Покъртителни истории на хора от прехода, които със сигурност няма да забравите
Най-трудното е да ги откриете. Ако ги срещнете на улицата, ще ги подминете. По нищо не се разграничават от съседа, с който си кимате дежурно в асансьора на потегляне за работа, без даже да знаете името му. Или от кварталната продавачка на вестници.
Когато някой прави социологическо изследване, постоянно влизат в представителната "средностатистическа " извадка. Те са част от 70-те %, сменили работата си по време на 30-те години преход.
Или от тези 30% българи, които са изпадали в тежка меланхолия поради невъзможността да се оправят с проблемите. Историите им ги класират и измежду 4-мата от всеки 10, напускали в един или различен миг страната, с цел да търсят себе си другаде. При тях нито съвпадението, нито приликата с други лица или събития е инцидентно.
Соната за валдхорна и такси
Протяжният джаз от радиото в задимената кола се смесва с "тенекиения " глас на таксиметровата диспечерка. Валентин се намръщва и понижава звука на радиостанцията до дъно. Говори хрипкаво, изяснява, че е изтощен.
Около 40-годишен мъж с анцунг, лицето му - покрито с белези. В 4 следобяд това е десетият час, който е прекарал зад кормилото. Пали нова цигара и неумишлено стартира да си тактува с нея, до момента в който припява на Луис Армстронг "What a wonderfull world ". Подхваща диалог едвам, когато песента свършва: "Аз съм музикант, знаете ли?! "
Очевидно очакващ съмнение, Валентин отваря жабката и подава фотография: "Третият от дясно на ляво ", изяснява той. Трудно би могъл да бъде разпознат в редицата от мъже, облечени с черен фрак и папийонки. Разликата е не толкоз в облеклото, колкото в изражението. Мъжът от фотографията, който държи в ръцете си валдхорна, е ухилен, липсват и белезите по лицето.
Разказът на Валентин се помества в дистанцията, което таксито му изминава сред два квартала. Многократно отрепетирано: "Завършил съм консерватория. Започнах работа в оркестър, само че плащаха малко. С сътрудници си направихме група и лятото свирехме из заведенията за хранене в Слънчев бряг. "
В края на 1995 година Валентин взема решение дефинитивно да скъса с музикалната си кариера и става таксиметров водач, с цел да може да устоя брачната половинка си и двете деца - момче и момиче. Междувременно изкарва и категория за микробус и пътува до Албания и Югославия. През 2001 година се избавя като по знамение от гибел: "Излезе инцидентен курс до Румъния. Въпреки предизвестията, стопирах да преспивам на мотел край бензиностанция.
Събудих се от болежка. Над мен се бяха надвесили двама души и се редуваха да ме удрят по цялото тяло. Крещяха на негоден британски: "Кажи къде е стоката, давай парите! " После не си припомням нищо. "
Валентин се свестява в болница в Букурещ след пет дни кома. Когато се връща в България, продава валдхорната си, с парите от нея купува остарял Опел и още веднъж става таксиметров водач. Сега фамилията на Валентин е разграничено. Съпругата му е отпътувала в Испания, където се грижи за възрастни хора, синът му е строителен служащ в Германия, а дъщерята работи в ресторант в Солун. Коледа на 2004 година музикантът посреща зад кормилото на таксито си.
Джакпот и мажоретки
Преди да замине за Съединени американски щати, Иван Ташков учи в спортната академия. Бяга със студентска виза още до момента в който следва. След това стартира работа в учебно заведение като треньор на мажоретки:
"В Ню Джърси е раят на българите. Има колония от наши спортисти. Събират се от цяла Америка. Заминаването ми стана инцидентно, само че съм доста удовлетворен. Страната в никакъв случай не ми е липсвала. Харесвам реда и спокойствието.
Хубаво е да имам пари. Веднъж описах на една американка, че в България има лотария и облагата е да получиш правото да живееш в Съединени американски щати. Тя се смя доста, това й се стори неуместно. Дори не знаеше, че всичко това е проведено от личното й държавно управление. Когато дойдох в България, бях благополучен. Като си потеглям, съм спокоен, че ще се върна назад в Америка. Нямам самообладание. "
Иван приказва за гостуването в страната си като за посещаване в родното село - изначало е прелестно, след това идва досадата и най-после се сещаш за какво си изискал да си тръгнеш от там.
Сега твърди, че пробва да измъкне колкото се може от приятелите си в Америка.
Love story
Тя е кварталната звезда. Малките деца даже са измислили песничка за нея. Възрастните я заобикалят. А в случай че я срещнат, нормално извращат глава настрана. Дарина живее в "Красна поляна " и е шизофреничка на към 50 години.
Облича се с шарени облекла, с панделки на главата, през рамото - преметната чанта, на бузите си постоянно поставя две червени петна, устните си оформя като гейша с червило, излязло от контурите. Когато я питаш по какъв начин се споделя, ръката й се стрелва към косата подръпва нервно кичур, по-късно повдига глава и дава отговор: "Аз съм баронеса. Имаш ли една цигара? "
Дарина е щерка на военачалник от Държавна сигурност. Някога е владеела съвършено британски, немски и френски. Все още помни заучени изречения и в случай че е в положително въодушевление, излиза на балкона си и рецитира на всеослушание сонетите на Шекспир в оригинал. Тогава съседите я замерват с празни кофички от кисело мляко и черупки от яйца.
Когато Дарина приключва британска лингвистика, татко й я урежда на работа в Министерство на вътрешните работи. Заради езиците, които владее, генералската щерка е назначена в контраразузнаването. Първата й задача е през 1985 година - би трябвало да замине за Лондон. Там задачата е наследник на арабски посланик, с който да откри по-близки връзки.
По-нататък историята сред нея и обекта се развива по всички правила на класическия сапунен сериал. Дарина се влюбва. И взема решение, че не може повече да извършва отговорностите си. Праща писмо на татко си, в което му изяснява, че няма желание да се върне назад в България. Уговарят я за последна среща, на която да съобщи събраната информация.
Явката е ресторант на летището в Прага. Още там дъщерята на генерала е упоена. Свестява се в България. От напрежението Дарина изпада в тежка меланхолия. Лекува се дълго време в психиатрични клиники. Пенсионира се като телефонистка в Министерство на вътрешните работи.
Днес единствено най-възрастните чиновници в системата знаят нейната история. Дарина не помни нищо. Живее със съзнанието, че е британска баронеса. Диагнозата й - шизофрения, отключена от постравматичен синдром.
Секс, молебствия и рок
"Злото ви гълтам с грозната си отплата, никой не посмя да чуе моя глас. Не, аз не мога да съм като вас. " Текстът към песента "Черната овца " е написан от солиста на групата "Ахат " Божидар Главев. Тогава е на върха на славата.
После ненадейно се отхвърля от кариерата си. Завършва духовна семинария и става духовник. Живее като аскет в бургаското село Горица. Няма тв приемник, няма радио. През лятото единственото му забавление е да върви със брачната половинка си Деси (в предишното актриса и озвучителка на филми) за гъби или билки.
През зимата написа проповеди, които след това разгласява в интернет-сайтове. Метаморфозата на рокзвездата:
"Бях в обърканост. Каквото и да правех, нямах задоволство. Въпреки всичко, което имах на земята. От християнска позиция е толкоз ненужно да си угаждаш на прищевките.
Да, взимал съм и опиати. Дори и кора от кока. Сега бремето ми е леко. Най-големият ми опиат беше рок-музиката. Имах демонична взаимозависимост от нея. Сега имам власт. Духовна. Защото единственото, с което човек разполага, това са уста, разум и две ръце. Никога не бленувам. За нищо. Христос дава действителност и тя би трябвало да се реализира. Мечтанието от християнска позиция е нещо нездравословно. "
P. S.
Това е част от галерията на България. За да прекрачите границата й, се желае виза, която никоя власт няма силата да издаде. Трябва ви и ключова дума към душата - такава, каквато човек споделя единствено персонално. Ако помолите. И в случай че не се боите от шока и неудобството да узнаете, че мелодрамите в екранните сериали бледнеят пред биография, в която написа: "30 години на гарата на прехода ".
Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ
Когато някой прави социологическо изследване, постоянно влизат в представителната "средностатистическа " извадка. Те са част от 70-те %, сменили работата си по време на 30-те години преход.
Или от тези 30% българи, които са изпадали в тежка меланхолия поради невъзможността да се оправят с проблемите. Историите им ги класират и измежду 4-мата от всеки 10, напускали в един или различен миг страната, с цел да търсят себе си другаде. При тях нито съвпадението, нито приликата с други лица или събития е инцидентно.
Соната за валдхорна и такси
Протяжният джаз от радиото в задимената кола се смесва с "тенекиения " глас на таксиметровата диспечерка. Валентин се намръщва и понижава звука на радиостанцията до дъно. Говори хрипкаво, изяснява, че е изтощен.
Около 40-годишен мъж с анцунг, лицето му - покрито с белези. В 4 следобяд това е десетият час, който е прекарал зад кормилото. Пали нова цигара и неумишлено стартира да си тактува с нея, до момента в който припява на Луис Армстронг "What a wonderfull world ". Подхваща диалог едвам, когато песента свършва: "Аз съм музикант, знаете ли?! "
Очевидно очакващ съмнение, Валентин отваря жабката и подава фотография: "Третият от дясно на ляво ", изяснява той. Трудно би могъл да бъде разпознат в редицата от мъже, облечени с черен фрак и папийонки. Разликата е не толкоз в облеклото, колкото в изражението. Мъжът от фотографията, който държи в ръцете си валдхорна, е ухилен, липсват и белезите по лицето.
Разказът на Валентин се помества в дистанцията, което таксито му изминава сред два квартала. Многократно отрепетирано: "Завършил съм консерватория. Започнах работа в оркестър, само че плащаха малко. С сътрудници си направихме група и лятото свирехме из заведенията за хранене в Слънчев бряг. "
В края на 1995 година Валентин взема решение дефинитивно да скъса с музикалната си кариера и става таксиметров водач, с цел да може да устоя брачната половинка си и двете деца - момче и момиче. Междувременно изкарва и категория за микробус и пътува до Албания и Югославия. През 2001 година се избавя като по знамение от гибел: "Излезе инцидентен курс до Румъния. Въпреки предизвестията, стопирах да преспивам на мотел край бензиностанция.
Събудих се от болежка. Над мен се бяха надвесили двама души и се редуваха да ме удрят по цялото тяло. Крещяха на негоден британски: "Кажи къде е стоката, давай парите! " После не си припомням нищо. "
Валентин се свестява в болница в Букурещ след пет дни кома. Когато се връща в България, продава валдхорната си, с парите от нея купува остарял Опел и още веднъж става таксиметров водач. Сега фамилията на Валентин е разграничено. Съпругата му е отпътувала в Испания, където се грижи за възрастни хора, синът му е строителен служащ в Германия, а дъщерята работи в ресторант в Солун. Коледа на 2004 година музикантът посреща зад кормилото на таксито си.
Джакпот и мажоретки
Преди да замине за Съединени американски щати, Иван Ташков учи в спортната академия. Бяга със студентска виза още до момента в който следва. След това стартира работа в учебно заведение като треньор на мажоретки:
"В Ню Джърси е раят на българите. Има колония от наши спортисти. Събират се от цяла Америка. Заминаването ми стана инцидентно, само че съм доста удовлетворен. Страната в никакъв случай не ми е липсвала. Харесвам реда и спокойствието.
Хубаво е да имам пари. Веднъж описах на една американка, че в България има лотария и облагата е да получиш правото да живееш в Съединени американски щати. Тя се смя доста, това й се стори неуместно. Дори не знаеше, че всичко това е проведено от личното й държавно управление. Когато дойдох в България, бях благополучен. Като си потеглям, съм спокоен, че ще се върна назад в Америка. Нямам самообладание. "
Иван приказва за гостуването в страната си като за посещаване в родното село - изначало е прелестно, след това идва досадата и най-после се сещаш за какво си изискал да си тръгнеш от там.
Сега твърди, че пробва да измъкне колкото се може от приятелите си в Америка.
Love story
Тя е кварталната звезда. Малките деца даже са измислили песничка за нея. Възрастните я заобикалят. А в случай че я срещнат, нормално извращат глава настрана. Дарина живее в "Красна поляна " и е шизофреничка на към 50 години.
Облича се с шарени облекла, с панделки на главата, през рамото - преметната чанта, на бузите си постоянно поставя две червени петна, устните си оформя като гейша с червило, излязло от контурите. Когато я питаш по какъв начин се споделя, ръката й се стрелва към косата подръпва нервно кичур, по-късно повдига глава и дава отговор: "Аз съм баронеса. Имаш ли една цигара? "
Дарина е щерка на военачалник от Държавна сигурност. Някога е владеела съвършено британски, немски и френски. Все още помни заучени изречения и в случай че е в положително въодушевление, излиза на балкона си и рецитира на всеослушание сонетите на Шекспир в оригинал. Тогава съседите я замерват с празни кофички от кисело мляко и черупки от яйца.
Когато Дарина приключва британска лингвистика, татко й я урежда на работа в Министерство на вътрешните работи. Заради езиците, които владее, генералската щерка е назначена в контраразузнаването. Първата й задача е през 1985 година - би трябвало да замине за Лондон. Там задачата е наследник на арабски посланик, с който да откри по-близки връзки.
По-нататък историята сред нея и обекта се развива по всички правила на класическия сапунен сериал. Дарина се влюбва. И взема решение, че не може повече да извършва отговорностите си. Праща писмо на татко си, в което му изяснява, че няма желание да се върне назад в България. Уговарят я за последна среща, на която да съобщи събраната информация.
Явката е ресторант на летището в Прага. Още там дъщерята на генерала е упоена. Свестява се в България. От напрежението Дарина изпада в тежка меланхолия. Лекува се дълго време в психиатрични клиники. Пенсионира се като телефонистка в Министерство на вътрешните работи.
Днес единствено най-възрастните чиновници в системата знаят нейната история. Дарина не помни нищо. Живее със съзнанието, че е британска баронеса. Диагнозата й - шизофрения, отключена от постравматичен синдром.
Секс, молебствия и рок
"Злото ви гълтам с грозната си отплата, никой не посмя да чуе моя глас. Не, аз не мога да съм като вас. " Текстът към песента "Черната овца " е написан от солиста на групата "Ахат " Божидар Главев. Тогава е на върха на славата.
После ненадейно се отхвърля от кариерата си. Завършва духовна семинария и става духовник. Живее като аскет в бургаското село Горица. Няма тв приемник, няма радио. През лятото единственото му забавление е да върви със брачната половинка си Деси (в предишното актриса и озвучителка на филми) за гъби или билки.
През зимата написа проповеди, които след това разгласява в интернет-сайтове. Метаморфозата на рокзвездата:
"Бях в обърканост. Каквото и да правех, нямах задоволство. Въпреки всичко, което имах на земята. От християнска позиция е толкоз ненужно да си угаждаш на прищевките.
Да, взимал съм и опиати. Дори и кора от кока. Сега бремето ми е леко. Най-големият ми опиат беше рок-музиката. Имах демонична взаимозависимост от нея. Сега имам власт. Духовна. Защото единственото, с което човек разполага, това са уста, разум и две ръце. Никога не бленувам. За нищо. Христос дава действителност и тя би трябвало да се реализира. Мечтанието от християнска позиция е нещо нездравословно. "
P. S.
Това е част от галерията на България. За да прекрачите границата й, се желае виза, която никоя власт няма силата да издаде. Трябва ви и ключова дума към душата - такава, каквато човек споделя единствено персонално. Ако помолите. И в случай че не се боите от шока и неудобството да узнаете, че мелодрамите в екранните сериали бледнеят пред биография, в която написа: "30 години на гарата на прехода ".
Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ