Уолстрийт приключва луда година с екзистенциални съмнения и тлъсти премии
Най-големите американски банки слагат финалните линии на най-печелившата година в историята на съществуването си и се приготвят да раздадат великодушни награди.
Липсват обаче нормалните фанфари и шумни празненства. При това, освен поради изтощението от съвсем двегодишното битие в изискванията на световна пандемия, нито даже от паниката за подозрителна консумация в изискванията на крещящо неравноправие. В бранша се шири чувство за неприятности, за безкрайна усилена работа и за продължаващ екшън.
Ветераните от предходни възходящи цикли на Уолстрийт считат, че сегашният не наподобява заможен. Една от аргументите: облагите, осъществени от елитни търговци и опитни архитекти на капиталови покупко-продажби, са засенчени от ударното замогване на криптофанатици, на магьосници по финансови технологии и на реплика на акции. Другата е налагащото се самопризнание, че финансовият бранш печели от трусовете, провокирани от COVID-19, от рисковите парични и фискални тласъци и от пазарната еуфория, която неизбежно ще затихне.
Или, както обобщава видният вложител Джей Кристъфър Флауърс: Уолстрийт осъзнава, че огромен дял от непредвидените облаги идва от " спекулативните глупости ". Флауърс, който е някогашен началник на отдела за финансови интитуции в " Голдмън Сакс груп " и сега ръководи компанията си за частни капитали " Джей Си Флауърс енд ко. ", счита, че е налице сериозен балон.
" Моргън Стенли ", чиято междинна годишна облага през първите пет години на ръководство на основния изпълнителен шеф Джеймс Горман е към 3 милиарда щ. $, е осъществил над 4 милиарда $ единствено през първото тримесечие на 2021-а. " Голдмън Сакс " счупи върха си по мярка на чистия доход някъде към Деня на труда. А " Джей Пи Моргън Чейз ", който не е печелил повече от 25 милиарда щ. $ до 2018-а, е напът да регистрира към 45 милиарда $ за тази година. За своята работа някои банкери, изключително от сферата на капиталовите услуги, ще бъдат възнаградени с тлъсти бонуси.
Въпросът обаче е не какъв брой имаш, а какъв брой повече притежаваш от останалите.
Основателите на " Мета платформс " (доскорошният " Facebook " ) и на " Тесла " костват повече от " Ситигруп ", която преди време беше банката с най-висока пазарна оценка. А пакетите от хонорари, които " Джей Пи Моргън Чейз " и " Голдмън Сакс " ще дадат на основните си изпълнителни шефове, евентуално ще са дребна част от парите, които ще получат босовете на " ККР енд ко " и " Аполо глоубъл мениджмънт ". Новоизпечените търговци на криптоактиви и на " meme " акции пък се перчат с новите си " Ламбургини ", купени със стремително осъществените облаги.
Доколкото в живота някои се оправят по-добре от другите, хората са привикнали да се съпоставят между тях и да " четкат " егото си. В този смисъл във въздуха се носи чувството, че макар звездната година за най-едрите банкови акули, те изпадат от надпреварата.
Множество анализатори пък се тревожат, че банкерите подчертават върху персоналното си благоденствие, а не върху наличието. И че са изгубили възприятието за общественост и за резистентност, макар че по-интелигентните се въздържат да се хвалят кой какъв брой има. Защото усещат инстинктивно, че разширяващото се неравноправие е рецесия и то не може да се задълбочава повече.
Културата на Уолстрийт
Годината стартира със съществени проблеми за доста банкери. След като цяло сполучливата 2020-а, банките бяха лимитирани да раздават награди. Работещите от домовете си младши анализатори се оплакаха от претоварване и тормоз и започнаха да скачат от борда, работодателите се втурнаха да папълват дупките и през есента се стигна до борба за гении.
И други фактори имат принос за унинието на Уолстрийт. Сред тях са голямото количество покупко-продажби, които чакат банкерите в хода на пазарния напредък. Както и несигурността на финансовите шефове, обвързвана с хибридния метод на работа и с спомагателните старания, произлизащи от условията на клиентите за по-устойчива околна, обществена и работна среда. Като се добави и стресът от ковид, става повече от ясно за какво няма мотив за шампанско.
Доста банкови ветерани считат, че комбинацията от Коронавирус и политическа отпадналост е задоволителна да помрачи настроението на Уолстрийт. И са уверени, че ще настъпи прояснение откакто банкерите получат наградите си.
Други обаче не са чак толкоз сигурни. Защото, за разлика от предходните златни интервали за сектора, по-гояма част от възнагражденията е обвързана с ред ограничавания. Те бяха наложени след последната световна финансова рецесия със задачата да възпрат банкерите да поемат неуместни опасности и да напущат преди краха. А това се реализира с награди под формата на фирмени акции, които могат да се продадат след избран брой години. Това предполага успешно развиване и мощни финансови резултати, с цел да има солидни приходи.
Един от ветераните на " Голдмън Сакс " - Джефри Боиси, който е основен изпълнителен шеф на учредената от него " Бийкън груп " и ръководител на " Раундтейбъл инвестмънт партнърс " - пък обръща внимание на трилионите долари, изхарчени от Федералния резерв, които надуха цените на активите.
" Никой не знае по кое време музикантите ще изискат парите си, само че за музиката постоянно се заплаща ", обобщава Боиси. И добавя, че " този ден идва ненадейно и принудително ".
Липсват обаче нормалните фанфари и шумни празненства. При това, освен поради изтощението от съвсем двегодишното битие в изискванията на световна пандемия, нито даже от паниката за подозрителна консумация в изискванията на крещящо неравноправие. В бранша се шири чувство за неприятности, за безкрайна усилена работа и за продължаващ екшън.
Ветераните от предходни възходящи цикли на Уолстрийт считат, че сегашният не наподобява заможен. Една от аргументите: облагите, осъществени от елитни търговци и опитни архитекти на капиталови покупко-продажби, са засенчени от ударното замогване на криптофанатици, на магьосници по финансови технологии и на реплика на акции. Другата е налагащото се самопризнание, че финансовият бранш печели от трусовете, провокирани от COVID-19, от рисковите парични и фискални тласъци и от пазарната еуфория, която неизбежно ще затихне.
Или, както обобщава видният вложител Джей Кристъфър Флауърс: Уолстрийт осъзнава, че огромен дял от непредвидените облаги идва от " спекулативните глупости ". Флауърс, който е някогашен началник на отдела за финансови интитуции в " Голдмън Сакс груп " и сега ръководи компанията си за частни капитали " Джей Си Флауърс енд ко. ", счита, че е налице сериозен балон.
" Моргън Стенли ", чиято междинна годишна облага през първите пет години на ръководство на основния изпълнителен шеф Джеймс Горман е към 3 милиарда щ. $, е осъществил над 4 милиарда $ единствено през първото тримесечие на 2021-а. " Голдмън Сакс " счупи върха си по мярка на чистия доход някъде към Деня на труда. А " Джей Пи Моргън Чейз ", който не е печелил повече от 25 милиарда щ. $ до 2018-а, е напът да регистрира към 45 милиарда $ за тази година. За своята работа някои банкери, изключително от сферата на капиталовите услуги, ще бъдат възнаградени с тлъсти бонуси.
Въпросът обаче е не какъв брой имаш, а какъв брой повече притежаваш от останалите.
Основателите на " Мета платформс " (доскорошният " Facebook " ) и на " Тесла " костват повече от " Ситигруп ", която преди време беше банката с най-висока пазарна оценка. А пакетите от хонорари, които " Джей Пи Моргън Чейз " и " Голдмън Сакс " ще дадат на основните си изпълнителни шефове, евентуално ще са дребна част от парите, които ще получат босовете на " ККР енд ко " и " Аполо глоубъл мениджмънт ". Новоизпечените търговци на криптоактиви и на " meme " акции пък се перчат с новите си " Ламбургини ", купени със стремително осъществените облаги.
Доколкото в живота някои се оправят по-добре от другите, хората са привикнали да се съпоставят между тях и да " четкат " егото си. В този смисъл във въздуха се носи чувството, че макар звездната година за най-едрите банкови акули, те изпадат от надпреварата.
Множество анализатори пък се тревожат, че банкерите подчертават върху персоналното си благоденствие, а не върху наличието. И че са изгубили възприятието за общественост и за резистентност, макар че по-интелигентните се въздържат да се хвалят кой какъв брой има. Защото усещат инстинктивно, че разширяващото се неравноправие е рецесия и то не може да се задълбочава повече.
Културата на Уолстрийт
Годината стартира със съществени проблеми за доста банкери. След като цяло сполучливата 2020-а, банките бяха лимитирани да раздават награди. Работещите от домовете си младши анализатори се оплакаха от претоварване и тормоз и започнаха да скачат от борда, работодателите се втурнаха да папълват дупките и през есента се стигна до борба за гении.
И други фактори имат принос за унинието на Уолстрийт. Сред тях са голямото количество покупко-продажби, които чакат банкерите в хода на пазарния напредък. Както и несигурността на финансовите шефове, обвързвана с хибридния метод на работа и с спомагателните старания, произлизащи от условията на клиентите за по-устойчива околна, обществена и работна среда. Като се добави и стресът от ковид, става повече от ясно за какво няма мотив за шампанско.
Доста банкови ветерани считат, че комбинацията от Коронавирус и политическа отпадналост е задоволителна да помрачи настроението на Уолстрийт. И са уверени, че ще настъпи прояснение откакто банкерите получат наградите си.
Други обаче не са чак толкоз сигурни. Защото, за разлика от предходните златни интервали за сектора, по-гояма част от възнагражденията е обвързана с ред ограничавания. Те бяха наложени след последната световна финансова рецесия със задачата да възпрат банкерите да поемат неуместни опасности и да напущат преди краха. А това се реализира с награди под формата на фирмени акции, които могат да се продадат след избран брой години. Това предполага успешно развиване и мощни финансови резултати, с цел да има солидни приходи.
Един от ветераните на " Голдмън Сакс " - Джефри Боиси, който е основен изпълнителен шеф на учредената от него " Бийкън груп " и ръководител на " Раундтейбъл инвестмънт партнърс " - пък обръща внимание на трилионите долари, изхарчени от Федералния резерв, които надуха цените на активите.
" Никой не знае по кое време музикантите ще изискат парите си, само че за музиката постоянно се заплаща ", обобщава Боиси. И добавя, че " този ден идва ненадейно и принудително ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ