Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската

Най-ярката изява на Българското националноосвободително придвижване по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година е сформирането и дейностите на Българското опълчение.
Първоначалната концепция за неговото образуване, конструкция, задания и така нататък се създава от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „ Болгарское дело в турецкой войне “. Руското военно министерство, основавайки се на нея, сформира основните положения „ за организирането на българската армия “ – план за основаване на българска въоръжена мощ с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функционалности в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена мощ да бъде развито цялостно опълчение. Окончателното решение за основаването на Българското опълчение е взето от съветския император Александър II на 13 ноември 1876 година по време на заседание, в което вземат участие великият княз Николай Николаевич и военният министър военачалник Дмитрий Милютин.
На 17 април 1877 година (по нов жанр 29 април 1877 г.) главнокомандващият Действащата съветска войска на Балканския полуостров популярен княз Николай Николаевич издава заповед № 40 за основаването му[2]. Императорът утвърждава „ Правила за основаването на Българското опълчение “. Като съществена задача на опълчението е несъмнено оказването на подпомагане на съветските войски основно посредством поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото основаване на съединението стартира на 31 март 1877 година
Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират към 700 български доброволци, които са издържани там от Кишиневското българско общество със съдействието на съветски славянофилски организации. Първата постоянна част на Опълчението е образувана в Кишинев под управлението на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември – тя се назовава Пеши ескорт при главнокомандващия и наброява към 300 души, основно българи от Кишинев и Южна Бесарабия. В деня на оповестяването на войната – 12 април 1877 година, опълченците вземат участие във боен церемониал в Кишинев в наличието на император Александър II. По това време Българското опълчение наброява към 1 400 души, половината от тях българи от Украйна и Бесарабия.
В края на април същата година Опълчението е трансферирано в Плоещ, където към него се причисляват доста доброволци от Сръбско-турската война[4]. Личният състав на опълчението се разраства след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини. Броят на опълченците доближава 7400 души преди началото на войната. До основаване на плануваните конни сотни не се стига. По-късно са създанени още 6 дружини – при започване на войната през лятото на 1877 година
Подборът на доброволците е осъществен от Комисия за приемането на доброволци, която преценя годността на претендентите за военна работа. В редиците на опълчението са признати българи-доброволци от 14 до 65-годишна възраст. Личният състав е набран най-вече от опитни бойци – участници в национално-революционното придвижване и Сръбско-турската война от 1876 година. Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворитерно общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската войска.