Учебната година на Румен Радев
Най-голямото предизвикателство през първата година на президента Румен Радев беше връзката му с ГЕРБ
© Надежда Чипева
- Първата година на Румен Радев във властта му сподели рестриктивните мерки на институциите, очевидно тесни за упоритостите му
- Президентството към този момент остава единствената институция отвън мрежата, превзела всички управляващи - изпълнителна, законодателна, правосъдна и медийна
- Ако Радев одобри офертите на статуквото, ще получи успокоение, само че ще съобщи очакванията на хората, които през 2016 година видяха в него опция на модела ГЕРБ Още по тематиката
Генерал против военачалник: дипломатически дуели във въздуха
Къде пътуваха министър председателят Борисов и президентът Радев през 2017 година
29 дек 2017
" Нарочно заобикалям " президентска република ", само че за това приказвам "
Как съгласно Слави Василев от администрацията на Румен Радев би трябвало да се промени моделът на ръководство в България
8 ное 2017 " От прекомерна приложимост думите се обезценяват, моето кредо е малко думи, само че резултатни дейности. " С това заричане стартира мандата си президентът Румен Радев преди година. Звучи ефектно, само че тъкмо за неговата институция не е дейно. Просто по този начин е устроена страната.
В последните месеци той може би разбра това по сложния метод - през конфликти с ръководещите от ГЕРБ, провали на съвсем всички начинания в сферите, които са му предпочитани, и даже обществено оскърбление посредством невиждания протест на едно от съвещанията на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Наистина значимото е, че той опита, само че към този момент наподобява като че ли е в тъмна стая и опипом търси къде са стените, къде са вратите и прозорците, т.е. до каква степен може да се простира. Когато откри рестриктивните мерки и опциите, най-вероятно ще пренастрои и тактиката си. Тези, които го познават от близко, споделят, че едно е несъмнено - доста е упорит и няма да се откаже да разбута първите редици в страната, с цел да си направи място.
Какво (не)свърши
Няколко по-едри събития през 2017 година белязаха първата година на Румен Радев. Той трябваше безусловно за дни откогато е на поста и единствено няколко месеца откогато е в политика, да назначи служебно държавно управление. Още се носят митове по какъв начин имената на вероятните претенденти за министри били проверявани през гугъл, а в акцията по намирането на екип да управлява страната интензивно се присъединила жена му. Тогава стана ясно, че президентът ще се учи в придвижване, само че за сметка на това го прави бързо, и че един от комплексите, които ще би трябвало да лекува, е терзанието за прекомерна непосредственост с Българска социалистическа партия. Това пък докара до крайности - заложи на хора, които не познава и които не носеха отговорността и за партийната поддръжка за Радев. Служебен министър председател стана някогашният ръководител на Народното събрание от времето на Национална движение „Симеон Втори" Огнян Герджиков, а измежду министрите съзнателно не попадна нито един, който може да бъде упрекнат, че има нещо общо с левицата.
Интересно е, че анализаторите се разминават в оценките. " Най-слабото деяние на Радев бе назначението на служебното държавно управление. Заради персоналния му състав и съзнателното безучастие на множеството министри президентът загуби значително свои твърди последователи ", сподели пред " Капитал " социологът Александър Маринов. Първан Симеонов от " Галъп интернешънъл " обаче е на друго мнение: " Най-силното като имидж беше служебното държавно управление - изключително на фона на неналичието на политически опит. Намери задоволително отдалечена политическа фигура - с цел да бъде гръмоотвод вместо самия Радев, а в това време - много центристка фигура, тъй че да не се откри съвсем никой, който да каже неприятна дума. " Президентът и Герджиков обаче се разминаха, и то обществено, по няколко въпроса. Но още по-голям проблем щеше да е, в случай че Българска социалистическа партия беше спечелила изборите - тогава щеше да стане ясно дали въпросите, на които Радев е държал да минат още през служебния кабинет - определянето на победител в състезанието за пазаруване на нов изтребител за армията или пък ограничението на финансирането на вероизповеданията извън, промяната на съвсем всички регионални шефове и незабавната замяна на бордове на държавни компании - щяха да доведат и до спор с Корнелия Нинова. Но не се наложи да изпитват партньорството си. Изводът - без поддръжка на изпълнителната власт и болшинството в Народното събрание президентът мъчно ще има " резултатни дейности ". Това се илюстрира и с метода, по който без проблем общо петте върнати за ново разглеждане закони - в целокупност или техни промени, бяха доказани с гласовете на ръководещите в Народното събрание. Не съумя и като отхвърли да подпише декрет за назначението на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд - даже новият състав на Висш съдебен съвет го прегласува. Подложи се на унижението да свика КСНС за битката с корупцията и да бъде бойкотиран.
Блокирането на всичките му начинания го принуждава да търси съдружник в човек, с който има непосредственост и доверие, като Корнелия Нинова (да не се бърка с БСП). Заради сходството на доста от самодейностите им обаче президентът рискува да го разгласят за " червен ", което би лишило от рейтинга му - той е най-одобряваната обществена фигура. " От съвпадението на позициите повече печели – към този момент – Българска социалистическа партия, даже и тъй като има сензитивно по-малка поддръжка от президента. По-важното е, че досега множеството му начинания са верни и намират поддръжка измежду множеството българи. Друг е въпросът, че от време на време други обират лаврите, както бе в тази ситуация с анулирания мораторуим върху новите медикаменти, разяснява Маринов. И за Симеонов президентът няма изгода от долепянето му към Българска социалистическа партия. Политологът вижда през няколко дейности на Радев жест към " другия вид съпротива - демократичната ". " Връщането на текстове за концесиите, на текстове за правосъдната власт, позицията му по медикаментите и най-много новогодишната му тирада, както и няколко други случая ", изброява той. Симеонов твърди, че това е по-скоро по инстинкт, тъй като президентът желае да се нарежда като " повсеместен коректив на модела ".
Къде са клопките
Един от проблемите е точно в това, че от " прекомерното говорене думите се обезценяват ". Освен заплахата да бъде одобряван за привързан към Българска социалистическа партия и по тази причина необективен в рецензиите си към ръководещите другата тематика, за която може да бъде упрекван, е за превъоръжаването на армията поради професионалния му бекграунд. ГЕРБ се възползва изцяло от обстоятелството, че служебният кабинет класира преди всичко офертата на шведската компания " Грипен " за доставка на нови изтребители, и направи от това акция против Радев. В резултат решението на държавното управление беше анулирано, а процедурата - обгърната в неясноти.
" Най-слаб миг за тази година беше заплахата от " пресоляване " на говоренето към самолетите. Но мисля, че въпреки всичко не беше мината границата - като виждам публичните настройки всеки месец, вижда се ясно, че Радев не е изгубил заема си на доверие даже и измежду последователи на ГЕРБ. А в случай че беше траял този тежък спор, президентът можеше да се дискредитира и олекне ", разяснява Първан Симеонов. Според Маринов Радев се изхабява и от говоренето по всевъзможни тематики и влизането в лични конфликти с представители на ГЕРБ. " Президентът би трябвало да има най-малко няколко способени и политически опитни представители, които да показват и пазят концепциите и самодейностите му пред обществото ", споделя той и отбелязва непопълнените места в администрацията на институцията и в екипа му. Пътуванията му зад граница и гостуванията на непознати държавници са една от открояващите се по-скоро позитивни интензивности през 2017 година, което може да се изясни и с профила на началника на кабинета му - журналистът международник и франкофон Иво Христов. За юридическата част от пълномощията му би трябвало да се отдаде дължимото на професора по конституционно право Емилия Друмева. За военната експертиза виновността и заслугата е персонално на президента.
Бъдещето е неразбираемо
Пред Радев има няколко благоприятни условия за държание. Първата е да продължи както до момента заради две аргументи - показва разпоредителност, сдържаност и опозиционност на досегашния политически хайлайф, а това пък му носи най-голям рейтинг (като имаме поради и обичайно високия престиж на институцията като такава). Рискува обаче след още няколко следващи блокажа от страна на ръководещите да обезсили позициите си. Втората опция е да не търси толкоз директни конфликти, да знае къде да отстъпи и какво да изиска. Има и опцията да свие плещи и нищо да не прави, до момента в който не изтече мандатът му след четири години. Няма да събере кой знае какви рецензии, само че няма и да има бъдеще в политиката. Дали ще търси такова през основаването на нова партия е рано да се каже, само че съгласно Маринов има база. " Ако предложи на обществото солидна, реалистична и в това време вдъхновяваща визия, тя би могла да послужи като платформа за обединяване на разнообразни, в това число през днешния ден изолирали се от политиката пластове. Следователно една мощна нова партия би могла да се сътвори освен и даже не толкоз към една персона, а към нова огромна концепция, национална концепция ", споделя той.
Дотогава обаче ГЕРБ ще създадат " естествен опит за опитомяване ", предвижда Симеонов. Той разказва връзките с ръководещите по този начин: " Бойко Борисов знае, че Радев е най-рейтинговата фигура в страната, и ще се държи както постоянно се държи с тези, от които се бои, или на които завижда - ще се пробва да го приближава. Радев обаче знае, че няма особена изгода от това (все отново той беше определен като общ митинг против ГЕРБ и Борисов), нито има смисъл да се бори с партията ГЕРБ, тъй като олеква. Затова и връзките Радев - Борисов ще са изменчив ток - Борисов ще се пробва да го приближава, до момента в който предизвиква ГЕРБ да го удря и минимизира. Това споделя логиката. Какво ще каже конюнктурата - ще забележим ", застрахова се политологът. " Капитал " зададе идентични въпроси на трима социолози и политолози във връзка първата година от мандата на Румен Радев като президент. По-долу можете да видите какво ги попитахме и какво дадоха отговор.
1. Как бихте описали облика на президента Румен Радев, въз основа на държанието му в последната година?
2. Кое беше най-силното му деяние и кое най-слабото? Къде са минусите на институцията? Къде е властта й?
3. Изгуби ли от обвързването на съвсем всичките си начинания с Българска социалистическа партия? Дали там водеща е централата на " Позитано " 20 или пък посоката е противоположната - президентството да търси уплътняване през социалистическата партия?
4. Трябва ли Румен Радев да подтиква основаване на политическо придвижване, вид президентска партия? С какъв профил би била тя и дали наложително ще е сътрудник на Българска социалистическа партия?
Там, където има ограничавания, хиперактивността е нездравословна
Александър Маринов, социолог
1. Интелигентен, независим, самоуверен, с възприятие на отговорност и в това време обмислен. Не се е главозамаял от поста си. Внушава доверие и почитание измежду болшинството от българите. Много рядко събитие измежду българските политици през последните години. Но към момента внимателен, може да се каже въздържан в някои връзки.
2. Най-силната страна на работата му е волята и способността да се опълчва на ръководещите на кардинална основа. Радев се пробва да поправя, или най-малко да уточни обществено освен съответни неверни решения, а дълбоките пороци на метода на правене на политика и приложимост на властта в България.
Най-слабото му деяние бе назначението на служебното държавно управление. Заради персоналния му състав и съзнателното безучастие на множеството министри президентът загуби значително свои твърди последователи. Има и недостатъци в състава и метода на работа на администрацията му. Президентът би трябвало да има най-малко няколко способени и политически опитни представители, които да показват и пазят концепциите и самодейностите му пред обществото; той не трябва да приказва по всички въпроси, още по-малко – да влиза в дискусия с политически фигури, които във всяко отношение са надалеч под него. Това го изхабява.
Институцията има обективно непреодолими ограничавания, както и огромни благоприятни условия. И двете категории би трябвало да са добре осмислени. Там, където има ограничавания, хиперактивността е нездравословна. Например, президентът по формулировка е губещ, в случай че се опита да мери сили и да трансформира налагани от законодателната и изпълнителната власт политики. Той няма ресурса да наложи свои политики. И противоположното, институцията има преимущества, до момента – по разнообразни аргументи – неоползотворени от нито един български президент.
Президентът има неограничени благоприятни условия да поддържа връзка с народа и да предлага на нацията сплотяващи стратегически визии и планове. Тогава, с поддръжката на необятна социална сила, той може да принуди ръководещите и политиците въобще да спорят с него на комфортен за него терен.
3. Не считам, че има обвързване или оперативно координиране, а просто съвпадане на позициите. В това няма нищо необичайно – въпреки всичко, Радев бе повдигнат и подсилен от Българска социалистическа партия и още тогава разгласи, че приема в главното й наличие програмата на партията за президентските избори. " Позитано " не диктува държанието на президента и не би могла. От съвпадението на позициите повече печели – към този момент – Българска социалистическа партия, даже и тъй като има сензитивно по-малка поддръжка от Радев. По-важното е, че досега множеството му начинания са верни и намират поддръжка измежду множеството българи. Друг е въпросът, че от време на време други обират лаврите, както бе в тази ситуация с анулирания мораторуим върху новите медикаменти.
4. Какво ще направи Радев, не знам. Едно нещо е безспорно – у нас има мощна нужда от коренно възобновяване на партийно-политическата система. Така че място за една нова партия (движение) има, изключително в случай че е въодушевена от мощни хрумвания, олицетворявани от некомпрометирана, сериозна и известна персона. Освен това, имаме потребност от партия, която да сложи в центъра на политиката индивида, човешкия капитал на нацията и да подчини на тази огромна цел всички политики.
Разбира се, това е сложна задача, тъй като президентът не би могъл директно да я сътвори и управлява. Тук ще бъдат нужни други, също доста безапелационни персони и групи. Но в случай че предложи на обществото солидна, реалистична и в това време вдъхновяваща визия, тя би могла да послужи като платформа за обединяване на разнообразни, в това число през днешния ден изолирали се от политиката пластове. Следователно, една мощна нова партия би могла да се сътвори освен и даже не толкоз към една персона, а към нова огромна концепция, национална концепция.
Логично е – най-малко по обществената си база – такава партия да е по-близо до Българска социалистическа партия, в сравнение с до другите днешни партии. Но това не значи, че връзките ще бъдат единствено партньорски – ще има и съревнование. Мисля, че – подобен какъвто към този момент го познаваме - Румен Радев ще търси собствен път и ще си носи отговорността за него. По силата на характера той няма аналог в днешната българска политика.
Той няма изгода от това да бъде приравняван с Българска социалистическа партия
Първан Симеонов, политолог
1. По-балансиран в геополитически проект съпоставяне с по-праволинейния Росен Плевнелиев. Авторитетът на институцията набъбна. Засега няма " огромен роман " и консистентност.
2. Най-силното като имидж беше служебното държавно управление - особена на фона на неналичието на политически опит. Намери задоволително политическа фигура - с цел да бъде гръмоотвод вместо самия Радев, а в това време - много центристка фигура, тъй че да не се откри съвсем никой, който да каже неприятна дума. Най-слаб миг беше заплахата от " пресоляване " на говоренето към самолетите. Но мисля, че въпреки всичко не беше мината границата - като виждам публичните настройки всеки месец, вижда се ясно, че Радев не е изгубил заема си на доверие даже и измежду последователи на ГЕРБ. А в случай че беше траял този тежък спор, президентът можеше да се дискредитира и олекне.
3. Не съм уверен, че се обвърза главно с Българска социалистическа партия. По-скоро го одобряваме като непосредствен на Българска социалистическа партия ненапълно по инерция, а и ударите от страна на ГЕРБ го " долепиха " до Българска социалистическа партия. Което беше подарък за Българска социалистическа партия, само че не и за Радев. Защото той няма изгода от това да бъде приравняван с Българска социалистическа партия - той има много повече и разнообразна поддръжка. Струва ми се, че той го схваща и направи няколко жеста към другия вид съпротива - демократичната. Връщането на текстове за концесиите, на текстове за правосъдната власт, позицията му по медикаментите и най-много - новогодишната му тирада, както и няколко други случая. По всичко проличава, че Радев интуитивно се пробва да приказва на езика и на двете опозиции - и на алената, и на синьо-лилаво-зелената. Някак по инстинкт той очевидно се пробва да се нарежда като повсеместен коректив на модела. Това, несъмнено, би трябвало да се прави деликатно, тъй като може да бъде упрекнат, че взема страна и разделя обществото.
4. На този стадий това е нечиста сделка. Ако в този момент стартира да прави нещо сходно, рискува прекалено много. Доста е рано.
Създаването на партия би било огромна неточност
Юрий Асланов, социолог
1. Съумя да се утвърди като водач по доверие – нещо, което не всички негови прародители съумяха да създадат през първата година на мандата си. При това съумя да го направи в изискванията на изострен спор с най-голямата и ръководеща партия, който спор се движеше на ръба на закани за импийчмънт. Образът му на самостоятелен и надпартиен президент не пострада от това. Включително и по време на сериозния интервал на служебния кабинет, с който започва мандатът му.
2. Сама по себе си институцията не може да има дефекти. Доколкото обаче се отъждествява с една персона, можем да приказваме за чисто човешки неточности. Румен Радев дълго време не съумя да излезе от рамката на предходното си съществуване и вниманието и силата, които отделяше на проблемите с въоръжението и армията, го държаха надалеч от настоящия дневен ред на хората. От няколко месеца стартира да се обръща към действителните проблеми. Най-силният му ход беше новогодишното послание.
3. Опроверга всички предварителни тълкувания, че ще работи под диктовката на " Позитано " 20 и даже на моменти сътвори напрежение сред себе си и социалистическата централа. В този смисъл се потвърди като самостоятелен президент.
4. Това би било огромна неточност, каквато направи неговият предходник. Българска социалистическа партия ще се резервира като една от огромните партии, а да цепиш части от нея може да даде противоречив и краткотраен резултат, който не отваря дълготрайна вероятност. Неговият небосвод би трябвало да бъде възможен втори мандат, само че без поддръжка на огромна партия няма по какъв начин да разчита на триумф.
© Надежда Чипева
- Първата година на Румен Радев във властта му сподели рестриктивните мерки на институциите, очевидно тесни за упоритостите му
- Президентството към този момент остава единствената институция отвън мрежата, превзела всички управляващи - изпълнителна, законодателна, правосъдна и медийна
- Ако Радев одобри офертите на статуквото, ще получи успокоение, само че ще съобщи очакванията на хората, които през 2016 година видяха в него опция на модела ГЕРБ Още по тематиката
Генерал против военачалник: дипломатически дуели във въздуха
Къде пътуваха министър председателят Борисов и президентът Радев през 2017 година
29 дек 2017
" Нарочно заобикалям " президентска република ", само че за това приказвам "
Как съгласно Слави Василев от администрацията на Румен Радев би трябвало да се промени моделът на ръководство в България
8 ное 2017 " От прекомерна приложимост думите се обезценяват, моето кредо е малко думи, само че резултатни дейности. " С това заричане стартира мандата си президентът Румен Радев преди година. Звучи ефектно, само че тъкмо за неговата институция не е дейно. Просто по този начин е устроена страната.
В последните месеци той може би разбра това по сложния метод - през конфликти с ръководещите от ГЕРБ, провали на съвсем всички начинания в сферите, които са му предпочитани, и даже обществено оскърбление посредством невиждания протест на едно от съвещанията на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Наистина значимото е, че той опита, само че към този момент наподобява като че ли е в тъмна стая и опипом търси къде са стените, къде са вратите и прозорците, т.е. до каква степен може да се простира. Когато откри рестриктивните мерки и опциите, най-вероятно ще пренастрои и тактиката си. Тези, които го познават от близко, споделят, че едно е несъмнено - доста е упорит и няма да се откаже да разбута първите редици в страната, с цел да си направи място.
Какво (не)свърши
Няколко по-едри събития през 2017 година белязаха първата година на Румен Радев. Той трябваше безусловно за дни откогато е на поста и единствено няколко месеца откогато е в политика, да назначи служебно държавно управление. Още се носят митове по какъв начин имената на вероятните претенденти за министри били проверявани през гугъл, а в акцията по намирането на екип да управлява страната интензивно се присъединила жена му. Тогава стана ясно, че президентът ще се учи в придвижване, само че за сметка на това го прави бързо, и че един от комплексите, които ще би трябвало да лекува, е терзанието за прекомерна непосредственост с Българска социалистическа партия. Това пък докара до крайности - заложи на хора, които не познава и които не носеха отговорността и за партийната поддръжка за Радев. Служебен министър председател стана някогашният ръководител на Народното събрание от времето на Национална движение „Симеон Втори" Огнян Герджиков, а измежду министрите съзнателно не попадна нито един, който може да бъде упрекнат, че има нещо общо с левицата.
Интересно е, че анализаторите се разминават в оценките. " Най-слабото деяние на Радев бе назначението на служебното държавно управление. Заради персоналния му състав и съзнателното безучастие на множеството министри президентът загуби значително свои твърди последователи ", сподели пред " Капитал " социологът Александър Маринов. Първан Симеонов от " Галъп интернешънъл " обаче е на друго мнение: " Най-силното като имидж беше служебното държавно управление - изключително на фона на неналичието на политически опит. Намери задоволително отдалечена политическа фигура - с цел да бъде гръмоотвод вместо самия Радев, а в това време - много центристка фигура, тъй че да не се откри съвсем никой, който да каже неприятна дума. " Президентът и Герджиков обаче се разминаха, и то обществено, по няколко въпроса. Но още по-голям проблем щеше да е, в случай че Българска социалистическа партия беше спечелила изборите - тогава щеше да стане ясно дали въпросите, на които Радев е държал да минат още през служебния кабинет - определянето на победител в състезанието за пазаруване на нов изтребител за армията или пък ограничението на финансирането на вероизповеданията извън, промяната на съвсем всички регионални шефове и незабавната замяна на бордове на държавни компании - щяха да доведат и до спор с Корнелия Нинова. Но не се наложи да изпитват партньорството си. Изводът - без поддръжка на изпълнителната власт и болшинството в Народното събрание президентът мъчно ще има " резултатни дейности ". Това се илюстрира и с метода, по който без проблем общо петте върнати за ново разглеждане закони - в целокупност или техни промени, бяха доказани с гласовете на ръководещите в Народното събрание. Не съумя и като отхвърли да подпише декрет за назначението на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд - даже новият състав на Висш съдебен съвет го прегласува. Подложи се на унижението да свика КСНС за битката с корупцията и да бъде бойкотиран.
Блокирането на всичките му начинания го принуждава да търси съдружник в човек, с който има непосредственост и доверие, като Корнелия Нинова (да не се бърка с БСП). Заради сходството на доста от самодейностите им обаче президентът рискува да го разгласят за " червен ", което би лишило от рейтинга му - той е най-одобряваната обществена фигура. " От съвпадението на позициите повече печели – към този момент – Българска социалистическа партия, даже и тъй като има сензитивно по-малка поддръжка от президента. По-важното е, че досега множеството му начинания са верни и намират поддръжка измежду множеството българи. Друг е въпросът, че от време на време други обират лаврите, както бе в тази ситуация с анулирания мораторуим върху новите медикаменти, разяснява Маринов. И за Симеонов президентът няма изгода от долепянето му към Българска социалистическа партия. Политологът вижда през няколко дейности на Радев жест към " другия вид съпротива - демократичната ". " Връщането на текстове за концесиите, на текстове за правосъдната власт, позицията му по медикаментите и най-много новогодишната му тирада, както и няколко други случая ", изброява той. Симеонов твърди, че това е по-скоро по инстинкт, тъй като президентът желае да се нарежда като " повсеместен коректив на модела ".
Къде са клопките
Един от проблемите е точно в това, че от " прекомерното говорене думите се обезценяват ". Освен заплахата да бъде одобряван за привързан към Българска социалистическа партия и по тази причина необективен в рецензиите си към ръководещите другата тематика, за която може да бъде упрекван, е за превъоръжаването на армията поради професионалния му бекграунд. ГЕРБ се възползва изцяло от обстоятелството, че служебният кабинет класира преди всичко офертата на шведската компания " Грипен " за доставка на нови изтребители, и направи от това акция против Радев. В резултат решението на държавното управление беше анулирано, а процедурата - обгърната в неясноти.
" Най-слаб миг за тази година беше заплахата от " пресоляване " на говоренето към самолетите. Но мисля, че въпреки всичко не беше мината границата - като виждам публичните настройки всеки месец, вижда се ясно, че Радев не е изгубил заема си на доверие даже и измежду последователи на ГЕРБ. А в случай че беше траял този тежък спор, президентът можеше да се дискредитира и олекне ", разяснява Първан Симеонов. Според Маринов Радев се изхабява и от говоренето по всевъзможни тематики и влизането в лични конфликти с представители на ГЕРБ. " Президентът би трябвало да има най-малко няколко способени и политически опитни представители, които да показват и пазят концепциите и самодейностите му пред обществото ", споделя той и отбелязва непопълнените места в администрацията на институцията и в екипа му. Пътуванията му зад граница и гостуванията на непознати държавници са една от открояващите се по-скоро позитивни интензивности през 2017 година, което може да се изясни и с профила на началника на кабинета му - журналистът международник и франкофон Иво Христов. За юридическата част от пълномощията му би трябвало да се отдаде дължимото на професора по конституционно право Емилия Друмева. За военната експертиза виновността и заслугата е персонално на президента.
Бъдещето е неразбираемо
Пред Радев има няколко благоприятни условия за държание. Първата е да продължи както до момента заради две аргументи - показва разпоредителност, сдържаност и опозиционност на досегашния политически хайлайф, а това пък му носи най-голям рейтинг (като имаме поради и обичайно високия престиж на институцията като такава). Рискува обаче след още няколко следващи блокажа от страна на ръководещите да обезсили позициите си. Втората опция е да не търси толкоз директни конфликти, да знае къде да отстъпи и какво да изиска. Има и опцията да свие плещи и нищо да не прави, до момента в който не изтече мандатът му след четири години. Няма да събере кой знае какви рецензии, само че няма и да има бъдеще в политиката. Дали ще търси такова през основаването на нова партия е рано да се каже, само че съгласно Маринов има база. " Ако предложи на обществото солидна, реалистична и в това време вдъхновяваща визия, тя би могла да послужи като платформа за обединяване на разнообразни, в това число през днешния ден изолирали се от политиката пластове. Следователно една мощна нова партия би могла да се сътвори освен и даже не толкоз към една персона, а към нова огромна концепция, национална концепция ", споделя той.
Дотогава обаче ГЕРБ ще създадат " естествен опит за опитомяване ", предвижда Симеонов. Той разказва връзките с ръководещите по този начин: " Бойко Борисов знае, че Радев е най-рейтинговата фигура в страната, и ще се държи както постоянно се държи с тези, от които се бои, или на които завижда - ще се пробва да го приближава. Радев обаче знае, че няма особена изгода от това (все отново той беше определен като общ митинг против ГЕРБ и Борисов), нито има смисъл да се бори с партията ГЕРБ, тъй като олеква. Затова и връзките Радев - Борисов ще са изменчив ток - Борисов ще се пробва да го приближава, до момента в който предизвиква ГЕРБ да го удря и минимизира. Това споделя логиката. Какво ще каже конюнктурата - ще забележим ", застрахова се политологът. " Капитал " зададе идентични въпроси на трима социолози и политолози във връзка първата година от мандата на Румен Радев като президент. По-долу можете да видите какво ги попитахме и какво дадоха отговор.
1. Как бихте описали облика на президента Румен Радев, въз основа на държанието му в последната година?
2. Кое беше най-силното му деяние и кое най-слабото? Къде са минусите на институцията? Къде е властта й?
3. Изгуби ли от обвързването на съвсем всичките си начинания с Българска социалистическа партия? Дали там водеща е централата на " Позитано " 20 или пък посоката е противоположната - президентството да търси уплътняване през социалистическата партия?
4. Трябва ли Румен Радев да подтиква основаване на политическо придвижване, вид президентска партия? С какъв профил би била тя и дали наложително ще е сътрудник на Българска социалистическа партия?
Там, където има ограничавания, хиперактивността е нездравословна
Александър Маринов, социолог
1. Интелигентен, независим, самоуверен, с възприятие на отговорност и в това време обмислен. Не се е главозамаял от поста си. Внушава доверие и почитание измежду болшинството от българите. Много рядко събитие измежду българските политици през последните години. Но към момента внимателен, може да се каже въздържан в някои връзки.
2. Най-силната страна на работата му е волята и способността да се опълчва на ръководещите на кардинална основа. Радев се пробва да поправя, или най-малко да уточни обществено освен съответни неверни решения, а дълбоките пороци на метода на правене на политика и приложимост на властта в България.
Най-слабото му деяние бе назначението на служебното държавно управление. Заради персоналния му състав и съзнателното безучастие на множеството министри президентът загуби значително свои твърди последователи. Има и недостатъци в състава и метода на работа на администрацията му. Президентът би трябвало да има най-малко няколко способени и политически опитни представители, които да показват и пазят концепциите и самодейностите му пред обществото; той не трябва да приказва по всички въпроси, още по-малко – да влиза в дискусия с политически фигури, които във всяко отношение са надалеч под него. Това го изхабява.
Институцията има обективно непреодолими ограничавания, както и огромни благоприятни условия. И двете категории би трябвало да са добре осмислени. Там, където има ограничавания, хиперактивността е нездравословна. Например, президентът по формулировка е губещ, в случай че се опита да мери сили и да трансформира налагани от законодателната и изпълнителната власт политики. Той няма ресурса да наложи свои политики. И противоположното, институцията има преимущества, до момента – по разнообразни аргументи – неоползотворени от нито един български президент.
Президентът има неограничени благоприятни условия да поддържа връзка с народа и да предлага на нацията сплотяващи стратегически визии и планове. Тогава, с поддръжката на необятна социална сила, той може да принуди ръководещите и политиците въобще да спорят с него на комфортен за него терен.
3. Не считам, че има обвързване или оперативно координиране, а просто съвпадане на позициите. В това няма нищо необичайно – въпреки всичко, Радев бе повдигнат и подсилен от Българска социалистическа партия и още тогава разгласи, че приема в главното й наличие програмата на партията за президентските избори. " Позитано " не диктува държанието на президента и не би могла. От съвпадението на позициите повече печели – към този момент – Българска социалистическа партия, даже и тъй като има сензитивно по-малка поддръжка от Радев. По-важното е, че досега множеството му начинания са верни и намират поддръжка измежду множеството българи. Друг е въпросът, че от време на време други обират лаврите, както бе в тази ситуация с анулирания мораторуим върху новите медикаменти.
4. Какво ще направи Радев, не знам. Едно нещо е безспорно – у нас има мощна нужда от коренно възобновяване на партийно-политическата система. Така че място за една нова партия (движение) има, изключително в случай че е въодушевена от мощни хрумвания, олицетворявани от некомпрометирана, сериозна и известна персона. Освен това, имаме потребност от партия, която да сложи в центъра на политиката индивида, човешкия капитал на нацията и да подчини на тази огромна цел всички политики.
Разбира се, това е сложна задача, тъй като президентът не би могъл директно да я сътвори и управлява. Тук ще бъдат нужни други, също доста безапелационни персони и групи. Но в случай че предложи на обществото солидна, реалистична и в това време вдъхновяваща визия, тя би могла да послужи като платформа за обединяване на разнообразни, в това число през днешния ден изолирали се от политиката пластове. Следователно, една мощна нова партия би могла да се сътвори освен и даже не толкоз към една персона, а към нова огромна концепция, национална концепция.
Логично е – най-малко по обществената си база – такава партия да е по-близо до Българска социалистическа партия, в сравнение с до другите днешни партии. Но това не значи, че връзките ще бъдат единствено партньорски – ще има и съревнование. Мисля, че – подобен какъвто към този момент го познаваме - Румен Радев ще търси собствен път и ще си носи отговорността за него. По силата на характера той няма аналог в днешната българска политика.
Той няма изгода от това да бъде приравняван с Българска социалистическа партия
Първан Симеонов, политолог
1. По-балансиран в геополитически проект съпоставяне с по-праволинейния Росен Плевнелиев. Авторитетът на институцията набъбна. Засега няма " огромен роман " и консистентност.
2. Най-силното като имидж беше служебното държавно управление - особена на фона на неналичието на политически опит. Намери задоволително политическа фигура - с цел да бъде гръмоотвод вместо самия Радев, а в това време - много центристка фигура, тъй че да не се откри съвсем никой, който да каже неприятна дума. Най-слаб миг беше заплахата от " пресоляване " на говоренето към самолетите. Но мисля, че въпреки всичко не беше мината границата - като виждам публичните настройки всеки месец, вижда се ясно, че Радев не е изгубил заема си на доверие даже и измежду последователи на ГЕРБ. А в случай че беше траял този тежък спор, президентът можеше да се дискредитира и олекне.
3. Не съм уверен, че се обвърза главно с Българска социалистическа партия. По-скоро го одобряваме като непосредствен на Българска социалистическа партия ненапълно по инерция, а и ударите от страна на ГЕРБ го " долепиха " до Българска социалистическа партия. Което беше подарък за Българска социалистическа партия, само че не и за Радев. Защото той няма изгода от това да бъде приравняван с Българска социалистическа партия - той има много повече и разнообразна поддръжка. Струва ми се, че той го схваща и направи няколко жеста към другия вид съпротива - демократичната. Връщането на текстове за концесиите, на текстове за правосъдната власт, позицията му по медикаментите и най-много - новогодишната му тирада, както и няколко други случая. По всичко проличава, че Радев интуитивно се пробва да приказва на езика и на двете опозиции - и на алената, и на синьо-лилаво-зелената. Някак по инстинкт той очевидно се пробва да се нарежда като повсеместен коректив на модела. Това, несъмнено, би трябвало да се прави деликатно, тъй като може да бъде упрекнат, че взема страна и разделя обществото.
4. На този стадий това е нечиста сделка. Ако в този момент стартира да прави нещо сходно, рискува прекалено много. Доста е рано.
Създаването на партия би било огромна неточност
Юрий Асланов, социолог
1. Съумя да се утвърди като водач по доверие – нещо, което не всички негови прародители съумяха да създадат през първата година на мандата си. При това съумя да го направи в изискванията на изострен спор с най-голямата и ръководеща партия, който спор се движеше на ръба на закани за импийчмънт. Образът му на самостоятелен и надпартиен президент не пострада от това. Включително и по време на сериозния интервал на служебния кабинет, с който започва мандатът му.
2. Сама по себе си институцията не може да има дефекти. Доколкото обаче се отъждествява с една персона, можем да приказваме за чисто човешки неточности. Румен Радев дълго време не съумя да излезе от рамката на предходното си съществуване и вниманието и силата, които отделяше на проблемите с въоръжението и армията, го държаха надалеч от настоящия дневен ред на хората. От няколко месеца стартира да се обръща към действителните проблеми. Най-силният му ход беше новогодишното послание.
3. Опроверга всички предварителни тълкувания, че ще работи под диктовката на " Позитано " 20 и даже на моменти сътвори напрежение сред себе си и социалистическата централа. В този смисъл се потвърди като самостоятелен президент.
4. Това би било огромна неточност, каквато направи неговият предходник. Българска социалистическа партия ще се резервира като една от огромните партии, а да цепиш части от нея може да даде противоречив и краткотраен резултат, който не отваря дълготрайна вероятност. Неговият небосвод би трябвало да бъде възможен втори мандат, само че без поддръжка на огромна партия няма по какъв начин да разчита на триумф.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ