Политиците цитират Гьоте.А защо мълчат за Фауст?
Най-големият немски стихотворец вля нов живот в другояче, изпълнената с втръснали клишета престрелка сред президент и държавното управление. В изолираност като всички българи, Радев реши да разтвори дебелите книги и да тръгне да се закача с Борисов, подхвърляйки му „ Няма нищо по-страшно от дейната нелепост “. Оказа се, че цитатът е надалеч от съвършен, а това беше незабавно видяно от зоркото око на Десислава Атанасова. Депутатката от ГЕРБ смъмри президента и незабавно го изкомандва да наизусти верния вид, а точно: „ Няма нищо по-страшно от незнанието в деяние “.
Малко по-късно в абсурда с ваймарски привкус се включи и вицепремиерът Томислав Дончев. Той добави два нови цитата: " Когато двама се карат, отговорен е по-умният “ и „ Разделяй и владей е умно предписание, само че обединявай и направлявай е по-добро ".
Остави отворена вратата и за нов вербален дуел
с президента като сподели, че има в арсенала си още един, откъс, който към този момент няма да каже. Като се има поради, че изявлението му беше наситено с несгодите на казармения живот и какъв брой пагубно са се отразили на общото положение на президента, може да се допусна, че става дума за: „ Грешката е потребна, до момента в който сме млади. Въпросът е да не я носим със себе си до старостта “.
Интелектуалният спор мигновено изкара умните и красивите и от политическа, и от обществена изолираност. Те използваха случая, с цел да напомнят върха на научната кариера на Гьоте с теорията му за цвета, с която опонира на Исак Нютон. Цитираха и последните му думи преди гибелта: „ Повече светлина “.
Това припомняне обаче стана мотив за друго. Мнозина се върнаха обратно година и половина, когато точно тези две думи бяха лозунгът на президента, с който той се провикна против тъмнината на ръководството. Тогава хората одобриха на съществено думите му - излязоха по улиците, завардиха площадите, блокираха автомагистралите, само че когато схванаха, че президентът просто е репетирал изречения от Гьоте, свиха байраците и се прибраха по домовете. Затова и през днешния ден цитатите на ваймарския стихотворец от устата на Радев може и да нервират премиера, само че сигурно
вбесяват доста от някогашните му почитатели
Безсмъртните Гьотеви изрази могат с лекост да обяснят цялата трудност на публичните пристрастености през последните седмици. Когато слушаме безкрайния поток от отзиви и рекомендации за битката с ковид, си припомняме думите му: „ Съвети може да даваш единствено за работа, в която самичък смяташ да вземеш присъединяване “.
Докато се чудим от кое място пристигна болестта и кой ни я аргументи, отново си спомняме за Гьоте, който твърди: „ Природата постоянно е права. Грешките и заблудите произлизат от индивида “.
Когато гледаме вълната от съпричастност и дарителство към лекари и сестри на първа линия в битката против смъртоносната болестта, си повтаряме, че „ Невъзможно е постоянно да бъдеш воин. Но постоянно можеш да останеш човек “.
В борбата за политическата корона може би все някой ден политиците ще схванат, че: „ За да бъдеш заслужен човек, признай достолепието на другите “.
А когато стоим у дома и се чудим дали да се тормозим повече за здравния или финансов вирус, дано си спомним и мисълта на поета, че: „ Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата “.
Полезен е Гьоте и за днешните банкери, които протакат със седмици решението какво и кого ще облекчават от кредитния ярем. За тях той е споделил: „ Който мисли дълго, не постоянно намира най-хубавото решение “.
Управляващите откриха елементарно верния път против укротяването на вируса, само че за жалост, попаднаха в задънена улица по какъв начин да оказват помощ и на небогати и на богати, с цел да оцелеят и след болестта. Тях немският стихотворец поучава: „ Никой в никакъв случай не се е изгубил по правия път “.
Подлежи обаче на инспекция, дали думите му: „ Чужбината татковина не става “, важат и за българите. Нашенците, останали без приходи в Европа, се завърнаха под паника по домовете си, само че когато падне бариерата - ще останат ли да оказват помощ за възобновяване тук? Едва ли.
Не по Гьоте, а по Гьобелс
звучат последните прояви на гуруто на градската десница - Иво Прокопиев. Първо се жалва фамилно, че страната му е запорирала парцелите, яхтите, а дружно с тях и всичките банкови сметки, тъй че няма пари и за самун. Дни по-късно освен написа цяла тактика за излизане от рецесията, ами е на път да си купи гратис банка от страната като изрита с следващите си противоречиви изявления досегашния началник на ББР. Така, както преди 10 години си купуваше вицепремиери, а преди 20 години – държавни предприятия. Кой му дава новото самочувствие да се счита за честен наставник, а не за обвинен по финансови злоупотреби, към момента не е ясно. Но, както Гьоте споделя: „ Страхливецът насочва закани единствено тогава, когато е сигурен в сигурността си “.
Извън всичките му вдъхновяващи цитати обаче, на историческия фундамент стои една нещастието в стихове, която преди два века сложи огромната корона на вечността върху името Йохан Волфганг Гьоте. Става дума за доктора от Краковския университет Георг Фауст, за който легендите от епохи мълвят, че имал огромни умения в магията и алхимията, тъй като е сключил договорка с дявола и е получил качествата против продажба на безсмъртната си душа.
Няма по какъв начин да фона на вилнеещата пандемия и приближаващото се икономическо и финансово цунами да не се усъмним, че договорката на човечеството с Мефистофел завърши и пристигна мъртвото време - когато Дяволът прибира вересиите си.
Десетилетия наред той ни остави да живеем в търсене на формулата на щастието и лесния живот. Кредитно. Охолно. Блажено. С мисълта, че сме безсмъртни и че Бог прости всичко.
Днес трагичната приказка за Фауст лека-полека се трансформира в
апокалиптична действителност за всеки човек
А заиграването с ваймарските цитати е рисково за здравето и кариерата на всеки политик. Особено за тези, дето сякаш чели, но недочели. Ако се бяха замислили върху какво подчертават, щяха да си спомнят, че във Ваймар Наполеон коронясва Гьоте за най-великия стихотворец на това време. Но единствено 100 години по-късно, при започване на 20-ти век, точно там – в прословутата ваймарска република, се ражда фюрерът – „ избавител “.
Да, Фауст и Гьоте остават безсмъртни за историята. Но в нея оттук насетне ще влязат единствено тези от водачите, които прибавят своята страница в новата идея за света. И то с друго схващане за това що е самодоволство.
Природата в никакъв случай не стопира в своето придвижване и санкционира всяко безучастие, както учи ваймарският стихотворец.
Малко по-късно в абсурда с ваймарски привкус се включи и вицепремиерът Томислав Дончев. Той добави два нови цитата: " Когато двама се карат, отговорен е по-умният “ и „ Разделяй и владей е умно предписание, само че обединявай и направлявай е по-добро ".
Остави отворена вратата и за нов вербален дуел
с президента като сподели, че има в арсенала си още един, откъс, който към този момент няма да каже. Като се има поради, че изявлението му беше наситено с несгодите на казармения живот и какъв брой пагубно са се отразили на общото положение на президента, може да се допусна, че става дума за: „ Грешката е потребна, до момента в който сме млади. Въпросът е да не я носим със себе си до старостта “.
Интелектуалният спор мигновено изкара умните и красивите и от политическа, и от обществена изолираност. Те използваха случая, с цел да напомнят върха на научната кариера на Гьоте с теорията му за цвета, с която опонира на Исак Нютон. Цитираха и последните му думи преди гибелта: „ Повече светлина “.
Това припомняне обаче стана мотив за друго. Мнозина се върнаха обратно година и половина, когато точно тези две думи бяха лозунгът на президента, с който той се провикна против тъмнината на ръководството. Тогава хората одобриха на съществено думите му - излязоха по улиците, завардиха площадите, блокираха автомагистралите, само че когато схванаха, че президентът просто е репетирал изречения от Гьоте, свиха байраците и се прибраха по домовете. Затова и през днешния ден цитатите на ваймарския стихотворец от устата на Радев може и да нервират премиера, само че сигурно
вбесяват доста от някогашните му почитатели
Безсмъртните Гьотеви изрази могат с лекост да обяснят цялата трудност на публичните пристрастености през последните седмици. Когато слушаме безкрайния поток от отзиви и рекомендации за битката с ковид, си припомняме думите му: „ Съвети може да даваш единствено за работа, в която самичък смяташ да вземеш присъединяване “.
Докато се чудим от кое място пристигна болестта и кой ни я аргументи, отново си спомняме за Гьоте, който твърди: „ Природата постоянно е права. Грешките и заблудите произлизат от индивида “.
Когато гледаме вълната от съпричастност и дарителство към лекари и сестри на първа линия в битката против смъртоносната болестта, си повтаряме, че „ Невъзможно е постоянно да бъдеш воин. Но постоянно можеш да останеш човек “.
В борбата за политическата корона може би все някой ден политиците ще схванат, че: „ За да бъдеш заслужен човек, признай достолепието на другите “.
А когато стоим у дома и се чудим дали да се тормозим повече за здравния или финансов вирус, дано си спомним и мисълта на поета, че: „ Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата “.
Полезен е Гьоте и за днешните банкери, които протакат със седмици решението какво и кого ще облекчават от кредитния ярем. За тях той е споделил: „ Който мисли дълго, не постоянно намира най-хубавото решение “.
Управляващите откриха елементарно верния път против укротяването на вируса, само че за жалост, попаднаха в задънена улица по какъв начин да оказват помощ и на небогати и на богати, с цел да оцелеят и след болестта. Тях немският стихотворец поучава: „ Никой в никакъв случай не се е изгубил по правия път “.
Подлежи обаче на инспекция, дали думите му: „ Чужбината татковина не става “, важат и за българите. Нашенците, останали без приходи в Европа, се завърнаха под паника по домовете си, само че когато падне бариерата - ще останат ли да оказват помощ за възобновяване тук? Едва ли.
Не по Гьоте, а по Гьобелс
звучат последните прояви на гуруто на градската десница - Иво Прокопиев. Първо се жалва фамилно, че страната му е запорирала парцелите, яхтите, а дружно с тях и всичките банкови сметки, тъй че няма пари и за самун. Дни по-късно освен написа цяла тактика за излизане от рецесията, ами е на път да си купи гратис банка от страната като изрита с следващите си противоречиви изявления досегашния началник на ББР. Така, както преди 10 години си купуваше вицепремиери, а преди 20 години – държавни предприятия. Кой му дава новото самочувствие да се счита за честен наставник, а не за обвинен по финансови злоупотреби, към момента не е ясно. Но, както Гьоте споделя: „ Страхливецът насочва закани единствено тогава, когато е сигурен в сигурността си “.
Извън всичките му вдъхновяващи цитати обаче, на историческия фундамент стои една нещастието в стихове, която преди два века сложи огромната корона на вечността върху името Йохан Волфганг Гьоте. Става дума за доктора от Краковския университет Георг Фауст, за който легендите от епохи мълвят, че имал огромни умения в магията и алхимията, тъй като е сключил договорка с дявола и е получил качествата против продажба на безсмъртната си душа.
Няма по какъв начин да фона на вилнеещата пандемия и приближаващото се икономическо и финансово цунами да не се усъмним, че договорката на човечеството с Мефистофел завърши и пристигна мъртвото време - когато Дяволът прибира вересиите си.
Десетилетия наред той ни остави да живеем в търсене на формулата на щастието и лесния живот. Кредитно. Охолно. Блажено. С мисълта, че сме безсмъртни и че Бог прости всичко.
Днес трагичната приказка за Фауст лека-полека се трансформира в
апокалиптична действителност за всеки човек
А заиграването с ваймарските цитати е рисково за здравето и кариерата на всеки политик. Особено за тези, дето сякаш чели, но недочели. Ако се бяха замислили върху какво подчертават, щяха да си спомнят, че във Ваймар Наполеон коронясва Гьоте за най-великия стихотворец на това време. Но единствено 100 години по-късно, при започване на 20-ти век, точно там – в прословутата ваймарска република, се ражда фюрерът – „ избавител “.
Да, Фауст и Гьоте остават безсмъртни за историята. Но в нея оттук насетне ще влязат единствено тези от водачите, които прибавят своята страница в новата идея за света. И то с друго схващане за това що е самодоволство.
Природата в никакъв случай не стопира в своето придвижване и санкционира всяко безучастие, както учи ваймарският стихотворец.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ