващат по едно и също време нахлуване откъм Видин-Лом и Орхание (днешен Ботевград) към този момент с по два табора. За да резервира бойците си, Манчо Пунин ги изтегля в региона на връх Малък Ком. По пътя на турските табори той устройва голям брой засади, в които ликвидира забележителен брой турски бойци. За отбелязване е, че башибозукът не се включва в акцията, тъй като изпитва огромен боязън от Манчо паша.
Въпреки това, турците, подсилени с още един табор, напредват и в края на май доближават до връх Малък Ком, тъй като имат сведения, че там са основните сили на въстаниците. За тяхна изненада не откриват никой. С последните оживели въстаници Манчо Пунин се е отдръпнал на връх Голям Ком. Има вярване, че при изгрев слънце, когато времето е ясно, оттова на север се вижда Дунав, а на юг – планините Рила и Пирин, а дори и Родопите. Може би това са видели Манчо Пунин и неговите четници през 1836 година, когато там са посрещнали изгрева на слънцето. И тогава се появила небесна дъга.
В този момент Манчо Пунин се хвърля от скалата, само че вместо тялото му да се разбие в камъните, от тях излетява орел и се устремява към висините. доц.Йордан Василев /със съкращения/ Паметна плоча за Голямото Берковско въстание на Манчо Пунин от май 1836 година в село Бистрилица. * Кааза? или сподели? (на турски: kaza) е административно-териториална единица в Османската империя, поделение на санджак. Управлява се от каймакам. Съответствала е по значение на околия в България. Източник: socbg.com
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ