Пор-Бажин, загадъчна крепост на отдалечен сибирски остров
Най-голямата мистерия на Пор-Бажин е неналичието на каквито и да било следи, че в миналото е била употребена.
След повече от 120 години учените схващат за какво – благодарение на едно слънчево изригване.
За множеството хора историята на Пор-Бажин (от тувински – „ глинен дом “) стартира преди 131 години, когато на един изящен остров в езерото Тере-Хол, в един от най-труднодостъпните региони на република Тува покрай границата с Монголия етнографът Дмитрий Клеменц намира антична цитадела. Това, което вижда, е същинска сензация – в доста връзки.
Дмитрий Александрович КлеменцСвободни източници
Развалините са във формата на ясно обрисуван правоъгълник, в който има лабиринт от улици. Напомнят на будистка или индуистка мандала и се разграничават мощно от всичко, намирано до оня миг на територията на републиката.
С. Вайнщейн/Sputnik
Територията пред източната стена наподобява като площад пред дворцовото здание, където са провеждани ритуални церемонии. В дъното на площада в миналото се издигал дворцов комплекс с колони. От него са непокътнати стените, високи до 10 м, както и фундаментът и подпорните основи на колоните.
Фактът, че крепостта е доста антична, не провокира никакво подозрение. Но в това време тя наподобява като че ли жителите ѝ просто са се изпарили – с всички свои движимости, без да оставят съвсем никакви следи от своя обичай. Какво се е случило с жителите на Пор-Бажин? Кой е построил тази нетипична за тази околност цитадела? Кой е основал изкуствено езеро към нея? А може би това въобще не е цитадела? Учените имат куп въпроси.
Крепост от приказките
Александър Юриев/Sputnik
Образът на загадъчната цитадела посред езерото в разнообразни вариации се среща постоянно в устния фолклор на тувинския народ. Най-известната тувинска приказка за нея е „ Хан-Магарешки уши “. Местните считат езерото и крепостта за свещени и имат вяра, че във водите на езерото живее синият бик Меендер: той излиза на брега нощем и се храни с хорските страхове. Друга легенда гласи, че на този остров е скрита могилата на Чингис хан. А някои са сигурни, че тя е вход към Шамбала, митична страна в Тибет, която в действителност търсят по време на Съветския съюз.
Така или другояче, откритата от етнографа цитадела е изумителен артефакт и през 1957 година за острова отпътува археологическа експедиция отпред с професор Севян Вайнщайн.
„ Участвах в разкопките през 1957 и 1963 година. Да се стигне до такава степен можеше единствено с дребен аероплан или на кон. <…> Бяхме трима археолози и 15 служащи – живеехме на острова измежду езерото в палатки, работехме, ловяхме риба, гонехме мухите “, си Вайнщайн. На острова зад крепостните стени те намират 27 жилища с дворове, а до момента в който разкопават един от хълмовете, намират руините на замък. Покривът му е затрупан с глинени керемиди и се държи на 36 дървени колони. Там намират и орнаментални стенописи с геометрични форми, изпълнени с извънредно ярки, топли цветове в червени, оранжеви и жълти тонове. На места има и непокътнати следи от дюшеме.
https://vk.com/widget_post.php?app=0&width=100%25&_ver=1&owner_id=-114407834&post_id=2612&hash=VJBJRtJEeIWnNpLfeHMsFWGApcvC&from=undefined&startWidth=815&url=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria&referrer=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2F&title=%D0%9F%D0%BE%D1%80-%D0%91%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D0%BD%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%20%D1%81%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%20(%D0%A1%D0%9D%D0%98%D0%9C%D0%9A%D0%98)&18552b4b21c
„ Държахме в ръцете си остатъци от оръжие, съдове, части желязо – заготовки, антропоморфна дрънкулка от глина. Находките не бяха толкоз доста, тъй като дворецът бе погубен от пожар, избухнал преди повече от 1000 години. Не е ясно какво е станало с жителите на Пор-Бажин – човешки остатъци не намерихме. Най-вероятно са избягали “, споделя Вайнщайн.
Версии
След тази експедиция през 1950-те и 1960-те години въпросите като че ли стават от ден на ден. Много дълго откривателите на Пор-Бажин не могат да схванат що за оборудване стои пред тях. Има няколко версии.
Археолоът Вайнщайн допуска, че крепостта и дворецът са издигнати от уйгурския каган Баян-чор (хан на антична тюркска страна, живял от 713 до 759 г.).
https://vk.com/widget_post.php?app=0&width=100%25&_ver=1&owner_id=-138937510&post_id=1612&hash=xhtiIWsMSZkZ1n0VhnoA0elSz06K&from=undefined&startWidth=815&url=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria&referrer=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2F&title=%D0%9F%D0%BE%D1%80-%D0%91%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D0%BD%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%20%D1%81%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%20(%D0%A1%D0%9D%D0%98%D0%9C%D0%9A%D0%98)&18552b4b224
Друго съмнение е, че крепостта е стражеви пост на Великия път на коприната от Китай до Европа (което, апропо, не се връзва изключително с обстоятелството, че крепостта е изолирана, като е сложена на остров посред езерото). Според трета версия тук живеели разбойници, които ограбвали търговците и оттова тръгват и легендите за съкровища, скрити в подземията на крепостта.
Но най-вероятно наподобява версията за манастир. Историята на будизма е тясно обвързвана с Централна Азия, през която минава връзката сред Индия, родината на будизма, и Китай, където в ранното Средновековие будизмът е известен. „ И това, което видях на фотосите на Пор-Бажин, доста наподобява на планировката на будистките манастири, която се образува в Централна Азия евентуално през VII-VIII в. от н.е. и получава необятно разпространяване “, през 2007 година Тигран Мкртичев, заместник-генерален шеф по научната работа на Държавния музей на Изтока.
От друга страна Мкртичев не изключва и опцията това да е манастир на друга древноизточна вяра – манихейството. Тази вяра, зародила през III в. в Месопотамия, прониква в уйгурския каганат за няколко века. „ И до момента в който будистките манастири са ни добре известни, то манихейските манастири (манистани) са доста по-слабо изучени “, отбелязва Мкртичев.
„ Събитието Мияке “ и изумително изобретение
https://vk.com/widget_post.php?app=0&width=100%25&_ver=1&owner_id=275761994&post_id=18042&hash=0rNyi6-HKoSUzVDp626sqf9nFGGp&from=undefined&startWidth=815&url=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria&referrer=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2F&title=%D0%9F%D0%BE%D1%80-%D0%91%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D0%BD%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%20%D1%81%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%20(%D0%A1%D0%9D%D0%98%D0%9C%D0%9A%D0%98)&18552b4b227
Отново към „ тайните “ на крепостта Пор-Бажин се връщат през 2007-2008 година, когато на острова е пратена нова експедиция за огромни разкопки. Археолозите откриват забавен факт: крепостта въобще не е употребена след построяването ѝ. Това изяснява за какво така наречен културен пласт в крепостта се оказва доста безпаричен. Но това въпреки всичко не дава никакви сведения какво в действителност е Пор-Бажин, по кое време се повявява и за какво крепостта е била заобикаляна.
Тогава на помощ идват научните способи: радиовъглеродният разбор на „ събитието Мияке “. През 2012 година в изданието Nature излиза публикация на японски учени, датирали пръстените на 1800-годишен кедър и разкрили пик в наличието на радиовъглерод в атмосферата през 775 година. Този изблик е обвързван с аномално изригване на Слънцето и се отразява на клетъчно равнище. Явлението е наречено „ събитието Мияке “ (по името на първия създател на статията) и е употребявано за датировка в разкопките.
https://www.instagram.com/p/BeHgmrUlFjn/embed/?cr=1&v=14&wp=675&rd=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com&rp=%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria#%7B%22ci%22%3A0%2C%22os%22%3A1013.5999999940395%2C%22ls%22%3A303.90000000596046%2C%22le%22%3A870%7D
Това вземат решение да сторят и съветските учени. През 2018 година те се обръщат към една от водещите международни лаборатории за радиовъглероден разбор в Гронигенския университет в Нидерландия.
„ Пратихме в Гронинген три части лиственица от стените на Пор-Бажин. За изследването бе определено едно от тях с добре непокътната кора и в нея, в третия пръстен от кората, бе намерено същото това „ събитие Мияке “. А изследването на най-младия пръстен на клетъчно равнище разреши на дендрохонолозите от Гронинген да дефинират, че дървото е отсечено през лятото. Така бе открита освен годината, само че и сезонът на началото на строителството – лятото на 777 година “, заместник-директорът на Института по география към Руската академия на науките Андрей Панин.
По данни на археолозите строителството продължава два летни сезона. В този интервал във властта има властник, който реализира доста мъчителна религиозна промяна – приемането на манихейството. А през 779 година каганът става жертва на антиманихейски държавен прелом: управникът е погубен, а нововъведението му е анулирано. И този факт изяснява всичко.
https://www.instagram.com/p/CBP_ARgnafw/embed/?cr=1&v=14&wp=675&rd=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com&rp=%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria#%7B%22ci%22%3A1%2C%22os%22%3A1026.7999999821186%2C%22ls%22%3A303.90000000596046%2C%22le%22%3A870%7D
„ На базата на комплекса от данни беше изказано съмнение, че предназначението на комплекса не е било отбранително, както се е считало по-рано, а паметно: това е бил манихейски манастир. Ако манастирът е бил издигнат в навечерието на преврата, то предходните управници просто не са могли да се възползват от него, а на новия той просто не е бил необходим – по този начин се изяснява най-голямата мистерия на Пор-Бажин – неналичието на следи от потребление “, споделя Андрей Панин.
източник: RUSSIA BEYOND
След повече от 120 години учените схващат за какво – благодарение на едно слънчево изригване.
За множеството хора историята на Пор-Бажин (от тувински – „ глинен дом “) стартира преди 131 години, когато на един изящен остров в езерото Тере-Хол, в един от най-труднодостъпните региони на република Тува покрай границата с Монголия етнографът Дмитрий Клеменц намира антична цитадела. Това, което вижда, е същинска сензация – в доста връзки.
Дмитрий Александрович КлеменцСвободни източници
Развалините са във формата на ясно обрисуван правоъгълник, в който има лабиринт от улици. Напомнят на будистка или индуистка мандала и се разграничават мощно от всичко, намирано до оня миг на територията на републиката.
С. Вайнщейн/Sputnik
Територията пред източната стена наподобява като площад пред дворцовото здание, където са провеждани ритуални церемонии. В дъното на площада в миналото се издигал дворцов комплекс с колони. От него са непокътнати стените, високи до 10 м, както и фундаментът и подпорните основи на колоните.
Фактът, че крепостта е доста антична, не провокира никакво подозрение. Но в това време тя наподобява като че ли жителите ѝ просто са се изпарили – с всички свои движимости, без да оставят съвсем никакви следи от своя обичай. Какво се е случило с жителите на Пор-Бажин? Кой е построил тази нетипична за тази околност цитадела? Кой е основал изкуствено езеро към нея? А може би това въобще не е цитадела? Учените имат куп въпроси.
Крепост от приказките
Александър Юриев/Sputnik
Образът на загадъчната цитадела посред езерото в разнообразни вариации се среща постоянно в устния фолклор на тувинския народ. Най-известната тувинска приказка за нея е „ Хан-Магарешки уши “. Местните считат езерото и крепостта за свещени и имат вяра, че във водите на езерото живее синият бик Меендер: той излиза на брега нощем и се храни с хорските страхове. Друга легенда гласи, че на този остров е скрита могилата на Чингис хан. А някои са сигурни, че тя е вход към Шамбала, митична страна в Тибет, която в действителност търсят по време на Съветския съюз.
Така или другояче, откритата от етнографа цитадела е изумителен артефакт и през 1957 година за острова отпътува археологическа експедиция отпред с професор Севян Вайнщайн.
„ Участвах в разкопките през 1957 и 1963 година. Да се стигне до такава степен можеше единствено с дребен аероплан или на кон. <…> Бяхме трима археолози и 15 служащи – живеехме на острова измежду езерото в палатки, работехме, ловяхме риба, гонехме мухите “, си Вайнщайн. На острова зад крепостните стени те намират 27 жилища с дворове, а до момента в който разкопават един от хълмовете, намират руините на замък. Покривът му е затрупан с глинени керемиди и се държи на 36 дървени колони. Там намират и орнаментални стенописи с геометрични форми, изпълнени с извънредно ярки, топли цветове в червени, оранжеви и жълти тонове. На места има и непокътнати следи от дюшеме.
https://vk.com/widget_post.php?app=0&width=100%25&_ver=1&owner_id=-114407834&post_id=2612&hash=VJBJRtJEeIWnNpLfeHMsFWGApcvC&from=undefined&startWidth=815&url=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria&referrer=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2F&title=%D0%9F%D0%BE%D1%80-%D0%91%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D0%BD%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%20%D1%81%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%20(%D0%A1%D0%9D%D0%98%D0%9C%D0%9A%D0%98)&18552b4b21c
„ Държахме в ръцете си остатъци от оръжие, съдове, части желязо – заготовки, антропоморфна дрънкулка от глина. Находките не бяха толкоз доста, тъй като дворецът бе погубен от пожар, избухнал преди повече от 1000 години. Не е ясно какво е станало с жителите на Пор-Бажин – човешки остатъци не намерихме. Най-вероятно са избягали “, споделя Вайнщайн.
Версии
След тази експедиция през 1950-те и 1960-те години въпросите като че ли стават от ден на ден. Много дълго откривателите на Пор-Бажин не могат да схванат що за оборудване стои пред тях. Има няколко версии.
Археолоът Вайнщайн допуска, че крепостта и дворецът са издигнати от уйгурския каган Баян-чор (хан на антична тюркска страна, живял от 713 до 759 г.).
https://vk.com/widget_post.php?app=0&width=100%25&_ver=1&owner_id=-138937510&post_id=1612&hash=xhtiIWsMSZkZ1n0VhnoA0elSz06K&from=undefined&startWidth=815&url=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria&referrer=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2F&title=%D0%9F%D0%BE%D1%80-%D0%91%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D0%BD%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%20%D1%81%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%20(%D0%A1%D0%9D%D0%98%D0%9C%D0%9A%D0%98)&18552b4b224
Друго съмнение е, че крепостта е стражеви пост на Великия път на коприната от Китай до Европа (което, апропо, не се връзва изключително с обстоятелството, че крепостта е изолирана, като е сложена на остров посред езерото). Според трета версия тук живеели разбойници, които ограбвали търговците и оттова тръгват и легендите за съкровища, скрити в подземията на крепостта.
Но най-вероятно наподобява версията за манастир. Историята на будизма е тясно обвързвана с Централна Азия, през която минава връзката сред Индия, родината на будизма, и Китай, където в ранното Средновековие будизмът е известен. „ И това, което видях на фотосите на Пор-Бажин, доста наподобява на планировката на будистките манастири, която се образува в Централна Азия евентуално през VII-VIII в. от н.е. и получава необятно разпространяване “, през 2007 година Тигран Мкртичев, заместник-генерален шеф по научната работа на Държавния музей на Изтока.
От друга страна Мкртичев не изключва и опцията това да е манастир на друга древноизточна вяра – манихейството. Тази вяра, зародила през III в. в Месопотамия, прониква в уйгурския каганат за няколко века. „ И до момента в който будистките манастири са ни добре известни, то манихейските манастири (манистани) са доста по-слабо изучени “, отбелязва Мкртичев.
„ Събитието Мияке “ и изумително изобретение
https://vk.com/widget_post.php?app=0&width=100%25&_ver=1&owner_id=275761994&post_id=18042&hash=0rNyi6-HKoSUzVDp626sqf9nFGGp&from=undefined&startWidth=815&url=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria&referrer=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com%2F&title=%D0%9F%D0%BE%D1%80-%D0%91%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D0%BD%2C%20%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%20%D1%81%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%20(%D0%A1%D0%9D%D0%98%D0%9C%D0%9A%D0%98)&18552b4b227
Отново към „ тайните “ на крепостта Пор-Бажин се връщат през 2007-2008 година, когато на острова е пратена нова експедиция за огромни разкопки. Археолозите откриват забавен факт: крепостта въобще не е употребена след построяването ѝ. Това изяснява за какво така наречен културен пласт в крепостта се оказва доста безпаричен. Но това въпреки всичко не дава никакви сведения какво в действителност е Пор-Бажин, по кое време се повявява и за какво крепостта е била заобикаляна.
Тогава на помощ идват научните способи: радиовъглеродният разбор на „ събитието Мияке “. През 2012 година в изданието Nature излиза публикация на японски учени, датирали пръстените на 1800-годишен кедър и разкрили пик в наличието на радиовъглерод в атмосферата през 775 година. Този изблик е обвързван с аномално изригване на Слънцето и се отразява на клетъчно равнище. Явлението е наречено „ събитието Мияке “ (по името на първия създател на статията) и е употребявано за датировка в разкопките.
https://www.instagram.com/p/BeHgmrUlFjn/embed/?cr=1&v=14&wp=675&rd=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com&rp=%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria#%7B%22ci%22%3A0%2C%22os%22%3A1013.5999999940395%2C%22ls%22%3A303.90000000596046%2C%22le%22%3A870%7D
Това вземат решение да сторят и съветските учени. През 2018 година те се обръщат към една от водещите международни лаборатории за радиовъглероден разбор в Гронигенския университет в Нидерландия.
„ Пратихме в Гронинген три части лиственица от стените на Пор-Бажин. За изследването бе определено едно от тях с добре непокътната кора и в нея, в третия пръстен от кората, бе намерено същото това „ събитие Мияке “. А изследването на най-младия пръстен на клетъчно равнище разреши на дендрохонолозите от Гронинген да дефинират, че дървото е отсечено през лятото. Така бе открита освен годината, само че и сезонът на началото на строителството – лятото на 777 година “, заместник-директорът на Института по география към Руската академия на науките Андрей Панин.
По данни на археолозите строителството продължава два летни сезона. В този интервал във властта има властник, който реализира доста мъчителна религиозна промяна – приемането на манихейството. А през 779 година каганът става жертва на антиманихейски държавен прелом: управникът е погубен, а нововъведението му е анулирано. И този факт изяснява всичко.
https://www.instagram.com/p/CBP_ARgnafw/embed/?cr=1&v=14&wp=675&rd=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com&rp=%2Ftravel%2F338658-por-bazhin-drevna-krepost-istoria#%7B%22ci%22%3A1%2C%22os%22%3A1026.7999999821186%2C%22ls%22%3A303.90000000596046%2C%22le%22%3A870%7D
„ На базата на комплекса от данни беше изказано съмнение, че предназначението на комплекса не е било отбранително, както се е считало по-рано, а паметно: това е бил манихейски манастир. Ако манастирът е бил издигнат в навечерието на преврата, то предходните управници просто не са могли да се възползват от него, а на новия той просто не е бил необходим – по този начин се изяснява най-голямата мистерия на Пор-Бажин – неналичието на следи от потребление “, споделя Андрей Панин.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ