Андреа Крисанти е преподавател по микробиология в университета в Падуа.

Андреа Крисанти е учител по микробиология в университета в Падуа. Антонио Касоне е някогашен шеф на отдела по инфекциозни заболявания в Италианския здравен институт. Ето какво описват двамата за инцидентния опит, който СПИРА ЗАРАЗАТА, написа Flashnews.bg. Вече мина един месец, откогато COVID-19 стартира похода си из Италия. И с над 40 000 инфектирани страната към този момент на второ място в света след Китай. Но в последните две седмици положителни резултати от пробно проучване демонстрират пътя, по който би трябвало да вървим. Започнахме на 6 март дружно с откриватели от универсrтитета в Падуа и Червения кръст. Тествахме всички поданици на Во, град с 3000 души население до Венеция. Тествахме всички. Включително тези, които нямат признаци. Това ни разреши да сложим хора в карантина още преди да имат признаци. Така спряхме разпространяването на ковид. Всъщност, изтрихме го напълно за по-малко от 14 дни. Наясно сме и имаме вяра, че за градове като Милано този метод е просрочен. Там инфекцията е отвън надзор. Но в страни, където има по-малко инфектирани, може да се работи по този метод. Да се разпознават и изолират клъстери. Да се поставят инфектираните под карантина, да се намерят и изолират контактните им. При това без значение дали имат признаци или не. Експериментът във Во – по случайност! До нашия опит се стигна инцидентно. Италианските управляващи реагираха прочувствено на първата гибел – тя беше тъкмо във Во. Целият град бе подложен под карантина и всеки гражданин – проучен. Тестовете бяха направени от нас в университета в Падуа. Още тогава бяхме наясно, че е това е неповторим епидемиологичен случай. Кандидатствахме да създадем нова серия от проби 9 дни по-късно и получихме позволение. В първите проби имаше 89 позитивни резултата. Във втория кръг от проби – 6. Те останаха в изолираност. Така спряхме вируса във Во. При това всички положителни от първите проби се възвърнаха. И нямаше новозаразени. Направихме забавно изобретение: по време на първия случай със признаци, към този момент 3% от популацията беше инфектирано. И все пак множеството от тях бяха асимптоматични. Така стигнахме до доста скъп извод: пандемията може да се спре, в случай че се тестват всички жители. Без значение дали имат признаци или не. Високият % смъртност в Италия се дължи на режима на тестване Природата на тази рецесия значи, че би трябвало да имаме ясно структуриран отговор. Това е основно. И тъкмо всеобщото тестване може да даде отговор до каква степен е стигнал вирусът и каква е смъртността от него. В Италия имаме проблем с доста високата смъртност – тя стига до съвсем 8%. Това е осезаемо по-високо в сравнение с в Китай и се приближава до процентана епидемията от САРС през 2002-2003. Този висок % обаче е неакуратен. След първите няколко дни на първичното експлоадиране се тестват единствено тези с явни признаци – тези, които се нуждаят от здравна грижа. И единствено те се броят за инфектирани. Решението да се тестват единствено хората със признаци е взето от основните италиански специалисти. Които следват предписанията на Световната здравна организация. Последствието е, че хора без признаци се тестват доста рядко. Но асимптоматичните или квазисимптоматичните случаи съставляват 70% от всички инфектирани. И незнаен, само че неосъществим за пропускане %, който продължава да заразява други хора. Пълно тестване ще ни даде по-ясна картина за това какъв брой души са носители на болестта и какъв брой я предават нататък. Ако се тестваше по този начин, щяхме да имаме ясна картина на смъртността. Процентът щеше да падне до „ по-нормални “ равнища. Това се вижда елементарно във Венето – там тя е към 2.5-3%. Което отново е високо, само че е три пъти по-ниско в сравнение с в Ломбардия или Емилия-Романя. Защо е такава разликата в случай, че демографски районите не се разграничават изключително? Във Венето вирусът бе по-щателно издирван първоначално. А програмата за тестване включваше и асимптоматичните случаи. Официалните числа настояват, че във Венето са тествани към 8 души на всеки 100. В Ломбардия са тествани на половина по-малко, в Емилия-Романя – към 66% по-малко. Нашият модел мъчно ще се повтори в огромен град. За страдание нашият модел мъчно ще се повтори в по-голям град. Просто броят хора е невъобразимо по-голям. Но нашите резултати би трябвало да бъдат взети под внимание от здравните управляващи по целия свят. Защото демонстрират, че всеобщото тестване може да изтрие вируса. Тестване и на хора със признаци, и на такива без признаци. Тестване на всичките им обществени контакти – в това число родственици, другари и съседи. По този метод можем да спрем вируса преди той да се популяризира всеобщо. И най-важното – преди носителят да го съобщи несъзнателно на други хора. В отсъствието на характерни лечения – няма ваксина или лекарство, карантината, разграничаването и идентификацията на асимптоматични случаи остават единствените ограничения за надзор на епидемията. Трябва да се намерят и изолират клъстери от инфектирани и да се тестват всички, които са били в контакт с тях. Разумно, въпреки и със забавяне, тази седмица СЗО предложи това, което и ние установихме. Тестове, проби, проби: това е най-хубавата линия на отбрана!