За Великден в Милано на гадание и шопинг
На което и от летищата му да пристигнете, стигането до центъра е лесна и евтина задача с рейс и много скъпо с такси. Най-добре изберете хотел в сърцето на града – в случай че „ Принчипе ди Савоя” до централната гара, където кой знае за какво отсядат богатите българи, много по-изисканият „ Карлтън Бальони” на най-елитната комерсиална виа „ Спига” или бутиковият „ Булгари” на частна улица и огромният „ Армани” в близост не са ви по джоба, с бюджет като за 3 звезди можете да вземете „ Стар” зад Скалата или с четиризвезден – „ Гранд хотел Плаза” на пиаца „ Диас” зад Кралския замък на 2 крачки от площада на Дуомо – фамозната готическа катедрала.
Вариант е и „ Стар хотел Роза” зад в действителност впечатляваща църква, включително и поради прелестния си ресторант „ Марино ал Конте Уголино” – нетуристически, автентично италиански (флорентински), леко старовремски и цялостен с богата междинна класа – хора от банките и тържищата в една от директните на миланската „ Витошка” – корсо „ Виторио Емануеле”. Същото име носи така наречен Галерия – несравним безистен сред площадите на двете съществени забележителности на града – Дуомо и Скалата. В центъра под купола му от безчет стъклени мозаечни плочи е изобразен бик. Ако се завъртите върху тестисите му, това носело шанс имат вяра локалните хора.
Зад гърба ви ще остане „ Хаят”, а наоколо пред вас е единственият в Европа седемзвезден хотел. Ще видите дребния бутик с магазин на „ Гучи” по пътя от катедралата към Скалата, а до него е мястото за пица – малко ресторантче на име „ Салото” или „ Салончето”. Първото усещане, когато попаднете на площада на Скалата, на който ви извежда Галерията, е какъв брой дребна ще ви се стори тази постройка, въпреки и надстроена с цилиндър над покрива при последния ремонт преди десетина години.
Ако сте същински парвеню, ще посетите и театър в най-прочутия оперен спектакъл на света, чийто салон в действителност впечатлява, в това число и с часовника над сцената, който отброява за нетърпеливите всеки пет минути от представлението, а за другите разсейващи се на гърба на всяка седалка и пред очите на седящите на задния ред тече превод на това, което се пее на сцената. Забавно е да се върви на опера в Милано и с цел да се гледат „ мененгините” – кореняците, изключително дамите над 50, чиято „ униформа” са скъпите кожени палта. Но тях ще ги видите и в ретро трамваите на 113 години, които минават пред театъра – да вземем за пример пресичащата съвсем целия град Единица.
Ако е ден, площадът на Скалата ще ви примами против театъра, като по виещата се улица, ще излезете до така наречен Квадрат на модата. Попадате първо на неговата улица „ Вери”, която е обетованата земя на мъжкия жанр. Тя води до митичната „ Монте Наполеоне”. На ъгъла е „ Кова” – повече от вековната класическа сладкарница на града, където сгушени по дребните масички и нагъчканите към тях столове, като нищо ще имате супер модел, футболист от „ Милан” и „ Интер” или международна звезда, пристигнала на шопинг, до момента в който пие най-хубавото кафе в града или хапва някое от мъничките части торта, по тази причина пък скъпички, които сервират – особено внимание към тукашния „ Сахер”, който няма общо с виенския оригинал, само че има основа от блокче шоколад.
От този ъгъл стартира една от най-приятните улици в града „ Сант Андреа”, с бутиците на международни марки, която води до пешеходната виа Спига, която към този момент споменахме. Тя води началото си от главния бутик и бара на Долче и Габана, които живеят на един хвърлей място в остаряла кооперация на близка виа „ Сан Дамиано” – към този момент на разнообразни етажи. И стига с низ от бутици до неповторим деликатесен магазин, където може да вземете от толкоз обичания от италианците трюфел. Излиза сред римската стена на площад „ Кавур”, а диагонално и големият магазин и хотел на Армани, който живее до него – на най-елитната в града улица на градините зад комерсиалния си център.
Точно пред вратите му излиза успоредната и към този момент упомената „ Монте Наполеоне” – меката на международния шопинг, където като нищо ще срещнете самия Крал Джорджо, както назовават в Италия милиардера Армани, както и всевъзможни други звезди. От неговия дворец сте на две крачки от Скалата. В случай, че изберете да минете „ зад гърба” на фамозния спектакъл, на дребната уличка до него, в случай че свърнете вдясно на светофара, идвайки от „ Манцони”, ще се озовете до фамозното кафене „ Верди”. Там ще видите портретите на оперните звезди на всички времена, можете да хапнете прелестна лазаня със наследник домат – нещо прекомерно типично.
Малко по-надолу е стартът на улица „ Брера” с доста забавно магазинче за „ винтидж”, което си заслужава да видите – оставени облекла от супер марки с колекционерска стойност. Малко е мрачна, само че ви води в едноименния квартал, който е мястото за една незабравима миланска вечер. Редом с фамозната Академия Брера, е цялостен квартал с дребни заведения за хранене и питейни заведения, в действителност впечатляващ освен по време на локалния карнавал. По улиците като „ Фиори Киари” и „ Фиори Оскури” магазинчета за всевъзможни чудни неща като да вземем за пример бутици за ръчно юридически сапун – от подобен, който помним, че си правеха сами нашите селски прабаби, до модерни дизайнерски вариации на тази тематика.
Ако имате шанса да не вали, а в този град е като в Лондон с неприятното време – потиснатите локални хора точно поради несекващите мрачни дни ги избива на дизайн, с изключение на африканци с чаршафи, отрупани с ментета, ще се натъкнете и на същински гадателки. Някои имат единствено карти таро на дребните си масички, а други даже вядат стъклени топки. Заслужава си да дадете малко пари и време на тези дами, които нормално споделят единствено хубави неща. „ Експириънсът” е запаметяващ се.
От метрото „ Ланца”, което е до центъра на Брера, на другия ден можете да свърнете към Двореца на Сфорците, който е грозноват, само че величествен, или към корсо „ Гарибалди” и „ Корсо Комо”. В първия случай, вместо да си губите времето в палата, разходете се из прелестния му парк, хвърлете взор в Музея на модерното изкуство, в фамозните питейни заведения до него – единият е на Кавали, стигнете до Триумфалната арка. От нея нагоре за вашата втора миланска вечер има невероятна младежка зона с доста лъскави заведения за хранене и питейни заведения. Ако от „ Ланца” и Малкия спектакъл до метрото тръгнете по корсо „ Гарибалди” ще попаднете в прелестна типично италианска пешеходна зона. На две крачки от тукашния Китайски град, някогашният работен квартал е видоизменен. Вляво има красива постройка, която е нещо като пенсионерски клуб, където по здрач се събират да танцуват танго.
Има заведения с неповторими имена като „ Остерия деи Поети” – гостилницата на поетите, какви ли не кътчета и местенца за ценители, като че ли сте влезнали в някой типичен италиански филм. Така, до момента в който си вървите безшумно и добродушно, ще излезете на преливащия корсо „ Комо”. Освен дискотеката „ Злато” на Долче и Габана и други нощни клубове, тази улица, която стига до небостъргачите от Ситито на Милано, е световноизвестна с първия консепт стор. В остарял вътрешен двор и неговите здания – в миналото манифактури, е побран първият подобен магазин на планетата. Той е зареден единствено с неповторими и особено правени за него модели на огромните международни фешън марки. Неща, които не можете да купите другаде. Това е на първия етаж, където има и прелестно бистро. На горния има феноменална книжарница за фотоалбуми, тематични книги и всякаква готина музика. В британския двор има и бутиков хотел със единствено няколко стаи.
Ако търсите пояснение и място, представляващо Милано в цялата му същина – ето това е то. Уж сиво и скучно, а в действителност необикновено цветно и забавно – град на детайла, както се споделя. Приятно пътешестване!
А за какво за Великден да не прекарате един прелестен ден и в Рим.
Вариант е и „ Стар хотел Роза” зад в действителност впечатляваща църква, включително и поради прелестния си ресторант „ Марино ал Конте Уголино” – нетуристически, автентично италиански (флорентински), леко старовремски и цялостен с богата междинна класа – хора от банките и тържищата в една от директните на миланската „ Витошка” – корсо „ Виторио Емануеле”. Същото име носи така наречен Галерия – несравним безистен сред площадите на двете съществени забележителности на града – Дуомо и Скалата. В центъра под купола му от безчет стъклени мозаечни плочи е изобразен бик. Ако се завъртите върху тестисите му, това носело шанс имат вяра локалните хора.
Зад гърба ви ще остане „ Хаят”, а наоколо пред вас е единственият в Европа седемзвезден хотел. Ще видите дребния бутик с магазин на „ Гучи” по пътя от катедралата към Скалата, а до него е мястото за пица – малко ресторантче на име „ Салото” или „ Салончето”. Първото усещане, когато попаднете на площада на Скалата, на който ви извежда Галерията, е какъв брой дребна ще ви се стори тази постройка, въпреки и надстроена с цилиндър над покрива при последния ремонт преди десетина години.
Ако сте същински парвеню, ще посетите и театър в най-прочутия оперен спектакъл на света, чийто салон в действителност впечатлява, в това число и с часовника над сцената, който отброява за нетърпеливите всеки пет минути от представлението, а за другите разсейващи се на гърба на всяка седалка и пред очите на седящите на задния ред тече превод на това, което се пее на сцената. Забавно е да се върви на опера в Милано и с цел да се гледат „ мененгините” – кореняците, изключително дамите над 50, чиято „ униформа” са скъпите кожени палта. Но тях ще ги видите и в ретро трамваите на 113 години, които минават пред театъра – да вземем за пример пресичащата съвсем целия град Единица.
Ако е ден, площадът на Скалата ще ви примами против театъра, като по виещата се улица, ще излезете до така наречен Квадрат на модата. Попадате първо на неговата улица „ Вери”, която е обетованата земя на мъжкия жанр. Тя води до митичната „ Монте Наполеоне”. На ъгъла е „ Кова” – повече от вековната класическа сладкарница на града, където сгушени по дребните масички и нагъчканите към тях столове, като нищо ще имате супер модел, футболист от „ Милан” и „ Интер” или международна звезда, пристигнала на шопинг, до момента в който пие най-хубавото кафе в града или хапва някое от мъничките части торта, по тази причина пък скъпички, които сервират – особено внимание към тукашния „ Сахер”, който няма общо с виенския оригинал, само че има основа от блокче шоколад.
От този ъгъл стартира една от най-приятните улици в града „ Сант Андреа”, с бутиците на международни марки, която води до пешеходната виа Спига, която към този момент споменахме. Тя води началото си от главния бутик и бара на Долче и Габана, които живеят на един хвърлей място в остаряла кооперация на близка виа „ Сан Дамиано” – към този момент на разнообразни етажи. И стига с низ от бутици до неповторим деликатесен магазин, където може да вземете от толкоз обичания от италианците трюфел. Излиза сред римската стена на площад „ Кавур”, а диагонално и големият магазин и хотел на Армани, който живее до него – на най-елитната в града улица на градините зад комерсиалния си център.
Точно пред вратите му излиза успоредната и към този момент упомената „ Монте Наполеоне” – меката на международния шопинг, където като нищо ще срещнете самия Крал Джорджо, както назовават в Италия милиардера Армани, както и всевъзможни други звезди. От неговия дворец сте на две крачки от Скалата. В случай, че изберете да минете „ зад гърба” на фамозния спектакъл, на дребната уличка до него, в случай че свърнете вдясно на светофара, идвайки от „ Манцони”, ще се озовете до фамозното кафене „ Верди”. Там ще видите портретите на оперните звезди на всички времена, можете да хапнете прелестна лазаня със наследник домат – нещо прекомерно типично.
Малко по-надолу е стартът на улица „ Брера” с доста забавно магазинче за „ винтидж”, което си заслужава да видите – оставени облекла от супер марки с колекционерска стойност. Малко е мрачна, само че ви води в едноименния квартал, който е мястото за една незабравима миланска вечер. Редом с фамозната Академия Брера, е цялостен квартал с дребни заведения за хранене и питейни заведения, в действителност впечатляващ освен по време на локалния карнавал. По улиците като „ Фиори Киари” и „ Фиори Оскури” магазинчета за всевъзможни чудни неща като да вземем за пример бутици за ръчно юридически сапун – от подобен, който помним, че си правеха сами нашите селски прабаби, до модерни дизайнерски вариации на тази тематика.
Ако имате шанса да не вали, а в този град е като в Лондон с неприятното време – потиснатите локални хора точно поради несекващите мрачни дни ги избива на дизайн, с изключение на африканци с чаршафи, отрупани с ментета, ще се натъкнете и на същински гадателки. Някои имат единствено карти таро на дребните си масички, а други даже вядат стъклени топки. Заслужава си да дадете малко пари и време на тези дами, които нормално споделят единствено хубави неща. „ Експириънсът” е запаметяващ се.
От метрото „ Ланца”, което е до центъра на Брера, на другия ден можете да свърнете към Двореца на Сфорците, който е грозноват, само че величествен, или към корсо „ Гарибалди” и „ Корсо Комо”. В първия случай, вместо да си губите времето в палата, разходете се из прелестния му парк, хвърлете взор в Музея на модерното изкуство, в фамозните питейни заведения до него – единият е на Кавали, стигнете до Триумфалната арка. От нея нагоре за вашата втора миланска вечер има невероятна младежка зона с доста лъскави заведения за хранене и питейни заведения. Ако от „ Ланца” и Малкия спектакъл до метрото тръгнете по корсо „ Гарибалди” ще попаднете в прелестна типично италианска пешеходна зона. На две крачки от тукашния Китайски град, някогашният работен квартал е видоизменен. Вляво има красива постройка, която е нещо като пенсионерски клуб, където по здрач се събират да танцуват танго.
Има заведения с неповторими имена като „ Остерия деи Поети” – гостилницата на поетите, какви ли не кътчета и местенца за ценители, като че ли сте влезнали в някой типичен италиански филм. Така, до момента в който си вървите безшумно и добродушно, ще излезете на преливащия корсо „ Комо”. Освен дискотеката „ Злато” на Долче и Габана и други нощни клубове, тази улица, която стига до небостъргачите от Ситито на Милано, е световноизвестна с първия консепт стор. В остарял вътрешен двор и неговите здания – в миналото манифактури, е побран първият подобен магазин на планетата. Той е зареден единствено с неповторими и особено правени за него модели на огромните международни фешън марки. Неща, които не можете да купите другаде. Това е на първия етаж, където има и прелестно бистро. На горния има феноменална книжарница за фотоалбуми, тематични книги и всякаква готина музика. В британския двор има и бутиков хотел със единствено няколко стаи.
Ако търсите пояснение и място, представляващо Милано в цялата му същина – ето това е то. Уж сиво и скучно, а в действителност необикновено цветно и забавно – град на детайла, както се споделя. Приятно пътешестване!
А за какво за Великден да не прекарате един прелестен ден и в Рим.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ