Най-продаваната книга през последните четири месеца в България „Романът на

Най-продаваната книга през последните четири месеца в България „ Романът на моя живот “(изд. Книгомания), основана в съавторство сред Стефан Данаилов и журналиста Георги Тошев, стартира турне из цяла България през Бургас, Чирпан, Сливен, Казанлък, Карлово, Димитровград, Асеновград и Стара Загора. Тук публикуваме забавни фрагменти от документалния роман за живота на огромния артист.

" Страх ме е от гибелта! Не го укривам. Аз съм лакомец и не мога да си показва света без мен. Не че тук имам да свърша неща, без които не може. Не...Не знам другите хора по какъв начин са, само че аз се опасявам. Дано да съм кодиран за по-дълъг живот ".

" Женското тяло е хубаво нещо. Зависи на кого е и какво има вътре. Може да е изтънчено и тънко, само че празно и тогава е по-добре да си гледаш някоя статуя. "

" Майка ми Евдокия беше шумна жена, веселячка, пееше и приказваше каквото й пристигна. От нея съм взел чара, гласа и артистичността . Ако беше жива, щеше доста да се гордее с мен. Сигурен съм, че за разлика от Мери, жена ми, тя щеше да върви по улиците и да разправя: " Аз съм майката на Стефан Данаилов. Беше доста умна жена, само че от време на време говореше доста нецензурно. Особено в случай че някой я ядосаше. С годините обаче от ден на ден замязвам на татко ми. Станах мирен, а бях избухлив като майка ми . Може би тъй като в последно време все по-често съм самичък. Все по-рядко мога да изпадна в тези бурни положения на младостта ".

" Когато започнах да се практикувам да изсвирвам на флигорна, съучениците ме изиграха: споделиха ми, че тъй като инструментът бил нов, трябвало да го изпълня с боза, с цел да свири по-меко . Започнах да сипвам и по едно време видях по какъв начин течността отива по черния ми панталон. Майка ми полудя, като се прибра и видя петната: " Какво правиш бе, човек? " Беше решила, че съм се заигравал нещо с оня орган. Казах й, че е боза, само че тя не повярва. Голям срам се получи ".

" Като се върна от чужбина, (беше в Белгия като ръководител на ТКЗС) татко ми донесе джинси, с три рубина на триъгълник откъм гърба и с един фосфорен стоп на задника ми. Освен това за мен имаше алена ризка, зелена спортна чанта с шнурчета и френски гуменки. Трябва да отбележа, че бях върхът! Често се разхождах издкоаран по софийските улици. Няколко пъти ме спираха полицаи и аз им говорех на френски , а имах да вземам изправителен изпит по френски език. Един път обаче ме привикаха в ръководството. Вкараха ме в кауша и се стартира: " Какви са тези гащи? ". Баща ми ми ги донсе от Белгия ", отговорих. " Какво?! " Кой е татко ти? ". Обясних, че той е заместник-началник на Военна академия, а майка ми е домоуправител. Накрая полицаят ми сподели: " Абе, виж к`во в този момент, би трябвало да ги свалиш тез стопове откъм гърба ". Махна ги с една кама , с едно придвижване смъкна хубостта ".

" Мери беше интелигентна и разбрана жена. Кой знае какви нелепости щях да направя, в случай че не бях я срещнал. По това време мнозина й се чудеха какво прави с мен - един елементарен келеш. Това не съм го чувал, само че го усещах. Характерът ми е подобен, елементарно се понечвам с нещо и след това го изоставям. Какво ли щеше да стане с мен, в случай че не я бях срещнал. Дали нямаше да се проваля след първия триумф? "

" Помня Мери с едно изключително красиво зелено палто. Очите й бяха невероятни, излъчваха топлота. Тя беше интелигентна, само че не парадираше с това. Знаеше си мястото. Заради мен се отдръпна от манекенския подиум. Никога не използва думата " жертва ", само че аз го съзнавах. Беше като тигрица, защитаваше ме, пазеше ме. Беше подготвена на всичко за мен. Знаеше за доста от нелепостите, които вършех. За други се досещаше, за трети й донасяха " доброжелателите ". Тя в никакъв случай не разреши да се плюе по мой адрес. С годините ставаше по-остра, изпокара се с доста другари, изключително след демократичните промени, когато се разделихме на червени и сини. Попадали сме в разнообразни обстановки поради моите похождения. Мери в никакъв случай не ми зададе въпроса: " Ще ме оставиш ли? ". Не съм си го и помислял. Дай боже и тя да е усещала, че е номер едно в живота ми. "

" Мъжът е лабилно създание. Ранимо, уязвимо. Той е по-слабият. Да, в него е семката, само че родът, плодът е там, на друго място. Затова дамата е по-силната. Тя е тази, която взема решение. Една жена може да даде доста на един мъж, може и да го срине . И освен в поезията, това е действителността ".

" Отношението ми към Невена Коканова се променяше през годините. Гледах я като хубава жена, като актриса, като освен това от партньорка. Беше ярък човек - добър и мирен. Голяма звезда, само че в никакъв случай не спекулираше с известността и с хубостта си. "

" Една актриса стана по-специална за мен - Аня Пенчева. Нашата история беше същинска, повече от елементарен флирт. Мисля, че и тя имаше същото чувство - за обич. Аня е другата жена, която съм обичал същински . Мери разбра това и го претърпя доста тежко. А и мен ме измъчваше съвестта; мисълта, че би трябвало да оставиш един човек поради различен, не ми даваше успокоение. След началната еуфория пристигна отрезвяването, а в тази фаза започваш да си задаваш доста въпроси. Готов ли си за нов живот? Накъде отиваш? С кого ще продължиш? Аня беше мъдро момиче. Проведохме сериозен диалог и аз сложих завършек на нашите връзки. В края на краищата има една прозаична фраза: " Важно е кой ти пере гащите ".

" В театъра се убедих, че положителната роля е цялост от доста фактори: драматургия, режисьор, сценограф, композитор, сътрудници. В киното може да се спасиш, да минеш метър с сексапил, само че на сцената няма по какъв начин да стане. Затова разбрах, че театърът ми е значим. Апостол Карамитев ми сподели: " Само театърът ще те крепи . Там можеш да бъдеш себе си, да търсиш, да се развиваш като артист, да създаваш своя аудитория. А киното ще те употребява поради младостта , поради външните дадености и след това - айде, стига толкова. Да пристигна идващият! ".

" Потърсиха ме по телефона от кабинета на другаря Живков. Ошашавих се! На другия ден се запътих към значимата среща - издокаран, с прическа. От терзание обърках входа и потеглих да влизам в Централен комитет откъм страната на Българска народна банка. Когато стигнах до кабинета на Първия, влязох и го видях да седи зад голямо бюро. От стрес, вместо да кажа: " Честита Нова година, другарю Живков!, се изцепих: " Честита Нова година, другарю Тодоре! " . Настъпи неудобно безмълвие. После Живков се засмя и ме предложения да седнем край дребната масичка пред бюрото. Живков непосредствено ме попита какво желая. Обясних му за жилището. Той натисна някакво копче и повика другаря Тинко Воденичаров, един от най-доверените му съветници в тези години. " Гледай, майор Деянов е тука! Я да се откри едно жилище за него и фамилията му " , подреди Живков. Получих апартамент в блока, в който пребивавам и до през днешния ден. С Мери станахме съседи на Въло Радев, Доротея Тончева и Стефан Цанев ".

" Преди избори по времето на Тодор Живков ми даваха листче, от което четях на всички места. Агитация...Адска досада! Усещах по какъв начин омръзвам хората. Срам ме е, когато си помисля за тези времена ".

" Аз, аз оказвам помощ на Българска социалистическа партия с лицето си. Едни ме плюят, други ми ръкопляскат. Давам си сметка за цената. Никога не съм се двоумил дали да го върша или не - постоянно съм се водел от правилото, че в случай че съумея да вкарам с мен в Народното събрание още свестни хора, оказвам помощ на партията си. Когато превърнеш това в идея, ставаш доста по-мотивиран, по-навит. Не мога да изляза на сцената като артист, в случай че нямам доверие на героя си. Същото е и в политиката. Как ще се покажеш пред народа, в случай че не си уверен? Затова и застнах зад кандидатурата на Румен Радев за президент. Аз бях измежду първите, които го поддържаха. През цялото време работих за името му, трансфорах го и в моя идея, а освен в партийна. Днес по този начин имам вяра и в Корнелия. "