Най-древните динозаври са живели на Мадагаскар
Най-старите като тип динозаври, намирани в миналото са били с величина на кенгуру и са обитавали Мадагаскар, считат американски палеонтолози.
На острова в Индийския океан, прочут с много невероятната си флора и фауна, учените намерили кости от челюсти на два динозавъра, за които се счита, че са остатъци от най-старите представители на изчезналия тип. Откритите кости евентуално са на динозаври, живели преди 230 милиона години - в ранния триас. За страдание, радио-изотопният способ, който нормално се употребява за датиране на антични находки, има обсег единствено 50 000 години.
Двата динозавъра принадлежат към типа на прозауроподите - тревопасни, с дребни глави и дълги вратове, които можели да вървят както на четири, по този начин и на два крайници. Учените ги оприличават на кенгуру и поради устройството на крайниците им - мощно развити задни и по-малки предни крака.
Въпреки, че формата на тялото им е наподобявала тази на кенгуру, динозаврите не са можели да скачат. Когато са се хранели и разхождали, те евентуално са се движели на четири крайници. Предполага се, че са можели и да се изправят на задните си крайници, с цел да се хранят от дърветата. Костите са идеално непокътнати и са от интервал, богат на събития, както за динозаврите, по този начин и за бозайниците.
Тези добре непокътнатите черепи и кости хвърлят светлина върху така наречен Теория за еволюцията - преход от големи студенокръвни създания към доста дребни топлокръвни бозайници. В отчета с изключение на динозаврите са разказани и още няколко типа странни създания - земноводни с папагалски човки евентуално са били многочислени.
Открити са още пет типа антични прародители на бозайниците, известни като бозайникоподобни земноводни, или синапсиди. Сред тях има и представители на клас синодонти. Преди 230 милиона години Мадагаскар и Африка таман са се отделяли един от различен, разбивайки античния континент Пангея.
