Най-големият лекоатлет в историята на Великобритания стана персона нон грата

...
Най-големият лекоатлет в историята на Великобритания стана персона нон грата
Коментари Харесай

Великият Кристи на 60

Най-големият лекоатлет в историята на Англия стана личност нон грата поради два провалени допинг тестаГодината е 1993-а. Англия на Греъм Тейлър не се класира за международното състезание по футбол в Съединени американски щати. Суперзвездата в крикета Греъм Гуч се отхвърли от капитанството на Англия, откакто беше унизен в сериите The Ashes (б.р. - Австралия и Англия всяка година се борят за трофей, наименуван Урната на пепелта). А Линфорд Кристи е най-бързият човек на земята – европейски, олимпийски и международен първенец на 100 метра. Роденият на 2 април 1960 година лекоатлет беше феномен и известно време хората във Англия бяха захласнати от него. Оттогава няма по-успешен самостоятелен състезател в страната. Изглежда съвсем причудливо, неговото владичество в този интервал е удивително непознато за английската общност, която още веднъж беше привикнала с посредствеността. Това, което Кристи направи през 1992-а и 1993-а, би трябвало да го класира като един от най-големите спортисти в историята на Острова. Самата концепция някой да реализира нещо еквивалентно в този момент наподобява нелепа.

Small part of big collection pic.twitter.com/VB8OpGYdbM
— Linford Christie (@ChristieLinford) August 15, 2016 Спомнете си по какъв начин камерата се задържаше на лицето му на стартовата линия. Като екскурзиант, който се пробва да притегли погледа на охранител на Бъкингамския замък. Той беше на 32 на Игрите в Барселона, където стана най-възрастният човек, спечелил купата на 100 метра. И го направи, както постоянно, във финалните 40 метра. Гледането на съревнование на Кристи беше извънредно къса мъка – незабавно след старта като че ли изостава с ера от другите, само че по-късно гладко минава напред и печели. Начинът, по който той бягаше, правеше пистата на 100 метра да наподобява доста по-дълга.

Защо обаче той не получава заслуженото във Англия, а и от света? Отговорът е елементарен и всеки го знае – допингът, нандролонът. Линфорд Кристи мина през 100 теста по време на своята кариера и се провали единствено на два. И това са двата, които хората помнят и по които съдят за него.


Първият път беше в Сеул'88. Той беше освободен от МОК. Вторият път – през 1999 година, само че беше „ изчистен “ от великобританската федерация по лека атлетика. По-късно тази присъда беше оспорена от IAAF. В този миг обаче Кристи към този момент се беше пенсионирал на доктрина, тъй като бягаше на безсмислени надпревари на закрито в Дюселдорф. Каквито и да са били аргументите за вземането на стероиди по това време, въпреки той постоянно да поддържа невинността си, те нямат нищо общо със спечелването на златни медали.

Кристи дава пояснения и за двата позитивни теста. В Сеул той упрекна чаша чай от женшен. Тази му доктрина в никакъв случай не получи толкоз доверие, колкото други истории за него – приказките за нежеланието да се подложи на тест в Барселона'92 и по какъв начин пропуснал един-единствен подобен през 1993-а. Този дисбаланс в историите е повлиян от обстоятелството, че Линфорд беше обсъждан като гъз. Този етикет частично беше лепнат, тъй като Кристи не хареса, когато таблоидите трансфораха пениса му в национална смешка. Това се изостри след дисквалификацията му във финала на 100 метра в Атланта'96. Но той беше обсъждан като гъз основно тъй като се държеше като подобен. Когато се състезаваше и печелеше, той не приемаше успеха рицарски. Беше нахален. Грозната страна на неговата личност беше това, което му помагаше да печели надпревари.


Ретроспективната преценка за кариерата на Кристи бе окончателно опетнена от този несполучлив тест през 1999-а. Две години, откакто се пенсионира, и седем след олимпийската купа в Барселона. Въпреки оправдателната присъда от локалната федерация, това не може да бъде наречено изрично решение. И въпреки всичко сега той е нещо като личност нон грата. Историята му беше пренаписана и беше лепната марката „ лъжец “.


Ако тази присъда е налице, то тя трябваше да бъде оповестена обществено. Това по този начин и не се случи. Ето за какво наследството на Кристи като най-големия английски състезател, най-хубавия спринтьор на планетата на своето време, би трябвало да бъде възобновено и да се пази. Защото Линфорд е единственият британец, който е печелил златен орден и в четирите огромни надпревари по лека атлетика (олимпиада, Игрите на общността, международно и европейско първенство). И да не забравяме – Кристи беше първият европеец, който слезе под 10 секунди на 100 метра.


Днес той става на 60. Продължавайте, гледайте го по какъв начин тича още веднъж и си припомнете какъв брой популярен и прочут беше Линфорд Кристи!

Текст: Анди БУЛ, The Guardian

Превод: “Тема спорт”
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР