27 март 1977 г. - Случва се най-лошата авиационна катастрофа в света. Загиват 583 души
Най-лошата авиационна злополука в света се случва, когато два Боинг 747 се сблъскват при мъгла на пистата в Тенерифе в Канарските острови. И двата самолета, цялостни с гориво, избухват в пламъци и убиват 583 души.
На 27 март 1977 година се реализира полет от Съединени американски щати до Лас Палмас, намиращ се на о. Гран Канария. На борда на самолета на Панам има 378 пасажери. Малко преди да се насочи за кацане в Лас Палмас, водачът на самолета получава разпореждане да кацне в Тенерифе. Причината за това е, че на Лас Палмас е избухнала бомба. По същата причина останалите полети за Лас Палмас също са пренасочени към Тенерифе. В резултат на това, летището е претрупано и обстановката мъчно се удържа под надзор.
Положението на летището е овладяно след обяд и то още веднъж е отворено за полети. Самолетът на Панам е подготвен да отлети за Лас Палмас, като инструкциите, които екипажът получава са, да следва аероплан Боинг 747 на Ка Ел Ем. На борда му има 248 пасажера.
Самолетът на Панам би трябвало да излезе от излаз номер 3 и да изчака излитането на другия Боинг. Докато рулира по пистата обаче се спуска гъста мъгла, която пречи на самолетите освен да се виждат, само че и самите те да бъдат следени от контролната кула на летището. При тези метеорологични условия самолетът на Панам пропуща излаз № 3 и излиза на пистата от идващия излаз.
От своя страна водачът на другия Боинг взема решение, че първият го чака отвън пистата и стартира политане, тъкмо в пет часа и шест минути, без да е получил позволение. По това време самолетът на Панам е на същата писта. В резултат на това, сега на излитането Боингът на Ке Ел Ем се блъска в този на Панам. Едва 61 души оцеляват от пасажерите на американския аероплан, починалите са 335. Всички пасажери на Ка Ел Ем намират гибелта си в конфликта. Така общият брой на жертвите е 583 души.
С това злокобно число злополуката в Тенерифе остава най-голямата до през днешния ден в историята на авиацията. По време на конфликта мъглата е толкоз гъста, че от контролната кула на летището, която е на 700 метра от мястото на злополуката, даже не виждат, че нещо се е случило.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 196 година пр.н.е. — Птолемей V се изкачва на трона на Египет.
• 1309 година — Папа Климент V отлъчва Венеция и цялото и население.
• 1329 година — В Агро Доминико Папа Йоан XXII осъжда някои трудове на Майстер Екхарт като разкол.
• 1625 година — Чарлз I става крал на Англия, Шотландия и Ирландия и претендира за крал на Франция.
• 1782 година — Чарлс Уотсън-Уентуърт, 2ри маркиз на Рокингам става министър-председател на Обединеното кралство.
• 1854 година — Кримска война: Англия афишира война на Русия.
• 1860 година — В Съединени американски щати е патентован тирбушонът.
• 1867 година — Карл Маркс приключва първия том на Капиталът, в който са дефинирани икономическите закони за развиването на капиталистическото общество.
• 1899 година — Италианският инженер Гилермо Маркони реализира първата интернационална радиовръзка — сред Англия и Франция, като употребява морзовата писменост.
• 1907 година — Приет е Закон за образуване на социална сигурност, с който е основана тайната политическа полиция.
• 1914 година — Направено е първото в света кръвопреливане, осъществено в болница в Брюксел.
• 1917 година — Състои се борбата при Червената стена.
• 1918 година — Молдова и Бесарабия се причисляват към Румъния.
• 1927 година — Пуснат е на вода японския самолетоносач " Акаги ".
• 1933 година — Япония напуща Обществото на народите.
• 1941 година — Втората международна война: В Югославия е осъществен държавен прелом.
• 1943 година — Приет е закон за 5 % вътрешен държавен заем срещу инфлацията.
• 1953 година — Правителството на България понижава държавните цени на дребно на стоките за национално ползване.
• 1956 година — Направена е първата копка на Автомагистрала А1 Италия
• 1958 година — Никита Хрушчов става Председател на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики.
• 1962 година — За първи път се празнува Международният ден на театъра
• 1964 година — Най-силното земетресение, записано в Съединени американски щати с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер раздрусва южна и централна Аляска и убива 125 души.
• 1969 година — Изстрелян е американският галактически уред Маринър 7, който дружно с Маринър 6 (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) реализира първата двойна задача до Марс за отдалечен разбор на атмосферата и повърхността на планетата.
• 1972 година — От Съюз на съветските социалистически републики е изстрелян автоматизиран галактически уред Венера 8.
• 1973 година — Американският артист Марлон Брандо се отхвърля от премията Оскар, в символ на поддръжка на правата на индианците.
• 1976 година — Влиза в употреба вторият реактор на АЕЦ Козлодуй.
• 1976 година — Открито е метрото на Вашингтон.
• 1980 година — В Северно море се прекатурва норвежка нефтена платформа, умират 123 души от обслужващия личен състав.
• 1990 година — В Лондон е открит музей на Шерлок Холмс.
• 1993 година — Дзян Дзъмин е определен за президент на Китайската национална република.
• 2004 година — Открит е стадиона O2 Арена в Прага, Чехия.
• 2010 година — От 20:30 до 21:30 (българско време) e извършен Часът на земята.
Родени
• 972 година — Робер II, крал на Франция († 1031 г.)
• 1196 година — Светослав III, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1252 г.)
• 1746 година — Майкъл Брус, шотландски стихотворец († 1767 г.)
• 1753 година — Андрю Бел, английски възпитател († 1832 г.)
• 1776 година — Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел, френски ботаник († 1854 г.)
• 1785 година — Луи XVII, крал на Франция († 1795 г.)
• 1797 година — Алфред дьо Вини, френски публицист († 1863 г.)
• 1845 година — Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 година († 1923 г.)
• 1847 година — Ото Валах, немски химик, Нобелов лауреат през 1910 година († 1931 г.)
• 1863 година — Хенри Ройс, английски бизнесмен († 1933 г.)
• 1871 година — Хайнрих Ман, немски публицист († 1950 г.)
• 1877 година — Теодор Моров, български биолог (†?)
• 1886 година — Лудвиг Мис ван дер Рое, немско-американски проектант († 1969)
• 1893 година — Карл Манхайм, социолог († 1947 г.)
• 1899 година — Гечо Кокилев, български офицер († 1938 г.)
• 1901 година — Ейсаку Сато, японски политик, Нобелов лауреат през 1974 година († 1975 г.)
• 1914 година — Ричард Денинг, американски артист († 1998 г.)
• 1917 година — Сайръс Ванс, държавен секретар на Съединени американски щати († 2002 г.)
• 1918 година — Иван Недев, български политик († 1992 г.)
• 1921 година — Ричард Марнър, английски артист († 2004 г.)
• 1927 година — Мстислав Ростропович, съветски музикант († 2007 г.)
• 1928 година — Мито Исусов, български историк († 1999 г.)
• 1932 година — Слав Караславов, български публицист († 2002 г.)
• 1934 година — Ищван Чурка, маджарски публицист
• 1941 година — Саркис Бохосян, български шахматист
• 1942 година — Джон Сълстън, британски биолог, Нобелов лауреат през 2002 година
• 1942 година — Майкъл Йорк, британски артист
• 1947 година — Брайън Джоунс, английски въздушен пионер
• 1950 година — Димитър Луджев, български политик
• 1952 година — Мария Шнайдер, френска актриса († 2011 г.)
• 1955 година - Снежана Паралингова, БГ доктор, физикална и рехабилитационна медицина
• 1956 година — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор
• 1962 година — Кевин Дж. Андерсън, американски публицист
• 1963 година — Куентин Тарантино, американски режисьор
• 1970 година — Елизабет Мичъл, американска актриса
• 1970 година — Марая Кери, поп певица
• 1970 година — Хилда Казасян, българска певица
• 1971 година — Дейвид Култард, английски играч от Формула 1
• 1972 година — Серхан Яваш, турски киноартист
• 1972 година — Чарли Хаас, американски кечист
• 1975 година — Стейси Фъргюсън, американска певица
• 1976 година — Емил Шаламанов, български футболист
• 1985 година — Давид Навара, чешки шахматист
• 1987 година — Иван Тодоров, български футболист
Починали
• 973 година — Херман Билунг, саксонски херцог (* ок. 900)
• 1191 година — Папа Климент III (*?)
• 1462 година — Василий II, популярен княз на Москва (* 1415 г.)
• 1479 година — Хорхе Манрике, испански стихотворец (* 1440 г.)
• 1482 година — Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия (* 1457 г.)
• 1625 година — Джеймс I, крал на Англия и Ирландия (* 1566 г.)
• 1770 година — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник (* 1696 г.)
• 1848 година — Габриел Биброн, френски зоолог (* 1805 г.)
• 1875 година — Едгар Кине, френски политик и историк (* 1803 г.)
• 1878 година — Добри Войников, български възрожденец — публицист, драматург и музикален деятел (* 1833 г.)
• 1886 година — Добри Чинтулов, български възрожденец и стихотворец (* 1822 г.)
• 1893 година — Тонка Обретенова, българска революционерка (* 1812 г.)
• 1894 година — Верни Камерън, английски странник и откривател (*?)
• 1901 година — Илия Цанов, български политик (* 1835 г.)
• 1923 година — Джеймс Дюар, английски физик и химик (* 1842 г.)
• 1923 година — Стефан Сарафов, български доктор и държавник (*?)
• 1952 година — Георги Атанасов, български художник (* 1904 г.)
• 1967 година — Ярослав Хейровски, чешки академик Нобелов лауреат през 1959 година (* 1890 г.)
• 1968 година — Юрий Гагарин, руски космонавт (* 1934 г.)
• 1972 година — Мориц Корнелис Ешер, холандски художник (* 1898 г.)
• 1973 година — Боян Икономов, български композитор и диригент (* 1900 г.)
• 1982 година — Хариет Адамс, американска писателка (* 1892 г.)
• 1998 година — Фери Порше, австрийки авто бизнесмен (* 1909 г.)
• 2002 година — Били Уайлдър, американски режисьор (* 1906 г.)
• 2002 година — Дъдли Мур, американски комедиант (* 1935 г.)
• 2004 година — Робер Мерл, френски публицист (* 1908 г.)
• 2006 година — Станислав Лем, полски публицист (* 1921 г.)
• 2010 година — Василий Смислов, съветски шахматист (* 1921 г.)
Празници
• Международен ден на театъра, учреден във Виена от Международния Институт за Театър през 1961 година
• Ангола — Ден на успеха
• Бирма — Празник на въоръжените сили
• Белгия — Празник на Франкофонската културна общественост
• Мианмар — Ден на армията (Ден на въоръжените сили)
• Русия — Ден на вътрешни сили на Министерството на вътрешните работи
• Празник на град Елхово (отбелязва се от 1994 г.)
Католически и православни светци
• Александър: († 286 — 305) Александър Романски или Александър от Дризипара, римски легинер, страдалец малтретиран в Панония и обезглавен вТракия сегашен Büyük Karistiran — Турция при Максимиан.
• Амадор (†?), Аматор, отшелничество аскет в Португалия, чието съществувания се оспорва.
• Августа (V век) или Августина, Августина от Сенада, девица, убита от татко си, немски благородник във Фриул, уважаван в Серавале в провинция Тревизо във Венето
• Йоан († [[† 394]]), Йоан египетски, аскет от Тебаида.
• Руперт (†? — 710) от [Залцбург], свещеник и мисионер
• Филетий (†? — 121) страдалец, погубен по времето на император Адриан с жена си св. Лидия, и съидейници: Македон, Теопрепий, Амфилохий иХронида.
• Занита? и Лазар Персийски († 326) — мъченици убити дружно със своите съидейници
• Хабиб (III — IV век).
Католически светци и блажени на деня
• Алберт († 1181), Алберт от Тренто, страдалец, жертва на войните на Фридрих I Барбароса
• Франсоа († 1888), François Faà Di Bruno, отец роден в Алесандрия, Италия.
• Матей († 1100), Матей от Бове страдалец обезглавен по време на първия кръстоносен поход
• Ромулус от Ним абат от Бенедиктинския медал малтретиран и погубен през 730, живял в град Ним.
Православни светци
Имен ден имат
• Хабиб — записано в гражданския календар от 2009. Хабибата, *Хабибатон, Хабибе, Хабибу и други
• Алберт и производни: Алберта, Албертин, Алберто, Албрехт, Алдеберт, Алдебаран и други
• Матей и и производни: Махе, Махю, Матеа, Матео, Матута, Мазе и други
Obekti.bg
PETEL.BG приканва: Останете си у дома, в случай че можете. Не се презапасявайте и запазете успокоение! Следвайте инструкциите на Националния действен щаб за битка с ковид. Информирайте се единствено от достоверни източници на информация!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсичк
На 27 март 1977 година се реализира полет от Съединени американски щати до Лас Палмас, намиращ се на о. Гран Канария. На борда на самолета на Панам има 378 пасажери. Малко преди да се насочи за кацане в Лас Палмас, водачът на самолета получава разпореждане да кацне в Тенерифе. Причината за това е, че на Лас Палмас е избухнала бомба. По същата причина останалите полети за Лас Палмас също са пренасочени към Тенерифе. В резултат на това, летището е претрупано и обстановката мъчно се удържа под надзор.
Положението на летището е овладяно след обяд и то още веднъж е отворено за полети. Самолетът на Панам е подготвен да отлети за Лас Палмас, като инструкциите, които екипажът получава са, да следва аероплан Боинг 747 на Ка Ел Ем. На борда му има 248 пасажера.
Самолетът на Панам би трябвало да излезе от излаз номер 3 и да изчака излитането на другия Боинг. Докато рулира по пистата обаче се спуска гъста мъгла, която пречи на самолетите освен да се виждат, само че и самите те да бъдат следени от контролната кула на летището. При тези метеорологични условия самолетът на Панам пропуща излаз № 3 и излиза на пистата от идващия излаз.
От своя страна водачът на другия Боинг взема решение, че първият го чака отвън пистата и стартира политане, тъкмо в пет часа и шест минути, без да е получил позволение. По това време самолетът на Панам е на същата писта. В резултат на това, сега на излитането Боингът на Ке Ел Ем се блъска в този на Панам. Едва 61 души оцеляват от пасажерите на американския аероплан, починалите са 335. Всички пасажери на Ка Ел Ем намират гибелта си в конфликта. Така общият брой на жертвите е 583 души.
С това злокобно число злополуката в Тенерифе остава най-голямата до през днешния ден в историята на авиацията. По време на конфликта мъглата е толкоз гъста, че от контролната кула на летището, която е на 700 метра от мястото на злополуката, даже не виждат, че нещо се е случило.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 196 година пр.н.е. — Птолемей V се изкачва на трона на Египет.
• 1309 година — Папа Климент V отлъчва Венеция и цялото и население.
• 1329 година — В Агро Доминико Папа Йоан XXII осъжда някои трудове на Майстер Екхарт като разкол.
• 1625 година — Чарлз I става крал на Англия, Шотландия и Ирландия и претендира за крал на Франция.
• 1782 година — Чарлс Уотсън-Уентуърт, 2ри маркиз на Рокингам става министър-председател на Обединеното кралство.
• 1854 година — Кримска война: Англия афишира война на Русия.
• 1860 година — В Съединени американски щати е патентован тирбушонът.
• 1867 година — Карл Маркс приключва първия том на Капиталът, в който са дефинирани икономическите закони за развиването на капиталистическото общество.
• 1899 година — Италианският инженер Гилермо Маркони реализира първата интернационална радиовръзка — сред Англия и Франция, като употребява морзовата писменост.
• 1907 година — Приет е Закон за образуване на социална сигурност, с който е основана тайната политическа полиция.
• 1914 година — Направено е първото в света кръвопреливане, осъществено в болница в Брюксел.
• 1917 година — Състои се борбата при Червената стена.
• 1918 година — Молдова и Бесарабия се причисляват към Румъния.
• 1927 година — Пуснат е на вода японския самолетоносач " Акаги ".
• 1933 година — Япония напуща Обществото на народите.
• 1941 година — Втората международна война: В Югославия е осъществен държавен прелом.
• 1943 година — Приет е закон за 5 % вътрешен държавен заем срещу инфлацията.
• 1953 година — Правителството на България понижава държавните цени на дребно на стоките за национално ползване.
• 1956 година — Направена е първата копка на Автомагистрала А1 Италия
• 1958 година — Никита Хрушчов става Председател на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики.
• 1962 година — За първи път се празнува Международният ден на театъра
• 1964 година — Най-силното земетресение, записано в Съединени американски щати с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер раздрусва южна и централна Аляска и убива 125 души.
• 1969 година — Изстрелян е американският галактически уред Маринър 7, който дружно с Маринър 6 (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) реализира първата двойна задача до Марс за отдалечен разбор на атмосферата и повърхността на планетата.
• 1972 година — От Съюз на съветските социалистически републики е изстрелян автоматизиран галактически уред Венера 8.
• 1973 година — Американският артист Марлон Брандо се отхвърля от премията Оскар, в символ на поддръжка на правата на индианците.
• 1976 година — Влиза в употреба вторият реактор на АЕЦ Козлодуй.
• 1976 година — Открито е метрото на Вашингтон.
• 1980 година — В Северно море се прекатурва норвежка нефтена платформа, умират 123 души от обслужващия личен състав.
• 1990 година — В Лондон е открит музей на Шерлок Холмс.
• 1993 година — Дзян Дзъмин е определен за президент на Китайската национална република.
• 2004 година — Открит е стадиона O2 Арена в Прага, Чехия.
• 2010 година — От 20:30 до 21:30 (българско време) e извършен Часът на земята.
Родени
• 972 година — Робер II, крал на Франция († 1031 г.)
• 1196 година — Светослав III, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1252 г.)
• 1746 година — Майкъл Брус, шотландски стихотворец († 1767 г.)
• 1753 година — Андрю Бел, английски възпитател († 1832 г.)
• 1776 година — Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел, френски ботаник († 1854 г.)
• 1785 година — Луи XVII, крал на Франция († 1795 г.)
• 1797 година — Алфред дьо Вини, френски публицист († 1863 г.)
• 1845 година — Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 година († 1923 г.)
• 1847 година — Ото Валах, немски химик, Нобелов лауреат през 1910 година († 1931 г.)
• 1863 година — Хенри Ройс, английски бизнесмен († 1933 г.)
• 1871 година — Хайнрих Ман, немски публицист († 1950 г.)
• 1877 година — Теодор Моров, български биолог (†?)
• 1886 година — Лудвиг Мис ван дер Рое, немско-американски проектант († 1969)
• 1893 година — Карл Манхайм, социолог († 1947 г.)
• 1899 година — Гечо Кокилев, български офицер († 1938 г.)
• 1901 година — Ейсаку Сато, японски политик, Нобелов лауреат през 1974 година († 1975 г.)
• 1914 година — Ричард Денинг, американски артист († 1998 г.)
• 1917 година — Сайръс Ванс, държавен секретар на Съединени американски щати († 2002 г.)
• 1918 година — Иван Недев, български политик († 1992 г.)
• 1921 година — Ричард Марнър, английски артист († 2004 г.)
• 1927 година — Мстислав Ростропович, съветски музикант († 2007 г.)
• 1928 година — Мито Исусов, български историк († 1999 г.)
• 1932 година — Слав Караславов, български публицист († 2002 г.)
• 1934 година — Ищван Чурка, маджарски публицист
• 1941 година — Саркис Бохосян, български шахматист
• 1942 година — Джон Сълстън, британски биолог, Нобелов лауреат през 2002 година
• 1942 година — Майкъл Йорк, британски артист
• 1947 година — Брайън Джоунс, английски въздушен пионер
• 1950 година — Димитър Луджев, български политик
• 1952 година — Мария Шнайдер, френска актриса († 2011 г.)
• 1955 година - Снежана Паралингова, БГ доктор, физикална и рехабилитационна медицина
• 1956 година — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор
• 1962 година — Кевин Дж. Андерсън, американски публицист
• 1963 година — Куентин Тарантино, американски режисьор
• 1970 година — Елизабет Мичъл, американска актриса
• 1970 година — Марая Кери, поп певица
• 1970 година — Хилда Казасян, българска певица
• 1971 година — Дейвид Култард, английски играч от Формула 1
• 1972 година — Серхан Яваш, турски киноартист
• 1972 година — Чарли Хаас, американски кечист
• 1975 година — Стейси Фъргюсън, американска певица
• 1976 година — Емил Шаламанов, български футболист
• 1985 година — Давид Навара, чешки шахматист
• 1987 година — Иван Тодоров, български футболист
Починали
• 973 година — Херман Билунг, саксонски херцог (* ок. 900)
• 1191 година — Папа Климент III (*?)
• 1462 година — Василий II, популярен княз на Москва (* 1415 г.)
• 1479 година — Хорхе Манрике, испански стихотворец (* 1440 г.)
• 1482 година — Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия (* 1457 г.)
• 1625 година — Джеймс I, крал на Англия и Ирландия (* 1566 г.)
• 1770 година — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник (* 1696 г.)
• 1848 година — Габриел Биброн, френски зоолог (* 1805 г.)
• 1875 година — Едгар Кине, френски политик и историк (* 1803 г.)
• 1878 година — Добри Войников, български възрожденец — публицист, драматург и музикален деятел (* 1833 г.)
• 1886 година — Добри Чинтулов, български възрожденец и стихотворец (* 1822 г.)
• 1893 година — Тонка Обретенова, българска революционерка (* 1812 г.)
• 1894 година — Верни Камерън, английски странник и откривател (*?)
• 1901 година — Илия Цанов, български политик (* 1835 г.)
• 1923 година — Джеймс Дюар, английски физик и химик (* 1842 г.)
• 1923 година — Стефан Сарафов, български доктор и държавник (*?)
• 1952 година — Георги Атанасов, български художник (* 1904 г.)
• 1967 година — Ярослав Хейровски, чешки академик Нобелов лауреат през 1959 година (* 1890 г.)
• 1968 година — Юрий Гагарин, руски космонавт (* 1934 г.)
• 1972 година — Мориц Корнелис Ешер, холандски художник (* 1898 г.)
• 1973 година — Боян Икономов, български композитор и диригент (* 1900 г.)
• 1982 година — Хариет Адамс, американска писателка (* 1892 г.)
• 1998 година — Фери Порше, австрийки авто бизнесмен (* 1909 г.)
• 2002 година — Били Уайлдър, американски режисьор (* 1906 г.)
• 2002 година — Дъдли Мур, американски комедиант (* 1935 г.)
• 2004 година — Робер Мерл, френски публицист (* 1908 г.)
• 2006 година — Станислав Лем, полски публицист (* 1921 г.)
• 2010 година — Василий Смислов, съветски шахматист (* 1921 г.)
Празници
• Международен ден на театъра, учреден във Виена от Международния Институт за Театър през 1961 година
• Ангола — Ден на успеха
• Бирма — Празник на въоръжените сили
• Белгия — Празник на Франкофонската културна общественост
• Мианмар — Ден на армията (Ден на въоръжените сили)
• Русия — Ден на вътрешни сили на Министерството на вътрешните работи
• Празник на град Елхово (отбелязва се от 1994 г.)
Католически и православни светци
• Александър: († 286 — 305) Александър Романски или Александър от Дризипара, римски легинер, страдалец малтретиран в Панония и обезглавен вТракия сегашен Büyük Karistiran — Турция при Максимиан.
• Амадор (†?), Аматор, отшелничество аскет в Португалия, чието съществувания се оспорва.
• Августа (V век) или Августина, Августина от Сенада, девица, убита от татко си, немски благородник във Фриул, уважаван в Серавале в провинция Тревизо във Венето
• Йоан († [[† 394]]), Йоан египетски, аскет от Тебаида.
• Руперт (†? — 710) от [Залцбург], свещеник и мисионер
• Филетий (†? — 121) страдалец, погубен по времето на император Адриан с жена си св. Лидия, и съидейници: Македон, Теопрепий, Амфилохий иХронида.
• Занита? и Лазар Персийски († 326) — мъченици убити дружно със своите съидейници
• Хабиб (III — IV век).
Католически светци и блажени на деня
• Алберт († 1181), Алберт от Тренто, страдалец, жертва на войните на Фридрих I Барбароса
• Франсоа († 1888), François Faà Di Bruno, отец роден в Алесандрия, Италия.
• Матей († 1100), Матей от Бове страдалец обезглавен по време на първия кръстоносен поход
• Ромулус от Ним абат от Бенедиктинския медал малтретиран и погубен през 730, живял в град Ним.
Православни светци
Имен ден имат
• Хабиб — записано в гражданския календар от 2009. Хабибата, *Хабибатон, Хабибе, Хабибу и други
• Алберт и производни: Алберта, Албертин, Алберто, Албрехт, Алдеберт, Алдебаран и други
• Матей и и производни: Махе, Махю, Матеа, Матео, Матута, Мазе и други
Obekti.bg
PETEL.BG приканва: Останете си у дома, в случай че можете. Не се презапасявайте и запазете успокоение! Следвайте инструкциите на Националния действен щаб за битка с ковид. Информирайте се единствено от достоверни източници на информация!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ