Моята мания за куклена къща, от писателката Ерика Джеймс
Най-ранният ми спомен за куклена къща беше, когато бях малко дете през 60-те години на предишния век и ми подариха пластмасова къща като подарък за рожден ден. Такава беше моята зашеметяваща приятност, че започнах да танцувам към него, единствено по-късно изгубих равновесие и паднах от горната страна му. Къщата беше разрушена, преди даже да имам опция да си играя с нея. Беше ли това съкрушително отчаяние, което докара до носталгичното ми предпочитание като възрастен да поправя грешката на моята детска несръчност и да владея вярно направена къща, за която да мога да се грижа по-добре? Може би беше по този начин.
Беше към 60-ия ми рожден ден преди няколко години, когато видях къща за кукли втора ръка на витрината на магазин. Без момент съмнение влязох в магазина и си купих къща в жанр ye-olde-tudor, шегувайки се, че я закупувам с мисълта за внуците си. Какви неистини си приказваме! Някак си съумях да натъпкам необятната 3 фута къща в колата си и се прибрах със същата зашеметяваща приятност, която бя...
Прочетете целия текст »
