Ето какво се случва със самолетите по време на земетресение
Най-мощното земетресение в света се развихря през месец май 1960 година на територията на Чили. Първоначално локалните поданици усещат относително слаби земетресения, които не водят до съществени опустошения. Но по-късно, в 15:11 ч. локално време, учените записват земетресение с магнитуд 9,5 по скалата на Рихтер. То освен унищожи доста здания и аргументи многочислени смъртни случаи, само че и провокира цунами, което обхвана доста земи чак в югоизточната част на Австралия. Голямото чилийско земетресение имаше огромни последствия, най-тежката от които беше загубата на до шест хиляди човешки живота. По време на трусове най-опасното място е земната повърхнина и това е разумно. Но дали има някаква заплаха за тези, които пътуват със аероплан? Нека се спрем малко по-подробно.
Влияние на земетресенията върху самолетите
Авторите на научното издание IFL Science неотдавна проучиха въпроса дали пасажерите в самолетите могат да бъдат застрашени от земетресение на земята. Преди да отговорят на този въпрос, те предложиха да се обясни по какъв начин атмосферата и земната повърхнина взаимодействат между тях.
Според тях, когато земята стартира да се тресе, в небето се появяват невидими за човешките очи талази. Те могат да се повдигнат до височината на йоносферата – част от земната атмосфера, която се простира до 1000 километра над повърхността на нашата планета.
Въз основа на това следва, че по време на трусове в небето в действителност пораждат някои разстройства. Вълните, които се популяризират нагоре, са звукови талази и тяхната периодичност постоянно е под 20 херца. Колебанията с тази периодичност се назовават инфразвуци и човешките уши не са в положение да ги доловят.
Колкото по-дълго тези талази се издигат нагоре в земната атмосфера, толкоз по-слаби стават. Това е сходно на метода, по който се предават звуковите талази при другарство – в случай че индивидът, с който разговаряте, е надалеч, въздушните трептения, основани от гласа му, не могат да доближат до нас и ние не чуваме нищо.
Както не можем да чуем звуците на далечен човек, по този начин и самолетите не усещат последствията от земетресенията на разстояние 10 000 метра. Следователно, когато земната повърхнина се раздруса, самолетите не са застрашени от нищо.
Загубата на връзка сред самолета и диспечера
Самолетите обаче могат да имат съществени проблеми по време на трусове по друга причина. Много хора даже не осъзнават това, макар че е напълно разумно и предстоящо.
През 2018 година един водач разкри, че един път е имал опция да ръководи аероплан, когато под него е почнало земетресение. Нито той, нито пасажерите са усетили някакво разклащане – както се споделя, самолетите са прекомерно високо, с цел да могат атмосферните талази да им повлияят по някакъв метод.
Само че по време на полета самолетът е имал проблеми с навигацията и водачите не са могли да схванат накъде да летят. Работата е там, че по време на земетресението електричеството на земята е прекъснало и ръководителите на полети не са могли да управляват полетите. Поради неналичието на връзка със земята самолетът е можел да се сблъска с различен аероплан, което е щяло да докара до ужасна злополука. За благополучие на водачите не се е наложило да летят дълго време на сляпо, тъй като в залата за надзор на въздушното придвижване е било включено спешното зареждане и връзката е била възобновена.
Това, че самолетът може да загуби връзка по време на земетресение, звучи ужасно. Това е изключително ужасно, тъй като се е случвало и преди. За благополучие станциите за надзор на въздушното придвижване от дълго време разполагат с спешни генератори за произвеждане на електрическа енергия. Освен това водачите и ръководителите на полети имат авансово готови проекти за деяние при трусове, наводнения, изригване на вулкани и други естествени бедствия.
В последна сметка се оказва, че в случай че по време на пътешестване със аероплан под него възникне земетресение, пасажерите даже няма да схванат за това. Новината ще доближи до тях едвам след кацането и никаква заплаха няма да ги заплаши. Като цяло небето е по-безопасно място от повърхността на Земята – дано не забравяме, че при автомобилните произшествия умират повече хора, в сравнение с при самолетните.
Всеки ден в света самолетите правят 120 хиляди полета. Това е същинско знамение на техниката и е доста забавна тематика за разглеждане.
Пистата
Съвсем различен е въпросът, в случай че пистата на летището, където би трябвало да кацне самолетът бъде разрушена от мощно земетресение. Разбира се, в този случай самолетът ще бъде пренасочен към друго летище. Но и за това е помислено. Почти всички самолети разполагат с аварийно гориво при положение, че метеорологичните условия са прекомерно неподходящи за кацане в съответното летище. А може пистата да е взривена от терористи и да не е годна за кацане. В сходни случаи се реализира връзка с друго летище, до което самолетът лети благодарение на своето аварийно гориво.
Но в случай че аварийно гориво няма, то тогава злополуката е съвсем неизбежна, само че опитните водачи постоянно намират излаз и при сходна обстановка.