Повече деца откогато и да било преди живеят в зони на конфликт и са застрашени от смърт и насилие
Най-малко 357 милиона деца, или едно от всеки шест деца по света, живеят в зони на спор, което е нарастване със 75 % по отношение на началото на 90-те години, сочи отчет на благотворителната организация " Спасете децата ", представен от Ройтерс и Асошиейтед прес. В него се показва, че Сирия, Афганистан и Сомалия са най-опасните страни за живеене за младежите.
Засилената урбанизация, продължителните спорове и увеличението на броя на учебните заведения и лечебните заведения, които стават цел на набези, покачват заплахата за децата, означават специалистите.
Други рискове са отвличанията и половото принуждение.
Каролайн Анинг от " Спасете децата " показва, че утежняването на обстановката за децата в конфликтните зони се дължи на зачестилите боеве в градовете и все по-честото потребление на бомби в гъсто обитаеми региони:
Според нашия отчет едно на всеки шест деца по света живее в зона на спор. В момента това са повече от 350 милиона деца. И за жалост тези деца се намират в доста по-голяма заплаха от колкото преди. Това се дължи на голям брой аргументи. Войните се удължават и са по-сложни. Има доста и разнообразни въоръжени групировки. Погледнете Сирия - десетки въоръжени групи се бият единствено в един регион. Използват се повече експлозиви, има повече въздушни удари и бомбардировки в обитаемоте места и градовете, където живеят деца и те не могат да избягат от тях.
Тя разказа насилието против деца в зоните на спор като " ужасяващо ":
Всяка форма на принуждение над деца в конфликтните зони е ужасяваща и за жалост се случва. Зависи от нас като бранш да потвърдим, че се оправяме с това както би трябвало, че се оправяме с него, където и да се случи и че подсигуряваме, че няма да се повтори. Полевата работа, която ние и други организации вършим, е значима за отбраната на тези деца. Помагаме им да се възстановят в някои от най-лошите места на света. Но би трябвало да покажем на обществото, че взимаме ограничения за предотвратяването на сходни злоупотреби с деца.
Данните на Организация на обединените нации сочат, че над 73 000 деца са били убити или осакатени при 25 спора от 2005 година, когато стартира тази статистика. От 2010 година случаите на убити или осакатени деца, доказани от Организация на обединените нации, е скочил с близо 300 %.
Според доброволчески организации обаче същинските числа евентуално са доста по-високи поради компликациите при потвърждаването на данни в зони на спорове.
Нещата, с които се сблъскват децата са да вземем за пример пост-травматичен стрес след бомбардировки на учебни заведения и лечебни заведения. Начинът, по който се демонстрира у децата е, че те претърпяват наситена психическа контузия, включваща кошмари, нощно напикаване, некадърност за централизация и оставане в учебно заведение. Това е целият цикъл, който следва след контузията, съобщи Кити Ейри от английския клон на " Спасете децата ".
Към децата се насочват по-брутални практики като изпращане на младежи на самоубийствени атентати и необятно публикуваното потребление на оръжия като варелни бомби.
В Близкия изток две пети от децата, или 40 %, живеят в зони на спорове. По този индикатор районът се подрежда преди всичко в света, следван от Африка, където съответният дял е 20 %.
В отчета са изтъкнати съответни случаи, като този на 17-годишният Мутаз от Йемен. Той изгубва зрението си и лявата си ръка, откакто подвига от земята взривно устройство, с цел да го даде за вторични първични материали:
По време на случая не знаех нищо. Повтарях " Отвържете ми очите ", а те ми отговаряха " По-късно ". Казаха ми, че няма ток и да бъда спокоен.
Друг представен случай е този на Яник от Конго, някогашно дете боец, насила да се бие, откакто бойци навлезли в селото му в търсене на новобранци:
Казаха ни, че по време на борба няма от какво да се опасяваме. Дори когато бойците ни стрелят или нараняват, нищо няма да ни се случи и няма да умрем.
Засилената урбанизация, продължителните спорове и увеличението на броя на учебните заведения и лечебните заведения, които стават цел на набези, покачват заплахата за децата, означават специалистите.
Други рискове са отвличанията и половото принуждение.
Каролайн Анинг от " Спасете децата " показва, че утежняването на обстановката за децата в конфликтните зони се дължи на зачестилите боеве в градовете и все по-честото потребление на бомби в гъсто обитаеми региони:
Според нашия отчет едно на всеки шест деца по света живее в зона на спор. В момента това са повече от 350 милиона деца. И за жалост тези деца се намират в доста по-голяма заплаха от колкото преди. Това се дължи на голям брой аргументи. Войните се удължават и са по-сложни. Има доста и разнообразни въоръжени групировки. Погледнете Сирия - десетки въоръжени групи се бият единствено в един регион. Използват се повече експлозиви, има повече въздушни удари и бомбардировки в обитаемоте места и градовете, където живеят деца и те не могат да избягат от тях.
Тя разказа насилието против деца в зоните на спор като " ужасяващо ":
Всяка форма на принуждение над деца в конфликтните зони е ужасяваща и за жалост се случва. Зависи от нас като бранш да потвърдим, че се оправяме с това както би трябвало, че се оправяме с него, където и да се случи и че подсигуряваме, че няма да се повтори. Полевата работа, която ние и други организации вършим, е значима за отбраната на тези деца. Помагаме им да се възстановят в някои от най-лошите места на света. Но би трябвало да покажем на обществото, че взимаме ограничения за предотвратяването на сходни злоупотреби с деца.
Данните на Организация на обединените нации сочат, че над 73 000 деца са били убити или осакатени при 25 спора от 2005 година, когато стартира тази статистика. От 2010 година случаите на убити или осакатени деца, доказани от Организация на обединените нации, е скочил с близо 300 %.
Според доброволчески организации обаче същинските числа евентуално са доста по-високи поради компликациите при потвърждаването на данни в зони на спорове.
Нещата, с които се сблъскват децата са да вземем за пример пост-травматичен стрес след бомбардировки на учебни заведения и лечебни заведения. Начинът, по който се демонстрира у децата е, че те претърпяват наситена психическа контузия, включваща кошмари, нощно напикаване, некадърност за централизация и оставане в учебно заведение. Това е целият цикъл, който следва след контузията, съобщи Кити Ейри от английския клон на " Спасете децата ".
Към децата се насочват по-брутални практики като изпращане на младежи на самоубийствени атентати и необятно публикуваното потребление на оръжия като варелни бомби.
В Близкия изток две пети от децата, или 40 %, живеят в зони на спорове. По този индикатор районът се подрежда преди всичко в света, следван от Африка, където съответният дял е 20 %.
В отчета са изтъкнати съответни случаи, като този на 17-годишният Мутаз от Йемен. Той изгубва зрението си и лявата си ръка, откакто подвига от земята взривно устройство, с цел да го даде за вторични първични материали:
По време на случая не знаех нищо. Повтарях " Отвържете ми очите ", а те ми отговаряха " По-късно ". Казаха ми, че няма ток и да бъда спокоен.
Друг представен случай е този на Яник от Конго, някогашно дете боец, насила да се бие, откакто бойци навлезли в селото му в търсене на новобранци:
Казаха ни, че по време на борба няма от какво да се опасяваме. Дори когато бойците ни стрелят или нараняват, нищо няма да ни се случи и няма да умрем.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ