Употреба на санкции от Тръмп не е лошо нещо, но Тръмп не е Перикъл
Най-старият прочут случай на страна, прилагаща стопански наказания против друга, е от 432 година прочие Н. Е., Когато Атина постанова строги ограничавания на Мегара. Мегарски укази не разрешават потреблението на градски пристанища на Атинската империя, прекъсвайки търговията. Но дребната Мегара е съдружник на огромния противник на Атина, Спарта и различията по отношение на глобите са измежду аргументите, които форсират Втората Пелопонеска война сред двете преобладаващи сили в Гърция, написа Bloomberg.
Някои историци считат, че Перикъл, владетелят на Атина, е търсил метод да предизвика спартанците във война и декретите служат за тази цел; други настояват, че указите са имали за цел да избегнат война посредством налагане на невоенно решение на мегарците - и не са съумели.
2500 години по-късно, силата на икономическите наказания като инструмент на страните към момента зависят доста от тяхната цел. Но рисковете да сбъркат не са попречили на държавните управления да ги употребяват, с по-голяма периодичност и смесени резултати, против човеци, институции и страни като наказване за нарушавания, вариращи от финансова рецесия и контрабанда на опиати до нуклеарно разпространяване и геноцид.
Съединени американски щати, дългогодишният международен фактор във въвеждане на наказания, усилва тази алтернатива през последните години. Според изследване на адвокатската адвокатска фирма Gibson Dunn&Crutcher LLP, президентът Тръмп през първата си година усилва броя на хората и фирмите със наказания, с близо 1000. Това е 30% скок от последната година от администрацията на президента Барак Обама и 300% нарастване от първата му година в Белия дом. Американският лист с блокирани доближава до 1300 страници.
По-честата приложимост на наказания не е безусловно нещо неприятно. В забележителна степен това е натурален американски отговор на изменящите се стратегически и политически действителности. По света тези, които заплашват Съединени американски щати и нейните ползи, стават все по-трудни за разкриване. Опасните хора и организации могат да се скрият в цифрова мъгла или зад отбраната на страни, които са враждебни към Съединени американски щати.
В същото време американските президенти стават по-внимателни по отношение на потреблението на някои по-кинетични принадлежности, внедрени от техните прародители. Дипломацията, другият инструмент разполагаем на страните, постоянно е прекомерно муден, с цел да даде резултати и значително ненужен против някои модерни закани, като да вземем за пример хакерски атаки от страна на недържавни участници.
За съпоставяне глобите са безапелационно офанзивно оръжие - такова, което в по-голямата си част е и за отбрана. Те могат да бъдат разгърнати бързо и безкръвно, което разрешава на президента да се преглежда като предприемащ дейности против възприемани закани, без риск от американски живот или благосъстоятелност. Освен това те могат да бъдат по-фини, като разрешават дейности против физически или юридически лица, без автоматизирано да раздират връзките с държавните управления.
Но работят ли? Това зависи, както при мегарските укази, от тяхното предопределение. Всички емпирични доказателства сочат, че глобите не водят до смяна на режима - Куба и Северна Корея са под наказания от десетилетия, само че техните диктатори умират в личните си кревати, като властта безпроблемно се трансферира на идващото потомство тирани. Санкциите не смъкнаха Садам Хюсеин, това изискваше война.
Дори когато глобите целят основно смяна на държанието на режима, опитът е разбъркан. Учените от Института за интернационална стопанска система в Петерсън преглеждат стотиците случаи на стопански наказания, наложени на страните на обособени лица или институции, връщайки се до началото на Първата международна война.
Заключението им: глобите постоянно не водят до мечтан резултат. Причините за крах са разнообразни: глобите може да са неадекватни; те могат да основат съпротива измежду съюзниците; целевият режим може да бъде в положение да трансформира изолацията в политическо предимство; режимът може да бъде в положение да получи помощ от други източници.
Разбира се, дипломацията и войната не са по-сигурни от глобите за реализиране на мечтаната смяна. И даже там, където глобите са се провалили, нещата можеха да са по-лоши, в случай че въобще не бяха наложени. Колко повече щета биха могли да нанесат Кастро, Ким и Садам Хюсеин, в случай че имаха свободен достъп до пазари и оръжие?
При верни условия глобите в действителност могат да бъдат доста ефикасни. Дейвид С. Коен, някогашен заместник-секретар на Министерството на финансите за тероризъм и финансово разузнаване (и някогашен заместник-директор на ЦРУ), предлага, че глобите работят най-добре, когато извършват три условия: когато служат на ясни и постижими политически цели; когато се употребяват дружно с други лостове за напън, като дипломация и опасност от военни действия; и когато други страни дават своята поддръжка, като постановат свои лични ограничавания върху целевия индивид, институция или режим.
И трите условия са използвани към глобите против Иран в средата на 2000 година, когато Европейският съюз и Организация на обединените нации споделят американската цел да попречат на Ислямска република да придобие нуклеарно оръжие. Изправени пред продължителна изолираност и дълбока икономическа рецесия, иранците станаха съществени по отношение на договаряния със Съединени американски щати и други международни сили и в последна сметка подписаха нуклеарното съглашение от 2015 година
Критериите на Коен съставляват идеала; не и трите условия са безусловно нужни, с цел да работят глобите. Администрацията на Тръмп не се нуждаеше от поддръжката на други страни, още по-малко да се причислят към глобите против висши турски чиновници предходната година, с цел да обезпечат освобождението на американския свещеник Андрю Брънсън. Санкциите неотложно отпаднаха, откакто Брънсън се прибра.
Задълбочаването на разцеплението на международната политика в демократични и нелиберални лагери ще направи многостранния консенсус по отношение на глобите съвсем неосъществим за реализиране. Русия и Китай е малко евентуално да се спогодят със западните демокрации за налагане на повече наказания да вземем за пример на Сирия. В рамките на Европейския съюз, който изисква единомислещо единодушие за сходни решения, десните и популистки водачи (унгарецът Виктор Орбан), евентуално ще се хвърлят против нови наказания против Русия.
Слава богу за американската изключителност - и американските мускули. Като се има поради размерът на американската стопанска система и ролята на $ като съществена международна валута за търговия, глобите, наложени едностранно от Белия дом, имат същия резултат като многостранните ограничавания. Помислете за сегашните наказания на Съединени американски щати против Иран, наложени откакто Тръмп анулира нуклеарната договорка през 2015 година предходната година. Останалите подписали съглашението остават на думи ангажирани по него; Германия, Франция и Англия са основали " средство за специфична цел ", с цел да дадат на фирмите сякаш сполучлив метод да избегнат американските наказания.
Нито една европейска компания не направи крачка напред от боязън да не притегли вниманието на американската хазна.
Рискът, несъмнено, е администрацията на Тръмп да прекалява с това оръжие. Бившият министър на финансите Джейкъб Лю предизвести за глобите: " Ако задграничните юрисдикции и компании считат, че ще използван наказания без задоволително съображение или по несъответствуващи аргументи - по-специално вторични наказания - не трябва да се изненадваме, в случай че търсят способи да избегнат бизнес в Съединени американски щати или в щатски долари. "
Това не е проблем за Перикъл, когато се оправя с Мегара, само че американските президенти - даже Доналд Тръмп, който е толкоз надалеч от атинския общественик, колкото може да си представим - би трябвало да одобряват и риска, че един от най-многостранните им и мощни принадлежности за насила, може да се загуби своята безапелационна мощ.
Умират ли Западът и демократичният международен ред?
На Форума в Родос приказват за разговор, само че към този момент никой не знае какво следва и какво да чака от интернационалните отношения
Някои историци считат, че Перикъл, владетелят на Атина, е търсил метод да предизвика спартанците във война и декретите служат за тази цел; други настояват, че указите са имали за цел да избегнат война посредством налагане на невоенно решение на мегарците - и не са съумели.
2500 години по-късно, силата на икономическите наказания като инструмент на страните към момента зависят доста от тяхната цел. Но рисковете да сбъркат не са попречили на държавните управления да ги употребяват, с по-голяма периодичност и смесени резултати, против човеци, институции и страни като наказване за нарушавания, вариращи от финансова рецесия и контрабанда на опиати до нуклеарно разпространяване и геноцид.
Съединени американски щати, дългогодишният международен фактор във въвеждане на наказания, усилва тази алтернатива през последните години. Според изследване на адвокатската адвокатска фирма Gibson Dunn&Crutcher LLP, президентът Тръмп през първата си година усилва броя на хората и фирмите със наказания, с близо 1000. Това е 30% скок от последната година от администрацията на президента Барак Обама и 300% нарастване от първата му година в Белия дом. Американският лист с блокирани доближава до 1300 страници.
По-честата приложимост на наказания не е безусловно нещо неприятно. В забележителна степен това е натурален американски отговор на изменящите се стратегически и политически действителности. По света тези, които заплашват Съединени американски щати и нейните ползи, стават все по-трудни за разкриване. Опасните хора и организации могат да се скрият в цифрова мъгла или зад отбраната на страни, които са враждебни към Съединени американски щати.
В същото време американските президенти стават по-внимателни по отношение на потреблението на някои по-кинетични принадлежности, внедрени от техните прародители. Дипломацията, другият инструмент разполагаем на страните, постоянно е прекомерно муден, с цел да даде резултати и значително ненужен против някои модерни закани, като да вземем за пример хакерски атаки от страна на недържавни участници.
За съпоставяне глобите са безапелационно офанзивно оръжие - такова, което в по-голямата си част е и за отбрана. Те могат да бъдат разгърнати бързо и безкръвно, което разрешава на президента да се преглежда като предприемащ дейности против възприемани закани, без риск от американски живот или благосъстоятелност. Освен това те могат да бъдат по-фини, като разрешават дейности против физически или юридически лица, без автоматизирано да раздират връзките с държавните управления.
Но работят ли? Това зависи, както при мегарските укази, от тяхното предопределение. Всички емпирични доказателства сочат, че глобите не водят до смяна на режима - Куба и Северна Корея са под наказания от десетилетия, само че техните диктатори умират в личните си кревати, като властта безпроблемно се трансферира на идващото потомство тирани. Санкциите не смъкнаха Садам Хюсеин, това изискваше война.
Дори когато глобите целят основно смяна на държанието на режима, опитът е разбъркан. Учените от Института за интернационална стопанска система в Петерсън преглеждат стотиците случаи на стопански наказания, наложени на страните на обособени лица или институции, връщайки се до началото на Първата международна война.
Заключението им: глобите постоянно не водят до мечтан резултат. Причините за крах са разнообразни: глобите може да са неадекватни; те могат да основат съпротива измежду съюзниците; целевият режим може да бъде в положение да трансформира изолацията в политическо предимство; режимът може да бъде в положение да получи помощ от други източници.
Разбира се, дипломацията и войната не са по-сигурни от глобите за реализиране на мечтаната смяна. И даже там, където глобите са се провалили, нещата можеха да са по-лоши, в случай че въобще не бяха наложени. Колко повече щета биха могли да нанесат Кастро, Ким и Садам Хюсеин, в случай че имаха свободен достъп до пазари и оръжие?
При верни условия глобите в действителност могат да бъдат доста ефикасни. Дейвид С. Коен, някогашен заместник-секретар на Министерството на финансите за тероризъм и финансово разузнаване (и някогашен заместник-директор на ЦРУ), предлага, че глобите работят най-добре, когато извършват три условия: когато служат на ясни и постижими политически цели; когато се употребяват дружно с други лостове за напън, като дипломация и опасност от военни действия; и когато други страни дават своята поддръжка, като постановат свои лични ограничавания върху целевия индивид, институция или режим.
И трите условия са използвани към глобите против Иран в средата на 2000 година, когато Европейският съюз и Организация на обединените нации споделят американската цел да попречат на Ислямска република да придобие нуклеарно оръжие. Изправени пред продължителна изолираност и дълбока икономическа рецесия, иранците станаха съществени по отношение на договаряния със Съединени американски щати и други международни сили и в последна сметка подписаха нуклеарното съглашение от 2015 година
Критериите на Коен съставляват идеала; не и трите условия са безусловно нужни, с цел да работят глобите. Администрацията на Тръмп не се нуждаеше от поддръжката на други страни, още по-малко да се причислят към глобите против висши турски чиновници предходната година, с цел да обезпечат освобождението на американския свещеник Андрю Брънсън. Санкциите неотложно отпаднаха, откакто Брънсън се прибра.
Задълбочаването на разцеплението на международната политика в демократични и нелиберални лагери ще направи многостранния консенсус по отношение на глобите съвсем неосъществим за реализиране. Русия и Китай е малко евентуално да се спогодят със западните демокрации за налагане на повече наказания да вземем за пример на Сирия. В рамките на Европейския съюз, който изисква единомислещо единодушие за сходни решения, десните и популистки водачи (унгарецът Виктор Орбан), евентуално ще се хвърлят против нови наказания против Русия.
Слава богу за американската изключителност - и американските мускули. Като се има поради размерът на американската стопанска система и ролята на $ като съществена международна валута за търговия, глобите, наложени едностранно от Белия дом, имат същия резултат като многостранните ограничавания. Помислете за сегашните наказания на Съединени американски щати против Иран, наложени откакто Тръмп анулира нуклеарната договорка през 2015 година предходната година. Останалите подписали съглашението остават на думи ангажирани по него; Германия, Франция и Англия са основали " средство за специфична цел ", с цел да дадат на фирмите сякаш сполучлив метод да избегнат американските наказания.
Нито една европейска компания не направи крачка напред от боязън да не притегли вниманието на американската хазна.
Рискът, несъмнено, е администрацията на Тръмп да прекалява с това оръжие. Бившият министър на финансите Джейкъб Лю предизвести за глобите: " Ако задграничните юрисдикции и компании считат, че ще използван наказания без задоволително съображение или по несъответствуващи аргументи - по-специално вторични наказания - не трябва да се изненадваме, в случай че търсят способи да избегнат бизнес в Съединени американски щати или в щатски долари. "
Това не е проблем за Перикъл, когато се оправя с Мегара, само че американските президенти - даже Доналд Тръмп, който е толкоз надалеч от атинския общественик, колкото може да си представим - би трябвало да одобряват и риска, че един от най-многостранните им и мощни принадлежности за насила, може да се загуби своята безапелационна мощ.
Умират ли Западът и демократичният международен ред?
На Форума в Родос приказват за разговор, само че към този момент никой не знае какво следва и какво да чака от интернационалните отношения
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ