Григор Димитров основа фондация в България
Най-добрият ни тенисист - Григор Димитров, основа фондация в България. Това разкри самият той в обстойно изявление за списание HelloMonaco. Пред изданието първата ни ракета приказва още за персоналния и професионалния живот, своя модел на подражателство, заниманията и ползите си. Той загатна и с какво би се занимавал след края на своята кариера, както и дали към този момент мисли за семейство.
Участвате ли в благотворителни начинания?
- Винаги съм бил разпален по това. Миналата година, когато се контузих за първи път, се прибрах в България. Бях с майка ми и имаше няколко места, които желаех да посетя, единствено с цел да видя по какъв начин живеят децата. Особено в домовете за сираци в някои от регионите там, с цел да видя по какъв начин са. Това не беше приятна панорама. Беше мъчно да виждам деца, на които им е лишен шанса в живота.
Току-що сътворих лична благотворителна фондация, наречена Фондация „ Григор Димитров “, тъй че съм доста благополучен. Тя е в България. В предишното сме помогнали на редица фондации там. Надяваме се, че можем да създадем още нещо в бъдеще, когато нещата се оправят.
Снимка: Getty Images
Фатална ли е обстановката със сираците в България?
- Фатална - не, само че ще ви опиша една история. Бях дете и майка ми постоянно ме вземаше от учебно заведение. Бях доста, доста дребен. Винаги сме спирали на светофара и всякога, когато спирахме, зад нас стояха едни деца и постоянно протягаха ръце през мрежата на оградата. Майка ми се опита да ми изясни:,,Сине, те са там, тъй като нямат семейство”. Винаги се усещах толкоз печален и плачех, когато минавах около това място. И един ден, когато майка ми попита:,,Искаш ли да им окажеш помощ?” и аз отговорих:,,Да, желая един ден да им помогна”, а тя сподели:,,Просто стани добър тенисист, по-късно започни да помагаш на децата”. Така че това е в главата ми от дете. Винаги съм желал да изградя подобен вид учебно заведение. Подкрепям и фондацията ALEKSANDR SAVCHUK.
Снимка: Instagram
Видях, че карате сърф, практикувате планинско колоездене, имате ли потребност от още екстремности в живота си?
- Имам потребност от адреналин. Определено нуждая се от това, доста съм подвластен от упражненията. Знаете по какъв начин не мога да заставам доста у дома. Но с времето се научих и да оценявам природата, обичам да съм навън, обичам да върша доста действия, обичам да съм в морето, обичам планински колела, обичам да се състезавам по пистата, има толкоз доста неща, които обичам да върша отвън тениса.
Четох, че колекционирате остарели коли?
- Започвам, в действителност е ужасно. Живях в Лос Анджелис много време и мисля, че там се възпламених. В Монако постоянно виждате тези луди, страхотни, невероятни коли, само че аз обичам да съм друг и одобрявам разнообразни неща. Така че, дано забележим какво ще ни донесе бъдещето.
Снимка: Instagram
Кои са някои от скъпоценните предмети, които колекционирате?
- Часовници. Започнах да натрупвам часовници, когато бях на 18. Все още вардя първия, който си купих.
Но за какво часовници и коли, а не изкуство да вземем за пример?
- Вкъщи имам доста изкуство, това е правилно. Имам доста модерно такова. Всяко произведение, което владея вкъщи, което е окачено на стената, е, тъй като това значи нещо за мен, не е просто тъй като е красиво. Всичко, което владея или виждам към себе си, е там, с цел да приказва с мен, не желая просто да притефавам движимости. Това прибавя стойност. У дома имам една огромна стена и всички, когатя я видят са като:,,Откъде е това? Откъде е това?”. Харесва ми, тъй като е по-цветно и си има история.
Снимка: Instagram
Какво се случва в този момент. Решихте да не продължите присъединяване си в Париж поради травма? Наистина ли е доста съществено?
- Всъщност ми се наложи да се подложа на операция на крайници. По принцип в никакъв случай нямам проблеми, евентуално тъй като съм привикнал с това... Спортистите по принцип рискуват доста, като всекидневно прекрачват физическите и психическите граници. Мисля, че има неправилно разбиране - хората постоянно не схващат, че това, което наподобява като добър и блестящ живот, в действителност е това, в което всеки ден влагате доста и мисля, че единствено вие можете да го оцените като професионален състезател.
Снимка: Reuters
Как преминахте през ковид?
- Беше мъчно, само че това също беше позитивно нещо. В началото на пандемията полагах толкоз положителни грижи за себе си, когато бях в Щатите, бях доста изолиран. Тренирах, работех, желаех да наваксам малко фитнеса, тениса и съумях да го направя. И по-късно 20-дневна самоизолация вкъщи - можете единствено да си визиите какъв брой време имате да мислите за някои неща. И в действителност доста мислех. Още повече оценявам хората, които в действителност се грижат за мен.
Някои хора изпаднаха в меланхолия по време на тези Коронавирус времена, само че някои одобряват това като урок. Промени ли се нещо в живота ви през това време?
- Каквото и да вършим денем, най-после постоянно се прибираме у дома- сред четири стени. Може да наподобява ужасно това, което вършим в професионалния тенис, и може да наподобява, че сме някак капризни като цяло - с първокласните хотели и живота, който водим. Жертвата- това, което никой не схваща, е другата част, която би трябвало да се направи, с цел да се стигне до там. Голямата бездна в един миг ви удря по-късно в живота. Много играчи и спортисти като цяло се борят с прехода от това да бъдат в центъра на вниманието към елементарния живот. А в тениса постоянно имаме някой, който е 24 часа разполагаем - можем да се обадим и да желаяме това, от което имаме потребност.
Мисля, че е значимо да имаш някого, с който да можеш да поговориш. Номерът е постоянно да имаш вярното съответствие сред позитивни и негативни мисли и да бъдеш по-насочен към позитивните, тъй като отрицателните могат да дойдат и при най-позитивния човек на земята.
Говорейки за вашето семейство, по какъв начин бихте описали връзката с майка си? Тя е вашият модел за подражателство, ваш другар и треньор?
- Произхождам от такова спортно семейство. Баща ми беше треньор по тенис, майка ми е някогашна волейболистка, тъй че спортът беше нещо, което просто знаех, че ще върша. Никога не можех да отговоря, когато хората ме питаха с какво бих се занимавал, в случай че не играех тенис. Не знам. Исках единствено да бъда тенисист и то просто се случи. Мама е просто доста положителен човек. Не имам вяра да съм виждал ден в живота й, в който да се е чувствала отрицателно или дискомфортно. Винаги я запитвам:,,Как го правиш? ", а тя просто дава отговор,,Не знам. Просто съм такава ".
Мисля, че съм взел повече от майка си във всички аспекти от живота - макар че е доста мощна и положителна, тя постоянно е успявала да ме предизвика и да ме провокира да върша нещата по-добре. И тя има толкоз добра връзка с татко ми и те се допълват на толкоз разнообразни равнища и мисля, че и заради това се схващат - дружно са от 30 години.
Снимка: Instagram
Мислите ли да имате лично семейство?
- Разбира се, че мисля за това. Мразя да го споделям по този метод, само че от време на време се пробвам да бъда малко по-обикновен от това, което съм- просто да пребивавам този живот, като за малко не върша нищо. Мислите ли, че фактът, че родителите ви са от спортния свят, ви оказва помощ в кариерата ви? Обичам да имам вяра в това. Баща ми беше моят треньор, тъй че всичко, което съм на корта, е той. Винаги съм чувствал любовта. Това единствено по себе си към този момент е толкоз огромна помощ като дете, просто да ви побутне. И тогава, явно, бях самичък толкоз дълго, само че съумях да се задържа. Разбира се, имах сложни години, само че в никакъв случай не изпусках от взор главната ми цел.
Имате ли някакви модели за подражателство, хора, които са ви въодушевили, освен в спорта?
- Има доста хора, които одобрявам и от които черпя ентусиазъм. Едно от нещата, които постоянно последвам, е интуицията ми, инстинктът ми. Хората постоянно ме питат:,,Какъв съвет бихте дали на дете или на някой ваш огромен почитател? ". Оценявам, че детето ми е почитател, само че в никакъв случай не бих му споделил да направи това, което направих аз. Мога единствено да се не преставам и по-късно, несъмнено, да опиша от личния си опит. Затова постоянно споделям:,,Намерете своя път, създайте своя път ".
Снимка: btvnovinite.bg
Животът е поредност от победи и провали, по какъв начин празнувате успехите си? Имате ли някакви ритуали?
- Празнувам и триумфите, и провалите по еднакъв метод. Когато е добре, не би трябвало да е толкоз добре, а когато е зле, не би трябвало да е толкоз зле. Нашият спорт изисква това. И мисля, че по тази причина намирането на салдото е най-ценното нещо както в тениса, по този начин и в живота. Никога не е толкоз хубаво и в никакъв случай не е толкоз неприятно. След като започнете да намирате това равновесие, стартирате да научавате не разпоредбите на живота, а детайлите му. Черпя ентусиазъм от толкоз доста разнообразни неща, без значение дали е от вървене на спортна писта или просто да се любувам на разходка, или да направя хубава картина. Ако съумеете да извадите малко позитивност от него и да го приложите, използвайте го, това е вълнуващо. В последна сметка, когато вършиме нещата, е доста значимо да имате цел.
Снимка: Reuters
Връщайки се към победи и загуби, работите ли върху грешките си?
- Мисля, че съм се учил от неточности, само че в никакъв случай не съм желал да встъпвам прекомерно надълбоко в това. Много съм непоколебим със себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че постоянно имате идната седмица. Така че постоянно имате време да се поправите, което е добре. В живота в действителност нямате толкоз доста време да вършиме такива неща. Това, което вършим е, че изживяваме фантазията си тъкмо в този момент, на корта. Не е същински живот. Като състезател имате период на годност- тъкмо както всеки артикул в магазина. Ние живеем нашата фантазия, няма да е вечно. Така че, по-добре поправете грешките си бързо.
Имате ли тенисист, против който бихте желали да спечелите?
- Е, направих го предходната година на US Оpen против Роджър. И мисля, че да го победя по подобен мотив и методът, по който се случи- това означаваше повече за мен, в сравнение с против всеки различен състезател. Разбира се, правя оценка толкоз доста други победи, които съм имал, само че тази съответна победа за мен означаваше повече от действителната победа. Бих споделил, че най-вече изпъква този мач.
Участвате ли в благотворителни начинания?
- Винаги съм бил разпален по това. Миналата година, когато се контузих за първи път, се прибрах в България. Бях с майка ми и имаше няколко места, които желаех да посетя, единствено с цел да видя по какъв начин живеят децата. Особено в домовете за сираци в някои от регионите там, с цел да видя по какъв начин са. Това не беше приятна панорама. Беше мъчно да виждам деца, на които им е лишен шанса в живота.
Току-що сътворих лична благотворителна фондация, наречена Фондация „ Григор Димитров “, тъй че съм доста благополучен. Тя е в България. В предишното сме помогнали на редица фондации там. Надяваме се, че можем да създадем още нещо в бъдеще, когато нещата се оправят.
Снимка: Getty Images
Фатална ли е обстановката със сираците в България?
- Фатална - не, само че ще ви опиша една история. Бях дете и майка ми постоянно ме вземаше от учебно заведение. Бях доста, доста дребен. Винаги сме спирали на светофара и всякога, когато спирахме, зад нас стояха едни деца и постоянно протягаха ръце през мрежата на оградата. Майка ми се опита да ми изясни:,,Сине, те са там, тъй като нямат семейство”. Винаги се усещах толкоз печален и плачех, когато минавах около това място. И един ден, когато майка ми попита:,,Искаш ли да им окажеш помощ?” и аз отговорих:,,Да, желая един ден да им помогна”, а тя сподели:,,Просто стани добър тенисист, по-късно започни да помагаш на децата”. Така че това е в главата ми от дете. Винаги съм желал да изградя подобен вид учебно заведение. Подкрепям и фондацията ALEKSANDR SAVCHUK.
Снимка: Instagram
Видях, че карате сърф, практикувате планинско колоездене, имате ли потребност от още екстремности в живота си?
- Имам потребност от адреналин. Определено нуждая се от това, доста съм подвластен от упражненията. Знаете по какъв начин не мога да заставам доста у дома. Но с времето се научих и да оценявам природата, обичам да съм навън, обичам да върша доста действия, обичам да съм в морето, обичам планински колела, обичам да се състезавам по пистата, има толкоз доста неща, които обичам да върша отвън тениса.
Четох, че колекционирате остарели коли?
- Започвам, в действителност е ужасно. Живях в Лос Анджелис много време и мисля, че там се възпламених. В Монако постоянно виждате тези луди, страхотни, невероятни коли, само че аз обичам да съм друг и одобрявам разнообразни неща. Така че, дано забележим какво ще ни донесе бъдещето.
Снимка: Instagram
Кои са някои от скъпоценните предмети, които колекционирате?
- Часовници. Започнах да натрупвам часовници, когато бях на 18. Все още вардя първия, който си купих.
Но за какво часовници и коли, а не изкуство да вземем за пример?
- Вкъщи имам доста изкуство, това е правилно. Имам доста модерно такова. Всяко произведение, което владея вкъщи, което е окачено на стената, е, тъй като това значи нещо за мен, не е просто тъй като е красиво. Всичко, което владея или виждам към себе си, е там, с цел да приказва с мен, не желая просто да притефавам движимости. Това прибавя стойност. У дома имам една огромна стена и всички, когатя я видят са като:,,Откъде е това? Откъде е това?”. Харесва ми, тъй като е по-цветно и си има история.
Снимка: Instagram
Какво се случва в този момент. Решихте да не продължите присъединяване си в Париж поради травма? Наистина ли е доста съществено?
- Всъщност ми се наложи да се подложа на операция на крайници. По принцип в никакъв случай нямам проблеми, евентуално тъй като съм привикнал с това... Спортистите по принцип рискуват доста, като всекидневно прекрачват физическите и психическите граници. Мисля, че има неправилно разбиране - хората постоянно не схващат, че това, което наподобява като добър и блестящ живот, в действителност е това, в което всеки ден влагате доста и мисля, че единствено вие можете да го оцените като професионален състезател.
Снимка: Reuters
Как преминахте през ковид?
- Беше мъчно, само че това също беше позитивно нещо. В началото на пандемията полагах толкоз положителни грижи за себе си, когато бях в Щатите, бях доста изолиран. Тренирах, работех, желаех да наваксам малко фитнеса, тениса и съумях да го направя. И по-късно 20-дневна самоизолация вкъщи - можете единствено да си визиите какъв брой време имате да мислите за някои неща. И в действителност доста мислех. Още повече оценявам хората, които в действителност се грижат за мен.
Някои хора изпаднаха в меланхолия по време на тези Коронавирус времена, само че някои одобряват това като урок. Промени ли се нещо в живота ви през това време?
- Каквото и да вършим денем, най-после постоянно се прибираме у дома- сред четири стени. Може да наподобява ужасно това, което вършим в професионалния тенис, и може да наподобява, че сме някак капризни като цяло - с първокласните хотели и живота, който водим. Жертвата- това, което никой не схваща, е другата част, която би трябвало да се направи, с цел да се стигне до там. Голямата бездна в един миг ви удря по-късно в живота. Много играчи и спортисти като цяло се борят с прехода от това да бъдат в центъра на вниманието към елементарния живот. А в тениса постоянно имаме някой, който е 24 часа разполагаем - можем да се обадим и да желаяме това, от което имаме потребност.
Мисля, че е значимо да имаш някого, с който да можеш да поговориш. Номерът е постоянно да имаш вярното съответствие сред позитивни и негативни мисли и да бъдеш по-насочен към позитивните, тъй като отрицателните могат да дойдат и при най-позитивния човек на земята.
Говорейки за вашето семейство, по какъв начин бихте описали връзката с майка си? Тя е вашият модел за подражателство, ваш другар и треньор?
- Произхождам от такова спортно семейство. Баща ми беше треньор по тенис, майка ми е някогашна волейболистка, тъй че спортът беше нещо, което просто знаех, че ще върша. Никога не можех да отговоря, когато хората ме питаха с какво бих се занимавал, в случай че не играех тенис. Не знам. Исках единствено да бъда тенисист и то просто се случи. Мама е просто доста положителен човек. Не имам вяра да съм виждал ден в живота й, в който да се е чувствала отрицателно или дискомфортно. Винаги я запитвам:,,Как го правиш? ", а тя просто дава отговор,,Не знам. Просто съм такава ".
Мисля, че съм взел повече от майка си във всички аспекти от живота - макар че е доста мощна и положителна, тя постоянно е успявала да ме предизвика и да ме провокира да върша нещата по-добре. И тя има толкоз добра връзка с татко ми и те се допълват на толкоз разнообразни равнища и мисля, че и заради това се схващат - дружно са от 30 години.
Снимка: Instagram
Мислите ли да имате лично семейство?
- Разбира се, че мисля за това. Мразя да го споделям по този метод, само че от време на време се пробвам да бъда малко по-обикновен от това, което съм- просто да пребивавам този живот, като за малко не върша нищо. Мислите ли, че фактът, че родителите ви са от спортния свят, ви оказва помощ в кариерата ви? Обичам да имам вяра в това. Баща ми беше моят треньор, тъй че всичко, което съм на корта, е той. Винаги съм чувствал любовта. Това единствено по себе си към този момент е толкоз огромна помощ като дете, просто да ви побутне. И тогава, явно, бях самичък толкоз дълго, само че съумях да се задържа. Разбира се, имах сложни години, само че в никакъв случай не изпусках от взор главната ми цел.
Имате ли някакви модели за подражателство, хора, които са ви въодушевили, освен в спорта?
- Има доста хора, които одобрявам и от които черпя ентусиазъм. Едно от нещата, които постоянно последвам, е интуицията ми, инстинктът ми. Хората постоянно ме питат:,,Какъв съвет бихте дали на дете или на някой ваш огромен почитател? ". Оценявам, че детето ми е почитател, само че в никакъв случай не бих му споделил да направи това, което направих аз. Мога единствено да се не преставам и по-късно, несъмнено, да опиша от личния си опит. Затова постоянно споделям:,,Намерете своя път, създайте своя път ".
Снимка: btvnovinite.bg
Животът е поредност от победи и провали, по какъв начин празнувате успехите си? Имате ли някакви ритуали?
- Празнувам и триумфите, и провалите по еднакъв метод. Когато е добре, не би трябвало да е толкоз добре, а когато е зле, не би трябвало да е толкоз зле. Нашият спорт изисква това. И мисля, че по тази причина намирането на салдото е най-ценното нещо както в тениса, по този начин и в живота. Никога не е толкоз хубаво и в никакъв случай не е толкоз неприятно. След като започнете да намирате това равновесие, стартирате да научавате не разпоредбите на живота, а детайлите му. Черпя ентусиазъм от толкоз доста разнообразни неща, без значение дали е от вървене на спортна писта или просто да се любувам на разходка, или да направя хубава картина. Ако съумеете да извадите малко позитивност от него и да го приложите, използвайте го, това е вълнуващо. В последна сметка, когато вършиме нещата, е доста значимо да имате цел.
Снимка: Reuters
Връщайки се към победи и загуби, работите ли върху грешките си?
- Мисля, че съм се учил от неточности, само че в никакъв случай не съм желал да встъпвам прекомерно надълбоко в това. Много съм непоколебим със себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че постоянно имате идната седмица. Така че постоянно имате време да се поправите, което е добре. В живота в действителност нямате толкоз доста време да вършиме такива неща. Това, което вършим е, че изживяваме фантазията си тъкмо в този момент, на корта. Не е същински живот. Като състезател имате период на годност- тъкмо както всеки артикул в магазина. Ние живеем нашата фантазия, няма да е вечно. Така че, по-добре поправете грешките си бързо.
Имате ли тенисист, против който бихте желали да спечелите?
- Е, направих го предходната година на US Оpen против Роджър. И мисля, че да го победя по подобен мотив и методът, по който се случи- това означаваше повече за мен, в сравнение с против всеки различен състезател. Разбира се, правя оценка толкоз доста други победи, които съм имал, само че тази съответна победа за мен означаваше повече от действителната победа. Бих споделил, че най-вече изпъква този мач.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ