44 медни съда, изработени през различен период от време, са

44 медни съда, направени през друг интервал от време, са включени в изложбата „ Гравирани медни съдове от сбирката на Дикран Балабанян “ в Етнографския музей навън /ЕМО/ „ Етър ” в Габрово. Експозицията ще бъде открита на 21 февруари. Собственик е Националният исторически музей, а това е първото й посещение отвън столицата.
Цялата сбирка от бакърени съдове съдържа 158 предмета, направени по друго време – от интервала на Османската империя до 30-те години на ХХ век.

В изложбата могат да се видят неповторими мюсюлмански ритуални съдове, употребявани за вълшебен лечебни практики, гравирани с митологични фигури чаши, съдове с дарствени надписи, синия от 1751 година.
Чрез изложбата „ Гравирани медни съдове от сбирката на Дикран Балабанян “ може ясно да се откроят главните трендове в развиването на медникарския поминък по българските земи от интервала на Възраждането до 30-те години на XX в. и да се надникне в бита на популацията от тази ера.

Бакърджийството е в групата на занаятите, практикувани главно в градска среда. Те съставляват най-добре развитата форма на възрожденско занаятчийско произвеждане. Наименованието на медникарския поминък се дефинира от метала, който се употребява при направата на съдовете. Много постоянно вместо мед се употребява и османската дума бакър, по тази причина тук-там занаятът е прочут като бакърджийство.

„ До Освобождението занаятът се практикува навсякъде в цялата Османска империя, като главните медникарски центрове по българските земи са: Видин, Шумен, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, София, Пловдив, Стара Загора, Устово (Смолянско) и др.Съдовете, изработвани от бакърджиите са към 30 типа – за домашна приложимост или с религиозно предопределение ”, изясняват етнографите от Габрово.

Специалистите допълват, че украсата на бакъра е „ визитна картичка “ на занаятчията. Най-голям мурафет се демонстрира при изписването на синии, където под въздействието на източния жанр, донесен от османците, се доближава до комплицирани композиции с висока художествена стойност.

„ Интересът на Дикран Балабанян към медните съдове стартира при започване на 40-те години на предишния век. Родителите му имат пунт за събиране на желязо. Един ден там са стоварени медни съдове, докарани от Гърция. Ануш Балабанян – майката на Дикран, отделя два сахана, върху които са гравирани арменски надписи. Това се запечатва в съзнанието на момчето. Едва по-късно, в късните си студентски години през 1964-та, стартира да колекционира медни предмети. Дикран Балабанян прави оценка какво преимущество е съдовете да имат датировка. Един от съхранените от него е от 1633 година. Друг, пристигнал в България от юг, е изключително чудноват, с помощта на богатата си, нетрадиционна декорация, на която се виждат птици и хора със скафандри ”, осведомят музейните уредници.

Немалко от предметите са подарени на Балабанян от притежатели, на които подхожда неговата колекционерска пристрастеност. Дикран Балабанян, като познавач, осъзнава какъв брой значимо сбирките в музеите да се обогатяват непрестанно. На скъпите предмети мястото им е там, уверен е той.

Куратор на изложбата – Димитър Василев, етнолог в Националния исторически музей. Тя може да бъде посетена в ЕМО „ Етър ” доникъде на май 2018 година.