Социалното осигуряване в окото на бурята
Най-после! Трябваше да ни споходи пандемията COVID-19, че "някои хора " да открият топлата връзка сред стопанската система, пазара на труда и солидарните социалноосигурителни системи. И да проумеят, че шокът на трудовия пазар значи освен безработица, само че и понижаване на приходите от осигурителни вноски. Това са част от изводите от вторият за годината информативен бюлетин на Националния застрахователен институт (НОИ), само че като няма четящи управници...
Спад в броя на обезпечените лица
Очаквано, спадът в заетостта докара до понижаване на броя на обезпечените лица, за които се заплащат или са дължими осигурителни вноски за фондовете на ДОО.
Данните за април 2020 година сочат, че броят на обезпечените лица е бил 2.593 млн., при близо 2.796 млн. през март с.г. (спад от 7.2%) и 2.829 млн. лица (спад от 8.3%) през декември 2019 година. Намаление се регистрира при всички типове обезпечени лица от частния бранш, само че максимален е спадът при работещите на трудови правни отношения и обезпечени в най-масовата, трета категория труд - с над 187 000 лица.
Осигурителните вноски - с 23% надолу
Намалението на заетите, т.е. на обезпечените лица, докара до стесняване на приходите от вноските във фондовете на ДОО. През май 2020 година са постъпили 496.2 млн. лева (предварителен отчет), което значи спад с близо 146 млн. лева (около 23%) спрямо месец април.
"Намалението в приходите от осигурителни вноски е в директна взаимозависимост от спада в броя на обезпечените лица. Но, когато това понижение е по-голямо от намаляването на обезпечените лица, значи има както редуциране на работни места, по този начин и понижение на общия брой отработени часове в стопанската система ", изясняват от Национален осигурителен институт.
Двоен растеж на компенсациите за безработица
От малко под 70 000 лица през декември 2019 година, през днешния ден хората с изплатени парични компенсации за безработица са над два пъти повече - 147 500 души.
Важно е да уточним, че нарастването се дължи на първо място на лицата без стаж или приход от друга страна, т.е. на хора, които не са работили в чужбина. Същевременно обаче след априлския "бум " на заявките за разпределяне на парично обезщетение за безработица - над 68 000 броя - нервността спихна и "нещата " взеха да се връщат към естествените равнища. Тенденцията, съгласно специалистите на Национален осигурителен институт е до края на годината обстановката да бъде овладяна, а "входящият поток на безработните лица с компенсации - да стартира да понижава ".
От института допълват, че сега болничните листове на карантинираните продължава да пораства. За сметка на това обаче болничните листове, издавани поради "стандартни болежки ", понижават.
Според статистиката, в която не попадат трудовите злополуки и професионалните болести, за първото шестмесечие на 2020 година са признати общо 1.273 млн. болнични листа.
"Интересен факт е, че в най-интензивния интервал от разпространяването на ковид - април, май и юни - броят на признатите болнични листове е към два пъти по-малък, в сравнение с през през януари, февруари и март ", демонстрират изчисленията. При спазването на корона съотношението, несъмнено: болничните поради слагане под карантина порастват, останалите - понижават.
Мерките
Централно място, с изключение на отбраната против безработица, заемат ограниченията за опазване на заетостта, въведени по време на изключителното състояние.
Припомняме, че със Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние бе постановено, че през интервала 13 март - 30 юни 2020 година (но за период не по-дълъг от три месеца) Национален осигурителен институт превежда 60% от размера на осигурителния приход за януари 2020 година и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя.
Оперативните данни към 30 юни демонстрират, че до този миг е непокътната заетостта на близо 158 000 лица, работещи в най-тежко засегнатите браншове и получаващи... не кой знае какъв брой високи хонорари.
"Със сигурност без тази мярка, шокът върху пазара на труда щеше да бъде доста по-силен ", считат от Национален осигурителен институт.
Както гласи една антична сентенция "По-добре вземи малко пари в този момент, в сравнение с доста... в никакъв случай! "
Как Европейски Съюз отговори на пандемията?
Европейската платформа по обществено обезпечаване (ЕПСО) организира относително проучване в страните от Европейски Съюз, което направи преглед на подхванатите ограничения в социалноосигурителните институции и проучва тяхната еластичност, адаптивност и дарба да се оправят с спешната конюнктура.
Проучването сподели, че на национално ниво множеството страни членки интензивно ползват ограниченията за поддръжка на заетостта - както за наетите, по този начин и за самонаетите служащи. Тоест - броят на компенсациите за безработица и разноските на фондове за поощряване на заетостта не престават да порастват.
Австрия, Германия и Франция ползват схеми за подкрепяне на компаниите, работещи при понижено работно време.
Франция е нараснала размера на дотацията за компании, чиито приходи са паднали поради пандемията, като схемата е обхванала над 8 млн. служащи. За задачата са употребявани средства от фонда за компенсации при безработица и от националния фонд за претовареност.
В Италия процедурата за достъп до компенсации е опростена и е основан специфичен фонд за обезщетения при краткотрайно спиране на активността на предприятието. Прилага се и специфична скица за самонаетите лица във тип на месечна помощ от 600 евро за тези, които са прекратили или са лимитирали активността си поради епидемията.
В Чехия самонаетите лица могат да употребяват еднократна финансова отплата.
Финландия е разширила обсега на правоимащите служащи при положение на уволняване и краткотрайно е разрешила на нови групи самонаети лица да получават компенсации за безработица.
В Белгия е приведено в деяние така наречен "преходно право ", което разрешава на самонаетите лица да получават компенсации за безработица в интервал на стопански усложнения.
Чехия, Финландия и Франция отпускат компенсации на хората, които са сложени под карантина с превантивна цел или се грижат за деца, наранени от вируса.
Във Франция, право на отпуск по болест до 21 дни имат всички лица, които са в профилактична карантина поради нараснал риск от заразяване (възрастни или хронично болни).
Като добра процедура се откроява политиката за финансово стимулиране на самонаетите здравни служащи във Франция, както и взаимоотношението сред болничните здравни заведения в Германия.
Спад в броя на обезпечените лица
Очаквано, спадът в заетостта докара до понижаване на броя на обезпечените лица, за които се заплащат или са дължими осигурителни вноски за фондовете на ДОО.
Данните за април 2020 година сочат, че броят на обезпечените лица е бил 2.593 млн., при близо 2.796 млн. през март с.г. (спад от 7.2%) и 2.829 млн. лица (спад от 8.3%) през декември 2019 година. Намаление се регистрира при всички типове обезпечени лица от частния бранш, само че максимален е спадът при работещите на трудови правни отношения и обезпечени в най-масовата, трета категория труд - с над 187 000 лица.
Осигурителните вноски - с 23% надолу
Намалението на заетите, т.е. на обезпечените лица, докара до стесняване на приходите от вноските във фондовете на ДОО. През май 2020 година са постъпили 496.2 млн. лева (предварителен отчет), което значи спад с близо 146 млн. лева (около 23%) спрямо месец април.
"Намалението в приходите от осигурителни вноски е в директна взаимозависимост от спада в броя на обезпечените лица. Но, когато това понижение е по-голямо от намаляването на обезпечените лица, значи има както редуциране на работни места, по този начин и понижение на общия брой отработени часове в стопанската система ", изясняват от Национален осигурителен институт.
Двоен растеж на компенсациите за безработица
От малко под 70 000 лица през декември 2019 година, през днешния ден хората с изплатени парични компенсации за безработица са над два пъти повече - 147 500 души.
Важно е да уточним, че нарастването се дължи на първо място на лицата без стаж или приход от друга страна, т.е. на хора, които не са работили в чужбина. Същевременно обаче след априлския "бум " на заявките за разпределяне на парично обезщетение за безработица - над 68 000 броя - нервността спихна и "нещата " взеха да се връщат към естествените равнища. Тенденцията, съгласно специалистите на Национален осигурителен институт е до края на годината обстановката да бъде овладяна, а "входящият поток на безработните лица с компенсации - да стартира да понижава ".
От института допълват, че сега болничните листове на карантинираните продължава да пораства. За сметка на това обаче болничните листове, издавани поради "стандартни болежки ", понижават.
Според статистиката, в която не попадат трудовите злополуки и професионалните болести, за първото шестмесечие на 2020 година са признати общо 1.273 млн. болнични листа.
"Интересен факт е, че в най-интензивния интервал от разпространяването на ковид - април, май и юни - броят на признатите болнични листове е към два пъти по-малък, в сравнение с през през януари, февруари и март ", демонстрират изчисленията. При спазването на корона съотношението, несъмнено: болничните поради слагане под карантина порастват, останалите - понижават.
Мерките
Централно място, с изключение на отбраната против безработица, заемат ограниченията за опазване на заетостта, въведени по време на изключителното състояние.
Припомняме, че със Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние бе постановено, че през интервала 13 март - 30 юни 2020 година (но за период не по-дълъг от три месеца) Национален осигурителен институт превежда 60% от размера на осигурителния приход за януари 2020 година и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя.
Оперативните данни към 30 юни демонстрират, че до този миг е непокътната заетостта на близо 158 000 лица, работещи в най-тежко засегнатите браншове и получаващи... не кой знае какъв брой високи хонорари.
"Със сигурност без тази мярка, шокът върху пазара на труда щеше да бъде доста по-силен ", считат от Национален осигурителен институт.
Както гласи една антична сентенция "По-добре вземи малко пари в този момент, в сравнение с доста... в никакъв случай! "
Как Европейски Съюз отговори на пандемията?
Европейската платформа по обществено обезпечаване (ЕПСО) организира относително проучване в страните от Европейски Съюз, което направи преглед на подхванатите ограничения в социалноосигурителните институции и проучва тяхната еластичност, адаптивност и дарба да се оправят с спешната конюнктура.
Проучването сподели, че на национално ниво множеството страни членки интензивно ползват ограниченията за поддръжка на заетостта - както за наетите, по този начин и за самонаетите служащи. Тоест - броят на компенсациите за безработица и разноските на фондове за поощряване на заетостта не престават да порастват.
Австрия, Германия и Франция ползват схеми за подкрепяне на компаниите, работещи при понижено работно време.
Франция е нараснала размера на дотацията за компании, чиито приходи са паднали поради пандемията, като схемата е обхванала над 8 млн. служащи. За задачата са употребявани средства от фонда за компенсации при безработица и от националния фонд за претовареност.
В Италия процедурата за достъп до компенсации е опростена и е основан специфичен фонд за обезщетения при краткотрайно спиране на активността на предприятието. Прилага се и специфична скица за самонаетите лица във тип на месечна помощ от 600 евро за тези, които са прекратили или са лимитирали активността си поради епидемията.
В Чехия самонаетите лица могат да употребяват еднократна финансова отплата.
Финландия е разширила обсега на правоимащите служащи при положение на уволняване и краткотрайно е разрешила на нови групи самонаети лица да получават компенсации за безработица.
В Белгия е приведено в деяние така наречен "преходно право ", което разрешава на самонаетите лица да получават компенсации за безработица в интервал на стопански усложнения.
Чехия, Финландия и Франция отпускат компенсации на хората, които са сложени под карантина с превантивна цел или се грижат за деца, наранени от вируса.
Във Франция, право на отпуск по болест до 21 дни имат всички лица, които са в профилактична карантина поради нараснал риск от заразяване (възрастни или хронично болни).
Като добра процедура се откроява политиката за финансово стимулиране на самонаетите здравни служащи във Франция, както и взаимоотношението сред болничните здравни заведения в Германия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ