Александра Жекова – Снежната кралица
Най-успешната ни сноубордистка Александра Жекова е на прага на четвъртата си олимпиада. Преди ден чаровната софиянка навърши 30 години. А фантазията й на игрите Пьонгчан 2018 да се върне с орден, който й се изплъзна в Сочи 2014. Зад гърба си тя има десетки победи на международната сцена. През 2006-а ликува с европейската купа, а 5 зими по-късно печели първите си 2 трофея за Световната купа и заема второ място в крайното класиране. На зимните игри Ванкувър 2010 чаровната Жекова бе и знаменосец на българската олимпийска делегация.
„ Най-важното е да вярваш в себе си ”, доверява Сани. И тя в действителност го прави, и то в спорт, който допреди 2 десетилетия България въобще я няма на международната карта.
Едва двегодишна се качва на ски, а на 8 към този момент подкарва сноуборд. Нейният татко Виктор е основният провинен момичето да се възпламени по рисковия спорт. Той е един от първите ни състезатели по сърф и майсторството с дъската по „ белите ” писти, а от началото до през днешния ден е персонален треньор на родната звезда.
„ Когато завоювах първия си орден бях още момиче и се състезавах с по-големите на републиканското – спомня си за детските безредици Сани. – Станах трета. А когато се качих на почетната стълбичка гледах какичките изпод нагоре и си мечтаех един ден да стана професионалистка. Много беше хубаво чувството. ”
След време тази детска фантазия се сбъдва. Александра освен се надпреварва по пистите със своите тогавашни идоли и не отстъпва по майсторство на най-хубавите в света. Нищо, че като доста дребна кара все напряко със ските, а завоите не са й обичаната техника. Но още от невръстно момиче е доста независима. Сама се вози на лифта като, а на лифтаджиите в Банско постоянно им се постанова да й оказват помощ да постави защитния бар, тъй като тя няма сили да го сложи. Оттам се снабдява и с банскалийския си прякор Тодорка, на името на локален връх.
„ Много пъти ме е било боязън по пистите – признава Жекова. – Особено, когато би трябвало да опитвам непознато трасе. Виждам този боязън и във всяка една от моите съпернички. Винаги нещо може да се обърка. ”
Именно на олимпиадата Ванкувър 2010 нещо се обърква. Преди старта на подготвителното втурване Александра пада, само че взема решение да продължи. Въпреки болките взе участие и в надпреварата, което обаче се оказва последно за нея на игрите. Едвам стига финала, а прегледът открива, че има съществено разтежение на мускула на десния крайник, довело до образуването на сериозен хематом, който притиска стомаха.
„ Първото ми подготвително втурване беше ужасно положително, за какво ми трябваше второто? – пита риторично тогава Жекова. – Но съм си такава. Обяснявам си го с желанието, че желая да го направя още по-добре и по-добре. ”
Баща й обаче е оптимист. И предсказва, че щерка му ще се върне още по-силна на пистата. Така и става. Четири години по-късно на игрите в Сочи 2014 Александра към този момент е подготвена за орден. С феноменално каране българката стига край и се движи, преследвайки бронза. Но малшансът и тук не я подминава. Преди последните метри италианската Микела Мойоли връхлита върху нашето момиче. Двете падат, след това съперничката й е откарана в болница, а Сани съумява да се изправи и да финишира пета.
Въпреки изпуснатия късмет, Жекова показва спортсменски дух и не упрекна никого за случая. „ Да, може да се каже, че италианката ми лиши бронза, само че това е спортът – съобщи Сани. – Всички тези девойки са почтени за почитание. И всички ние имахме огромна тежест на плещите си – да представяме родините си. Много е мъчно. Не мога да я осъждам, за това което се случи. ”
С тези думи Сани завоюва сърцата на цяла България, а у нас я посрещнаха като същинска медалистка. Държавата пък й даде двойна награда, като за бронзово отличие.
Сериозните триумфи на леденото ни момиче предизвикат няколко страни да изискат да се състезава под техен байрак. Но софиянката, която е в челото на най-красивите сноубордистки в света, е непреклонна.
„ Искам да бъда най-хубавата и да разпространявам България ”, безапелационна е звездата.
А паралелно със спорта Жекова не загърбва и образованието си. Завършила е френската гимназия, владее чудесно и британски език. Работи по разнообразни планове, а в бъдеще желае да се занимава с реклама, маркетинг, мениджърство, мода, кино или телевизия. Признава, че е арт натура. И в това отношение върви по стъпките на майка си Божана, която е дизайнер и развива рекламен бизнес.
„ Искам да имам сериозна специалност и да оставя нещо положително след себе си – откровена е Сани. – Стремя се да бъда прецизна във всичко. Когато си прецизен във всеки един миг, нещата се получават най-добре. И с времето разбрах, че ключът към триумфа е точно в това. ”
Спортистът с най-вече занимания
Александра Жекова евентуално е спортистът с най-вече занимания. Предпочита рисковите спортове. А измежду обичаните й занимания са уиндсърф, уейкборд, гмуркане, моторни спортове, скачане с парашут, планинско колоездене, катерене, та даже йога и голф. Обича музиката, практикувала е и съвременен балет. Фен е на пътуванията, само че и на готвенето. Слабост са й баницата и торта „ Гараш ”. Не съблюдава диети. Има мъж до себе си, само че зорко пази персоналния си живот в загадка. А измежду чисто женските й пристрастености са обувките и по-скоро ботушите. Но токът им би трябвало или да е доста висок, или никак да го няма. Цени неповторимите поръчкови бижута, като избира среброто.
ЗА НЕЯ
Ядосва се, само че бързо й минава
Имаше интервал, в който тренирахме дружно. Понякога е сложен темперамент, защото работи с татко си, а той е перфекционист. Случвало се е да реагира първично. В началото се ядосва, когато нещо не може да направи, само че по-късно се усмихва. Бързо й минава. Весел човек, сияен и доста упорита. Често сме обсъждали дали във значимите моменти психолгическият детайл е основен или всичко е въпрос на настройка. Тя е състезател с опит, от който много можеш да научиш.
Радослав Янков, притежател на международната купа по сноуборд за 2016-а
Изключително положителен човек
Александра израстна пред очите ми, имам удоволствието да познавам нейните родители. Радвам се, като другар за триумфите й. Тя е извънреден човек, освен като състезател. Много положителна персона, която заразява хората и ги повлича след себе си. Отличен образец за младите. Целеустремена и отдадена на това, което прави. През годините е търпяла доста ограничения, а постигнатото от нея може да единствено да буди удивление. Та самият факт, че стана вторият български състезател след легендата Петър Попангелов с победи за международната купа от календара на Международната федерация по ски (ФИС) заслужава поздравления.
Георги Бобев, вицепрезидент на БФ Ски
Притежава мощен темперамент и воля
Познавам Александра от доста дребна. Притежава извънредно мощен темперамент, посредством, на който стигна до международния подиум. Освен това има невероятна воля и преследва задачите си. Много е умна. А в спорта е необичайност всичко това да е съчетано и с доброжелателност, каквато има Сани.
Мария Димова, многократна шампионка на България по сноуборд
„ Най-важното е да вярваш в себе си ”, доверява Сани. И тя в действителност го прави, и то в спорт, който допреди 2 десетилетия България въобще я няма на международната карта.
Едва двегодишна се качва на ски, а на 8 към този момент подкарва сноуборд. Нейният татко Виктор е основният провинен момичето да се възпламени по рисковия спорт. Той е един от първите ни състезатели по сърф и майсторството с дъската по „ белите ” писти, а от началото до през днешния ден е персонален треньор на родната звезда.
„ Когато завоювах първия си орден бях още момиче и се състезавах с по-големите на републиканското – спомня си за детските безредици Сани. – Станах трета. А когато се качих на почетната стълбичка гледах какичките изпод нагоре и си мечтаех един ден да стана професионалистка. Много беше хубаво чувството. ”
След време тази детска фантазия се сбъдва. Александра освен се надпреварва по пистите със своите тогавашни идоли и не отстъпва по майсторство на най-хубавите в света. Нищо, че като доста дребна кара все напряко със ските, а завоите не са й обичаната техника. Но още от невръстно момиче е доста независима. Сама се вози на лифта като, а на лифтаджиите в Банско постоянно им се постанова да й оказват помощ да постави защитния бар, тъй като тя няма сили да го сложи. Оттам се снабдява и с банскалийския си прякор Тодорка, на името на локален връх.
„ Много пъти ме е било боязън по пистите – признава Жекова. – Особено, когато би трябвало да опитвам непознато трасе. Виждам този боязън и във всяка една от моите съпернички. Винаги нещо може да се обърка. ”
Именно на олимпиадата Ванкувър 2010 нещо се обърква. Преди старта на подготвителното втурване Александра пада, само че взема решение да продължи. Въпреки болките взе участие и в надпреварата, което обаче се оказва последно за нея на игрите. Едвам стига финала, а прегледът открива, че има съществено разтежение на мускула на десния крайник, довело до образуването на сериозен хематом, който притиска стомаха.
„ Първото ми подготвително втурване беше ужасно положително, за какво ми трябваше второто? – пита риторично тогава Жекова. – Но съм си такава. Обяснявам си го с желанието, че желая да го направя още по-добре и по-добре. ”
Баща й обаче е оптимист. И предсказва, че щерка му ще се върне още по-силна на пистата. Така и става. Четири години по-късно на игрите в Сочи 2014 Александра към този момент е подготвена за орден. С феноменално каране българката стига край и се движи, преследвайки бронза. Но малшансът и тук не я подминава. Преди последните метри италианската Микела Мойоли връхлита върху нашето момиче. Двете падат, след това съперничката й е откарана в болница, а Сани съумява да се изправи и да финишира пета.
Въпреки изпуснатия късмет, Жекова показва спортсменски дух и не упрекна никого за случая. „ Да, може да се каже, че италианката ми лиши бронза, само че това е спортът – съобщи Сани. – Всички тези девойки са почтени за почитание. И всички ние имахме огромна тежест на плещите си – да представяме родините си. Много е мъчно. Не мога да я осъждам, за това което се случи. ”
С тези думи Сани завоюва сърцата на цяла България, а у нас я посрещнаха като същинска медалистка. Държавата пък й даде двойна награда, като за бронзово отличие.
Сериозните триумфи на леденото ни момиче предизвикат няколко страни да изискат да се състезава под техен байрак. Но софиянката, която е в челото на най-красивите сноубордистки в света, е непреклонна.
„ Искам да бъда най-хубавата и да разпространявам България ”, безапелационна е звездата.
А паралелно със спорта Жекова не загърбва и образованието си. Завършила е френската гимназия, владее чудесно и британски език. Работи по разнообразни планове, а в бъдеще желае да се занимава с реклама, маркетинг, мениджърство, мода, кино или телевизия. Признава, че е арт натура. И в това отношение върви по стъпките на майка си Божана, която е дизайнер и развива рекламен бизнес.
„ Искам да имам сериозна специалност и да оставя нещо положително след себе си – откровена е Сани. – Стремя се да бъда прецизна във всичко. Когато си прецизен във всеки един миг, нещата се получават най-добре. И с времето разбрах, че ключът към триумфа е точно в това. ”
Спортистът с най-вече занимания
Александра Жекова евентуално е спортистът с най-вече занимания. Предпочита рисковите спортове. А измежду обичаните й занимания са уиндсърф, уейкборд, гмуркане, моторни спортове, скачане с парашут, планинско колоездене, катерене, та даже йога и голф. Обича музиката, практикувала е и съвременен балет. Фен е на пътуванията, само че и на готвенето. Слабост са й баницата и торта „ Гараш ”. Не съблюдава диети. Има мъж до себе си, само че зорко пази персоналния си живот в загадка. А измежду чисто женските й пристрастености са обувките и по-скоро ботушите. Но токът им би трябвало или да е доста висок, или никак да го няма. Цени неповторимите поръчкови бижута, като избира среброто.
ЗА НЕЯ
Ядосва се, само че бързо й минава
Имаше интервал, в който тренирахме дружно. Понякога е сложен темперамент, защото работи с татко си, а той е перфекционист. Случвало се е да реагира първично. В началото се ядосва, когато нещо не може да направи, само че по-късно се усмихва. Бързо й минава. Весел човек, сияен и доста упорита. Често сме обсъждали дали във значимите моменти психолгическият детайл е основен или всичко е въпрос на настройка. Тя е състезател с опит, от който много можеш да научиш.
Радослав Янков, притежател на международната купа по сноуборд за 2016-а
Изключително положителен човек
Александра израстна пред очите ми, имам удоволствието да познавам нейните родители. Радвам се, като другар за триумфите й. Тя е извънреден човек, освен като състезател. Много положителна персона, която заразява хората и ги повлича след себе си. Отличен образец за младите. Целеустремена и отдадена на това, което прави. През годините е търпяла доста ограничения, а постигнатото от нея може да единствено да буди удивление. Та самият факт, че стана вторият български състезател след легендата Петър Попангелов с победи за международната купа от календара на Международната федерация по ски (ФИС) заслужава поздравления.
Георги Бобев, вицепрезидент на БФ Ски
Притежава мощен темперамент и воля
Познавам Александра от доста дребна. Притежава извънредно мощен темперамент, посредством, на който стигна до международния подиум. Освен това има невероятна воля и преследва задачите си. Много е умна. А в спорта е необичайност всичко това да е съчетано и с доброжелателност, каквато има Сани.
Мария Димова, многократна шампионка на България по сноуборд
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ