Радев получи рядък шанс да обедини почтените хора
Най-накрая Румен Радев уцели верния метод по отношение на ръководещите. До този миг президентът се задоволяваше с остри думи от мраморните зали на “Дондуков ” 2 по адрес на Бойко Борисов и неговата кохорта. Но в този момент, след невижданото навлизане на прокурорските щурмоваци в личната му обител, президентът излезе на улицата при пристигналите да го поддържат жители. И ги прикани на опозиция против властта с късия, само че явен девиз: “Мутрите – вън! ”.
Снощи удостовери: Никой няма да ни спре против мафията! Това към този момент е акция!
Това му липсваше до момента на Радев. Прекалено беше привикнал да следи и да реагира на всичко от високата кула на президентството.
Откъснал се беше от жителите
– единствената действителна мощ, от която ръководещите се опасяват и с която са принудени да се преценяват. Сега едно извънредно стичане на събитията – прокурорската офанзива против президентството, която съответства с големия скандал с нападателните охранители на Ахмед Доган, му разреши с един скок да преодолее бездната сред себе си и хората, която самичък беше изкопал със своята самоизолация. Наготово му падна в скута един необичаен късмет, от който той (за момента) добре се възползва.
Това беше ненадейно, само че доста неприятно развиване за ръководещите. Неслучайно фрагментите на ГЕРБ обезпокоително се раздвижиха, започнаха да замислят контрапротести и да сеят тайни теории. Притесни ги опцията за сюжет, при който ясно декларирал се опозиционен водач може да притегли жители на улицата с апел за политическо деяние против властта. Борисов дава през няколко часа изключителни брифинги и разкрива сюжет против себе си. Последният за петък е изключително занимателен - НСО желае да блокира до 15 септември Догансарай, което Борисов окачестви като капан против себе си. Но пропусна да посочи по какъв начин се вземат тези решения. Да, НСО ги взема на вследствие на оперативна информация, че охраняемият обект - в тази ситуация Доган, е заплашен. Такава оперативна информация на НСО я подават службите, подчинени на Борисов, или самият охраняван ВИП. А НСО е длъжна да охранява. Нищо повече. Да, капан имаше, само че беше за Радев. В последна сметка шефът на НСО подаде оставка.
Провокациите не престават и в 21 часа. След мирните митинги про и анти Борисов се появиха момчета в черни фланелки и започнаха с вербални експанзии и да мятат бутилки.
Страхът от повтаряне на кошмарната за ГЕРБ протестна 2013 година
продължава да сковава ръководещата партия.
Радев събра храброст да изрази настроенията на огромна част от българското общество като уточни ясно мястото на проведената престъпност в държавните институции. “От нас, от всички нас зависи да изхвърлим мафията от изпълнителната власт! Да изхвърлим мафията от прокуратурата, която прокуратура мафията употребява по най-безпардонен метод за собствен щит и за политически репресии! ”, разгласи той пред хората. Публичното отъждествяване на държавното управление и държавното обвиняване с мафията, освен това от президента, обществената фигура с може би най-голям рейтинг в страната – това е музика за ушите на опозиционно настроените жители – и отдясно, и отляво. И Радев от дълго време добре го схваща. Сега просто му падна благоприятен случай да изнесе това обръщение на улицата, където беше посрещнато повече от добре.
Оттук обаче накъде?
Войната сред институциите и поддържащите ги политически сили явно става тотална. Място за взаимни отстъпки няма, в противен случай, огромните играчи от ден на ден ще се ожесточават с наближаването на изборите. Всеки ще употребява всички разрешени и непозволени средства, които са му разполагаем. (Виж нагоре за блокадата на Догансарай) Радев се снабди с ново оръжие – уличната поддръжка на гласовита група жители. Трудно е обаче да си представим, че ще може да ги държи на бойна нога – въпреки всичко той е президент, най-висока публична институция, и не може да си разреши обвинявания, че всява безредици в страната. Изявите му пред протестиращите надали ще са непрекъснати, без значение че даде обещание акция.
Какво му остава тогава? Да потърси някакъв метод
да сплоти разнородните опозиционни сили ,
които се озоваха дружно на обща проява против държавното управление и прокуратурата. Там бяха всички – и Българска социалистическа партия, и „ Демократична България ”, и някогашния омбудсман Мая Манолова, и цивилен протестни начинания. Вярно, ръководещите ще го засипят с обвинявания, че изоставя конституционната си роля на „ обединител на нацията ” и се захваща с политика. Но те го укоряваха за същото и до момента. А и надали за някого е останало подозрение, че конфликтът сред президента и изпълнителната власт от дълго време не е институционален (ако в миналото изобщо е бил), а е чисто политически.
„ Българската мафия реализира невъзможното – сплоти почтените хора против себе си. ” Така говореше президентът пред протестиращите – десни и леви. Снощи сподели - няма да се разделяме на десни и леви, няма да се разделяме на българи и турци, няма да се разделяме на русофили и русофоби. Проблемът е обаче, че
даже и жителите да са единни против мутрите, техните водачи остават разграничени .
Дори когато недоволстват против едно и също, не престават да поддържат отдалеченост между тях – не обществена, а политическа. Силите им остават разпокъсани, а враждите им – все по този начин интензивни. Радев получи неповторимата опция да събере дружно освен жители с разнообразни позиции, само че и техните водачи. От него зависи дали ще откри метод да я употребява.
Снощи удостовери: Никой няма да ни спре против мафията! Това към този момент е акция!
Това му липсваше до момента на Радев. Прекалено беше привикнал да следи и да реагира на всичко от високата кула на президентството.
Откъснал се беше от жителите
– единствената действителна мощ, от която ръководещите се опасяват и с която са принудени да се преценяват. Сега едно извънредно стичане на събитията – прокурорската офанзива против президентството, която съответства с големия скандал с нападателните охранители на Ахмед Доган, му разреши с един скок да преодолее бездната сред себе си и хората, която самичък беше изкопал със своята самоизолация. Наготово му падна в скута един необичаен късмет, от който той (за момента) добре се възползва.
Това беше ненадейно, само че доста неприятно развиване за ръководещите. Неслучайно фрагментите на ГЕРБ обезпокоително се раздвижиха, започнаха да замислят контрапротести и да сеят тайни теории. Притесни ги опцията за сюжет, при който ясно декларирал се опозиционен водач може да притегли жители на улицата с апел за политическо деяние против властта. Борисов дава през няколко часа изключителни брифинги и разкрива сюжет против себе си. Последният за петък е изключително занимателен - НСО желае да блокира до 15 септември Догансарай, което Борисов окачестви като капан против себе си. Но пропусна да посочи по какъв начин се вземат тези решения. Да, НСО ги взема на вследствие на оперативна информация, че охраняемият обект - в тази ситуация Доган, е заплашен. Такава оперативна информация на НСО я подават службите, подчинени на Борисов, или самият охраняван ВИП. А НСО е длъжна да охранява. Нищо повече. Да, капан имаше, само че беше за Радев. В последна сметка шефът на НСО подаде оставка.
Провокациите не престават и в 21 часа. След мирните митинги про и анти Борисов се появиха момчета в черни фланелки и започнаха с вербални експанзии и да мятат бутилки.
Страхът от повтаряне на кошмарната за ГЕРБ протестна 2013 година
продължава да сковава ръководещата партия.
Радев събра храброст да изрази настроенията на огромна част от българското общество като уточни ясно мястото на проведената престъпност в държавните институции. “От нас, от всички нас зависи да изхвърлим мафията от изпълнителната власт! Да изхвърлим мафията от прокуратурата, която прокуратура мафията употребява по най-безпардонен метод за собствен щит и за политически репресии! ”, разгласи той пред хората. Публичното отъждествяване на държавното управление и държавното обвиняване с мафията, освен това от президента, обществената фигура с може би най-голям рейтинг в страната – това е музика за ушите на опозиционно настроените жители – и отдясно, и отляво. И Радев от дълго време добре го схваща. Сега просто му падна благоприятен случай да изнесе това обръщение на улицата, където беше посрещнато повече от добре.
Оттук обаче накъде?
Войната сред институциите и поддържащите ги политически сили явно става тотална. Място за взаимни отстъпки няма, в противен случай, огромните играчи от ден на ден ще се ожесточават с наближаването на изборите. Всеки ще употребява всички разрешени и непозволени средства, които са му разполагаем. (Виж нагоре за блокадата на Догансарай) Радев се снабди с ново оръжие – уличната поддръжка на гласовита група жители. Трудно е обаче да си представим, че ще може да ги държи на бойна нога – въпреки всичко той е президент, най-висока публична институция, и не може да си разреши обвинявания, че всява безредици в страната. Изявите му пред протестиращите надали ще са непрекъснати, без значение че даде обещание акция.
Какво му остава тогава? Да потърси някакъв метод
да сплоти разнородните опозиционни сили ,
които се озоваха дружно на обща проява против държавното управление и прокуратурата. Там бяха всички – и Българска социалистическа партия, и „ Демократична България ”, и някогашния омбудсман Мая Манолова, и цивилен протестни начинания. Вярно, ръководещите ще го засипят с обвинявания, че изоставя конституционната си роля на „ обединител на нацията ” и се захваща с политика. Но те го укоряваха за същото и до момента. А и надали за някого е останало подозрение, че конфликтът сред президента и изпълнителната власт от дълго време не е институционален (ако в миналото изобщо е бил), а е чисто политически.
„ Българската мафия реализира невъзможното – сплоти почтените хора против себе си. ” Така говореше президентът пред протестиращите – десни и леви. Снощи сподели - няма да се разделяме на десни и леви, няма да се разделяме на българи и турци, няма да се разделяме на русофили и русофоби. Проблемът е обаче, че
даже и жителите да са единни против мутрите, техните водачи остават разграничени .
Дори когато недоволстват против едно и също, не престават да поддържат отдалеченост между тях – не обществена, а политическа. Силите им остават разпокъсани, а враждите им – все по този начин интензивни. Радев получи неповторимата опция да събере дружно освен жители с разнообразни позиции, само че и техните водачи. От него зависи дали ще откри метод да я употребява.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ