Най-големият страх на майки на дете с аутизъм - какво ще стане, когато мен няма да ме има
Най-големият боязън на майки на дете с аутизъм - какво ще стане, когато мен няма да ме има
Най-големият боязън на майката на дете с аутизъм е: Какво ще стане когато мен няма да ме има, тъй като до момента в който съм аз дейна, всичко е наред. Аз съм неговата протекция, мога да си разреша да му осигуря помощник, мога аз да съм му помощник. Аз съм неговата протекция, аз съм неговото продължение на ръцете, на краката, на речта, само че когато мен няма да ме има какво се случва.
Това сподели пред БГНЕС Владислава Цолова, която е ръководител на Сдружение "Аутизъм Днес" и на Фондация Стъпка за невидимите деца на България".
Тя е майка на съвсем 18-годишен юноша с аутистично разстройство. Той е диагностициран, когато е на 4 години през 2004 година Тогава майката за първи път чува за аутизма и стартира да чете какво съставлява. „ Първото свястно нещо, което прочетох, с цел да се опитам да вникна в неговата същина, по какъв начин се усеща той беше - нали ви се е случвало да спорите с някой и да се сетите какво е трябвало да кажете чак откакто се разделите. В този миг вие сте имали аутизъм. Ако вашето дете е диагностицирано с аутизъм, той се усеща по този начин всеки един миг и вашата цел благодарение на вашето обграждане, на терапевтите тези моменти, в които е несъответстващ, да стават все по-редки ”, показа тя.
У нас няма статистика какъв брой са децата в аутизъм, по тази причина се базират на международната. Владислава Цолова, сподели, че съгласно данни на Autism Society of America към 2018 година 1 на 48 деца страда от някакво разстройство от аутистичния набор, предходната година – 2017 година - 1 на 58, 2010 година – 1 на 150, преди 20 години - 1 на 10 000. „ Концентрацията пораства със скоростта на зараза. Причините са доста. Доказан е генетичният генезис, нищо повече не е потвърдено. ”, сподели тя. Ако преди доста години някакъв човек е минавал за вманиачен, затварян в институции, изключително в соцлагера, в този момент се обръща внимание на тези хора, диагностиката е доста прецизна към този момент и в България. Тя изясни, че диагностика се прави в клиника „ Св. Никола ” в „ Александровска “, тя лишава доста малко време, просто записването е близо година по-рано.
„ В България няма проучвания и по тази причина ние се позоваваме на международната статистика. И считаме, че в България също е правилно това, че 1 на 48 деца страда от някакво разстройство от аутистичния набор, което варира от доста леко до доста тежко ”, изясни Цолова. Тя изясни още, че голямо предизвикването е в едно семейство да има дете с разстройства от аутистичния набор. „ За майката на дете с аутизъм е предизвикателство и смяна на гледната точка на упования към детето и битка. Най-големият боязън на родители, на майката на дете с аутизъм е: Какво ще стане когато мен няма да ме има, тъй като до момента в който съм аз дейна, всичко е наред. Аз съм неговата протекция, мога да си разреша да му осигуря помощник, мога аз да съм му помощник. Аз съм неговата протекция, аз съм неговото продължение на ръцете, на краката на речта, само че когато мен няма да ме има какво да се случва ”, уточни Цолова.
Тя напомни, че 2015 година разкрили първия Център по прибавен поведенчески разбор за деца с аутизъм в Горубляне, в постройка, предоставена от Столична община. Такъв център сега построяват в Плевен. През ноември предходната година откриват Център за работа с деца "Витоша".
Сдружение „ Аутизъм Днес ” и Фондация „ Стъпка за невидимите деца на България “ поканиха на първата научна конференция- Уебинар за аутизма в България в съботния и неделния ден в книжовен клуб „ Перото “ НДК. Основата идея е показване на научно потвърдени способи за терапия на деца от аутистичния набор. В програмата на конференцията са включени презентации, уебинари и онлайл връзка със експерти от Америка и Европа, с които да се показват научно потвърдени способи за терапия с деца от аутистичния набор. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ
Най-големият боязън на майката на дете с аутизъм е: Какво ще стане когато мен няма да ме има, тъй като до момента в който съм аз дейна, всичко е наред. Аз съм неговата протекция, мога да си разреша да му осигуря помощник, мога аз да съм му помощник. Аз съм неговата протекция, аз съм неговото продължение на ръцете, на краката, на речта, само че когато мен няма да ме има какво се случва.
Това сподели пред БГНЕС Владислава Цолова, която е ръководител на Сдружение "Аутизъм Днес" и на Фондация Стъпка за невидимите деца на България".
Тя е майка на съвсем 18-годишен юноша с аутистично разстройство. Той е диагностициран, когато е на 4 години през 2004 година Тогава майката за първи път чува за аутизма и стартира да чете какво съставлява. „ Първото свястно нещо, което прочетох, с цел да се опитам да вникна в неговата същина, по какъв начин се усеща той беше - нали ви се е случвало да спорите с някой и да се сетите какво е трябвало да кажете чак откакто се разделите. В този миг вие сте имали аутизъм. Ако вашето дете е диагностицирано с аутизъм, той се усеща по този начин всеки един миг и вашата цел благодарение на вашето обграждане, на терапевтите тези моменти, в които е несъответстващ, да стават все по-редки ”, показа тя.
У нас няма статистика какъв брой са децата в аутизъм, по тази причина се базират на международната. Владислава Цолова, сподели, че съгласно данни на Autism Society of America към 2018 година 1 на 48 деца страда от някакво разстройство от аутистичния набор, предходната година – 2017 година - 1 на 58, 2010 година – 1 на 150, преди 20 години - 1 на 10 000. „ Концентрацията пораства със скоростта на зараза. Причините са доста. Доказан е генетичният генезис, нищо повече не е потвърдено. ”, сподели тя. Ако преди доста години някакъв човек е минавал за вманиачен, затварян в институции, изключително в соцлагера, в този момент се обръща внимание на тези хора, диагностиката е доста прецизна към този момент и в България. Тя изясни, че диагностика се прави в клиника „ Св. Никола ” в „ Александровска “, тя лишава доста малко време, просто записването е близо година по-рано.
„ В България няма проучвания и по тази причина ние се позоваваме на международната статистика. И считаме, че в България също е правилно това, че 1 на 48 деца страда от някакво разстройство от аутистичния набор, което варира от доста леко до доста тежко ”, изясни Цолова. Тя изясни още, че голямо предизвикването е в едно семейство да има дете с разстройства от аутистичния набор. „ За майката на дете с аутизъм е предизвикателство и смяна на гледната точка на упования към детето и битка. Най-големият боязън на родители, на майката на дете с аутизъм е: Какво ще стане когато мен няма да ме има, тъй като до момента в който съм аз дейна, всичко е наред. Аз съм неговата протекция, мога да си разреша да му осигуря помощник, мога аз да съм му помощник. Аз съм неговата протекция, аз съм неговото продължение на ръцете, на краката на речта, само че когато мен няма да ме има какво да се случва ”, уточни Цолова.
Тя напомни, че 2015 година разкрили първия Център по прибавен поведенчески разбор за деца с аутизъм в Горубляне, в постройка, предоставена от Столична община. Такъв център сега построяват в Плевен. През ноември предходната година откриват Център за работа с деца "Витоша".
Сдружение „ Аутизъм Днес ” и Фондация „ Стъпка за невидимите деца на България “ поканиха на първата научна конференция- Уебинар за аутизма в България в съботния и неделния ден в книжовен клуб „ Перото “ НДК. Основата идея е показване на научно потвърдени способи за терапия на деца от аутистичния набор. В програмата на конференцията са включени презентации, уебинари и онлайл връзка със експерти от Америка и Европа, с които да се показват научно потвърдени способи за терапия с деца от аутистичния набор. /БГНЕС