"Мъже в черно" са вече наполовина жени
Най-добрият филм с мъже в черни костюми, черни очила и черни вратовръзки до през днешния ден и вечно си остава " Глутница кучета ". Но в края на 90-те Бари Зоненфелд реши да се възползва от наложената мода и облече своите секрети сътрудници, които се борят с извънземни, като гангстерите на Тарантино. Хитът с Уил Смит и Томи Лий Джоунс бе последван от две по-слаби продължения - не е за поверие, че последното от тях се появи в не толкоз далечната 2012 година
Едва ли някой жали за Men In Black, но не щеш ли изобретателната отпадналост в Холивуд разумно води до изтупване на поредицата от паяжините и ново заглавие. Тоя път мъжете в черно даже не са напълно мъже - името остава, само че единият в тандема е жена. Теса Томпсън влиза в амплоато на Уил Смит - новака с мрачен цвят на кожата, а Крис Хемсуърт е опитният сътрудник. Двамата наподобяват зашеметяващо в черните костюми и не е ненужно да напомним обстоятелството, че те към този момент си партнираха сполучливо в " Тор: Рагнарок " - един от по-добрите и по-забавни филми в портфолиото на Marvel. Самият " Мъже в черно " също е учреден на комикс - филмът на Зоненфелд от 1997 година взима за основа " Малибу " на Лоуъл Кънингам.
Критиката оттатък океана направи новия " Мъже в черно: Глобална опасност " на кьопоолу, гневът на Статлър и Уолдорф безусловно се е излял върху този скромен летен филм. Да се чуди човек за какво. Няма да остане в историята, нито да натрупа награди, само че обезпечава два разтоварващи часа в добре климатизирана зала. Режисьор е Ф. Гари Грей, човек и с много по-сериозни филми в CV-то си (Straight Out of Compton), очевидно също решил да се позабавлява, до момента в който изкарва някой $. Сценарият е покъртително обикновен и няма смисъл да го обобщавам тук, само че в осъществяване на задачите си сътрудниците H (Хемсуърт) и M (Томпсън) скачат с бондовски самоувереност от Лондон до Маракеш, от Неапол до Париж. И въпреки изборът на жена (и то цветнокожа) за една от двете основни функции да загатва за повелите на MeToo, филмът е толкоз лек, неправилен и непоучителен, че е елементарно да му простиш известна конюнктурност.
Лиъм Нийсън и Ема Томпсън придават известна тежест на новата глава от франчайза - като шефчета в MIB, а отделът за грим и специфични резултати не изненадва изключително с извънземните. Общо взето, " Мъже в черно: Глобална опасност " съблюдава несериозния звук на предшествениците си и евентуално единствената му упоритост е комерсиална - да закара новото потомство младежи в киносалоните. В последна сметка самичък Зоненфелд не възнамерявал нищо грандиозно в жанр " Междузвездни войни ", неговият първичен план за MIB бил " да създадем непретенциозен другарски филм с малко дим и огледала, които карат хората да си мислят, че гледат фантастика ". Тук се е получило нещо сходно, въпреки и с по-висок бюджет.
Едва ли някой жали за Men In Black, но не щеш ли изобретателната отпадналост в Холивуд разумно води до изтупване на поредицата от паяжините и ново заглавие. Тоя път мъжете в черно даже не са напълно мъже - името остава, само че единият в тандема е жена. Теса Томпсън влиза в амплоато на Уил Смит - новака с мрачен цвят на кожата, а Крис Хемсуърт е опитният сътрудник. Двамата наподобяват зашеметяващо в черните костюми и не е ненужно да напомним обстоятелството, че те към този момент си партнираха сполучливо в " Тор: Рагнарок " - един от по-добрите и по-забавни филми в портфолиото на Marvel. Самият " Мъже в черно " също е учреден на комикс - филмът на Зоненфелд от 1997 година взима за основа " Малибу " на Лоуъл Кънингам.
Критиката оттатък океана направи новия " Мъже в черно: Глобална опасност " на кьопоолу, гневът на Статлър и Уолдорф безусловно се е излял върху този скромен летен филм. Да се чуди човек за какво. Няма да остане в историята, нито да натрупа награди, само че обезпечава два разтоварващи часа в добре климатизирана зала. Режисьор е Ф. Гари Грей, човек и с много по-сериозни филми в CV-то си (Straight Out of Compton), очевидно също решил да се позабавлява, до момента в който изкарва някой $. Сценарият е покъртително обикновен и няма смисъл да го обобщавам тук, само че в осъществяване на задачите си сътрудниците H (Хемсуърт) и M (Томпсън) скачат с бондовски самоувереност от Лондон до Маракеш, от Неапол до Париж. И въпреки изборът на жена (и то цветнокожа) за една от двете основни функции да загатва за повелите на MeToo, филмът е толкоз лек, неправилен и непоучителен, че е елементарно да му простиш известна конюнктурност.
Лиъм Нийсън и Ема Томпсън придават известна тежест на новата глава от франчайза - като шефчета в MIB, а отделът за грим и специфични резултати не изненадва изключително с извънземните. Общо взето, " Мъже в черно: Глобална опасност " съблюдава несериозния звук на предшествениците си и евентуално единствената му упоритост е комерсиална - да закара новото потомство младежи в киносалоните. В последна сметка самичък Зоненфелд не възнамерявал нищо грандиозно в жанр " Междузвездни войни ", неговият първичен план за MIB бил " да създадем непретенциозен другарски филм с малко дим и огледала, които карат хората да си мислят, че гледат фантастика ". Тук се е получило нещо сходно, въпреки и с по-висок бюджет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ