Брекзит е урок какво не бива да правят държавите в ЕС
Най-накрая сме положителни европейци. Почти седем години откакто гласувахме за овакантяване, британците най-сетне дават своя принос за Европейския съюз. Усърдно и с упорита лоялност към дълга ние укрепваме връзките, които свързват 27-те оставащи народи в Европейски Съюз – въпреки и не напълно по метода, по който някой би желал.
Погледнете оповестеното общоевропейско изследване, което демонстрира, че поддръжката за овакантяване на Европейски Съюз е намаляла на всички места от 2016 година насам. Във всяка държава-членка на Европейски Съюз, за която има данни – от Финландия до Нидерландия, от Португалия до Унгария, настройките за овакантяване са спаднали до нулата. Дори най-твърдолинейните антиевропейски партии в Европа се отхвърлиха от задачата за действително овакантяване на Европейски Съюз – към този момент не се приказва за Frexit или Italexit – като вместо това се стремят само да реформират съюза от вътрешната страна.
Чудя се с какво може да се изясни тази недвусмислена смяна в европейското мнение. На някои може би им се желае да мислят, че повода е войната в Украйна или пандемията от Covid – и двете послужиха като увещание за цената на интернационалната взаимност. Но обяснението, което изпъква, е очевидното. След референдума за Брекзит европейците погледнаха Англия и си помислиха: Nein, danke („ Не, благодаря “ – в превод от немски, б.р.).
Те виждат нашата политическа дисфункция с петима министър-председатели за шест години. Те виждат по какъв начин Брекзит раздели нацията по средата, внасяйки жлъчност и токсичност в националния ни живот. Виждат икономическото ни неразположение, в което Англия изостава, изправена е пред същия напън на възобновяване след Covid и инфлация като нашите съседи, само че страда повече, като през последното тримесечие на 2021 година Брутният вътрешен продукт се свива с 5,2%, а вложенията понижават с 13,7% спрямо плануваните стойности, в случай че не бяхме напуснали Европейски Съюз – всичко това се дължи точно на Брекзит, а не да вземем за пример на пандемията.
Службата за бюджетна отговорност съобщи това задоволително ясно през ноември: „ Брекзит оказа доста неподходящо влияние върху търговията на Обединеното кралство “, сподели тя, като означи спад в „ интензивността на търговията “ от 15%. Европейците виждат всичко това. Това е нашият огромен принос към европейския план: да действаме като предупредителна приказка.
„ Англия е изгубила империята си и към момента не е намерила своята роля “ – това е постоянно цитираната присъда на следвоенния държавен секретар на Съединени американски щати Дийн Ачесън. Е, в този момент към този момент сме намерили своята роля. Ние сме избавителният урок за това какво не би трябвало да се прави. Ако в миналото европейските нации се почувстват разочаровани от Европейски Съюз, би трябвало единствено да погледнат оттатък Ламанша – и да спрат да се усещат разочаровани.
Спомнете си, че главният, повтарящ се мотив на последователите на Брекзит беше намаляването на бюрокрацията. Преди повече от десетилетие Найджъл Фараж беснееше против Дейвид Камерън, който имаше наглостта да приказва за дерегулация в помощ на бизнесмените: „ Как може да приказва за понижаване на бюрокрацията, а не за регламентите на Европейски Съюз, които я предизвикват? “
Според Фарадж точно участието в Европейски Съюз е повода английският бизнес да се задъхва от администрация. И въпреки всичко, в този момент, когато сме отвън Европейски Съюз, кое е най-силното, най-простичкото недоволство, което чувате от английските търговци, надяващи се да продават стоките си на най-близките пазари оттатък Ламанша? Това са безкрайните часове, прекарани в справяне с бюрокрацията – митнически формуляри, забавяния, двойно начислен Данък добавена стойност, натрапен на клиентите от другата страна – породени не от това, че сме в Европейски Съюз, както настояваше Фараж, а от това, че сме отвън него.
Не е чудно, че 57% от британците настояват, че Брекзит е основал повече проблеми, в сравнение с е решил, а едвам 10% считат, че е противоположното, съгласно изследване на „ Най-доброто за Англия “. Дори измежду гласоподавателите на Консервативната партия повече са тези, които гледат на Брекзит в мрачна светлина, в сравнение с в слънчева.
Доказателствата за това, че Брекзит е основател на проблеми, са на всички места. Помислете за проекта на държавното управление да изпепели към 4000-те законодателни акта на Европейски Съюз, които остават в законопроектите на Обединеното кралство, като ги изгори до края на годината. Миналата седмица сътрудниците предизвестиха, че всеобщото изтриване на закони е процедурно съвсем невероятно и всъщност рисково. Ако законите бъдат просто отстранени, това ще докара до премахването на необятен набор от значими, даже животоспасяващи ограничения, без значение дали става въпрос за електрическа сигурност, стандарти за храните или непорочност на водата. Ако те просто се копират и вметнат в ново законодателство, неопетнено от връзката с ужасяващия Европейски Съюз, това ще бъде най-монументалната загуба на парламентарно време. Ако законите се трансформират без време за подобаващ парламентарен надзор, тогава, както споделя високопоставеният пиар на торите Робин Ходжсън, „ множеството хора не схващат това под „ връщане на контрола “. С други думи, премахването на законите на Европейски Съюз звучи елементарно като девиз, само че на процедура е призрачен сън – също като самия Брекзит.
Никъде разминаването сред реториката за Брекзит и действителността не е толкоз ясно, колкото в Северна Ирландия. Напускащите с лекост отминаха опасенията за това, което за действително съществуващата общественост изглеждаше като неизпълним проблем: като се има поради, че постоянно ще би трябвало да има граница сред Европейски Съюз и Обединеното кралство, което е избрало да напусне митническия съюз, къде ще бъде тази граница? Тя не можеше да бъде сред Северна Ирландия и републиката, без да заплаши съглашението от Разпети петък (Белфастко съглашение, б.р.). Тя не може да бъде по дъното на Ирландско море, без да разгневи юнионистите, които желаят да няма разлика сред Северна Ирландия и Англия. Така че къде?
Предполагаемото решение беше протокол, който разгневи юнионистите, тъй като направи тъкмо това разграничаване, което те ненавиждат. За да ги успокои, държавното управление предложи законопроект, който ще анулира елементи от интернационално контрактувания протокол, съвсем несъмнено нелегално – и в този момент се приказва за изпращането на този законопроект в същото забвение, в което живееше първичният му създател Лиз Тръс. Междувременно следва приемането на закон, който планува построяването на гранични пунктове в северноирландските пристанища: както се показва един коментатор, „ Обединеното кралство построява и ръководи интернационална комерсиална граница в границите на личната си страна “ – граница, която не е съществувала. Още един проблем, който Брекзит сътвори, вместо да реши.
Всичко това се вижда на пръв взор. Ето за какво кметът на Лондон Садик Хан сигурно е прав да призове, както направи тази седмица, да се отстрани уестминстърската омерта във връзка с Брекзит и да стартираме да приказваме за него намерено и почтено.
Официалната позиция на лейбъристите е, че тематиката е затворена, че не може да има даже „ прагматичен спор “ на Хан за преимуществата на повторното присъединение към единния пазар и митническия съюз. Политическата логичност е задоволително елементарна: гласоподавателите, които напущат страната, не обичат да им се споделя, че бъркат, а лейбъристите не би трябвало да вършат нищо, което би могло да разбие електоралната им коалиция. Но с всеки минал ден се ускорява контралогиката. Когато в националния ни живот има мощ, която предизвиква ясна и сегашна икономическа и политическа щета, една опозиционна партия – да не приказваме за държавно управление – би трябвало да приказва за нея. Нашите съседи го виждат задоволително ясно. Те са следили вредите, които нанася Брекзит, и са създали очевидния извод. Крайно време е и ние да създадем същото.
Текстът е оповестен в „ The Guardian “, негов създател е Джонатан Фрийдланд. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Погледнете оповестеното общоевропейско изследване, което демонстрира, че поддръжката за овакантяване на Европейски Съюз е намаляла на всички места от 2016 година насам. Във всяка държава-членка на Европейски Съюз, за която има данни – от Финландия до Нидерландия, от Португалия до Унгария, настройките за овакантяване са спаднали до нулата. Дори най-твърдолинейните антиевропейски партии в Европа се отхвърлиха от задачата за действително овакантяване на Европейски Съюз – към този момент не се приказва за Frexit или Italexit – като вместо това се стремят само да реформират съюза от вътрешната страна.
Чудя се с какво може да се изясни тази недвусмислена смяна в европейското мнение. На някои може би им се желае да мислят, че повода е войната в Украйна или пандемията от Covid – и двете послужиха като увещание за цената на интернационалната взаимност. Но обяснението, което изпъква, е очевидното. След референдума за Брекзит европейците погледнаха Англия и си помислиха: Nein, danke („ Не, благодаря “ – в превод от немски, б.р.).
Те виждат нашата политическа дисфункция с петима министър-председатели за шест години. Те виждат по какъв начин Брекзит раздели нацията по средата, внасяйки жлъчност и токсичност в националния ни живот. Виждат икономическото ни неразположение, в което Англия изостава, изправена е пред същия напън на възобновяване след Covid и инфлация като нашите съседи, само че страда повече, като през последното тримесечие на 2021 година Брутният вътрешен продукт се свива с 5,2%, а вложенията понижават с 13,7% спрямо плануваните стойности, в случай че не бяхме напуснали Европейски Съюз – всичко това се дължи точно на Брекзит, а не да вземем за пример на пандемията.
Службата за бюджетна отговорност съобщи това задоволително ясно през ноември: „ Брекзит оказа доста неподходящо влияние върху търговията на Обединеното кралство “, сподели тя, като означи спад в „ интензивността на търговията “ от 15%. Европейците виждат всичко това. Това е нашият огромен принос към европейския план: да действаме като предупредителна приказка.
„ Англия е изгубила империята си и към момента не е намерила своята роля “ – това е постоянно цитираната присъда на следвоенния държавен секретар на Съединени американски щати Дийн Ачесън. Е, в този момент към този момент сме намерили своята роля. Ние сме избавителният урок за това какво не би трябвало да се прави. Ако в миналото европейските нации се почувстват разочаровани от Европейски Съюз, би трябвало единствено да погледнат оттатък Ламанша – и да спрат да се усещат разочаровани.
Спомнете си, че главният, повтарящ се мотив на последователите на Брекзит беше намаляването на бюрокрацията. Преди повече от десетилетие Найджъл Фараж беснееше против Дейвид Камерън, който имаше наглостта да приказва за дерегулация в помощ на бизнесмените: „ Как може да приказва за понижаване на бюрокрацията, а не за регламентите на Европейски Съюз, които я предизвикват? “
Според Фарадж точно участието в Европейски Съюз е повода английският бизнес да се задъхва от администрация. И въпреки всичко, в този момент, когато сме отвън Европейски Съюз, кое е най-силното, най-простичкото недоволство, което чувате от английските търговци, надяващи се да продават стоките си на най-близките пазари оттатък Ламанша? Това са безкрайните часове, прекарани в справяне с бюрокрацията – митнически формуляри, забавяния, двойно начислен Данък добавена стойност, натрапен на клиентите от другата страна – породени не от това, че сме в Европейски Съюз, както настояваше Фараж, а от това, че сме отвън него.
Не е чудно, че 57% от британците настояват, че Брекзит е основал повече проблеми, в сравнение с е решил, а едвам 10% считат, че е противоположното, съгласно изследване на „ Най-доброто за Англия “. Дори измежду гласоподавателите на Консервативната партия повече са тези, които гледат на Брекзит в мрачна светлина, в сравнение с в слънчева.
Доказателствата за това, че Брекзит е основател на проблеми, са на всички места. Помислете за проекта на държавното управление да изпепели към 4000-те законодателни акта на Европейски Съюз, които остават в законопроектите на Обединеното кралство, като ги изгори до края на годината. Миналата седмица сътрудниците предизвестиха, че всеобщото изтриване на закони е процедурно съвсем невероятно и всъщност рисково. Ако законите бъдат просто отстранени, това ще докара до премахването на необятен набор от значими, даже животоспасяващи ограничения, без значение дали става въпрос за електрическа сигурност, стандарти за храните или непорочност на водата. Ако те просто се копират и вметнат в ново законодателство, неопетнено от връзката с ужасяващия Европейски Съюз, това ще бъде най-монументалната загуба на парламентарно време. Ако законите се трансформират без време за подобаващ парламентарен надзор, тогава, както споделя високопоставеният пиар на торите Робин Ходжсън, „ множеството хора не схващат това под „ връщане на контрола “. С други думи, премахването на законите на Европейски Съюз звучи елементарно като девиз, само че на процедура е призрачен сън – също като самия Брекзит.
Никъде разминаването сред реториката за Брекзит и действителността не е толкоз ясно, колкото в Северна Ирландия. Напускащите с лекост отминаха опасенията за това, което за действително съществуващата общественост изглеждаше като неизпълним проблем: като се има поради, че постоянно ще би трябвало да има граница сред Европейски Съюз и Обединеното кралство, което е избрало да напусне митническия съюз, къде ще бъде тази граница? Тя не можеше да бъде сред Северна Ирландия и републиката, без да заплаши съглашението от Разпети петък (Белфастко съглашение, б.р.). Тя не може да бъде по дъното на Ирландско море, без да разгневи юнионистите, които желаят да няма разлика сред Северна Ирландия и Англия. Така че къде?
Предполагаемото решение беше протокол, който разгневи юнионистите, тъй като направи тъкмо това разграничаване, което те ненавиждат. За да ги успокои, държавното управление предложи законопроект, който ще анулира елементи от интернационално контрактувания протокол, съвсем несъмнено нелегално – и в този момент се приказва за изпращането на този законопроект в същото забвение, в което живееше първичният му създател Лиз Тръс. Междувременно следва приемането на закон, който планува построяването на гранични пунктове в северноирландските пристанища: както се показва един коментатор, „ Обединеното кралство построява и ръководи интернационална комерсиална граница в границите на личната си страна “ – граница, която не е съществувала. Още един проблем, който Брекзит сътвори, вместо да реши.
Всичко това се вижда на пръв взор. Ето за какво кметът на Лондон Садик Хан сигурно е прав да призове, както направи тази седмица, да се отстрани уестминстърската омерта във връзка с Брекзит и да стартираме да приказваме за него намерено и почтено.
Официалната позиция на лейбъристите е, че тематиката е затворена, че не може да има даже „ прагматичен спор “ на Хан за преимуществата на повторното присъединение към единния пазар и митническия съюз. Политическата логичност е задоволително елементарна: гласоподавателите, които напущат страната, не обичат да им се споделя, че бъркат, а лейбъристите не би трябвало да вършат нищо, което би могло да разбие електоралната им коалиция. Но с всеки минал ден се ускорява контралогиката. Когато в националния ни живот има мощ, която предизвиква ясна и сегашна икономическа и политическа щета, една опозиционна партия – да не приказваме за държавно управление – би трябвало да приказва за нея. Нашите съседи го виждат задоволително ясно. Те са следили вредите, които нанася Брекзит, и са създали очевидния извод. Крайно време е и ние да създадем същото.
Текстът е оповестен в „ The Guardian “, негов създател е Джонатан Фрийдланд. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ