Джеф Безос: Най-добрите ми решения в бизнеса и живота са били взети със сърце, интуиция, инстинкт
„ Най-добрите ми решения в бизнеса и живота са били взети със сърце, вътрешен глас, инстинкт “ – това съобщи Джеф Безос, създател на Amazon, в изявление за Bloomberg LP. Интервюто беше излъчено на 26 септември в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Дейвид Рубенстайн:
Цената на акциите на Amazon е скочила със 70% от началото на годината. Има ли едно съответно нещо, на което го отдавате, или аргументите са няколко, тъй като 70% е сносно.
Джеф Безос:
Откакто Amazon е обществена компания вършим постоянни срещи на целия екип и от 20 години, не в действителност към този момент 21 – от 1997-ма насам, на съвсем всяка сходна среща, им споделям: „ Вижте, когато цената на акциите нарасне с 30% за 1 месец, не се чувствайте 30% по-умни, тъй като в случай че се случи противоположното, няма да е добре да се чувствате 30% по-глупави. Никога не отделяйте време, с цел да мислите за дневната цена на книжата, най-малко аз не го върша.
Дейвид Рубенстайн:
Добре, в резултат на повишаването на акциите ви със 70% за годината, Вие станахте най-богатият човек на света. Стремяхте ли се към тази купа?
Джеф Безос:
Уверявам Ви, че в никакъв случай не съм се стремил към тази купа. Чувствах се отлично и като втория най-богат човек на света. Разбираемо е, че това е нещо забавно за хората. Това любознание е обикновено. Но бих предпочел хората да приказват за изобретателя Джеф Безос или бизнесмена Джеф Безос, или бащата Джеф Безос. Тези неща са доста по-важни за мен. Това е мярка за триумф. Ако погледнете финансовия триумф на Amazon и нейните акции, аз владея 16% от Amazon, а компанията коства почти 1 трлн. $. Това значи, че в продължение на 20 години сме построили 840 милиарда $ благосъстояние за други хора, а това е ужасно и по този начин би трябвало да бъде. Аз имам вяра доста мощно в способността на предприемаческия капитализъм и свободните пазари да решат голяма част от проблемите по света. Не всички, само че огромна част от тях.
Дейвид Рубенстайн:
Живеете в покрайнините на Сиатъл, щата Вашингтон. Човекът, който в продължение на 20 години беше най-богатият човек на света, се споделя Бил Гейтс. Каква е вероятността двамата най-заможни хора на света да живеят не просто в една и съща страна, един щат, един град, а даже един и същи квартал. Има ли нещо за този квартал, което би трябвало да знаем? Има ли още къщи, които се продават там?
Джеф Безос:
Сравнително неотдавна видях Бил и се шегувахме за купата „ най-богатия човек “ и аз му споделих „ няма защо “, а той незабавно се обърна и сподели, благодаря. Но Медина е предградие на Сиатъл и не мисля, че там има нещо особено във въздуха. Базирах Amazon в Сиатъл поради Майкрософт. Смятах, че огромното благосъстояние от механически експерти ще ни разреши да наемаме доста надарени фрагменти и това се оказа правилно. Така че не е напълно съвпадане, има известна взаимовръзка.
Дейвид Рубенстайн:
Преди към година казахте, че желаете да подкрепите добра филантропска концепция и получихте към 47 000 оферти. След като ги прегледахте, по какъв начин решихте къде да вложите тези 2 милиарда $? И ще опишете ли тъкмо какво ще извършите?
Джеф Безос:
Този развой беше доста потребен за мен. Събрах доста хрумвания от разнообразни места и както и Вие казахте - получих над 47 000 оферти. Някои от тях бяха в електронната ми поща, други бяха в обществените мрежи. И прочетох десетки хиляди оферти. Моите сътрудници ги събраха и ги подредиха в кутии. Появиха се няколко тематики. Но другото удивително нещо беше разнообразието. Хората желаеха да оказват помощ по доста разнообразни способи. Много от тях се интересуват от бездомните, в това число и аз. Много от тях се интересуват от образованието. А аз персонално се интересувам от ранното обучение. Крушата не пада по-далеч от дървото. Поради работата си в фамилната ни фондация, майка ми стана специалист по начално обучение. Аз съм подготвен по метода Монтесори и започнах да изучавам на 2 годишна възраст. Моята учителка се оплака на майка ми, че съм бил прекомерно замислен в една задача и е трябвало да ме реалокира със столчето ми. Ако попитате хората, които работят с мен, това най-вероятно още е по този начин.
Дейвид Рубенстайн:
Оттогава случвало ли Ви се е тази учителка Ви се обажда и да Ви споделя, че е триумфът Ви се дължи на нея?
Джеф:
Не, само че подкрепям връзка с няколко от учителите си от началното и междинното си обучение.
Дейвид:
Жестът, за който говорихме, е форма на гратис предучилищно образование за деца, които имат потребност от него?
Джеф:
Да, цялостно предучилищно обучение, въодушевено от метода Монтесори. Много съм разчувствуван от самодейността, тъй като аз ще я ръководя. Ще бъде неправителствена организация с нестопанска цел. И ще отворим заведенията в квартали с ниски приходи. Доказано е, че в случай че едно дете изостане, след това му е извънредно мъчно да навакса. Ако може да помогнете на някого, когато е на 2, 3 или 4 години, до момента в който влязат в детската градина или в първи клас, вероятността да изостанат е доста по-малка. Не е изключено, само че към този момент сте понижили възможностите за това. Парите, които се харчат там, ще доведат до големи изгоди в идващите десетилетия.
Дейвид:
Другата част от Вашата самодейност е да предоставяте награди...
Джеф:
Да, това ще бъде по-традиционна филантропска активност за обезпечаване на стипендии. С помощта на екип ще идентифицираме, ревизираме и финансираме убежища за бездомни фамилии.
Дейвид:
Казахте, че ще вложите 2 милиарда $. Ще увеличите ли сумата?
Джеф:
Да, това е единствено началото. Всичко, което в миналото съм правил, е започвало с малко. Amazon стартира с няколко души личен състав. Blue origin стартира с 5-ма души. В началото, бюджетът на Blue origin беше доста дребен, а в този момент е съвсем 1 милиарда $ на година. Догодина ще бъде още по-голям. Amazon стартира с едвам 10-ина души, в този момент те са половин милион. Сигурно ви е мъчно да си спомните, само че за мен като че ли беше през вчерашния ден, когато самичък карах пратките към пощата и се надявах един ден да можем да си позволим електрокар. Така че съм виждал по какъв начин дребните неща израстват. И това е част от мисленето за бъдещия капацитет. Обичам да се отнасям към нещата все едно са дребни. Въпреки че Amazon е огромна компания, желаех тя да резервира сърцето и духа на една дребна компания. И фондацията Дей Уан ще бъде тъкмо такава. Освен това, ще се полутаме. Имаме доста съответни хрумвания за това, което желаеме да създадем, само че аз имам вяра в силата на лутането. Всичките ми най-хубави решения в бизнеса и живота са били взети със сърце, вътрешен глас, инстинкт, а не с разбори. Ако може да вземете решения въз основа на разбори, би трябвало да го извършите, само че се оказва, че най-важните решения в живота са взети с инстинкт, вътрешен глас и сърце. Клиентите ни ще бъдат децата. Това е толкоз значимо, тъй като в Amazon има няколко съществени правилото, само че най-важната съставна част за триумфа ни безспорно е граничещото с фикс идея внимание върху клиентите, а не върху съперниците. Често беседвам с някои изпълнителни шефове, създатели и бизнесмени и чувствам, че все пак, което споделят, в реалност те се концентрират върху съперниците си. И за всяка компания е голямо преимущество, в случай че успее да се концентрира върху клиентите, а не върху съперниците си. След това би трябвало да разберете кои са клиентите ви. Във Washington Post, да вземем за пример, хората, които купуват реклами от нас, ли са нашите клиенти? Не. Това са читателите ни. В учебното заведение – кои са клиентите? Родителите, учителите? И ще създадем тъкмо това. Ще концентрираме на 100% нашето внимание върху развиването на децата. Ще използваме научни подходи, когато можем, и ще използваме сърцето и интуицията си, когато би трябвало.
Дейвид:
Когато употребявате сърцето и интуицията си при взимане на решения - накъде Ви води интуицията Ви по отношение на втората ви централа?
Джеф:
Отговорът е доста елементарен. И той е, че ще обявим решението си преди края на годината. Отбелязахме голям прогрес, всички се скъсват от работа и ще успеем. Хайде, дръжте се обичайно!
Дейвид:
Защо станахте притежател на вестник Washington Post, Вие нямате опит в тази сфера, какво Ви накара го извършите?
Джеф:
Първо желая да кажа, че нямах желание да закупувам вестник, в никакъв случай не съм обмислял тази концепция, не ми е хрумвало, не е била моя детска фантазия или нещо такова. Моят другар Дон Греъм, който тогава познавах от 15 години, а в този момент към този момент познавам от 20, се свърза с мен посредством медиатор и искаше да знае дали бих желал да купя Washington Post. Отговорих му, че нямам интерес от това, тъй като не знаех нищо за вестниците. След поредност от диалози, Дон съумя да ме убеди, че това е нещо значимо, тъй като във Washington Post имаше толкоз доста надарени хора, които разбираха вестниците. А те имаха потребност от човек, който схваща по какъв начин работи интернет. Така стартира всичко. Известно време размишлявах по този въпрос... И отново споделям, че методът, по който взех това решение несъмнено беше подсъзнателен, а не изчерпателен. По това време, през 2013 година, финансовото положение на Washington Post беше доста тежко. Проблемът беше изчерпателен. Интернет заличаваше всички преимущества, с които разполагаха обичайните вестници. Казах си дали в действителност желая да се понечвам с това? Ако ще стартирам нещо такова, ще вложа доста пристрастеност и старания. И взех решение, че ще се съглася единствено в случай че в действителност имам вяра, че това е значима институция. Казах си: в случай че това беше изпаднала в усложнение компания за бързи закуски, отговорът щеше да бъде „ не “. Щом започнах да мисля по този метод, осъзнах, че това в действителност е значима институция. Това е вестник в столицата на най-значимата страна в света. Washington Post играе извънредно значима роля в тази народна власт. Изобщо не се съмнявах в това. И незабавно щом бях минал тази преграда, пред мен имаше още едно затруднение. Исках да бъда изцяло почтен със себе си, да се погледна в огледалото, да се замисля за компанията и да съм сигурен, че съм оптимист, че имам вяра, че това може да проработи. Ако ситуацията беше безнадеждно, може би нямаше да се захвана с вестника. Разгледах бизнеса и бях извънредно оптимистично надъхан. Това трябваше да е преход от национално към световно разпространяване. Има едно преимущество, което интернет дава на вестниците и това е безплатното световно разпространяване. Трябваше да се възползваме от това преимущество. Това беше главната ни тактика. Трябваше да преминем от тактика, която печелеше доста пари от всеки четец, при относително дребен брой читатели, към минимална облага от всеки четец, при голям брой читатели. С огромно наслаждение ще ви кажа, че през днешния ден Washington Post работи на облага. Откакто съм там, екипът му се усилва непрестанно. Но знам, че когато стана на 90, едно от нещата, с които най-вече ще се гордея, ще бъде, че помогнах на Washington Post да премине през доста сложен преход.
Дейдвид:
Като приказваме за Washington Post - има хора, които подлагат на критика някои от нещата, които се споделят във вестника.
Джеф:
Изобщо не знам защо говорите.
Дейвид:
Забележителното е, че Вие запазихте безмълвие и не се защитихте...
Джеф:
Защитавам вестника. За мен е неточност, за който и да е определен представител, да нападна медиите и публицистите. Вярвам, че това е съществена характерност на демокрацията. Щях да кажа, че до момента не е имало определен представител, който да утвърждава заглавията, само че може би няма нито една социална персона, която харесва заглавията за себе си. В това няма нищо неприятно и е част от процеса. Ако сте президентът на Съединените щати или властник на щат – вие не поемате тази служба мислейки си, че дейностите ви няма да бъдат следени под лупа. Напротив. Това е здравословно. Това, което президентът би трябвало да каже, е: „ Правилно. Добре. Радвам се, че ни следят “. Но е рисково да демонизираш медиите, рисково е да ги наричаш „ отрепки “ и е рисково да казваш, че са врагове на народа. Това, което ни пази, не са единствено законите в страната. Ние имаме независимост на пресата, това е вписано в Конституцията. Социалните правила също ни пазят. А те работят, тъй като имаме вяра на думите, написани там. И всякога, когато атакувате медиите, вие заличавате малко от тази независимост. Но не желая да бъда трагичен, в тази страна сме доста устойчиви и всичко с медиите ще бъде наред.
Дейвид:
Нека поговорим за това по какъв начин стигнахте до обстановката, в която сте сега. Израснали сте в Тексас. Още в ранното си детство ли сте били интелигентен и учителите са ви насърчавали или?
Джеф:
Винаги съм бил добър в учебно заведение. Между другото, с годините съзнавам какъв брой типове разсъдък има. А те са доста. Също по този начин има и доста типове нелепост. Постоянно виждам хора, които не биха изкарали 6-ци на изпит по математика, само че са извънредно умни. Но да, бях доста добър възпитаник.
Дейвид:
Впоследствие сте се преместили в гимназия в Маями и всяка година сте бил първенец на випуска. След това като отличник на випуска изнасяте тирада, в която казвате, че би трябвало да колонизираме Космоса?
Джеф:
Така е, приключих гимназия през 1982 година - гимназия Маями Палмето. Випускът ми се състоеше от 750 възпитаници. Обожавах гимназията, толкоз се забавлявах. Загубих привилегията си в библиотеката, тъй като се смеех прекомерно мощно.
Дейвид:
Завършили сте гимназия с отличие, а по-късно сте се записали в Принстън, за какво?
Джеф:
Защото желаех да се занимавам с теоретична физика. Но доста бързо трансформирах специалността си на електроинженерство и компютърни науки.
Дейвид:
След това сте навлезли в най-висшето човешко предопределение – финансите.
Джеф:
Така е. Отидох в Ню Йорк и започнах работа в хедж фонд, управителен от брилянтния Дейвид Шоу наименуван D. E. Shaw & Co. Научих толкоз доста от него. Използвах огромна част от неговите хрумвания и правила в подбора на личен състав и наемането на хора, когато започвах Amazon.
Дейвид:
Това е доста известен хедж фонд, а доколкото разбирам Вие сте бил звездата там. Какво Ви накара да си кажете „ Напускам и ще основа компания, която продава книги в интернет. И ще го направя в Сиатъл “. Откъде Ви пристигна тази концепция?
Джеф:
Говорим за 1994 година, никой не беше чувал за интернет. Или най-малко доста малко хора бяха чували. И аз разбрах, че потребителите на Световната мрежа се усилват с нещо като 2300% на година. И макар че тогава те са били единици, всяко нещо, което се разраства толкоз бързо, ще стане значимо. Тогава си споделих, че би трябвало да измисля бизнес проект, който да се възползва от интернет. Анализатор на артикули, които бих могъл да продавам онлайн, стартира да ги подрежда в една ранглиста. И избрах книгите, тъй като те са необикновени в едно отношение. А това е, че в категорията „ книги “ има повече артикули, в сравнение с в останалите категории. Във всеки един миг по света се печатат 3 млн. книги. И по този начин главната концепция зад Amazon беше да има повсеместен избор на книги. В най-големите книжарници имаше едвам 150 000 заглавия. Наех дребен екип, разработихме софтуера и се реалокирах в Сиатъл.
Дейвид:
И казвате, че е трябвало самичък да доставяте книгите до пощата?
Джеф:
Да, към този момент не, несъмнено, само че го правех в продължение на години. И през първия месец бях застанал на колене на бетоновия под, подреждах книгите в кашони с един сътрудник, който също беше коленичил. В един миг му споделих: „ Знаеш ли какво ни би трябвало – наколенки, тъй като коленете ужасно доста ме болят “. А той ми отвърна – „ Трябват ни маси, на които да опаковаме “. Тогава възкликнах – това беше най-гениалната концепция, която съм чувал. На идващия ден купих маси, на които опаковахме и това удвои продуктивността ни.
Дейвид:
Какво Ви накара да продавате и други неща с изключение на книги?
Джеф:
След книгите започнахме да продаваме музика, по-късно видео продукция, а по-късно поумнях и пратих имейл на 1000 клиенти, определени на случаен принцип. Попитах ги какво биха желали да продаваме, също така, което към този момент предлагаме. Отговорът беше доста необикновен, тъй като хората бяха поискали това, което им е трябвало сега. Един от тях гласеше: „ Иска ми се да продавате гумички за чистачки, тъй като сега доста ми трябват “. Тогава си споделих, че можем да продаваме безусловно всичко! След това започнахме да продаваме електроника, играчки, а след време и още доста други категории. А първичният бизнес проект беше единствено за книги.
Дейвид:
Знаем, че с екипа ви непрекъснато обсъждате бизнеса, само че не обичате срещи преди 10 сутринта, обичате да спите по 8 часа дневно и не харесвате презентации на Пауърпойнт. Ще ни обясните ли за какво?
Джеф:
Сутрин обичам да се смотавам. Лягам си рано и ставам рано. Сутрин обичам да чета вестник, да пия кафе, да закусвам с децата си, преди да отидат на учебно заведение. Така че това време е доста значимо за мен. Ето за какво насрочвам първата си среща за 10 сутринта. Обичам да върша високоинтелектуалните си срещи преди обяд. Всичко, което съставлява интелектуално предизвикателство, се насрочва за 10 часа. Защото до 5 следобяд към този момент не мога да мисля за такива неща и вземам решение да опитам още веднъж на идната заран в 10.
Колкото до съня - би трябвало да е 8 часа и се стремя да е по този начин. Разбира се когато пътувам и съм в разнообразни часови зони, от време на време е невероятно, само че се пробвам да бъде по този начин. Лично на мен ми трябват 8 часа сън. Така мога да мисля по-добре, по-енергичен съм, в по-добро въодушевление съм и така нататък А и замислете се – като висшестоящ началник, защо ви се заплаща? Получавате заплата, с цел да взимате малцина висококачествени решения. Задачата ви не е всеки ден да взимате хиляди решения. Наистина ли си коства, в случай че решенията ви не са задоволително положителни, тъй като сте изтощен, кисел или нещо такова? Ако сте започваща компания, обстановката е друга. Когато в Amazon работеха 100 души, беше друго. Но ние не сме стартъп и всички наши висши ръководители работят по същия метод. Те живеят в бъдещето и мислят в бъдещето. Нито един от хората, които дават отговор пред мен, не би трябвало да се концентрира върху актуалното тримесечие.
Всеки път, когато Уолстрийт утвърди конферентния ни диалог с вложителите, хората ме стопират и поздравяват за тримесечните резултати, а аз им благодаря. Но това, което в реалност си мисля е, че това тримесечие беше значимо преди 3 години. В момента работя върху интервал, който ще се прояви през 2021 година. Трябва да вършиме тъкмо това – да гледате 2-3 години напред в бъдещето. А и за какво би трябвало да вземам решение по 100 неща дневно? Ако взимам по 3 положителни решения дневно, това е изцяло задоволително. И би трябвало да са допустимо най-хубави.
Дейвид:
Една от вашите пристрастености с изключение на Amazon е откритият Космос, пътуването в Космоса и Blue origin. Тя беше учредена скрито, по-късно я показахте пред всички. Инвестирате над 1 милиарда Долара от персоналните си средства в нея всяка година.
Джеф:
Догодина за първи път ще бъдат повече.
Дейвид
Каква е нейната цел - да могат хората да пътуват в Космоса?
Джеф:
Това е най-важният ми план, в който имам вяра доста мощно. Аргументът е доста елементарен – това е най-хубавата планета. Изпратили сме роботизирани сонди до всяка планета в слънчевата система и повярвайте ми, това е планетата. Имам другари, които желаят да се реалокират на Марс и им споделям, първо се преместете на връх Еверест за една година, тъй като ще ви се стори като райско кътче спрямо Марс. Ние най-сетне сме задоволително огромни, с цел да повлияем на тази прелестна планета. В продължение на хиляди години, Земята беше доста огромна, а човечеството – доста малко. Това към този момент не е правилно. И в този момент сме изправени пред избор. Трябва да решим дали цивилизацията ни да изпадне в застой, което е допустимо. Това е действителна опция. Какво значи това – ще би трябвало да ограничим популацията, ще би трябвало да ограничим потреблението на сила на глава от популацията. Хората не се замислят за това какъв брой сила употребяват, а разходът е доста огромен. Искате ли вашите внуци и техните внуци да живеят в подобен свят? Аз желая внуците на моите внуци да употребяват доста повече сила на глава от популацията от мен. И бих желал да няма ограничаване на популацията. Бих желал да има 1 трилион души в слънчевата система. Така бихме имали 1000 души като Айнщайн и Моцарт. Но нямаме толкоз време. Има всевъзможни типове проблеми, с които би трябвало да се оправим, тъй като за първи път в нашата цивилизация, която съществува от хиляди години, ние сме огромни спрямо планетата си. Този проблем има решение и то е единствено едно. Като заселим Слънчевата система. Моята роля е следната – желая да основа галактически кораби за многократна приложимост. Това е тежката работа. Amazon стартира с едвам 1 млн. $ капитал. Можех да се възползвам от системата на кредитните карти, съществуващата транспортна мрежа, която доставяше пратките ми, както и съществуващата телекомуникационна система, посредством която хората се свързваха с нашите сървъри. Всичко това щеше да ни коства стотици милиарди долари. Но тежката работа към този момент беше свършена и тъкмо това оказа помощ и на Facebook. Замислете се – две хлапета в общежитие сътвориха компания на стойност 500 милиарда $ за по-малко от 20 години. Това не е за поверие. Но не може да стане в Космоса. Няма по какъв начин две хлапета да основат галактическа компания в общежитието си, тъй като това е извънредно скъпо. Затова желая да построя галактическа инфраструктура, която да бъде употребена от идващото потомство по този начин, както аз използвах UPS, FedEx и други, с цел да развия Amazon. Това е задачата на Blue origin.
Дейвид:
Това ли желаете да бъде наследството ви, или може би Amazon?
Джеф:
Най-възрастният човек на света. Това е прочут откъс, който одобрявам, само че наследството ми ще бъде такова, каквото е. Живея живота си по подобен метод, че когато премислям върху него, да скърбя за допустимо минимум неща. Нямам никаква визия какво ще бъде наследството ми, даже не желая да отстранявам доста време да мисля за това.
Дейвид:
Възнамерявате в някакъв миг да дарите огромна част от положението си?
Джеф:
Не знам каква част от него ще даря, само че ще дам доста пари в организации с нестопанска цел. Но също по този начин и ще влагам доста средства в нещо, което всеки рационален вложител би определил като неприятна инвестиция. Пример за това е Blue origin, само че аз мисля, че тя е извънредно значима. И в случай че не съумея да я трансформира в печеливша организация, може би някой ден надалеч в бъдещето, ще я направя такава с нестопанска цел. Но бих желал тя да се трансформира в процъфтяваща екосистема.
Дейвид:
Нека приключим със брачната половинка Ви, до в този момент не сме я споменавали.
Джеф:
Да, запознахме се в Ню Йорк в D. E. Shaw & Co, където работехме. Бяхме дружно 3 месеца, по-късно бяхме сгодени 3 месеца, тъй че преди сватбата ни се познавахме от едвам 6 месеца. Освен това бих желал да поговоря малко и за родителите си. Човек получава разнообразни дарове в живота си и за мен един от най-големите дарове са моите майка и татко. Невероятно е, само че човек се възхищава най-вече на хора, които са имали ужасни родители, които може би са ги малтретирали, само че те са успявали да излязат от този кръг и да имат естествен живот. Всеки познава такива хора. Аз обаче не съм имал подобен проблем. Родителите ми постоянно са ме обичали абсолютно. Майка ми не приказва доста за това, само че съм сигурен, че не ѝ е било елементарно.
Била е на 17г., когато е забременяла с мен и е учела в гимназия в Албакърки, в щата Ню Мексико. Сигурен, че не е било доста прелестно да бъде бременна майка през 1964 година на такова място. Дядо ми, който също е извънредно значима фигура в живота ми, се е борил за нея. Ръководството на учебното заведение е желало да я в профил, тъй като е била бременна. Дядо ми е споделил, че това е публично учебно заведение, тя има право да го посещава и не могат да я изгонят. След известни договаряния с шефа, той се е съгласил при избрани условия. Майка ми е можела да приключи гимназия, само че не е имала право да взе участие в никакви извънкласни действия, нито да има свое шкафче. И защото дядо ми бил доста умен, незабавно приел изискванията. Така майка ми приключила гимназия. След това се раждам аз, а тя се дами за татко ми – същинският ми татко, а не биологичният ми татко. Истинският ми татко се споделя Майк и е кубински преселник. Той получава стипендия за лицей в Албакърки, където се среща с майка ми. Така че историята ми наподобява на приказка. А всяко лято, откогато станах на 4г., дядо ми ме водеше на ранчото си. Между 4 и 16-годишна възраст всяко лято работех с него там. Той беше необикновено съобразителен. Сам вършете ветеринарната работа на ранчото. Използваше ацетиленова горелка, с цел да направи игли от тел, с които зашиваше кравите. Някои от тях даже оцеляваха. Беше незабравим човек и доста значима част от животите ни. Понякога не осъзнавате това, само че е значимо да имате такива образци, когато погледнете обратно. Дядо ми беше за мен като още един родител.
Дейвид Рубенстайн:
Цената на акциите на Amazon е скочила със 70% от началото на годината. Има ли едно съответно нещо, на което го отдавате, или аргументите са няколко, тъй като 70% е сносно.
Джеф Безос:
Откакто Amazon е обществена компания вършим постоянни срещи на целия екип и от 20 години, не в действителност към този момент 21 – от 1997-ма насам, на съвсем всяка сходна среща, им споделям: „ Вижте, когато цената на акциите нарасне с 30% за 1 месец, не се чувствайте 30% по-умни, тъй като в случай че се случи противоположното, няма да е добре да се чувствате 30% по-глупави. Никога не отделяйте време, с цел да мислите за дневната цена на книжата, най-малко аз не го върша.
Дейвид Рубенстайн:
Добре, в резултат на повишаването на акциите ви със 70% за годината, Вие станахте най-богатият човек на света. Стремяхте ли се към тази купа?
Джеф Безос:
Уверявам Ви, че в никакъв случай не съм се стремил към тази купа. Чувствах се отлично и като втория най-богат човек на света. Разбираемо е, че това е нещо забавно за хората. Това любознание е обикновено. Но бих предпочел хората да приказват за изобретателя Джеф Безос или бизнесмена Джеф Безос, или бащата Джеф Безос. Тези неща са доста по-важни за мен. Това е мярка за триумф. Ако погледнете финансовия триумф на Amazon и нейните акции, аз владея 16% от Amazon, а компанията коства почти 1 трлн. $. Това значи, че в продължение на 20 години сме построили 840 милиарда $ благосъстояние за други хора, а това е ужасно и по този начин би трябвало да бъде. Аз имам вяра доста мощно в способността на предприемаческия капитализъм и свободните пазари да решат голяма част от проблемите по света. Не всички, само че огромна част от тях.
Дейвид Рубенстайн:
Живеете в покрайнините на Сиатъл, щата Вашингтон. Човекът, който в продължение на 20 години беше най-богатият човек на света, се споделя Бил Гейтс. Каква е вероятността двамата най-заможни хора на света да живеят не просто в една и съща страна, един щат, един град, а даже един и същи квартал. Има ли нещо за този квартал, което би трябвало да знаем? Има ли още къщи, които се продават там?
Джеф Безос:
Сравнително неотдавна видях Бил и се шегувахме за купата „ най-богатия човек “ и аз му споделих „ няма защо “, а той незабавно се обърна и сподели, благодаря. Но Медина е предградие на Сиатъл и не мисля, че там има нещо особено във въздуха. Базирах Amazon в Сиатъл поради Майкрософт. Смятах, че огромното благосъстояние от механически експерти ще ни разреши да наемаме доста надарени фрагменти и това се оказа правилно. Така че не е напълно съвпадане, има известна взаимовръзка.
Дейвид Рубенстайн:
Преди към година казахте, че желаете да подкрепите добра филантропска концепция и получихте към 47 000 оферти. След като ги прегледахте, по какъв начин решихте къде да вложите тези 2 милиарда $? И ще опишете ли тъкмо какво ще извършите?
Джеф Безос:
Този развой беше доста потребен за мен. Събрах доста хрумвания от разнообразни места и както и Вие казахте - получих над 47 000 оферти. Някои от тях бяха в електронната ми поща, други бяха в обществените мрежи. И прочетох десетки хиляди оферти. Моите сътрудници ги събраха и ги подредиха в кутии. Появиха се няколко тематики. Но другото удивително нещо беше разнообразието. Хората желаеха да оказват помощ по доста разнообразни способи. Много от тях се интересуват от бездомните, в това число и аз. Много от тях се интересуват от образованието. А аз персонално се интересувам от ранното обучение. Крушата не пада по-далеч от дървото. Поради работата си в фамилната ни фондация, майка ми стана специалист по начално обучение. Аз съм подготвен по метода Монтесори и започнах да изучавам на 2 годишна възраст. Моята учителка се оплака на майка ми, че съм бил прекомерно замислен в една задача и е трябвало да ме реалокира със столчето ми. Ако попитате хората, които работят с мен, това най-вероятно още е по този начин.
Дейвид Рубенстайн:
Оттогава случвало ли Ви се е тази учителка Ви се обажда и да Ви споделя, че е триумфът Ви се дължи на нея?
Джеф:
Не, само че подкрепям връзка с няколко от учителите си от началното и междинното си обучение.
Дейвид:
Жестът, за който говорихме, е форма на гратис предучилищно образование за деца, които имат потребност от него?
Джеф:
Да, цялостно предучилищно обучение, въодушевено от метода Монтесори. Много съм разчувствуван от самодейността, тъй като аз ще я ръководя. Ще бъде неправителствена организация с нестопанска цел. И ще отворим заведенията в квартали с ниски приходи. Доказано е, че в случай че едно дете изостане, след това му е извънредно мъчно да навакса. Ако може да помогнете на някого, когато е на 2, 3 или 4 години, до момента в който влязат в детската градина или в първи клас, вероятността да изостанат е доста по-малка. Не е изключено, само че към този момент сте понижили възможностите за това. Парите, които се харчат там, ще доведат до големи изгоди в идващите десетилетия.
Дейвид:
Другата част от Вашата самодейност е да предоставяте награди...
Джеф:
Да, това ще бъде по-традиционна филантропска активност за обезпечаване на стипендии. С помощта на екип ще идентифицираме, ревизираме и финансираме убежища за бездомни фамилии.
Дейвид:
Казахте, че ще вложите 2 милиарда $. Ще увеличите ли сумата?
Джеф:
Да, това е единствено началото. Всичко, което в миналото съм правил, е започвало с малко. Amazon стартира с няколко души личен състав. Blue origin стартира с 5-ма души. В началото, бюджетът на Blue origin беше доста дребен, а в този момент е съвсем 1 милиарда $ на година. Догодина ще бъде още по-голям. Amazon стартира с едвам 10-ина души, в този момент те са половин милион. Сигурно ви е мъчно да си спомните, само че за мен като че ли беше през вчерашния ден, когато самичък карах пратките към пощата и се надявах един ден да можем да си позволим електрокар. Така че съм виждал по какъв начин дребните неща израстват. И това е част от мисленето за бъдещия капацитет. Обичам да се отнасям към нещата все едно са дребни. Въпреки че Amazon е огромна компания, желаех тя да резервира сърцето и духа на една дребна компания. И фондацията Дей Уан ще бъде тъкмо такава. Освен това, ще се полутаме. Имаме доста съответни хрумвания за това, което желаеме да създадем, само че аз имам вяра в силата на лутането. Всичките ми най-хубави решения в бизнеса и живота са били взети със сърце, вътрешен глас, инстинкт, а не с разбори. Ако може да вземете решения въз основа на разбори, би трябвало да го извършите, само че се оказва, че най-важните решения в живота са взети с инстинкт, вътрешен глас и сърце. Клиентите ни ще бъдат децата. Това е толкоз значимо, тъй като в Amazon има няколко съществени правилото, само че най-важната съставна част за триумфа ни безспорно е граничещото с фикс идея внимание върху клиентите, а не върху съперниците. Често беседвам с някои изпълнителни шефове, създатели и бизнесмени и чувствам, че все пак, което споделят, в реалност те се концентрират върху съперниците си. И за всяка компания е голямо преимущество, в случай че успее да се концентрира върху клиентите, а не върху съперниците си. След това би трябвало да разберете кои са клиентите ви. Във Washington Post, да вземем за пример, хората, които купуват реклами от нас, ли са нашите клиенти? Не. Това са читателите ни. В учебното заведение – кои са клиентите? Родителите, учителите? И ще създадем тъкмо това. Ще концентрираме на 100% нашето внимание върху развиването на децата. Ще използваме научни подходи, когато можем, и ще използваме сърцето и интуицията си, когато би трябвало.
Дейвид:
Когато употребявате сърцето и интуицията си при взимане на решения - накъде Ви води интуицията Ви по отношение на втората ви централа?
Джеф:
Отговорът е доста елементарен. И той е, че ще обявим решението си преди края на годината. Отбелязахме голям прогрес, всички се скъсват от работа и ще успеем. Хайде, дръжте се обичайно!
Дейвид:
Защо станахте притежател на вестник Washington Post, Вие нямате опит в тази сфера, какво Ви накара го извършите?
Джеф:
Първо желая да кажа, че нямах желание да закупувам вестник, в никакъв случай не съм обмислял тази концепция, не ми е хрумвало, не е била моя детска фантазия или нещо такова. Моят другар Дон Греъм, който тогава познавах от 15 години, а в този момент към този момент познавам от 20, се свърза с мен посредством медиатор и искаше да знае дали бих желал да купя Washington Post. Отговорих му, че нямам интерес от това, тъй като не знаех нищо за вестниците. След поредност от диалози, Дон съумя да ме убеди, че това е нещо значимо, тъй като във Washington Post имаше толкоз доста надарени хора, които разбираха вестниците. А те имаха потребност от човек, който схваща по какъв начин работи интернет. Така стартира всичко. Известно време размишлявах по този въпрос... И отново споделям, че методът, по който взех това решение несъмнено беше подсъзнателен, а не изчерпателен. По това време, през 2013 година, финансовото положение на Washington Post беше доста тежко. Проблемът беше изчерпателен. Интернет заличаваше всички преимущества, с които разполагаха обичайните вестници. Казах си дали в действителност желая да се понечвам с това? Ако ще стартирам нещо такова, ще вложа доста пристрастеност и старания. И взех решение, че ще се съглася единствено в случай че в действителност имам вяра, че това е значима институция. Казах си: в случай че това беше изпаднала в усложнение компания за бързи закуски, отговорът щеше да бъде „ не “. Щом започнах да мисля по този метод, осъзнах, че това в действителност е значима институция. Това е вестник в столицата на най-значимата страна в света. Washington Post играе извънредно значима роля в тази народна власт. Изобщо не се съмнявах в това. И незабавно щом бях минал тази преграда, пред мен имаше още едно затруднение. Исках да бъда изцяло почтен със себе си, да се погледна в огледалото, да се замисля за компанията и да съм сигурен, че съм оптимист, че имам вяра, че това може да проработи. Ако ситуацията беше безнадеждно, може би нямаше да се захвана с вестника. Разгледах бизнеса и бях извънредно оптимистично надъхан. Това трябваше да е преход от национално към световно разпространяване. Има едно преимущество, което интернет дава на вестниците и това е безплатното световно разпространяване. Трябваше да се възползваме от това преимущество. Това беше главната ни тактика. Трябваше да преминем от тактика, която печелеше доста пари от всеки четец, при относително дребен брой читатели, към минимална облага от всеки четец, при голям брой читатели. С огромно наслаждение ще ви кажа, че през днешния ден Washington Post работи на облага. Откакто съм там, екипът му се усилва непрестанно. Но знам, че когато стана на 90, едно от нещата, с които най-вече ще се гордея, ще бъде, че помогнах на Washington Post да премине през доста сложен преход.
Дейдвид:
Като приказваме за Washington Post - има хора, които подлагат на критика някои от нещата, които се споделят във вестника.
Джеф:
Изобщо не знам защо говорите.
Дейвид:
Забележителното е, че Вие запазихте безмълвие и не се защитихте...
Джеф:
Защитавам вестника. За мен е неточност, за който и да е определен представител, да нападна медиите и публицистите. Вярвам, че това е съществена характерност на демокрацията. Щях да кажа, че до момента не е имало определен представител, който да утвърждава заглавията, само че може би няма нито една социална персона, която харесва заглавията за себе си. В това няма нищо неприятно и е част от процеса. Ако сте президентът на Съединените щати или властник на щат – вие не поемате тази служба мислейки си, че дейностите ви няма да бъдат следени под лупа. Напротив. Това е здравословно. Това, което президентът би трябвало да каже, е: „ Правилно. Добре. Радвам се, че ни следят “. Но е рисково да демонизираш медиите, рисково е да ги наричаш „ отрепки “ и е рисково да казваш, че са врагове на народа. Това, което ни пази, не са единствено законите в страната. Ние имаме независимост на пресата, това е вписано в Конституцията. Социалните правила също ни пазят. А те работят, тъй като имаме вяра на думите, написани там. И всякога, когато атакувате медиите, вие заличавате малко от тази независимост. Но не желая да бъда трагичен, в тази страна сме доста устойчиви и всичко с медиите ще бъде наред.
Дейвид:
Нека поговорим за това по какъв начин стигнахте до обстановката, в която сте сега. Израснали сте в Тексас. Още в ранното си детство ли сте били интелигентен и учителите са ви насърчавали или?
Джеф:
Винаги съм бил добър в учебно заведение. Между другото, с годините съзнавам какъв брой типове разсъдък има. А те са доста. Също по този начин има и доста типове нелепост. Постоянно виждам хора, които не биха изкарали 6-ци на изпит по математика, само че са извънредно умни. Но да, бях доста добър възпитаник.
Дейвид:
Впоследствие сте се преместили в гимназия в Маями и всяка година сте бил първенец на випуска. След това като отличник на випуска изнасяте тирада, в която казвате, че би трябвало да колонизираме Космоса?
Джеф:
Така е, приключих гимназия през 1982 година - гимназия Маями Палмето. Випускът ми се състоеше от 750 възпитаници. Обожавах гимназията, толкоз се забавлявах. Загубих привилегията си в библиотеката, тъй като се смеех прекомерно мощно.
Дейвид:
Завършили сте гимназия с отличие, а по-късно сте се записали в Принстън, за какво?
Джеф:
Защото желаех да се занимавам с теоретична физика. Но доста бързо трансформирах специалността си на електроинженерство и компютърни науки.
Дейвид:
След това сте навлезли в най-висшето човешко предопределение – финансите.
Джеф:
Така е. Отидох в Ню Йорк и започнах работа в хедж фонд, управителен от брилянтния Дейвид Шоу наименуван D. E. Shaw & Co. Научих толкоз доста от него. Използвах огромна част от неговите хрумвания и правила в подбора на личен състав и наемането на хора, когато започвах Amazon.
Дейвид:
Това е доста известен хедж фонд, а доколкото разбирам Вие сте бил звездата там. Какво Ви накара да си кажете „ Напускам и ще основа компания, която продава книги в интернет. И ще го направя в Сиатъл “. Откъде Ви пристигна тази концепция?
Джеф:
Говорим за 1994 година, никой не беше чувал за интернет. Или най-малко доста малко хора бяха чували. И аз разбрах, че потребителите на Световната мрежа се усилват с нещо като 2300% на година. И макар че тогава те са били единици, всяко нещо, което се разраства толкоз бързо, ще стане значимо. Тогава си споделих, че би трябвало да измисля бизнес проект, който да се възползва от интернет. Анализатор на артикули, които бих могъл да продавам онлайн, стартира да ги подрежда в една ранглиста. И избрах книгите, тъй като те са необикновени в едно отношение. А това е, че в категорията „ книги “ има повече артикули, в сравнение с в останалите категории. Във всеки един миг по света се печатат 3 млн. книги. И по този начин главната концепция зад Amazon беше да има повсеместен избор на книги. В най-големите книжарници имаше едвам 150 000 заглавия. Наех дребен екип, разработихме софтуера и се реалокирах в Сиатъл.
Дейвид:
И казвате, че е трябвало самичък да доставяте книгите до пощата?
Джеф:
Да, към този момент не, несъмнено, само че го правех в продължение на години. И през първия месец бях застанал на колене на бетоновия под, подреждах книгите в кашони с един сътрудник, който също беше коленичил. В един миг му споделих: „ Знаеш ли какво ни би трябвало – наколенки, тъй като коленете ужасно доста ме болят “. А той ми отвърна – „ Трябват ни маси, на които да опаковаме “. Тогава възкликнах – това беше най-гениалната концепция, която съм чувал. На идващия ден купих маси, на които опаковахме и това удвои продуктивността ни.
Дейвид:
Какво Ви накара да продавате и други неща с изключение на книги?
Джеф:
След книгите започнахме да продаваме музика, по-късно видео продукция, а по-късно поумнях и пратих имейл на 1000 клиенти, определени на случаен принцип. Попитах ги какво биха желали да продаваме, също така, което към този момент предлагаме. Отговорът беше доста необикновен, тъй като хората бяха поискали това, което им е трябвало сега. Един от тях гласеше: „ Иска ми се да продавате гумички за чистачки, тъй като сега доста ми трябват “. Тогава си споделих, че можем да продаваме безусловно всичко! След това започнахме да продаваме електроника, играчки, а след време и още доста други категории. А първичният бизнес проект беше единствено за книги.
Дейвид:
Знаем, че с екипа ви непрекъснато обсъждате бизнеса, само че не обичате срещи преди 10 сутринта, обичате да спите по 8 часа дневно и не харесвате презентации на Пауърпойнт. Ще ни обясните ли за какво?
Джеф:
Сутрин обичам да се смотавам. Лягам си рано и ставам рано. Сутрин обичам да чета вестник, да пия кафе, да закусвам с децата си, преди да отидат на учебно заведение. Така че това време е доста значимо за мен. Ето за какво насрочвам първата си среща за 10 сутринта. Обичам да върша високоинтелектуалните си срещи преди обяд. Всичко, което съставлява интелектуално предизвикателство, се насрочва за 10 часа. Защото до 5 следобяд към този момент не мога да мисля за такива неща и вземам решение да опитам още веднъж на идната заран в 10.
Колкото до съня - би трябвало да е 8 часа и се стремя да е по този начин. Разбира се когато пътувам и съм в разнообразни часови зони, от време на време е невероятно, само че се пробвам да бъде по този начин. Лично на мен ми трябват 8 часа сън. Така мога да мисля по-добре, по-енергичен съм, в по-добро въодушевление съм и така нататък А и замислете се – като висшестоящ началник, защо ви се заплаща? Получавате заплата, с цел да взимате малцина висококачествени решения. Задачата ви не е всеки ден да взимате хиляди решения. Наистина ли си коства, в случай че решенията ви не са задоволително положителни, тъй като сте изтощен, кисел или нещо такова? Ако сте започваща компания, обстановката е друга. Когато в Amazon работеха 100 души, беше друго. Но ние не сме стартъп и всички наши висши ръководители работят по същия метод. Те живеят в бъдещето и мислят в бъдещето. Нито един от хората, които дават отговор пред мен, не би трябвало да се концентрира върху актуалното тримесечие.
Всеки път, когато Уолстрийт утвърди конферентния ни диалог с вложителите, хората ме стопират и поздравяват за тримесечните резултати, а аз им благодаря. Но това, което в реалност си мисля е, че това тримесечие беше значимо преди 3 години. В момента работя върху интервал, който ще се прояви през 2021 година. Трябва да вършиме тъкмо това – да гледате 2-3 години напред в бъдещето. А и за какво би трябвало да вземам решение по 100 неща дневно? Ако взимам по 3 положителни решения дневно, това е изцяло задоволително. И би трябвало да са допустимо най-хубави.
Дейвид:
Една от вашите пристрастености с изключение на Amazon е откритият Космос, пътуването в Космоса и Blue origin. Тя беше учредена скрито, по-късно я показахте пред всички. Инвестирате над 1 милиарда Долара от персоналните си средства в нея всяка година.
Джеф:
Догодина за първи път ще бъдат повече.
Дейвид
Каква е нейната цел - да могат хората да пътуват в Космоса?
Джеф:
Това е най-важният ми план, в който имам вяра доста мощно. Аргументът е доста елементарен – това е най-хубавата планета. Изпратили сме роботизирани сонди до всяка планета в слънчевата система и повярвайте ми, това е планетата. Имам другари, които желаят да се реалокират на Марс и им споделям, първо се преместете на връх Еверест за една година, тъй като ще ви се стори като райско кътче спрямо Марс. Ние най-сетне сме задоволително огромни, с цел да повлияем на тази прелестна планета. В продължение на хиляди години, Земята беше доста огромна, а човечеството – доста малко. Това към този момент не е правилно. И в този момент сме изправени пред избор. Трябва да решим дали цивилизацията ни да изпадне в застой, което е допустимо. Това е действителна опция. Какво значи това – ще би трябвало да ограничим популацията, ще би трябвало да ограничим потреблението на сила на глава от популацията. Хората не се замислят за това какъв брой сила употребяват, а разходът е доста огромен. Искате ли вашите внуци и техните внуци да живеят в подобен свят? Аз желая внуците на моите внуци да употребяват доста повече сила на глава от популацията от мен. И бих желал да няма ограничаване на популацията. Бих желал да има 1 трилион души в слънчевата система. Така бихме имали 1000 души като Айнщайн и Моцарт. Но нямаме толкоз време. Има всевъзможни типове проблеми, с които би трябвало да се оправим, тъй като за първи път в нашата цивилизация, която съществува от хиляди години, ние сме огромни спрямо планетата си. Този проблем има решение и то е единствено едно. Като заселим Слънчевата система. Моята роля е следната – желая да основа галактически кораби за многократна приложимост. Това е тежката работа. Amazon стартира с едвам 1 млн. $ капитал. Можех да се възползвам от системата на кредитните карти, съществуващата транспортна мрежа, която доставяше пратките ми, както и съществуващата телекомуникационна система, посредством която хората се свързваха с нашите сървъри. Всичко това щеше да ни коства стотици милиарди долари. Но тежката работа към този момент беше свършена и тъкмо това оказа помощ и на Facebook. Замислете се – две хлапета в общежитие сътвориха компания на стойност 500 милиарда $ за по-малко от 20 години. Това не е за поверие. Но не може да стане в Космоса. Няма по какъв начин две хлапета да основат галактическа компания в общежитието си, тъй като това е извънредно скъпо. Затова желая да построя галактическа инфраструктура, която да бъде употребена от идващото потомство по този начин, както аз използвах UPS, FedEx и други, с цел да развия Amazon. Това е задачата на Blue origin.
Дейвид:
Това ли желаете да бъде наследството ви, или може би Amazon?
Джеф:
Най-възрастният човек на света. Това е прочут откъс, който одобрявам, само че наследството ми ще бъде такова, каквото е. Живея живота си по подобен метод, че когато премислям върху него, да скърбя за допустимо минимум неща. Нямам никаква визия какво ще бъде наследството ми, даже не желая да отстранявам доста време да мисля за това.
Дейвид:
Възнамерявате в някакъв миг да дарите огромна част от положението си?
Джеф:
Не знам каква част от него ще даря, само че ще дам доста пари в организации с нестопанска цел. Но също по този начин и ще влагам доста средства в нещо, което всеки рационален вложител би определил като неприятна инвестиция. Пример за това е Blue origin, само че аз мисля, че тя е извънредно значима. И в случай че не съумея да я трансформира в печеливша организация, може би някой ден надалеч в бъдещето, ще я направя такава с нестопанска цел. Но бих желал тя да се трансформира в процъфтяваща екосистема.
Дейвид:
Нека приключим със брачната половинка Ви, до в този момент не сме я споменавали.
Джеф:
Да, запознахме се в Ню Йорк в D. E. Shaw & Co, където работехме. Бяхме дружно 3 месеца, по-късно бяхме сгодени 3 месеца, тъй че преди сватбата ни се познавахме от едвам 6 месеца. Освен това бих желал да поговоря малко и за родителите си. Човек получава разнообразни дарове в живота си и за мен един от най-големите дарове са моите майка и татко. Невероятно е, само че човек се възхищава най-вече на хора, които са имали ужасни родители, които може би са ги малтретирали, само че те са успявали да излязат от този кръг и да имат естествен живот. Всеки познава такива хора. Аз обаче не съм имал подобен проблем. Родителите ми постоянно са ме обичали абсолютно. Майка ми не приказва доста за това, само че съм сигурен, че не ѝ е било елементарно.
Била е на 17г., когато е забременяла с мен и е учела в гимназия в Албакърки, в щата Ню Мексико. Сигурен, че не е било доста прелестно да бъде бременна майка през 1964 година на такова място. Дядо ми, който също е извънредно значима фигура в живота ми, се е борил за нея. Ръководството на учебното заведение е желало да я в профил, тъй като е била бременна. Дядо ми е споделил, че това е публично учебно заведение, тя има право да го посещава и не могат да я изгонят. След известни договаряния с шефа, той се е съгласил при избрани условия. Майка ми е можела да приключи гимназия, само че не е имала право да взе участие в никакви извънкласни действия, нито да има свое шкафче. И защото дядо ми бил доста умен, незабавно приел изискванията. Така майка ми приключила гимназия. След това се раждам аз, а тя се дами за татко ми – същинският ми татко, а не биологичният ми татко. Истинският ми татко се споделя Майк и е кубински преселник. Той получава стипендия за лицей в Албакърки, където се среща с майка ми. Така че историята ми наподобява на приказка. А всяко лято, откогато станах на 4г., дядо ми ме водеше на ранчото си. Между 4 и 16-годишна възраст всяко лято работех с него там. Той беше необикновено съобразителен. Сам вършете ветеринарната работа на ранчото. Използваше ацетиленова горелка, с цел да направи игли от тел, с които зашиваше кравите. Някои от тях даже оцеляваха. Беше незабравим човек и доста значима част от животите ни. Понякога не осъзнавате това, само че е значимо да имате такива образци, когато погледнете обратно. Дядо ми беше за мен като още един родител.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ