Най-важното в живота е да намерим баланс. Датчанката Илсе Санд

Най-важното в живота е да намерим баланс. Датчанката Илсе Санд се занимава с консултиране на високо чувствителни хора като свещеник, а също и като психотерапевт. Работата й като свещеник в продължение на 11 години, я заинтригува и насочва към това да оказва помощ на хората на едно по-дълбоко равнище, заради което получава обучение в региона на логиката на психиката. Днес е създател на книги за самопомощ, терапевт и преподавател. Най-известната й книга е „ Високо сензитивните хора в един безсърдечен свят: по какъв начин да бъдем щастливи “.

Скръбта е методът да се излекува раната. Но у всеки от нас го има вроденото предпочитание да избегнем болката. Ето за какво построяваме най-различни тактики за самоотбрана, които без значение дали осъзнаваме или не, ни пречат да се приближим до епицентъра на болката и по този метод ни възпират да я почувстваме до дъно, да я осъзнаем и да се слеем с нея. Различните тактики за самоотбрана се състезават една с друга. Най-важните от тях са тези, които ни карат да страним от външния свят, прикрити под яд или неспокойствие.

Ако желаеме да живеем пълноценно – и в тъгата, и в насладата, нужно е да се научим да пускаме. Трябва да можем да кажем довиждане на хората и нещата, към които сме привързани, с цел да приемем новото, което стои пред нас и ни чака. Много е значимо да намерим силата да изоставим старите навици и да развием нови тактики. Животът е придвижване.

Животът е махало, клатещо се сред скръбта и възхищението.

Високите стандарти оказват негативно влияние върху самочувствието, тъй като ви карат да се разочаровате непрестанно. Изтощавате се, тъй като имате прекомерно високи условия към себе си.

Ако решите да си играете на съвършенство, тогава по никакъв начин няма да ви е елементарно да изградите близка връзка с който и да било, защото същинската фамилиарност допуска цялостна откровеност във всички обстановки.

Ако носим у себе си тъга, тъга или болежка, която не осъзнаваме, тогава загрижеността ни към другите може да бъде двусмислена. Грижата ще разсъни „ забравената “ болежка, тя ще се надигне и ще откри излаз под формата на дълбока тъга.

Да бъдеш себе си значи да се отървеш от самоконтрола и да се научиш да се движиш умерено в потока на живота.

Ако прекомерно ограничавате личните си усеща, ще извършите живота си безрадостен. Ако затваряте очите си за всяка обстановка, в която попадате, ще престанете да можете да я управлявате и ще загубите надзор над целия си живот.

Някои хора се опасяват, че в случай че спрат да се въздържат от възприятията си и им разрешат да се излеят в цялата си цялост, ще се изложат. Но няма нищо рисково в това да признаете желанията и фантазиите си. Колкото по-ясно заявиш желанията и възприятията си, толкоз по-малко евентуално е да загубиш власт над себе си и да направиш нещо в действителност неприятно или срамно.

Ако желаете в действителност да живеете пълноценно и да се усещате живи, би трябвало да спрете да демонстрирате достолепията си, като да вземем за пример уместност, просветеност или пък добрина – всички тези, с които обичаме да се хвалим пред другите. Важното е да имате кураж и да се научите да съществувате, без безусловно да се пробвате да бъдете някой. „ Аз съм този, който съм “ – тази конфигурация е добра насочна точка, която ни дава тласък да изследваме личните си усеща, стремежи и желания, тъй че в последна сметка да познаем в действителност себе си.

Всеки, който е претърпял загуба, само че се е престорил, че не е, психически е претърпял загуба. Това е обстановка на потискана загуба. Ако откаже да я признае, страхът от нови загуби ще се усили.

Изключително значимо е да скърбим и да си даваме време за печал. За жал, актуалните хора не придават особено значение на тази значима потребност.

Сближаването със себе си значи доближаване с всички духовни премеждия, които сме претърпели, в това число любовта и омразата. Ако се отдръпнем от тези усеща, които сме изпитвали в детството си или пък в този момент, тогава най-вероятно ще потиснем способността да даваме и одобряваме състрадание.

Гневът е мощно възприятие, тъй като ни принуждава да се борим. Преди се смяташе, че можем да се отървем от него, като го пуснем на воля. Това значи, че в случай че сте доста ядосани, имате потребност от здрава боксова круша. Това неправилно мнение се споделя от някои психотерапевти, без значение от обстоятелството, че нападателните жестове освен подхранват гнева, само че и го укрепват. Много по-полезно е просто да разкажете на някого за прекарването си или да извършите някои извършения за разпределяне.

Един от методите да избегнем откровените любящи взаимоотношения е непрестанно да се взираме в летящия гълъб в небето, който в никакъв случай не ще стигнем.

Да се чувстваш обичан значи да се чувстваш признат подобен, какъвто си. Способността да обичаш е специфичната дарба да виждаш, разбираш и приемаш както себе си, по този начин и избраника си.

Всъщност построяването на взаимоотношения значи да покажем на някого същинското си лице.

Свръхчувствителните хора са по-податливи на съществени диалози. Ако диалогът визира повърхностни тематики, скоро ще изгубят интерес към него.

Според Юнг, интровертът е човек, който се интересува повече от своя вътрешен свят в сравнение с от обкръжаващата го реалност. Но той не лимитира ползите си до личните си мисли и прекарвания, а включва духовния живот и на другите. Ако сте интроверт, диалозите за нещо материлно и незадълбочено ще ви нагнетят.

Отговорността е положително качество, само че не е потребна във всички обстановки. Основната причина, която не ви разрешава да останете безразлични е, че прекарванията на другите хора ви засягат доста, заради което ставате нервни. От друга страна, поемането на отговорност за целия свят е безсмислено. Като поемате отговорност за някой, го лишавате от опцията той да я поеме и в никакъв случай няма да се научи да дава отговор за личните си дейности.

Много неща зависят от въпросите, които си задавате. Когато се питате: „ Какво не е наред с мен? Защо не съумях? “ прекомерно се съсредоточавате върху личните си дефекти. Ако, в противен случай, се опитате да си кажете: „ Имам шанс, че не изгубих всичко “, ставате по-силни. 

Психотерапевтът Бент Фалк назовава виновността „ екзистенциален налог “. Представете си, да вземем за пример, че сте наскърбили баба си и, обратно на настояването й, сте си избрали напълно друга специалност, от тази, която тя е желала. Разбира се, можете безпределно да се извинявате, да се обосновавате, да се оправдавате, само че по-добре е да си кажете, че угризението на съвестта е цена, която можете да си позволите да платите, с цел да останете правилни на себе си. Тази честност си заслужава.

Ако не обичате споровете, на пръв взор наподобява, че е по-добре да си пандизите очите и да се преструвате, че нищо не се е случило. Но това е неприятна концепция. Ако непрекъснато се страхувате да казвате, че не сте удовлетворени, има възможност след известно време взаимоотношенията ви да станат безсмислени и да не носят нищо друго с изключение на паника.

Самочувствието е доверие в това, което умеете и вършиме. Самочувствието е възприятие за вътрешна религия в личната значителност. Рядко има хора с високо самочувствие, които да не са самоуверени. Тези, които имат възприятие за достолепие, си търсят в живота такива задания, които откакто решат, могат да укрепят вярата в личните си сили и триумф.

Научете се да изразявате личните си стремежи, даже и в случаите, когато знаете,че събеседникът ви не желае или не може да ги удовлетвори. Да се освободите от яд и неприязън, да възстановите спокойствието и да поддържате положителни взаимоотношения с другия не е толкоз мъчно – задоволително е да разбирате личните си стремежи и потребности още през цялото време, като по този метод признавате зависимостта си от другите хора.

Свалете маската си, макар страха, че всички ще избягат с писъци незабавно щом схванат кой сте в действителност... Страхувате се да се покажате в цялат си светлина и да се изложите, само че рискувайте и проверете какво ще стане! Може би не всички ще се разбягат. Вероятно някои даже още повече ще ви харесат. Освободете се от вътрешните ограничавания и станете това, което в действителност мислите, престанете да задоволявате прищевките на другите и ще започнете да придобивате нови, по-позитивни усещания от новия си витален опит.

Източник: knigikratko.ru
Снимка: highlysensitive-hsp.com