Брекзит вдига вълна от български емигранти обратно към Родината
Най-често задаваният въпрос ще бъдат ли обезпечени правата на българските и на другите жители на Европейски Съюз при Брекзит, остава провесен. Дискусиите и разногласията не съумяха да разсеят неяснотата към бъдещия им статут. Европейски Съюз и Англия се договориха при Брекзит правата на европейските жители да бъдат непокътнати. Но тези предварителни сделки, оказа се, не костват доста.
Какво става с имигрантите в Обединеното кралство... от Карибите и от Европейски Съюз
Преди няколко месеца гръмна огромен политически скандал с имигрантите, жители на страни от Карибския басейн, пристигнали във Англия по покана на самата нея преди няколко десетилетия. Част от тях не можаха да получат непрекъснато местопребиваване, от други желаеха документи, които не имат. Но да се върнем на Брекзит.
Ако се стигне до Брекзит без съглашение, жителите на Европейски Съюз във Англия ще станат жители на трети страни, непритежаващи специфичните права и привилегии, които имат в този момент, като по-високи пенсии, помощи за безработни при връщане в родината, облекчения при търсене на работа. Гражданите на Европейски Съюз ще бъдат третирани наедно с жителите от която и да е друга страна по света. При Брекзит със съглашение жителите на Европейски Съюз, открили се в Обединеното кралство преди повече от 5 години, ще могат да получават непрекъснати и краткотрайни разрешителни за престояване. Но наблюдаващите са безапелационни: при всеки вид емиграцията ще е надалеч по-трудна.
При овакантяване на Европейски Съюз без съглашение се губи така наречен "преходен интервал " (21 месеца след действителното напускане), през който жителите на Общността ще могат да идват във Англия, да работят, да учат, да развиват бизнес. Ако няма временен интервал, ще се стигне до имиграционен проблем за българската общественост и за всички жители на Европейски Съюз във Англия, сподели за Dir.bg Нишан Джингозян, основател и съосновател на Българския център за обществена интеграция и просвета в Лондон.
В акцията за Брекзит провеждащите заявиха, че в случай че се стигне до овакантяване на Европейски Съюз, жителите на Общността, които живеят във Англия, автоматизирано ще получат статут. Оказа се, че това не е правилно. Вместо автоматизирано приемане на статут, това пред което ние сме изправени сега, е да аплайваме за този статут, посочи Джингозян и добави, че то е съпроводено с използване на документи.
Ще се оправят ли българите с "огромните усложнения "
Лондон заявява, че желае европейските жители да останат, само че процедурата, пред която са изправени, с цел да получат статут, даже (според властите) оптимално опростена, ще провокира големи усложнения за българите. Със договорка или без - през март 2019 година стартира процедура, през която би трябвало да преминат всички жители на Европейски Съюз във Англия, с цел да получат нов имиграционен статут след Брекзит. Такава процедура към този момент мина пилотно с 1000 жители на Европейски Съюз.
Голяма част от българските жители ще изпитат големи усложнения да приложат изискваните документи: нямат контракти за наем, сезонните служащи нямат контракти за работа, нямат обществен номер, какъвто всеки, който работи във Англия би трябвало да има, нямат банкови сметки. Все документи, без които не може. Една част от тях няма да могат да дават документите и поради езиковата преграда, поради ниска цифрова просветеност. Процедурата ще бъде онлайн, на британски език, а това са най-вече хора с ниска подготовка, означи Джингозян.
Не на последно място - процедурата коства пари: 65 лири за възрастен и 35 лири за дете. По време на акцията за референдум бе дадено, че процедурата ще е безвъзмездна.
Не е ли това задачата - преграда пред нискоквалифицираните служащи
В дълготрайна вероятност - да, само че в случай че приказваме за тези 4-5 млн. жители на Европейски Съюз, които сега живеят във Англия - не, безапелационен е Джингозян.
Трябва да е ясно, Англия желае да задържи тези жители, тъй като в случай че те изоставен, това ще се отрази на стопанската система. Има цели браншове, в които болшинството работещи са от страни от Източна Европа, в това число България: строителство, хотелиерство, националната здравна система (медицински сестри, болногледачи, хигиенисти).
Какъв ще в резултатът: неприятен за всички
Ако част от българите не могат да останат и се завърнат в България, това ще натовари нейната обществена система. Можем да си представим вълна от завръщащи се българи, които аплайват за обществени помощи, за персонален доктор, които си търсят работа. Тези 250 000 българи (по неофициални данни) устоят финансово своите фамилии. Няма българин във Англия, който да не подкрепя всеки месец роднините си в България (да приемем по 2-3 души), означи Джингозян, който от 22 година живее там. Можем да пресметнем какъв брой хора в България се устоят от българите, работещи във Англия.
Вече 4-5 години, съгласно формалната българска статистика, сумата, която постъпва от българите в чужбина, е по-голяма от общата сума на непознатите вложения в България. Голяма част от тези пари са от българи във Англия. Няколко са страните донори: Съединени американски щати, Англия, Испания, Германия, Гърция. Ако тази общественост изпитва избрани компликации във Англия и една част се върне в България, автоматизирано сумата, която постъпва от тях в България, ще намалее. Това неизбежно ще окаже въздействие върху покупателната дарба на техните родственици.
Какво може да направи България
България е длъжна да предприеме масирана осведомителна акция, ориентирана към своите жители във Англия. Да им изясни, че те би трябвало да аплайват за този имиграционен статут. Един от проблемите, с които учредената Благотворителна организация в поддръжка на българската общественост във Англия се сблъсква ежедневно, е, че българите даже не знаят, че би трябвало да аплайват за новия статут. Българските институции, преди всичко Министерство на външните работи, са длъжни да предизвикват и финансират осведомителна акция. Българското посолство в Лондон се задъхва, то няма потенциала да обслужва четвърт милион българи.
Какво ще прави английското Министерство на вътрешните работи
В началото на седмицата Министерство на вътрешните работи на Англия събра представители на по-големите задгранични общности в страната, техни дейни членове, заяви Джингозян. Намерението е взаимно да се създаде тактика за работа с тези общности. Както към този момент стана дума, те са формирани от 4-5 млн. души (по публични данни, които не ловят всички).
Да напомним в умозаключение: една от основните аргументи за Брекзит, е че Англия не можа да поеме огромния брой имигранти и не съумя да влезе в работен темп с тях.
На фотографията: "Против " и "За " Брекзит към статуята на Уинстън Чърчил пред Народното събрание в Лондон
Какво става с имигрантите в Обединеното кралство... от Карибите и от Европейски Съюз
Преди няколко месеца гръмна огромен политически скандал с имигрантите, жители на страни от Карибския басейн, пристигнали във Англия по покана на самата нея преди няколко десетилетия. Част от тях не можаха да получат непрекъснато местопребиваване, от други желаеха документи, които не имат. Но да се върнем на Брекзит.
Ако се стигне до Брекзит без съглашение, жителите на Европейски Съюз във Англия ще станат жители на трети страни, непритежаващи специфичните права и привилегии, които имат в този момент, като по-високи пенсии, помощи за безработни при връщане в родината, облекчения при търсене на работа. Гражданите на Европейски Съюз ще бъдат третирани наедно с жителите от която и да е друга страна по света. При Брекзит със съглашение жителите на Европейски Съюз, открили се в Обединеното кралство преди повече от 5 години, ще могат да получават непрекъснати и краткотрайни разрешителни за престояване. Но наблюдаващите са безапелационни: при всеки вид емиграцията ще е надалеч по-трудна.
При овакантяване на Европейски Съюз без съглашение се губи така наречен "преходен интервал " (21 месеца след действителното напускане), през който жителите на Общността ще могат да идват във Англия, да работят, да учат, да развиват бизнес. Ако няма временен интервал, ще се стигне до имиграционен проблем за българската общественост и за всички жители на Европейски Съюз във Англия, сподели за Dir.bg Нишан Джингозян, основател и съосновател на Българския център за обществена интеграция и просвета в Лондон.
В акцията за Брекзит провеждащите заявиха, че в случай че се стигне до овакантяване на Европейски Съюз, жителите на Общността, които живеят във Англия, автоматизирано ще получат статут. Оказа се, че това не е правилно. Вместо автоматизирано приемане на статут, това пред което ние сме изправени сега, е да аплайваме за този статут, посочи Джингозян и добави, че то е съпроводено с използване на документи.
Ще се оправят ли българите с "огромните усложнения "
Лондон заявява, че желае европейските жители да останат, само че процедурата, пред която са изправени, с цел да получат статут, даже (според властите) оптимално опростена, ще провокира големи усложнения за българите. Със договорка или без - през март 2019 година стартира процедура, през която би трябвало да преминат всички жители на Европейски Съюз във Англия, с цел да получат нов имиграционен статут след Брекзит. Такава процедура към този момент мина пилотно с 1000 жители на Европейски Съюз.
Голяма част от българските жители ще изпитат големи усложнения да приложат изискваните документи: нямат контракти за наем, сезонните служащи нямат контракти за работа, нямат обществен номер, какъвто всеки, който работи във Англия би трябвало да има, нямат банкови сметки. Все документи, без които не може. Една част от тях няма да могат да дават документите и поради езиковата преграда, поради ниска цифрова просветеност. Процедурата ще бъде онлайн, на британски език, а това са най-вече хора с ниска подготовка, означи Джингозян.
Не на последно място - процедурата коства пари: 65 лири за възрастен и 35 лири за дете. По време на акцията за референдум бе дадено, че процедурата ще е безвъзмездна.
Не е ли това задачата - преграда пред нискоквалифицираните служащи
В дълготрайна вероятност - да, само че в случай че приказваме за тези 4-5 млн. жители на Европейски Съюз, които сега живеят във Англия - не, безапелационен е Джингозян.
Трябва да е ясно, Англия желае да задържи тези жители, тъй като в случай че те изоставен, това ще се отрази на стопанската система. Има цели браншове, в които болшинството работещи са от страни от Източна Европа, в това число България: строителство, хотелиерство, националната здравна система (медицински сестри, болногледачи, хигиенисти).
Какъв ще в резултатът: неприятен за всички
Ако част от българите не могат да останат и се завърнат в България, това ще натовари нейната обществена система. Можем да си представим вълна от завръщащи се българи, които аплайват за обществени помощи, за персонален доктор, които си търсят работа. Тези 250 000 българи (по неофициални данни) устоят финансово своите фамилии. Няма българин във Англия, който да не подкрепя всеки месец роднините си в България (да приемем по 2-3 души), означи Джингозян, който от 22 година живее там. Можем да пресметнем какъв брой хора в България се устоят от българите, работещи във Англия.
Вече 4-5 години, съгласно формалната българска статистика, сумата, която постъпва от българите в чужбина, е по-голяма от общата сума на непознатите вложения в България. Голяма част от тези пари са от българи във Англия. Няколко са страните донори: Съединени американски щати, Англия, Испания, Германия, Гърция. Ако тази общественост изпитва избрани компликации във Англия и една част се върне в България, автоматизирано сумата, която постъпва от тях в България, ще намалее. Това неизбежно ще окаже въздействие върху покупателната дарба на техните родственици.
Какво може да направи България
България е длъжна да предприеме масирана осведомителна акция, ориентирана към своите жители във Англия. Да им изясни, че те би трябвало да аплайват за този имиграционен статут. Един от проблемите, с които учредената Благотворителна организация в поддръжка на българската общественост във Англия се сблъсква ежедневно, е, че българите даже не знаят, че би трябвало да аплайват за новия статут. Българските институции, преди всичко Министерство на външните работи, са длъжни да предизвикват и финансират осведомителна акция. Българското посолство в Лондон се задъхва, то няма потенциала да обслужва четвърт милион българи.
Какво ще прави английското Министерство на вътрешните работи
В началото на седмицата Министерство на вътрешните работи на Англия събра представители на по-големите задгранични общности в страната, техни дейни членове, заяви Джингозян. Намерението е взаимно да се създаде тактика за работа с тези общности. Както към този момент стана дума, те са формирани от 4-5 млн. души (по публични данни, които не ловят всички).
Да напомним в умозаключение: една от основните аргументи за Брекзит, е че Англия не можа да поеме огромния брой имигранти и не съумя да влезе в работен темп с тях.
На фотографията: "Против " и "За " Брекзит към статуята на Уинстън Чърчил пред Народното събрание в Лондон
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ