Най-неприятният момент от лятната ваканция е дългият път. Е да,

Най-неприятният миг от лятната почивка е дългият път. Е да, до морето към този момент се стига бързо, само че в случай че сме избрали Гърция или Турция, може да ни се наложи да пропътуваме 800 - 1000 километра, до момента в който стигнем до крайната точка.

Преумората и шофирането през нощта сигурно са предпоставки да ни се доспи зад кормилото. А по какъв начин да познаем, че непреодолимото предпочитание да сменяем шофьорската седалка с комфортно легло може да ни изиграе неприятна смешка?

Така нареченото сънливо каране е постоянно срещано събитие, само че това изобщо не го прави по-малко безвредно. С това определение описваме моментите, когато като че ли сме на автопилот, на път да се предадем на съня, само че към момента държим очите си отворени.

Реакциите ни обаче са много забавени, координацията - нарушена, а преценката за протичащото се на пътя - надалеч от реалистична. Не помним от кое място сме минали преди минути, привиждат ни се някои неща, мигаме постоянно, мъчно държим главата изправена. Въобще, всичко ни е като в сън. Няма потребност да разясняваме, че това са действителни предпоставки за ПТП.

Най-често ни се доспива в ранния следобяд и в ранните утринни часове. Биологичният ни часовник тиктака като вманиачен преди и към изгрев слънце, когато потребността от сън е най-осезаема. Тези, които работят нощна промяна, могат да го потвърдят.

Приемането на някои лекарства, както и потреблението на алкохол, усилват риска да задремем зад кормилото. Но най-честата причина си остават проблемите със съня. Затова е добре да следваме няколко съвета, предложени от CDC.

- Преди шофиране да спим най-малко седем-осем часа.

- Ако не е допустимо, най-малко да подремнем за половин-един час.

- Винаги когато усетим, че ни се доспива, стопираме, дърпаме седалката обратно и се отпускаме за сънливост. По-добре да стигнем 20 минути по-късно, в сравнение с да станем част от черната статистика.

- Добре е да заобикаляме шофирането сред среднощ и шест часа сутринта. Тогава вероятността да заспим зад кормилото е най-голяма.

- Винаги когато може, би трябвало да пътуваме с другар, с който да се редуваме на два-три часа с шофирането.

- Кафето също ни е съдружник, когато сме на път, само че не би трябвало да забравяме, че резултатът му е краткотраен. /news.bg