Илко Минев от 45 години живее в Бразилия. Освен преуспял

Илко Минев от 45 години живее в Бразилия. Освен процъфтяващ българин на другия завършек на света – град Манаус, намиращ се в джунглите на Амазонка, през днешния ден той е създател на три книги “Преди да замлъкна ”, “Дъщерята на реките ” и последната – “В сянката на изгубения свят ” (издателска къща “Синева ”, превод на Румен Стоянов). Само преди ден създателят я показа на българските си читатели. В Бразилия неговите книги са същинска сензация, всяка една от тях към този момент е бестселър. “В сянката на изгубения свят ” една седмица беше преди всичко на книжния пазар там, а няколко седмици е в първата тройка на най-продаваните книги. Тя е отдадена на Амазония, един великански свят от безкрайната джунгла. Първите два романа на Илко бяха посрещнати доста добре и имаха огромен триумф и в България. Освен на португалски и български, те са преведени и на британски. Житейската авантюра на Илко Минев в далечна Бразилия е като на кино – в нея има всичко, за което човек може да мечтае.


Историята на софиянеца Илко Минев, тръгнал от Перловската река и стигнал до джунглите на Амазонка, наподобява на кино сага. Животът му е пъстър с завършения, провали и възходи, само че алената нишка в житейската му орис е България. Когато преди повече от 15 000 дни напуща родината, той не знае дали в миналото ще се върне. Бягството му е през 1969-а още като студент в Алма Матер. Няколко години е в Белгия, а по-късно Съдбата взема решение друго – изпраща го в далечна Бразилия.

Самият той споделя, че положителният шанс го следва през годините. В последните години сърцето го тегли насам и всяка есен той и брачната половинка му Нора се качват на самолета и идват в София, където ги чакат родственици и близки другари. Така е и в този момент. “Винаги щом зърна върховете на планината още от самолета и сърцето ми стартира ускорено да бие. България през днешния ден може да не е моят дом, само че без подозрение тя е в сърцето ми ”, споделя той.

При всяко идване в София той не не помни Университета – за него това е мястото, където човек се основава. “Голяма част от това, което съм постигнал, дължа на Софийския университет ”, безапелационен е той и постоянно прави дарения за новите поколения. Казва, че това не е сантимент, а признателност. Три неща го вълнуват, когато идва в София, първото е Витоша, второто – университетът, а третото е храмът “Св. Александър Невски ”.

Повече от 45 години Илко живее в Амазонас – един от щатите, на които е разграничена Амазонка. Той е най-големият в Бразилия и площта му е колкото 10 Българии. 98 на 100 от него си е същинска джунгла. Казва, че гледката от прозореца на кабинета в дома му е зашеметяваща. Когато написа романите си, пред погледа му е джунглата на Манаус и Рио Негро – тъкмо там реката е необятна 4-5 километра… Толкова е удивително, че от време на време мъчно може да откъсне очи от сходна хубост. Илко е влюбен в джунглата. За него това са едни от последните граници, където има девствена природа. Участва в организации, които се пробват да запазят тази природа доколкото е допустимо. Но в последно време това става все по-трудно.

Одисеята на живота му по никакъв метод не е белязана от досада или липса на страсти. В момента вместо с бизнес, каквото е правил цялостен живот, той написа книги. И третата подред към този момент е реалност. Една от аргументите да написа е, че доста обича да чете. Има и друга работа, която без подозрение е доста по-силна – това е желанието да се поклони на предците и пред корена си. Твърди, че пишейки се усеща потребен на родината си. Смята, че по този метод може да й върне най-малко мъничко от това, което тя е изляла с цялостни шепи върху него – възпитанието и образованието.

Роден е през май 1946 година безусловно от другата страна на улицата на Софийския университет. В кооперацията до именитото и тогава заведение “Ялта ”. Това, несъмнено, не е задоволително за придобиване на положително обучение, само че въпреки всичко да се родиш на 100 метра от влиятелен университет и още по-близо до една фамозна механа, си е положително начало. Илко не крие, че за последните 120 години, за които има сведения, фамилията му може да е страдало от каквото и да било – войни, преследвания, трудови лагери, антисеметизъм, бягство, емиграция в различен континент, само че никога не може да се оплаче от досада. Майка му е еврейка, а татко му българин, самият той изповядва юдаизма.

Една от нишките в фамилната му история е обвързвана с брата на нацисткия лидер Херман Гьоринг. Алберт Гьоринг е историческа персона, шеф на “Шкода ”, който постоянно, най-малко три пъти на година, е посещавал компанията “Ян Пилчик ”, филиал на “Шкода ” в България. Точно там работел преди време татко му, който е инженер и виновен за инсталирането на турбини, купени от “Шкода ”, за най-различни български електроцентрали. Алберт е именуван Добрият брат, а историята му доста прилича тази на Оскар Шиндлер. И той е избавил от газовите камери доста евреи – освен български – измежду тях и родственици на Илко, само че и от Румъния, Чехия, Унгария… като съумява да им уреди паспорти и да ги изведе в Турция. Тази история е разказана в първата му книга “Преди да замлъкна ”.

Следва “Немска лингвистика ” в Алма Матер. В края на третата година от следването Жерминал Чивиков – негов състудент и другар, е арестуван по политически аргументи и е наказан на четири години затвор. Минев също е разследван и върху него пада подозрение за неблагонадеждност. Бяга в чужбина и получава политическо леговище в Белгия, където следва икономически науки. В същото време получава задочна присъда от 7 години в България. Негова вуйна, изселила се още през 1948-а в Бразилия, го поучава да тръгне за новия свят и Илко събира нещата си в един куфар и потегля към непознатото…

С работна виза беглецът се преселва в бразилския град Сао Пауло през 1972 година като стартира работа във компания за битова електроника. След няколкомесечен престой в най-многолюдния южноамерикански град той се открива в Манаус, столицата на щата Амазонас, където същата компания отваря фабрика. Започват да създават радиа и касетофони за коли – работата е тежка, по 13-14 часа дневно. Вместо да остане единствено няколко месеца, се оказва, че към този момент ще станат 48 години, откогато е в сърцето на бразилската джунгла, наричана “белия дроб на Земята ”. Бизнесът се разраства – вършат музикални уредби, които всеки желае да има, стартира импорт от Япония, а Манаус тогава е свободна икономическа зона. Малко откакто стартира личен бизнес, се среща с бъдещата се брачна половинка Нора, щерка на професор и добър предприемач – почитания евреин Самуел Беншимол, чието семейство има каучукови плантации. Но не такива, които човек си показва – земята в действителност е джунгла. След като се дами за Нора, българинът се включва в фамилния бизнес на своя тъст. Той се състои от две компании. Едната – “Беншимол Ирман и Со Лтд ”, има верига огромни универсални магазини – всеки с повърхност сред 2000 и 4000 квадратни метра, а “Сосиедаде Фогаз Лтд ” доставя газ по домовете. Раждат им се две деца – синът Денис и дъщерята Илана. Денис даже в продължение на четири години е министър на планирането (2006-2010) в районното държавно управление на щата Амазония.

Илко Минев навлиза доста в фамилния бизнес, който бързо се разраства. Той стартира да внася първо електроника от Япония, а по-късно внася артикули на холандския колос “Филипс ”. Холандците го харесват доста – познават го като добър предприемач и търговски сътрудник, и му оферират да стане почетен консул на Холандия в Манаус. И консулството му продължава цели 32 години.

Илко има в биографията си и прекарване, което едвам не коства живота му, както и на неговия наследник Денис. Двамата дружно с още едно приятелско семейство изчезват през 2006 година в джунглите на Амазония и по знамение всички са избавени след няколкодневно търсене с хеликоптери (виж историята в карето).

Днес Илко е благополучен човек. Казва, че постоянно ще бъде признателен на три страни. Първо на България – тук се е родил, следвал и несъмнено възпитанието му е българско. На Белгия, която му оказва помощ тъкмо, когато му би трябвало. И несъмнено, е признателен на Бразилия, страната в която живее, и където са децата му.

Премеждия


История с мравки, змии и хеликоптери


На 18 ноември 2006 година общо петима души отплават с едно кану и един каяк към градчето Риу Прету да Ева. Маршрутът им е по една дребна река, вливаща се в приток на Амазонка. Групата обаче не подозира, че е попаднала в едно от най-девствените места на най-гъстата джунгла в света. Подведени от карта на Гугъл Earth, направена по фотоси от въздуха, те потеглят спокойни. Малката река обаче се оказва извънредно буйна и лодките им се понасят с огромна скорост по течението.

Внезапно реката изчезва и се трансформира в голямо тресавище, цялостно с дънери. Изчезва и обсегът на мобилните им телефони. Добре, че са със избавителни пояси от самото начало, което оказва помощ доста. Във водата е цялостно с мравки, оси, змии – на някои места водата е до кръста, само че на други колкото човешки растеж. На третия ден вземат решение Денис Минев с един от фамилните другари да тръгнат с каяка и телефоните в опит да стигнат до някой град. А Илко и останалите с него двама души остават да режат 50-метрови дървета, с цел да могат да възпламенят огън и по този начин да ги виждат по пушека. Успяват да отрежат 6 от високите дървета, събират и шума и димът минава през процепа. Илко има предупредителен револвер, стреля и съвсем уцелва хеликоптера, който минава в същото време. Пилотът дава сигнал, че ги е забелязал и на другия ден в края на следобеда идват бойци.

Това премеждие става огромна вест в цяла Бразилия. Издирването им е излъчено от малките екрани и радиата. След спасяването им стартират да блестят светкавиците на фотоапарати и камери. Денис и другото момче обаче още не са открити. Ситуацията, в която татко се връща без сина си след такова приключение, е извънредно тежка. На другата заран доста рано Илко към този момент е в хеликоптер и направлява интервенцията за търсенето на Денис. След още един ден той и приятелят му са открити.