Най-невероятните древни кодове в света – Топ 10 класация
Най-невероятните антични кодове в света – в историята на човечеството постоянно се е налагало да се крият значими известия. Повечето антични цивилизации имат своите мистерии и постоянно включват шифри , кодове и други системи за кодиране под една или друга форма, с цел да предотвратят неоторизирани лица да поясняват тези известия.
Съобщенията са се доставяли на всички места, където са били нужни, от бързи и секрети куриери. Защото, в случай че известието е било прихванато, е евентуално наличието да попадне в несъответствуващи ръце и да бъде злоупотребено. За да се избегне тази опция, античните кодове и шифри са основани с толкоз високи равнища на акуратност и съвършенство, че доста от тях остават неразгадани и до през днешния ден.
И по този начин, да забележим кои са едни от най-невероятните антични кодове в света:
10. Стеганография
Стеганографията е вековна техника за скриване на известия на “видно място ”, като ги маскира като нещо друго. Въпреки че Йоханес Тритемиус вкарва термина през 1499 в своята ” Стеганография “(трактат за криптография и стеганография, маскиран като книга за магия), следи от стеганография може да се наблюдава до Древна Гърция, когато Херодот разказва два образеца за такива практики в своята книга “История ”.
В своята книга Херодот споделя по какъв начин Хистией е комуникирал скрито с васала си Аристагор . Той е обръснал цялата коса на тога, „ отпечатвайки “ известието върху кожата му, след което изчакал косата на тога да израсте. След това робът бил доведен при Аристагор, който щял да обръсне главата му още един път, с цел да получи тайното известие. Повечето образци за стеганография в наши дни включват слагането на дребна част скришен текст в изображение или картина. Като опция можете да скриете скрито известие или скрипт в документ на Word или Excel.
9. Шифърът на Цезар
Шифърът на Цезар е открит (явен) код, кръстен на Юлий Цезар , който го употребявал за криптиране на персоналните си, както и на военните писма. За да се разбере известието, просто е била измествана всяка писмен знак от писмеността с избран брой букви наляво или надясно.
Например като изместите три интервала наляво, да вземем за пример Е става В, Г става А и така нататък Въпреки че е необикновено елементарен код, на античните разбивачи на кодове са били нужни над 700 години, с цел да го пробият.
Компонентите на шифъра на Цезар постоянно се употребяват в по-сложни кодове, в това число и в шифъра на Виженер. Този код към момента се ползва в системата R0T13, която е главен буквен сурогат, замествайки писмен знак с 13-та писмен знак в писмеността, която идва след нея. Шифърът на Цезар , както всички заместващи еднобуквени шифри, елементарно се разрушава и не обезпечава информационна сигурност в актуалната процедура.
8. Шифърът на Виженер – най-невероятните антични кодове в света
Шифърът на Виженер употребява поредност от преплетени букви от шифъра на Цезар въз основа на буквите на основна дума за криптиране на азбучен текст. С други думи, този код употребява техника за поли-алфавитна замяна. Шифърът, разказан за пръв път през 1553 година от Джован Батиста Беласо , е елементарен за научаване и потребление, само че се опълчва на всички старания да бъде разрушен до 1863 година, триста години по-късно. Това му донася прозвището „ Le Chiffre indechiffrable “ (на френски значи „ неразбираемият код “).
Много хора са се опитвали да употребяват техники за криптиране, основани на Шифърът на Виженер . Фридрих Касиски разгласява първия необятен способ за дешифриране на Шифърът на Виженер през 1863 година Техниката обаче е погрешно приписана на Блез дьо Виженер (1523-1596) през деветнадесети век и по този метод получава настоящето си име.
7. Шифърът Аве Мария
Германският абат Йоханес Тритемиус написал първата печатна книга за криптография, само че неговите секрети и неразбрани трудове довели до голям брой обвинявания, че той си сътрудничи с дявола и в последна сметка той трябвало да се откаже от позицията си. Шифърът Аве Мария е един от най-известните му кодове.
За да разберете кода, просто би трябвало да употребявате другите таблици, които се появяват в “Полиграфия ”, книга, която съдържа 384 колони от азбучни букви, всяка със съответна кодова фраза, и всяка кодирана писмен знак е заместена с малко латинско изречение за Исус.
Нека си представим, че сте желали да шифровате думата „ на следващия ден “. Използвайки таблиците на Йоханес Тритемиус , запишете съответстващата дума за всеки знак от идващите колони. За да разкрие думата, получателят повтаря процеса назад. Всеки, който прихванел писмото или бележката, която съдържала дълъг лист от латински изречения, евентуално щял да го пояснява неправилно като молитва, което прави малко евентуално да провокира съмнение.
6. Ръкописът на Войнич – най-невероятните антични кодове в света
Уилфрид Майкъл Войнич , търговец на антикварни книги, е роден в Полша. Той закупил 30 книги от йезуитски лицей в Италия през 1912 година, в това число велуров кодекс, датиращ от 1400-те години. 240 страници от това, което стана известно като ръкопис на Войнич, са обхванати от над 170 000 странни признака и знаци. На съвсем всяка страница има ботанически екземпляри и астрологични рисунки, като по-странните изобразяват голи дами с подути кореми.
Професионални разбивачи на кодове и учени от доста области се пробват да решат загадката му през годините. Много запалянковци, в това число създателите на изследване, основано на компютърен логаритъм, оповестено през 2016 година, считат, че иврит е диалектът зад скрипта, само че специалистите не са съгласни с употребяваните от тях способи и не може да се генерира благонадежден превод.
Други считат, че ръкописът е небивалица или машинация. Към днешна дата никой не е съумял да дешифрира документа и нито една от многото хипотези, показани през предишния век, не е доказана без значение. Енигмата към нейното значение и генезис провокира интереса на обществеността, предизвиквайки доста спекулации и интерес.
Прочетете още за ръкописа на Войнич
5. Великият парижки код
Великият код , прочут още като Grand Chiffre, е номенклатурен код, изобретен от Росиньолите – семейство криптографи, които служат на Френската корона в продължение на няколко генерации. Това е един от най-известните кодове и шифри в историята на света . Великият парижки код получи името си от своите превъзходства и от изказванието, че е непробиваем и енигматичен.
На френски думата „ le rossignol “ означава „ славей “. В жаргона на френските крадци има една и съща дума, която значи „ ключ на скелета “. И това не е случайност. Антоан Росиньол (Antoine Rossignol des Roches 1600-1682) e най-известният френски занаятчия на криптографията и криптоанализатора. Явно Росиньол се справял добре с тази работа, която му печели известно самопризнание. След гибелта на крал Луи XIII, семейство Росиньол се реалокира във Версай, където Антоан Росиньол, неговият наследник Бонавентура, а по-късно и внукът му оглавяват първата криптографска работа в Европа.
Френската войска употребява модифицирани форми на кода до лятото на 1811 година и доста записи във френските архиви oстават нечетливи, откакто към този момент не се употребяват. Набор от 587 числа, представляващи срички, послужили като основа за кода, който най-после въпреки всичко беше разрушен от Базери.
Съществували и други разновидности, като външните министри на Луи XIV получавали обособени листове с кодове, криптиращи освен срички, само че и букви и цели думи. Някои набори от цифри били „ нули “, предопределени да бъдат пренебрегнати от получателя, с цел да се избегне откриването посредством честотен разбор. Други били основани като клопки, като да вземем за пример кодова група, която трябвало да пренебрегва миналата.
4. Шифърът на Беласо
Джовани Батиста Беласо , италиански криптограф, признава цената на потреблението на голям брой писмености за кодиране на известия през 16-ти век. Той написал и разгласил три книги, всяка с разнообразни вариации на методите му на кодиране, като в последна сметка употребява 10 писмености.
За най-основното осъществяване на неговия способ се основава таблица посредством плъзгане на долната част на стандартна писменост за видимо откъслечен брой места във връзка с горната половина. Всъщност таблицата може да бъде запомнена, като плъзнете долната част на една позиция надясно и следвате азбучния ред на буквите – първо гласни, втори съгласни.
Откритият текст се кодира посредством слагане на контрактувана дума, наречена контрасигнал , над него. Буквата с открит текст се заменя с буквата над или под нея в писмеността, обозначена с основна писмен знак на контразнака, като се употребява таблицата като ориентир. Заслужава да се означи, че няколко букви в истинското известие могат да бъдат кодирани като една и съща шифрова писмен знак, което може да провокира комплициране за всеки, който го прихване.
3. Шифърът на Дорабела – най-невероятните антични кодове в света
През юли 1897 година композиторът сър Едуард Елгар бил поканен да види преподобния Алфред Пени . След визитата Елгар изпратил на фамилията благодарствена записка дружно със смущаващо известие за 23-годишната им щерка Дора. Съобщението се състояло от 87 знака, които били свързани полукръгове, които са насочени по един от осемте разнообразни метода.
Дора твърдяла, че в никакъв случай не е дешифрирала известието. Въпреки това, Дора е името на един от известните разновидности на Енигма , което допуска допустима връзка – въпреки и непроверена. Според някои разбивачи на кодове, шифърът в действителност е кодирано музикално произведение, като ориентациите демонстрират ноти и броя на полукръговете, съответстващи на естествени, плоски и остри ноти.
2. Шифърът Пигпен (Pigpen)
Поради античния си генезис, Шифърът Пигпен е прочут още като масонски код. Шифърът употребява 26-знакови ключове, всеки от които заменя знак в писмеността с обособен, само че друг знак. Въпреки че точките и решетките са главните съставни елементи на шифъра, изображенията постоянно включват и X. Този код има няколко разновидността, всеки със съответните структури и детайли, само че разнообразни знаци. Когато се появи писмен знак, тя се заменя със характерен знак, присвоен на буквите посредством потребление на ключ.
Докато същинският генезис на шифъра е незнаен, се счита, че произлиза от античните еврейски равини. Също по този начин са открити доказателства, че тамплиерите са употребявали подобен по време на християнските кръстоносни походи през Средновековието.
Външният му тип избледнява през 18-ти век, когато масоните го употребяват, с цел да поддържат персоналните записи и ритуали на ложите, както и за преписка сред главите на ложите и братята. Шифрованите изречения и известия постоянно се срещат гравирани върху надгробните плочи на масоните и също са били употребявани от пандизчии в конфедеративни затворнически лагери по време на Гражданската война.
1. Шифърът Скитала – най-невероятните антични кодове в света
