Нова бюрокрация ще бори липсите на лекарства
Най-честата причина за липса на медикаменти е, че те към този момент не се продават в България или в никакъв случай не са били внасяни. Което няма да се реши с новата смяна
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Здравният министър: хората да заплащат повече, а конкурентни каси в далечното бъдеще
Кирил Ананиев предлага месечна застраховка от 12 лева, която няма да покрие сегашните доплащания на пациенти
26 сеп 2018
" Софарма " раздава втори дял за годината
Групата обмисля възобновяване на завода за медицински произведения " Момина цитадела "
16 сеп 2018 До четири месеца електронна система ще следи за неналичията на медикаменти в аптеките, лечебните заведения и складовете. Това взеха решение народните представители при окончателното гласоподаване на второ четене на промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина. Ако няма задоволително наличия, Изпълнителната организация по медикаментите ще стопира краткотрайно износа от България на продукта. Недостиг ще има тогава, когато в аптеките и лечебните заведения има по-малко от 65% от количествата от продукта, нужни за облекчаване на потребностите в България за шест месеца напред.
Законът задължава аптеките всеки ден да подават към лекарствената организация информация какъв брой от над 1300-та типа медикаменти, платени от здравната каса, са им доставени, какъв брой са продали и какви наличия имат.
В системата за следене занапред има забележими проблеми и сигурно тя основава нова администрация: дребните аптеки нямат интернет и онлайн системи, огромните вносители вършат доставки на разнообразни интервали, би трябвало да се назначи спомагателен личен състав за новата отчетност. Неясно е и дали текстовете ще решат казуса с неналичията.
Има ли проблем
Мерките бяха признати поради честите неналичия на разнообразни лекарства с концепцията, че повода е успореден износ – експорт на евтини медикаменти към западноевропейски страни, където те костват в пъти по-скъпо. След като бизнесът и пациентите сътвориха интернет платформа за подаване на сигнали за неналичия обаче, се оказа, че в 65% от случаите не става въпрос за успореден експорт, а за това, че медикаментите към този момент не се продават в България или в никакъв случай не са се продавали, прекратен е вносът им или пък пациентите търсят болнични медикаменти в откритите аптеки. Причините за изтеглянето на към 400 медикамента от пазара през последните четири години са ниската цена и оттова неналичието на икономическа логичност да се продава в България съответното лекарство. Цените се контролират на локално и на европейско равнище и в България по закон са най-ниските в Европейски Съюз на равнище производител. Пазарът е дребен, а рестрикциите към фирмите са огромни и част от тях се отхвърлят да продават някои от медикаментите си.
Малки нерешими проблеми
Според признатите текстове фармацевтичните компании и търговците на едро би трябвало всяка седмица да регистрират пред ИАЛ какъв брой медикаменти, които са в Позитивния лист (на медикаментите, плащани от касата, лечебните заведения и здравното министерство), са внесли и пуснали на пазара. Ако специалистите на лекарствената организация открият заплаха от неналичия, те ще разгласяват на уеб страницата лист на артикули, за които може да се ограничи износът или пък би трябвало да се подаде съобщение, в случай че някой търговски индивид възнамерява да ги изнася.
Основен проблем е, че над 500 аптеки нямат интернет връзка и по този начин няма да могат да вземат участие равнопоставено в обмена на данни с институциите. Вероятно проблем ще има с връзката и личния състав и в дребните лечебни заведения, които също имат аптеки и би трябвало да подават информация.
Данни за наличия на медикаменти би трябвало да пращат и близо 200 търговци на едро с медикаменти. За разлика от 20-ината огромни дистрибутори, които разполагат с огромни хранилища и осведомителни системи, на пазара към момента съществуват търговци с лекарства, регистрирани в жилища и със хранилища в гаражи, за които е прекомерно неразбираемо дали ще могат да основат организация и да подават всеки ден информация в лекарствената организация. Фармацевтичните компании също ще би трябвало да отделят специфичен личен състав, който да се занимава с докладване на това какво са внесли.
Така е ясно, че информацията няма да бъде точна, тъй като мъчно ще обхване всички участници на пазара, и известията за неналичия няма да бъдат правилни.
Има и още един проблем с критериите за дефицит. В другите интервали от месеца има разнообразни наличия от медикаменти, защото производителите внасят с друг темп – някои вършат доставки един път месечно, други – два пъти, а трети – всяка седмица.
Глоба за неточност
Неясно е по какъв начин ще се реализира надзор при този голям поток от данни. В същото време санкциите за подадена неверна информация, т.е. едно число, са от 5 до 10 хиляди лева и от 10 до 15 хиляди при второ нарушаване.
Засега законът не дава явен отговор на обикновени проблеми и евентуално ще бъде дописван посредством подзаконовата нормативна уредба.
Например, в случай че в четвъртък един артикул, попаднал в забранителния лист, е с наличност на пазара 50% от шестмесечното ползване, а в петък фармацевтичната компания внесе нови партиди, това значи ли, че в понеделник той ще бъде изваден от листата и в случай че не – по какъв начин ще се апелира решението.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Здравният министър: хората да заплащат повече, а конкурентни каси в далечното бъдеще
Кирил Ананиев предлага месечна застраховка от 12 лева, която няма да покрие сегашните доплащания на пациенти
26 сеп 2018
" Софарма " раздава втори дял за годината
Групата обмисля възобновяване на завода за медицински произведения " Момина цитадела "
16 сеп 2018 До четири месеца електронна система ще следи за неналичията на медикаменти в аптеките, лечебните заведения и складовете. Това взеха решение народните представители при окончателното гласоподаване на второ четене на промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина. Ако няма задоволително наличия, Изпълнителната организация по медикаментите ще стопира краткотрайно износа от България на продукта. Недостиг ще има тогава, когато в аптеките и лечебните заведения има по-малко от 65% от количествата от продукта, нужни за облекчаване на потребностите в България за шест месеца напред.
Законът задължава аптеките всеки ден да подават към лекарствената организация информация какъв брой от над 1300-та типа медикаменти, платени от здравната каса, са им доставени, какъв брой са продали и какви наличия имат.
В системата за следене занапред има забележими проблеми и сигурно тя основава нова администрация: дребните аптеки нямат интернет и онлайн системи, огромните вносители вършат доставки на разнообразни интервали, би трябвало да се назначи спомагателен личен състав за новата отчетност. Неясно е и дали текстовете ще решат казуса с неналичията.
Има ли проблем
Мерките бяха признати поради честите неналичия на разнообразни лекарства с концепцията, че повода е успореден износ – експорт на евтини медикаменти към западноевропейски страни, където те костват в пъти по-скъпо. След като бизнесът и пациентите сътвориха интернет платформа за подаване на сигнали за неналичия обаче, се оказа, че в 65% от случаите не става въпрос за успореден експорт, а за това, че медикаментите към този момент не се продават в България или в никакъв случай не са се продавали, прекратен е вносът им или пък пациентите търсят болнични медикаменти в откритите аптеки. Причините за изтеглянето на към 400 медикамента от пазара през последните четири години са ниската цена и оттова неналичието на икономическа логичност да се продава в България съответното лекарство. Цените се контролират на локално и на европейско равнище и в България по закон са най-ниските в Европейски Съюз на равнище производител. Пазарът е дребен, а рестрикциите към фирмите са огромни и част от тях се отхвърлят да продават някои от медикаментите си.
Малки нерешими проблеми
Според признатите текстове фармацевтичните компании и търговците на едро би трябвало всяка седмица да регистрират пред ИАЛ какъв брой медикаменти, които са в Позитивния лист (на медикаментите, плащани от касата, лечебните заведения и здравното министерство), са внесли и пуснали на пазара. Ако специалистите на лекарствената организация открият заплаха от неналичия, те ще разгласяват на уеб страницата лист на артикули, за които може да се ограничи износът или пък би трябвало да се подаде съобщение, в случай че някой търговски индивид възнамерява да ги изнася.
Основен проблем е, че над 500 аптеки нямат интернет връзка и по този начин няма да могат да вземат участие равнопоставено в обмена на данни с институциите. Вероятно проблем ще има с връзката и личния състав и в дребните лечебни заведения, които също имат аптеки и би трябвало да подават информация.
Данни за наличия на медикаменти би трябвало да пращат и близо 200 търговци на едро с медикаменти. За разлика от 20-ината огромни дистрибутори, които разполагат с огромни хранилища и осведомителни системи, на пазара към момента съществуват търговци с лекарства, регистрирани в жилища и със хранилища в гаражи, за които е прекомерно неразбираемо дали ще могат да основат организация и да подават всеки ден информация в лекарствената организация. Фармацевтичните компании също ще би трябвало да отделят специфичен личен състав, който да се занимава с докладване на това какво са внесли.
Така е ясно, че информацията няма да бъде точна, тъй като мъчно ще обхване всички участници на пазара, и известията за неналичия няма да бъдат правилни.
Има и още един проблем с критериите за дефицит. В другите интервали от месеца има разнообразни наличия от медикаменти, защото производителите внасят с друг темп – някои вършат доставки един път месечно, други – два пъти, а трети – всяка седмица.
Глоба за неточност
Неясно е по какъв начин ще се реализира надзор при този голям поток от данни. В същото време санкциите за подадена неверна информация, т.е. едно число, са от 5 до 10 хиляди лева и от 10 до 15 хиляди при второ нарушаване.
Засега законът не дава явен отговор на обикновени проблеми и евентуално ще бъде дописван посредством подзаконовата нормативна уредба.
Например, в случай че в четвъртък един артикул, попаднал в забранителния лист, е с наличност на пазара 50% от шестмесечното ползване, а в петък фармацевтичната компания внесе нови партиди, това значи ли, че в понеделник той ще бъде изваден от листата и в случай че не – по какъв начин ще се апелира решението.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ