Заради заразата най-крупният производител на чесън в Югозапада унищожи продукцията си и тръгна на гурбет
Най-крупният производител на чесън в района Ст. Точев от Кулата през вчерашния ден не съумя да продаде и 1 връзка на борсата в Кърналово, унищожи продукцията си и разгласи: Заминавам за Англия, тук не се живее!, написа "Struma.bg "
Най-известният и огромен зеленчукопроизводител в петричкото село Кулата Стойчо Точев през вчерашния ден за пръв път се опитва да продаде свеж чесън на зеленчуковата борса в село Кърналово.
Предишния ден зелените стръкове бяха грижливо привързани по 4 броя във връзка и опаковани в найлон, с цел да бъдат защитени от злонамерения ковид, а цената, която Стойчо им бе определили, бе 60 ст. за връзка.
Със задачата да продаде пресния зарзават бе претрупан синът му. Рано сутринта той рапортува пред „ Струма”, че на борсата е същинско затишие – няма нито продавачи, нито купувачи, и откакто до обяд младежът не съумя да пласира нито една връзка, баща му го извика в Кулата и дружно изхвърлиха цялата продукция. Малко по-късно Стойчо разгласи: „ Край. Това беше. Заминавам за Англия и към този момент нищо не може да ме спре”.
Ето какво описа Стойчо: „ Изпратих сина ми на борсата, тъй като преди няколко дни вървях до Гърция с камиона си да докарам елементи за трактора и ме оставиха под карантина за 2 седмици. Сега аз съм си вкъщи, жена ми върви на работа в една бензиностанция, синът ми пътува до борсата и не виждам никакъв необикновен смисъл от тая карантина, само че това е различен въпрос.
Аз имам 80 дка, които засявам основно с чесън и от него върша по към 30-40 тона годишно – няма по-голям производител от мен в района. Имам и 23 дка праскови, от които изкарвам по 50 тона плод, само че тази година прозорливо понижих чесъна до трийсетина дка.
Старият ще излезе, казусът ми е какво да върша с 12-те дка млад чесън, които се сеят по-гъсто. Явно всичките ще ги изхвърля. Тотал вреда. Бих могъл да ги предложа на огромните вериги, само че те желаят огромни количества, а няма служащи. По-рано карах едни баби от Петрич да оказват помощ, но в този момент няма по какъв начин да ги взимам и да ги връщам поради болестта.
Решението ми за Англия е дефинитивно – убедих се, че в нашата страна нещата просто не се случват. Там е щерка ми, работи в една фабрика, и сме решили да отидем при нея цялото семейство. Тя даже към този момент нае къща, където да живеем. Полетът ни беше за 8 април от Солун, само че го анулираха. Направих презаверка за 1 май от София, нека и в този момент не се провали.
Както и да е – все в миналото тази болест ще отмине и ние ще отидем. В Англия най-вероятно ще върша поправки по домовете. И ще пребивавам като бял човек. Там даже болестта се претърпява по-леко, в сравнение с ние, българите, я караме тази карантина.
Дъщерята е в Лестър и ми споделя, че във фабриката просто са поставили по една найлонова завеска сред обособените работни места, а държавното управление им единствено моли англичаните да не вършат огромни опашки по магазините. А у нас какво? Аз съм под карантина, но дамата и синът всеки миг могат да ми донесат извън вируса и какво става тогава с моята изолираност?
Пунта Мара е работата. Разбирам да съм под карантина, но да съм в болница, обособен от фамилията си, да ме следят лекари. Няма такова безумство като в нашата страна. Сега ме ревизират по 2 пъти дневно дали си заставам вкъщи, тъй като съм им оперативно забавен – нали към този момент съдих АПИ и митницата за дупка на пътя до бензиностанцията и за противозаконен програмен продукт, който ми търси винетка до Граничен контролно-пропусквателен пункт – Кулата, макар че пунктът е в региона на селото, та всички ме познават.
Междувременно разбрах, че както съм под карантина, имам право с камиона да отида на следващия ден /б.р. днес/ в Солун за още елементи. С кола и пеш не може, само че с камион може, което е още една висша нелепост. Може да отида, но ми би трябвало командировъчно. Е, от кого да го взема това командировъчно, като аз самичък съм си началник, самоосигурявам се, аз ли да си го издам?
Звънях на Гранична полиция да запитвам, оттова ме изпратиха в РЗИ, в РЗИ ми викат: „ Не към нас този въпрос”, и ми дават телефон в някакъв отдел, на който през целия ден звъня, само че от там сигналът е единствено „ свободно”. Не, неповторими сме. И не, като отпътува в Англия, за зеленчукопроизводството в България, което е мой бизнес още откогато бях на 15 година, няма да скърбя. Ама по никакъв начин няма да ми липсва.
Това беше тъга, в която с Гърция сякаш бяхме на един общ европейски пазар, единствено дето гърците получават тъкмо 10 пъти по-висока държавна дотация за техните зеленчуци от нас. И както при тях е по-топло и по-бързо им зреят зеленчуците, с ниските си цени от години ни унищожават. За това ли да скърбя?”, ядосва се Стойчо.
48-годишният Ст. Точев стана много известен предходната година, откакто с изключение на делата против АПИ и Агенция „ Митници” той заведе и дело против община Петрич поради неколкократно по-високите такси, които заплащат производителите на плодове и зеленчуци на борсата в Кърналово спрямо търговците.
По-конкретно таксата на първите е 3 лева, а на прекупвачите и търговците – 50 стотинки. По това дело Комисията за отбрана от дискриминирането към този момент разгласи, че става въпрос за нелоялна процедура, която опонира на правилото на равнопоставеността.
Миналия месец Стойчо пък нае адвокатска адвокатска фирма от София да следи в границите на 1 календарна година всички решения, които гласоподава Общинският съвет в Петрич, и при открита неправда да апелира съответното решение от негово име в съда.
За задачата Стойчо брои 1200 лева на юристите, откакто пресметна, че това прави по 3,60 лева дневно и в действителност цената на половин кутия цигари е оскъдна, с цел да бъдат прекъснати своеволията на Общински съвет – Петрич.
Коронавирусът, който закри и съвещанията на общинските съветници в страната, към този момент избавя петричките национални избраници от адвокатския надзор, защото сесия не е имало.
Най-известният и огромен зеленчукопроизводител в петричкото село Кулата Стойчо Точев през вчерашния ден за пръв път се опитва да продаде свеж чесън на зеленчуковата борса в село Кърналово.
Предишния ден зелените стръкове бяха грижливо привързани по 4 броя във връзка и опаковани в найлон, с цел да бъдат защитени от злонамерения ковид, а цената, която Стойчо им бе определили, бе 60 ст. за връзка.
Със задачата да продаде пресния зарзават бе претрупан синът му. Рано сутринта той рапортува пред „ Струма”, че на борсата е същинско затишие – няма нито продавачи, нито купувачи, и откакто до обяд младежът не съумя да пласира нито една връзка, баща му го извика в Кулата и дружно изхвърлиха цялата продукция. Малко по-късно Стойчо разгласи: „ Край. Това беше. Заминавам за Англия и към този момент нищо не може да ме спре”.
Ето какво описа Стойчо: „ Изпратих сина ми на борсата, тъй като преди няколко дни вървях до Гърция с камиона си да докарам елементи за трактора и ме оставиха под карантина за 2 седмици. Сега аз съм си вкъщи, жена ми върви на работа в една бензиностанция, синът ми пътува до борсата и не виждам никакъв необикновен смисъл от тая карантина, само че това е различен въпрос.
Аз имам 80 дка, които засявам основно с чесън и от него върша по към 30-40 тона годишно – няма по-голям производител от мен в района. Имам и 23 дка праскови, от които изкарвам по 50 тона плод, само че тази година прозорливо понижих чесъна до трийсетина дка.
Старият ще излезе, казусът ми е какво да върша с 12-те дка млад чесън, които се сеят по-гъсто. Явно всичките ще ги изхвърля. Тотал вреда. Бих могъл да ги предложа на огромните вериги, само че те желаят огромни количества, а няма служащи. По-рано карах едни баби от Петрич да оказват помощ, но в този момент няма по какъв начин да ги взимам и да ги връщам поради болестта.
Решението ми за Англия е дефинитивно – убедих се, че в нашата страна нещата просто не се случват. Там е щерка ми, работи в една фабрика, и сме решили да отидем при нея цялото семейство. Тя даже към този момент нае къща, където да живеем. Полетът ни беше за 8 април от Солун, само че го анулираха. Направих презаверка за 1 май от София, нека и в този момент не се провали.
Както и да е – все в миналото тази болест ще отмине и ние ще отидем. В Англия най-вероятно ще върша поправки по домовете. И ще пребивавам като бял човек. Там даже болестта се претърпява по-леко, в сравнение с ние, българите, я караме тази карантина.
Дъщерята е в Лестър и ми споделя, че във фабриката просто са поставили по една найлонова завеска сред обособените работни места, а държавното управление им единствено моли англичаните да не вършат огромни опашки по магазините. А у нас какво? Аз съм под карантина, но дамата и синът всеки миг могат да ми донесат извън вируса и какво става тогава с моята изолираност?
Пунта Мара е работата. Разбирам да съм под карантина, но да съм в болница, обособен от фамилията си, да ме следят лекари. Няма такова безумство като в нашата страна. Сега ме ревизират по 2 пъти дневно дали си заставам вкъщи, тъй като съм им оперативно забавен – нали към този момент съдих АПИ и митницата за дупка на пътя до бензиностанцията и за противозаконен програмен продукт, който ми търси винетка до Граничен контролно-пропусквателен пункт – Кулата, макар че пунктът е в региона на селото, та всички ме познават.
Междувременно разбрах, че както съм под карантина, имам право с камиона да отида на следващия ден /б.р. днес/ в Солун за още елементи. С кола и пеш не може, само че с камион може, което е още една висша нелепост. Може да отида, но ми би трябвало командировъчно. Е, от кого да го взема това командировъчно, като аз самичък съм си началник, самоосигурявам се, аз ли да си го издам?
Звънях на Гранична полиция да запитвам, оттова ме изпратиха в РЗИ, в РЗИ ми викат: „ Не към нас този въпрос”, и ми дават телефон в някакъв отдел, на който през целия ден звъня, само че от там сигналът е единствено „ свободно”. Не, неповторими сме. И не, като отпътува в Англия, за зеленчукопроизводството в България, което е мой бизнес още откогато бях на 15 година, няма да скърбя. Ама по никакъв начин няма да ми липсва.
Това беше тъга, в която с Гърция сякаш бяхме на един общ европейски пазар, единствено дето гърците получават тъкмо 10 пъти по-висока държавна дотация за техните зеленчуци от нас. И както при тях е по-топло и по-бързо им зреят зеленчуците, с ниските си цени от години ни унищожават. За това ли да скърбя?”, ядосва се Стойчо.
48-годишният Ст. Точев стана много известен предходната година, откакто с изключение на делата против АПИ и Агенция „ Митници” той заведе и дело против община Петрич поради неколкократно по-високите такси, които заплащат производителите на плодове и зеленчуци на борсата в Кърналово спрямо търговците.
По-конкретно таксата на първите е 3 лева, а на прекупвачите и търговците – 50 стотинки. По това дело Комисията за отбрана от дискриминирането към този момент разгласи, че става въпрос за нелоялна процедура, която опонира на правилото на равнопоставеността.
Миналия месец Стойчо пък нае адвокатска адвокатска фирма от София да следи в границите на 1 календарна година всички решения, които гласоподава Общинският съвет в Петрич, и при открита неправда да апелира съответното решение от негово име в съда.
За задачата Стойчо брои 1200 лева на юристите, откакто пресметна, че това прави по 3,60 лева дневно и в действителност цената на половин кутия цигари е оскъдна, с цел да бъдат прекъснати своеволията на Общински съвет – Петрич.
Коронавирусът, който закри и съвещанията на общинските съветници в страната, към този момент избавя петричките национални избраници от адвокатския надзор, защото сесия не е имало.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ