Отбелязваме Деня на българо-унгарското приятелство
Денят на българо-унгарското другарство се отбелязва на 19 октомври. За първи път това е станало през 2016 година.
Празникът се употребява с поддръжката на българското Народно заседание и унгарското държавно управление. Обявяването на 19 октомври за Ден на българо-унгарското другарство е признато с решение на българския Парламент на 15 септември 2016-а. На този ден се организират редица начинания и прояви, показващи общите моменти в историята. Също по този начин се разискват позиции на двете страни по настоящи проблеми на съвремието и се организира културен продан.
На 19 октомври Българската православна черква празнува и Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Считан е за най-великия български светец и аскет, небесен покровител и настойник на българския народ, патрон и създател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патрон на българските будители, още приживе именуван "земен ангел " и "небесен гражданин ".
Сигурно доста от вас се питат, за какво изборът е паднал точно на този ден. Както неведнъж се е случвало в хода на историята, и този път има българо-унгарска "връзка ".
В далечната 1183 година, при една от войните си с Византия, унгарският крал Бела III, взима мощите на Иван Рилски от град Средец и ги занася в своята столица Естергом (Гран), където католическият свещеник декларира, че не е чувал да съществува подобен светец, при което съгласно преданието онемява. Едва откакто се покаял, възвърнал говора си. Мощите на светеца сторили и доста други чудеса на унгарска земя. Крал Бела III, като видял всичко това, наредил да обковат със злато и сребро ковчега на светеца и върнал с церемониален конвой мощите в Средец.
Инициативата идва от българската общественост в Унгария, чието ядро е на българските градинари. Те от доста генерации живеят в Унгария и са запазили своя език, обичаи и даже своя поминък. Българите в Унгария поддържат жива връзката с България, а предлагането им идва като знак на признателност към Унгария и унгарския народ, където те намират своя втора татковина и доста другари.
В последните 10 години стокообменът сред България и Унгария непрекъснато пораства, като през 2002 година даже надвиши един милиард евро. За страдание в този интервал салдото в търгонията е негативно за нас и то продължава да пораства. За 2018 година е особено увеличение на износа със 7.9%, на вноса - с 4.2 %, и на стокообмена - с 5.3 %. В края на декември двете страни са изтъргували артикули за рекордните 1.17 милиарда евро. В структурата на българския експорт определящ дял заемат инсталация и елементи, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, батерии, лекарства, произведения на обувната и леката индустрия и други Структура на вноса от Унгария се разпределя сред лекарства, коли, захар, минерални торове, биоапарати и елементи, ел. съоръжение и други съществени промишлени артикули.
Само за полугодието на тази година стокообменът е за 836.9 млн. евро, което значи, че е изцяло допустимо да надвиши цената от предходната година.
Между България и Унгария има подписан Договор за взаимно поощряване и отбрана на вложенията, който е в действие от 7 септември 1995 година. Унгария е една от водещите страни като задграничен вложител в България, като вложенията от страна надвишават един милиард евро.
Унгария е една от страните, които българите обичат да посещават, като и броя на туристите в тази страна пораства. През предходната година там са гостували 68 995 българи. А единствено за шестте месеца на тази година 30 509 нашенци са посетили тази страна.
Унгарският интерес към страната ни е променлив в последните години. Редуват се върхове и спадове - от 109 482 туристи у нас през рекордната 2009-а, до 69 691 през предходната година. И единствено 25 174 за полугодието.
Празникът се употребява с поддръжката на българското Народно заседание и унгарското държавно управление. Обявяването на 19 октомври за Ден на българо-унгарското другарство е признато с решение на българския Парламент на 15 септември 2016-а. На този ден се организират редица начинания и прояви, показващи общите моменти в историята. Също по този начин се разискват позиции на двете страни по настоящи проблеми на съвремието и се организира културен продан.
На 19 октомври Българската православна черква празнува и Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Считан е за най-великия български светец и аскет, небесен покровител и настойник на българския народ, патрон и създател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патрон на българските будители, още приживе именуван "земен ангел " и "небесен гражданин ".
Сигурно доста от вас се питат, за какво изборът е паднал точно на този ден. Както неведнъж се е случвало в хода на историята, и този път има българо-унгарска "връзка ".
В далечната 1183 година, при една от войните си с Византия, унгарският крал Бела III, взима мощите на Иван Рилски от град Средец и ги занася в своята столица Естергом (Гран), където католическият свещеник декларира, че не е чувал да съществува подобен светец, при което съгласно преданието онемява. Едва откакто се покаял, възвърнал говора си. Мощите на светеца сторили и доста други чудеса на унгарска земя. Крал Бела III, като видял всичко това, наредил да обковат със злато и сребро ковчега на светеца и върнал с церемониален конвой мощите в Средец.
Инициативата идва от българската общественост в Унгария, чието ядро е на българските градинари. Те от доста генерации живеят в Унгария и са запазили своя език, обичаи и даже своя поминък. Българите в Унгария поддържат жива връзката с България, а предлагането им идва като знак на признателност към Унгария и унгарския народ, където те намират своя втора татковина и доста другари.
В последните 10 години стокообменът сред България и Унгария непрекъснато пораства, като през 2002 година даже надвиши един милиард евро. За страдание в този интервал салдото в търгонията е негативно за нас и то продължава да пораства. За 2018 година е особено увеличение на износа със 7.9%, на вноса - с 4.2 %, и на стокообмена - с 5.3 %. В края на декември двете страни са изтъргували артикули за рекордните 1.17 милиарда евро. В структурата на българския експорт определящ дял заемат инсталация и елементи, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, батерии, лекарства, произведения на обувната и леката индустрия и други Структура на вноса от Унгария се разпределя сред лекарства, коли, захар, минерални торове, биоапарати и елементи, ел. съоръжение и други съществени промишлени артикули.
Само за полугодието на тази година стокообменът е за 836.9 млн. евро, което значи, че е изцяло допустимо да надвиши цената от предходната година.
Между България и Унгария има подписан Договор за взаимно поощряване и отбрана на вложенията, който е в действие от 7 септември 1995 година. Унгария е една от водещите страни като задграничен вложител в България, като вложенията от страна надвишават един милиард евро.
Унгария е една от страните, които българите обичат да посещават, като и броя на туристите в тази страна пораства. През предходната година там са гостували 68 995 българи. А единствено за шестте месеца на тази година 30 509 нашенци са посетили тази страна.
Унгарският интерес към страната ни е променлив в последните години. Редуват се върхове и спадове - от 109 482 туристи у нас през рекордната 2009-а, до 69 691 през предходната година. И единствено 25 174 за полугодието.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ