Най-вкусните ястия в Турция се въртят в Газиантеп
Най-старата баклаваджийница в света е „ Гюллуолу “
„ Катмер “ се носи на сватовете, в случай че булката се е показала добре
В началото на месец юни 323 година умира един от най-великите пълководци в цялата човешка история – Александър Македонски. Той предава душата си на Хадес при странни условия във Вавилон. Това е градът, който той възнамерява да трансформира в столица на света, носе трансформира в негов край. Точно там неговите пълководци се събират и поделят империята на части. За регент на младите престолонаследници е разгласен Пердика, само че той скоро е погубен и останалите генерали преразпределят остатъците отначало. В случая нас ни интересува един от тях – Селвк I Никатор. Като диадохит на поделеното александрово царство той основава своя лична империя – Селевкидската.
Селвк взел участие във всички борби на Александър и е лидер на македонската кавалерия. Той се оказва и най-успешния правоприемник на императора, тъй като за малко време и с сполучливи политически и военни дейности съумява да трансформира Селвкия в най-могъщата от остатъчните царства.
На река Ефрат, покрай днешния Газиантеп той възвръща моста, издигнат от Александър по време на похода му към Месопотамия и Вавилон. Там поражда и град, който назовава на свое име – Селвкия. В чест на своята брачна половинка Апама, за която се дами в всеобща женитба пред очите на императора във Вавилон, той построява съразмерен град на нейно име – Апамея, който е на другия бряг.
Всеки пътешественик, всеки кортеж по Пътя на коприната е трябвало да минава през двата града и по този начин да остава част от парите си в тях. Това трансформира мястото в доста, доста богато.
Години по-късно, когато Римската империя покорява остатъците от империята на Александър кръщава града на Зеугма. Това става някъде през 64 година пр.н.е. На катаревус “зеугма ” значи ”мост ”.
След това историята изтрива Заугма от страниците си, само че легендите остават. Следвайки националните предания, археолози откриват при започване на ХХ век, че най-вероятно античната Зеугма се намира на територията на Белкис, малко градче на 10 километра от Газиантеп. Разкопките обаче стартират много по-късно – през 1992-а. Лека бавно се разкриват безумни хубости. Мозайка след мозайка. Оказва се, че вилите на аристокрацията са били сцена на майстори, които се състезавали в майсторлъка да пресъздадат подиуми от гръцката и римската митологии.
В началото на 21-ви век стартира построяването на голям язовир на река Ефрат и заплахата разкопките да бъдат унищожени се увеличавали. Тогава турското държавно управление, частни донори и общината впрягат старания влагат към $30 млн. с цел да построят неповторим музей в Газиантеп и да реалокират скъпите мозайки там. След това съумяват и да защитят останките на Зеугма от водите. Въпреки всичко, част от античния град сега е под вода.
Мозайките от Зеугма са с изумително качество и великолепие, само че една дребна фреска се трансформира в мистерия, горделивост, а към този момент и в емблема на Газиантеп.
Лицето на Менада.
Той е измайсторено с такава тактичност, че припомня на великия Леонардо да Винчи. Очите на момичето те фиксират без значение къде се намираш в залата. Всъщност към момента има разногласия и теории на кого принадлежи това лице. Не са малко хората, които считат, че това е портрет на Александър. Други считат, че това е момиче, циганка. И всички я назовават – “циганката ”. Отговорът на тази мистерия наподобява ще се появи скоро.
Преди няколко години стана ясно, че останалата част от фреската се намира в Съединени американски щати и се чака лице и тяло да се съберат за първи път след повече от век. Това ще даде отговор на всички въпроси, само че по този начин или другояче лицето ще продължава да бъде знак на Газиантеп.
Когато някой желае да посети Газиантеп – Музеята “Зеугма ” е първото и наложително место, които би трябвало да види. Второто е… кухнята. Древният Антеп е единственият град в Турция, който е в листата на културното завещание на ЮНЕСКО, поради гастрономията. Има за какво.
Прочутият “шамфъстък ”, който ние обичаме доста, в Турция се назовава “антепфъстък ”. Някаква районна ревнивост.
Всъщност цялата територия сред Алепо и Газиантеп е царството на тези ядки. Интересно е, че за разлика от фъстъка, който е пристигнал от Америка и е от семейство “Бобови ”, то шамфъстъкът е от семейство “Смрадликови ”. Сиреч анпепският фъстък се бере от дърво. Тези дървета са разказани и в легендите за висящите градини на Семирамида.
Антепският фъстък е в основата на доста обичайни ястия в Газиантеп. В този специфичен за Турция и Юнеско град има 252 лицензирани обичайни ястия, като единствено кебапите са 32. Нямате никакво подозрение, че един от тях се споделя “фъстък кебап ”.
На остарялата чаршия можете да намерите доста баклаваджии, само че може би най-известната и значимата е “Гюллуолу ”. Някъде през 1850 година Махмут Гюллу отива на хадж в Мека. Там той вижда по какъв начин в дребни магазинчета продават саралии. По това време саралията е била деликатес, която се сервирала единствено в домовете на аристокрацията на Османската империя. Тогава Махмут взема решение да отвори своя сладкарница. Само, че в Антеп орехи няма и той взема решение да ги замести с шамфъстък. Днес това е най-старата баклаваджийница в света. Шесто потомство Гюллу въртят бизнеса, а в Турция орехите са елементарните саралии, и специфичните са анпепските.
Махмуд – един от пра-пра-внуците на Махмут на драго сърце изяснява коя е положителната саралия.
“Тя би трябвало да има точни съставки, а сиропът да е толкоз, че когато обърнеш тавата наобратно да не изпадне нищо. Ако има повече сироп или по-малко, всичко ще падне на земята. ” Обича и да го показва.
Корите би трябвало да са толкоз тънки и по този начин добре обработени термично и полети с горещия сироп, че когато притиснеш саралията с език към небцето, корите би трябвало да се топят. И вярвайте ми, топят се. Всички в Турция считат, че антепската саралия е най-хубавата. Антепци пък считат, че нейната изработка стартира още от полето. Кравите би трябвало да пасат единствено на чисти поляни с доста билки. Зърното би трябвало да е най-хубавото. Фъстъкът – за него да не приказваме.
Основната лой, която се употребява в анпепската кухня е рафинирано краве масло. То ухае божествено.
Градът се е казвал Анпеп до 1921. Тогава стартира Националноосвободителната война на Турция. Градът до този миг е в ръцете на французите, и като част от Сирия. Местните поданици афишират въстание и удържат града до идването на армията на Ататюрк. Той назовава града “Гази ”, сиреч град-герой. Така се трансформира в Газиантеп.
Един от най-емблематичните анпетски десерти се назовава “катмер ”. Той се подготвя доста елементарно. Месите и точите кора за баница. Върху нея се изсипват 300 грама фъстък, 300 грама захар, сметана и масло. Кората се завива по този начин, че да покрие плънката и се пече. Не смятайте калориите, а си представете удоволствието.
Този десерт е обичаен около сватбените тържества, които от антични времена не престават по към седмица. Ако на сутринта родителите на момчето са удовлетворени от булката, идват на посетители на сватовете и носят катмер.
Сватбата е основала и други обичаи тук. Една от най-важните е банята. Старата баня на Анпет през днешния ден е музей и пресъздава традициите от епохи насам. Традиционната турска баня има две огромни пространства – едното за дамите, другото – за мъжете. Клубове по ползи. Докато дамите преценявали качествата на момата, мъжете похапвали кебапи, слушали музика и пиели тютюн.
Антеп е прочут и със своите джигерджийници. Това са тези дребни заведенийца, където хората идват единствено поради дробчетата. Те ги вършат на шишчета, като всяка от вътрешностите си има метод на подготвяне – пилешките дробчета, телешките, агнешките. Значение има размерът на нарязване, значение имат подправките. И единствено тук те имат този чудноват антепски усет.
В Газиантеп има доста работилнички, в които се прозвеждат табли за игра, джезвета, съдове за готвене на разграничи локални ястия.
Заради близостта до Сирия през днешния ден градът заплаща много сериозна цена. Общината се грижи за близо половин милион бежанци от войната. Тук се намират и най-големите лагери. Чужденците обаче или бързо се интегрират или чакат момента, в който да се върнат назад в Сирия. Те са най-вече от бунтовния Идлиб – последното огнище на опозиция против режима на Башар Асад. Само до преди стотина години всички тези фамилни кланове са живеели в една империя – първо във Вавилонската, по-късно в Римската, Византийската, Османската. Затова и кухнята и традициите са близки, че даже и фъстъкът им е идентичен.
„ Катмер “ се носи на сватовете, в случай че булката се е показала добре
В началото на месец юни 323 година умира един от най-великите пълководци в цялата човешка история – Александър Македонски. Той предава душата си на Хадес при странни условия във Вавилон. Това е градът, който той възнамерява да трансформира в столица на света, носе трансформира в негов край. Точно там неговите пълководци се събират и поделят империята на части. За регент на младите престолонаследници е разгласен Пердика, само че той скоро е погубен и останалите генерали преразпределят остатъците отначало. В случая нас ни интересува един от тях – Селвк I Никатор. Като диадохит на поделеното александрово царство той основава своя лична империя – Селевкидската.
Селвк взел участие във всички борби на Александър и е лидер на македонската кавалерия. Той се оказва и най-успешния правоприемник на императора, тъй като за малко време и с сполучливи политически и военни дейности съумява да трансформира Селвкия в най-могъщата от остатъчните царства.
На река Ефрат, покрай днешния Газиантеп той възвръща моста, издигнат от Александър по време на похода му към Месопотамия и Вавилон. Там поражда и град, който назовава на свое име – Селвкия. В чест на своята брачна половинка Апама, за която се дами в всеобща женитба пред очите на императора във Вавилон, той построява съразмерен град на нейно име – Апамея, който е на другия бряг.
Всеки пътешественик, всеки кортеж по Пътя на коприната е трябвало да минава през двата града и по този начин да остава част от парите си в тях. Това трансформира мястото в доста, доста богато.
Години по-късно, когато Римската империя покорява остатъците от империята на Александър кръщава града на Зеугма. Това става някъде през 64 година пр.н.е. На катаревус “зеугма ” значи ”мост ”.
След това историята изтрива Заугма от страниците си, само че легендите остават. Следвайки националните предания, археолози откриват при започване на ХХ век, че най-вероятно античната Зеугма се намира на територията на Белкис, малко градче на 10 километра от Газиантеп. Разкопките обаче стартират много по-късно – през 1992-а. Лека бавно се разкриват безумни хубости. Мозайка след мозайка. Оказва се, че вилите на аристокрацията са били сцена на майстори, които се състезавали в майсторлъка да пресъздадат подиуми от гръцката и римската митологии.
В началото на 21-ви век стартира построяването на голям язовир на река Ефрат и заплахата разкопките да бъдат унищожени се увеличавали. Тогава турското държавно управление, частни донори и общината впрягат старания влагат към $30 млн. с цел да построят неповторим музей в Газиантеп и да реалокират скъпите мозайки там. След това съумяват и да защитят останките на Зеугма от водите. Въпреки всичко, част от античния град сега е под вода.
Мозайките от Зеугма са с изумително качество и великолепие, само че една дребна фреска се трансформира в мистерия, горделивост, а към този момент и в емблема на Газиантеп.
Лицето на Менада.
Той е измайсторено с такава тактичност, че припомня на великия Леонардо да Винчи. Очите на момичето те фиксират без значение къде се намираш в залата. Всъщност към момента има разногласия и теории на кого принадлежи това лице. Не са малко хората, които считат, че това е портрет на Александър. Други считат, че това е момиче, циганка. И всички я назовават – “циганката ”. Отговорът на тази мистерия наподобява ще се появи скоро.
Преди няколко години стана ясно, че останалата част от фреската се намира в Съединени американски щати и се чака лице и тяло да се съберат за първи път след повече от век. Това ще даде отговор на всички въпроси, само че по този начин или другояче лицето ще продължава да бъде знак на Газиантеп.
Когато някой желае да посети Газиантеп – Музеята “Зеугма ” е първото и наложително место, които би трябвало да види. Второто е… кухнята. Древният Антеп е единственият град в Турция, който е в листата на културното завещание на ЮНЕСКО, поради гастрономията. Има за какво.
Прочутият “шамфъстък ”, който ние обичаме доста, в Турция се назовава “антепфъстък ”. Някаква районна ревнивост.
Всъщност цялата територия сред Алепо и Газиантеп е царството на тези ядки. Интересно е, че за разлика от фъстъка, който е пристигнал от Америка и е от семейство “Бобови ”, то шамфъстъкът е от семейство “Смрадликови ”. Сиреч анпепският фъстък се бере от дърво. Тези дървета са разказани и в легендите за висящите градини на Семирамида.
Антепският фъстък е в основата на доста обичайни ястия в Газиантеп. В този специфичен за Турция и Юнеско град има 252 лицензирани обичайни ястия, като единствено кебапите са 32. Нямате никакво подозрение, че един от тях се споделя “фъстък кебап ”.
На остарялата чаршия можете да намерите доста баклаваджии, само че може би най-известната и значимата е “Гюллуолу ”. Някъде през 1850 година Махмут Гюллу отива на хадж в Мека. Там той вижда по какъв начин в дребни магазинчета продават саралии. По това време саралията е била деликатес, която се сервирала единствено в домовете на аристокрацията на Османската империя. Тогава Махмут взема решение да отвори своя сладкарница. Само, че в Антеп орехи няма и той взема решение да ги замести с шамфъстък. Днес това е най-старата баклаваджийница в света. Шесто потомство Гюллу въртят бизнеса, а в Турция орехите са елементарните саралии, и специфичните са анпепските.
Махмуд – един от пра-пра-внуците на Махмут на драго сърце изяснява коя е положителната саралия.
“Тя би трябвало да има точни съставки, а сиропът да е толкоз, че когато обърнеш тавата наобратно да не изпадне нищо. Ако има повече сироп или по-малко, всичко ще падне на земята. ” Обича и да го показва.
Корите би трябвало да са толкоз тънки и по този начин добре обработени термично и полети с горещия сироп, че когато притиснеш саралията с език към небцето, корите би трябвало да се топят. И вярвайте ми, топят се. Всички в Турция считат, че антепската саралия е най-хубавата. Антепци пък считат, че нейната изработка стартира още от полето. Кравите би трябвало да пасат единствено на чисти поляни с доста билки. Зърното би трябвало да е най-хубавото. Фъстъкът – за него да не приказваме.
Основната лой, която се употребява в анпепската кухня е рафинирано краве масло. То ухае божествено.
Градът се е казвал Анпеп до 1921. Тогава стартира Националноосвободителната война на Турция. Градът до този миг е в ръцете на французите, и като част от Сирия. Местните поданици афишират въстание и удържат града до идването на армията на Ататюрк. Той назовава града “Гази ”, сиреч град-герой. Така се трансформира в Газиантеп.
Един от най-емблематичните анпетски десерти се назовава “катмер ”. Той се подготвя доста елементарно. Месите и точите кора за баница. Върху нея се изсипват 300 грама фъстък, 300 грама захар, сметана и масло. Кората се завива по този начин, че да покрие плънката и се пече. Не смятайте калориите, а си представете удоволствието.
Този десерт е обичаен около сватбените тържества, които от антични времена не престават по към седмица. Ако на сутринта родителите на момчето са удовлетворени от булката, идват на посетители на сватовете и носят катмер.
Сватбата е основала и други обичаи тук. Една от най-важните е банята. Старата баня на Анпет през днешния ден е музей и пресъздава традициите от епохи насам. Традиционната турска баня има две огромни пространства – едното за дамите, другото – за мъжете. Клубове по ползи. Докато дамите преценявали качествата на момата, мъжете похапвали кебапи, слушали музика и пиели тютюн.
Антеп е прочут и със своите джигерджийници. Това са тези дребни заведенийца, където хората идват единствено поради дробчетата. Те ги вършат на шишчета, като всяка от вътрешностите си има метод на подготвяне – пилешките дробчета, телешките, агнешките. Значение има размерът на нарязване, значение имат подправките. И единствено тук те имат този чудноват антепски усет.
В Газиантеп има доста работилнички, в които се прозвеждат табли за игра, джезвета, съдове за готвене на разграничи локални ястия.
Заради близостта до Сирия през днешния ден градът заплаща много сериозна цена. Общината се грижи за близо половин милион бежанци от войната. Тук се намират и най-големите лагери. Чужденците обаче или бързо се интегрират или чакат момента, в който да се върнат назад в Сирия. Те са най-вече от бунтовния Идлиб – последното огнище на опозиция против режима на Башар Асад. Само до преди стотина години всички тези фамилни кланове са живеели в една империя – първо във Вавилонската, по-късно в Римската, Византийската, Османската. Затова и кухнята и традициите са близки, че даже и фъстъкът им е идентичен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ