Най-общо, в икономиката има два вида събития - такива, които

...
Най-общо, в икономиката има два вида събития - такива, които
Коментари Харесай

Защо съвременната икономика е толкова уязвима от зарази?

Най-общо, в стопанската система има два типа събития - такива, които можем да предскажем и чакаме, и такива, за които това е на процедура невероятно. Пиковете и сривовете на икономическия цикъл спадат в първата категория; настъпването им е най-много въпрос на време, и надлежно главният управнически проблем е да ги предсказваме тъкмо и да се нагаждаме към тях. Войните, изобретенията и пандемиите са от втория вид - събития, които се случват еднократно, на процедура не подлежат на предугаждане, само че имат огромно въздействие върху развиването на стопанските системи и обществата като цяло. Докато новаторските изобретения имат обаче капацитета да извърнат хода на забавяща се стопанска система към по-добро, то други събития, като болестите, имат противоположния резултат и могат да донесат със себе си обилни сривове и забавяния. Тук, несъмнено, приказваме за все по-бързо разпространяващия се отвън Китай ковид и уроците, които ни дава той за структурата и слабостите на актуалните стопански системи.

Според определението, разпространявано през последните две десетилетия от авторитетния статистик и теоретик на риска Насим Талеб, болестта с ковид е " черен лебед " - събитие, което не може да бъде предсказано с акуратност, защото е доста надалеч от полето на естествената ежедневна човешка активност, само че в същото време е с капацитет за обилни последствия(всички лебеди са бели, до момента в който не срещнем черен; защото целият ни доскорошен опит е само за бели лебеди, няма по какъв начин да допуснем съществуването на черен. Тъй като болестта с избрани заболявания по определение е непредсказуема, а размерите и следствията от нея са незнайни, подготовката и навременното образуване на ограничения за ограничението на разпространяването и намаляване на резултатите са доста по-трудни. Борбата с съперник, чиято мощ и качества са незнайни, е съществено начинание.

Майсторът на невероятното Талеб ни дава още едно разбиране, което е основно за разбора на този вид явления - " антикрехкост ". То разказва подобен обект или обществена конструкция която освен, че не се разпада под външен напън и потрес, т.е. не е нежна, само че противоположното - колкото повече е подложена на такива, толкоз по-крепка и държелива става. Антикрехките общества се развиват най-добре и най-бурно в интервалите на неустановеност и рецесии, до момента в който нежните не устоят.

Именно опозицията сред чупливост и антикрехкост разрешава да разберем за какво актуалното световно общество е толкоз уязвимо на черни лебеди. Последният път, когато това ни беше напомнено беше световната финансова рецесия, когато общественото гарантиране на няколко фонда за евтини жилищни заеми в Съединени американски щати при започване на хилядолетието, съчетани с несъответстващото ръководство и даже прикриване на следствията от него в последна сметка докара до срутва на големи банки и криза в целия развъртян свят. По същия метод, по който построяването на финансови кули от карти, държавната интервенция в браншове, където липсва схващане на комплицирани процеси и спекулата доведоха го световен срив, композиция от няколко основни фактора вършат актуалното световно общество изключително нежно и уязвимо на смъртоносни болести:

1. " Свързаният свят " - в предишното, разпространяването на болестите е било лимитирано от опциите за пътешестване. На Черната гибел ѝ би трябвало десетилетие, с цел да стигне до Европа; даже и в пика на инфлуенцата през Първата международна война с непрекъснатото придвижване на войски са останали незасегнати кътчета. Днес обаче е задоволително асимптоматичен преносител на гибелен вирус да кацне на някое от огромните интернационалните летища, и за по-малко от денонощие болестта може да доближи до всички точки на света. Така, достъпността на въздушния превоз, която ни разрешава бързо и на ниска цена да пътуваме (почти) на всички места, ни прави уязвими на болести, които другояче задълго биха останали изолирани в първичните си огнища.

2. Международните вериги на добавена стойност - допреди столетие, съвсем цялото произвеждане се извършваше в границите на държавите; съвсем всички артикули пресичат най-малко една граница, преди да доближат крайния консуматор. Това важи с особена мощ за високотехнологичните производства, в които частите за смарт телефоните и преносимите компютри постоянно обикалят няколко пъти света, до момента в който бъдат съединени в приключено устройство. Сложната интеграция на дълги вериги на добавена стойност обаче значи, че в случай че някъде бъдат прекратени -например поради карантина - всички действия нагоре по веригата по нужда също стопират, до момента в който обстановката не бъде позволена. В резултат на това редица индустриални браншове не съумяват да изпълнят поетите поръчки, както във високотехнологичния сегмент, по този начин и в машиностроенето, автомобилостроенето, текстилната индустрия и доста други.

3. Зависимостта от интернационалната търговия - също както при производството, през последните няколко десетилетия потреблението също се глобализира. Всеки квартален супермаркет предлага артикули от десетки страни, пропътували от време на време десетки хиляди километри, и карантините и спирането на производството водят до неналичия и стесняване на предлаганите артикули. Много компании, от своя страна, от ден на ден разчитат на интернационалното си наличие, и намаляването на търсенето в засегнатите от епидемии територии вършат бъдещето им по-несигурно.

4. Струпването в градовете - растежът на стопанската система на услугите, изключително в развитите страни, неизбежно докара до все по-голямо скупчване на хората в огромните градове и живот все по-нагъсто, тъй като точно в тях е и най-хубавият стандарт на живот. Това от своя страна обаче непроменяемо значи и доста повече евентуални инфектирани тогава, когато ново заболяване доближи до някой от тях.

С една дума, основните характерности на актуалния обвързван, взаимообвързан и взаимозависим стопански живот са и тези, които вършат актуалното общество и метод на живот толкоз уязвими, или толкоз " нежни " по Талеб, на епидемиите от нови вируси. Струва си обаче да погледнем и към евентуалните последици. Прекъсването на комерсиалните и индустриалните вериги към този момент се усеща от доста компании, които разчитат на тях. Свиването на търсенето в пазарите, наранени най-тежко от вируса също се усеща, а доста страни срещат компликации в съответното образуване на ограничения за ограничението на ковид. Паническото извършване на покупки и свръх запасяването със артикули може да задълбочи проблемите с доставките, а ограничението на пътуванията и страха от заразяване неизбежно ще се отрази на туризма.

Дали следствията от епидемията ще доближат размери, сравними с тези на финансовата рецесия от преди десетилетие? Трудно е да се каже; един от проблемите с черните лебеди е, че не знаем тъкмо какъв брой са черни, само че капацитетът несъмнено е налице.

*Текстът е оповестен на уеб страницата на Института за пазарна стопанска система.
Източник: money.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР