Най-продължителната любов в живота ми се казва Южно Черноморие. Обожавал

Най-продължителната обич в живота ми се споделя Южно Черноморие. Обожавал съм го десетилетия, всякога още веднъж и още веднъж съм се влюбвал в дюните и синьото море на юг от Бургас. В необятните и приказни плажове, в златния пясък, в дребните заливчета, в зеленото на Странджа, в скалите на Черноморец, Созопол, Агалина, Параскева, Корабите. В дребните ресторантчета надвиснали над морето. В нощния къмпингарско-барово-концертен живот на Градина и Смокиня. В пясъчните лилии. В сътворените персонално от Бог заливи на Ропотамо и Велека. В Липите и Силистар. В мохитотата в By the Way. Във залезното пиво в Кораба. В изгревите над Созопол и Корал. В кристалното море на Аркутино и Делфин. Няма друга част на света, която да познавам толкоз добре и за която да ме боли толкоз доста.

Обаче любовта умира . Убита и заровена под хиляди тонове бетон, под безбрежната корупция, лакомия и безочливост на хотелиери, концесионери, кметове, ръководещи, държавни чиновници, инспектори, проверяващи и изобщо всякаква такава сволач.

Никога няма да простя за това, че ми отнехте тази обич. Всеки метър арматура и звук бетон ще запомня. Всяка псевдо мутра, дето го играе концесионер. Всеки схемаджия хотелиер и ресторантьор. Всеки злощастник, дето събира пари по нивите за паркинг. Убихте приказното българско море. Остана мърша с усет на остаряла цаца, на намръщени сервитьори, на кенеф от тръбите, леещи в морето лайната, които всички вие забъркахте.

Живея в София от доста време. Всяко лято, от юни до септември, пътувах като вманиачен всеки уикенд с цел да вкуся малко от умиращата хубост на родното ми море.

Не го върша към този момент. Не желая да избавям българския туризъм. Тоя туризъм, дето подкупва, не заплаща осигуровки, краде от клиентите си, изнудва ги безочливо, систематично и вечно. Всеки лев изхарчен на нашето море не отива в страната, а в джобовете на тези, които докараха нещата до тук. И които няма да платят налози, няма да платят осигуровки, няма да вложат тези пари в артикул. Но ще реват. За държавна поддръжка, за туристи, за патриотизма да останеш в България.

Не, това не е национализъм, а съучастничество в закононарушението против българското море. Патриотично е да не участваш. Да отидеш където е хубаво и след това да изискваш същото и в България. Да не се примиряваш, да не се съгласяваш, да не махваш с ръка. Да не приемаш да те обезпечават на 200 лв. и 4 часов работен ден, да не си склонен с кръчмарските бележки, писани на ръка, да не си ОК с нарушаването не просто на закони, а даже на обикновеното човешко възприятие за позор.

Знаете ли за какво? Догодина вирус може и да няма, само че цялата тази паплач поробила нашето море ще остане. И отново ще наглее, отново ще лее бетон, отново ще краде. Спасявайки ги в този момент, просто подсилвате вируса, убиващ българския туризъм.

И запалвам към Гърция . Ще изчакам малко на границата, а през това време може да ме хейтвате какъв съм подкупник. А на мен ще ми е мъчително. Не поради хейта, а тъй като отивам където е хубаво и това място не е моето Отечество....

Атанас Ганчев, Фейсбук