Защо Бродский написа донос за Евтушенко до университет?
„ Най-болезненото ми място, незарастващата рана” – по този начин Евгений Евтушенко назовава приетия от него в последното му изявление от 2017 година, излъчено тези дни около неговата 90-годишнина, доноса на неговия някогашен другар и сътрудник Йосиф Бродский против него до Градския университет на Ню Йорк, който го е поканил за професор. Вечният му съперник написа за него, че е „ антиамерикански човек”, чудесно знаейки че от години по това време към този момент преподава в Университета на Оклахома, където е избягал от чудовищната беднотия в Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Евтушенко и Бродский не могат да дефинират кой е по-велик стихотворец, а съгласно класификацията на сънародниците им първият е най-големият национален, а вторият е най-големият елитарен стихоплетец на съвременността.
Йосиф Бродский
Бродский има Нобелова премия, тъй като съумява още при соца да избяга от Съюз на съветските социалистически републики след фиктивен брак с американка, а Евтушенко има безборй награди и звания от двете страни на Атлантика, в това число значително у нас, където беше наложителен посетител на проведените през 70-те и 80-те години Световни писателски против в София.
Всъщност този чудноват човек Евтушенко нито се споделя Евтушенко, а самичък избира тази фамилия, нито е роден през 1933 година, както написа в формалната му биография, а година по-рано, нито пък се е появил на този свят на гара Зима, а е избрал това наименование на прилежащо на неговото село място, поради поетиката в името.
Публикува първите си стихотворения преди Бродский, когато е още 16-годишен през 1948 година Когато получава за едно от тях 350 тогавашни рубли – „ половината заплата на мама”, той завежда трима другари за първи път в живота им на ресторант. В менюто го впечатлява нещо, което му проехтява като дървено желязо – изсъхнало вино. Как хем вино, хем изсъхнало, в какво ли го държат, по какъв начин ли го сервират. Задава на келнера тези свои животрептящи въпроси и получава елементарен отговор: „ Ааа, виното си е мокро, единствено го назовават сухо”. Евтушенко е изкушен да опита нещо, което ще бъде първата му крачка към пристрастеност, от която едвам се отървава – алкохола.
Още при започване на 50-те години младият стихотворец е признат в Съюза на руските писатели и още с първата си поява образува скандал. Обсъжда се нова книга на обичания стихотворец на Сталин, притежател на 2 персонални награди на вожда, Евтушенко става и го прави на пух и прахуляк: вади книжката, чете две строфи от стихотворение за Крим. После рецитира наизуст оригинала на своя обичан стихотворец Пастернак, също нобелист.
Атаката е възприета от старите мастити членове на Съюза като безспорно въодушевена персонално от Сталин и Евтушенко става звезда в техните среди. „ Оттогава за десетилетия напред, споделя поетът, всички одобриха, без никой да им е казвал, че аз съм един от доста дребното хора в целия Съюз, които приказват, каквото си желаят. Даже Комитет за Държавна сигурност (на СССР), когато преди международния фестивал на младежта и студентите в Москва през 1957 година ме привика да давам сведения, а аз отхвърлих под претекст, че не ставам за разузнавач, тъй като чисто човешки не умея да вардя загадка, не посмя да ми наложи силово нищо и в никакъв случай не съм ставал агент”.
...
Евтушенко и Бродский не могат да дефинират кой е по-велик стихотворец, а съгласно класификацията на сънародниците им първият е най-големият национален, а вторият е най-големият елитарен стихоплетец на съвременността.
Йосиф Бродский
Бродский има Нобелова премия, тъй като съумява още при соца да избяга от Съюз на съветските социалистически републики след фиктивен брак с американка, а Евтушенко има безборй награди и звания от двете страни на Атлантика, в това число значително у нас, където беше наложителен посетител на проведените през 70-те и 80-те години Световни писателски против в София.
Всъщност този чудноват човек Евтушенко нито се споделя Евтушенко, а самичък избира тази фамилия, нито е роден през 1933 година, както написа в формалната му биография, а година по-рано, нито пък се е появил на този свят на гара Зима, а е избрал това наименование на прилежащо на неговото село място, поради поетиката в името.
Публикува първите си стихотворения преди Бродский, когато е още 16-годишен през 1948 година Когато получава за едно от тях 350 тогавашни рубли – „ половината заплата на мама”, той завежда трима другари за първи път в живота им на ресторант. В менюто го впечатлява нещо, което му проехтява като дървено желязо – изсъхнало вино. Как хем вино, хем изсъхнало, в какво ли го държат, по какъв начин ли го сервират. Задава на келнера тези свои животрептящи въпроси и получава елементарен отговор: „ Ааа, виното си е мокро, единствено го назовават сухо”. Евтушенко е изкушен да опита нещо, което ще бъде първата му крачка към пристрастеност, от която едвам се отървава – алкохола.
Още при започване на 50-те години младият стихотворец е признат в Съюза на руските писатели и още с първата си поява образува скандал. Обсъжда се нова книга на обичания стихотворец на Сталин, притежател на 2 персонални награди на вожда, Евтушенко става и го прави на пух и прахуляк: вади книжката, чете две строфи от стихотворение за Крим. После рецитира наизуст оригинала на своя обичан стихотворец Пастернак, също нобелист.
Атаката е възприета от старите мастити членове на Съюза като безспорно въодушевена персонално от Сталин и Евтушенко става звезда в техните среди. „ Оттогава за десетилетия напред, споделя поетът, всички одобриха, без никой да им е казвал, че аз съм един от доста дребното хора в целия Съюз, които приказват, каквото си желаят. Даже Комитет за Държавна сигурност (на СССР), когато преди международния фестивал на младежта и студентите в Москва през 1957 година ме привика да давам сведения, а аз отхвърлих под претекст, че не ставам за разузнавач, тъй като чисто човешки не умея да вардя загадка, не посмя да ми наложи силово нищо и в никакъв случай не съм ставал агент”.
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ