Най-много от всичко обичаме празниците. Слагаме новите си дрехи, излизаме

Най-много от всичко обичаме празниците. Слагаме новите си облекла, излизаме на площада, вият се хора, димят скарите, големците държат значими речи, от които те обзема горделивост. Ние обичаме и армията си, дали като действителност, дали като нереалност. Радиото и малките екрани са извадили старите сюжети и бълват помпозни репортажи за „ грандиозния церемониал “ по случай Деня на армията, изпълнени с родолюбив възторг. Но ние на празник не можем да не се скараме. Този път мотивът бяха „ изтребителите “, които Министерството на защитата отпусна на ЦСКА за празника им. После се оказа, че са вертолети и сами си ги заплащат, само че по този начин или другояче абсурдът завладя медиите. Даже министърът на защитата бе заставен да обещае и на „ Левски “ военна техника. Междувременно потеглиха клюки, че сме заели от Гърция военна техника за парада. Грозна, отвратителна картина…

Но всичко е тъкмо, защото…

Защото в парада участваше и военна част от близката до сърцата ни Македония. Живи бойци, а не техника. Маршируваха малко друго от нас, само че тяхното наличие ни извърши с големи очаквания, че към този момент няма нищо да ни разделя. Новинарите не обърнаха уместно внимание на този факт. Коментираха с кухи изречения, само че не се чу какво тъкмо значи това, по какъв начин е реализирано, по какъв начин ще се пояснява. Защото откакто македонската черква се обърна към нашата като към своя майка, в този момент пристигна ред на армията. Още повече, че по същото време в Македония бе българският президент Румен Радев. Това надвишава фантазиите на толкоз генерации от двете страни на границата. Къде е истината?

Известно е, че в Света гора, където се намира и българският манастир „ Свети Георги Зограф “, през цялата 1100-годишна история не са допускани същества от женски пол. Има някои клюки и митове, че само съветската императрица Екатерина е проникнала на свещената територия, преоблечена като мъж. И ето, че нашата скромна столична кметица Йорданка Фандъкова реализира нещо историческо, за което никой не се е сетил до момента. Като не може да влезе в манастира, тогава манастирът пристигна при нея. И ето, че наетият от нея и придружителите й транспортен съд дебаркира покрай брега на Атон, а игуменът и другите български монаси от „ Зограф “ донасят на борда най-скъпите икони и реликви, с цел да бъдат видени от набожната кметица. Религиозен героизъм ли е това, както бе показано, или грандоманска суетност? Защо никой не си зададе този въпрос?

Но всичко е тъкмо, защото…

Защото на Гергьовден министър-председателят Бойко Борисов бе в самия светогорски манастир „ Свети Георги Зограф “, с цел да вземе присъединяване в празничните церемонии. Бил съм неведнъж в нашия манастир, в това число и на неговия празник, и имам визия по какъв начин протича едно публично посещаване. Убеден съм, че министър председателят ще има задоволително време за диалози с монасите за проблемите на „ Зограф “, а евентуално и на Хилендарския манастир, който въпреки и да е сръбски, в него се намира килията на Паисий, където той е писал своята „ История… “. Като имаме поради и строителната буря на премиера, чакам да се родят огромни проекти. Бих го посъветвал единствено да не се увлича в обещанията, тъй като монасите са ги чували не един път, а след това остават сами. По едно време даже бяха им ограбили оригинала на „ История Славянобългарска “. Казвам го в скоби.

Като изключим тези значими и празнични събития, новинарските излъчвания бяха компактно запълнени с дребнотемие, което е скучно даже да се изброява. Сагата Деси Банова и Росен Плевнелиев, която върви към брачен финал; душевното разстройство на двама водачи на Българска социалистическа партия, което злепоставя техните юристи или пиарите им; въображаемият партиен план на президента, което повече радва неговите съперници, а не партията, която го издигна; двойният стандарт в храните, което даде мотив на търсещата изява градска десница да се разгласи в отбрана на непознатите фирми; пропадането ни още по-надолу в международната ранглиста за независимост на словото (някъде сред последните африкански диктатури и людоедите), което даде мотив на Явор Дачков да пледира, че у нас свободата на словото е на по-високо ниво, в сравнение с в западните медии. Побоища в Съюз на демократичните сили. Няма обаче смисъл да я зачекваме тази тематика. И така, затъпяваща скука…

Но всичко е тъкмо, защото…

Защото се случиха знакови събития, които бяха подценени или изобщо не им се обърна внимание.
Лидерът на „ Воля “ се разгласи срещу участието ни в НАТО и ще провокира референдум по въпроса. Очевидно този неочакван ход е ориентиран към евроизборите следващата година. Знае се, че господин Марешки си пада по популизма. И по тази причина новината бе подмината повърхностно. Но слагането на този въпрос става за пръв път откогато България е член на НАТО. Веднъж подложен обаче, той сигурно ще влезе в дневния ни ред. И дали всичко ще е тъкмо?

В авангарда на новата политика към Русия


Президентът Румен Радев сподели по време на визитата на австрийския му сътрудник, че България ще е в авангарда на общата европейска политика във връзка с Русия. И това ще стане посредством неговото посещаване в Москва, както и това на френския президент Макрон, а също и визитата на Путин във Виена. Да, и трите страни имат характерни позиции във връзка с Русия, въпреки да не са единствени. Но за пръв път се приказва за някаква нова европейска политика към Русия. Кога и къде е била дефинирана тази политика? Ако това се случи, можем да чакаме сериозен пробив с геополитическо значение в триъгълника САЩ-Европа-Русия. Никой не направи подобен прочит на президентските думи.