Най-бедните и най-уязвимите страни ще бъдат изправени пред загуби и

Най-бедните и най-уязвимите страни ще бъдат изправени пред загуби и вреди, равняващи се на 1/5 от техния Брутният вътрешен продукт до 2050 година Така стартира своя разбор за специалистът Николай Петков, приключил „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Работи в екологично съдружие „ За Земята “ като специалист и координатор, като сега е координатор по плана „ Променяме се с климата “. До 2030 година разрастващите се страни ще би трябвало да се оправят с сред 290 – 580 млрд. долара годишно “остатъчни вреди ” (такива, които не могат да бъдат предотвратени даже с ограничения за адаптация). Освен за икономическите измерения, е значимо да се означи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и даже за застрашаване на метода на живот на хора в дълготраен проект. Това е опасност, надвиснала над разрастващите се страни, които имат минимален принос за изменението на климата. Ето за какво въпросът за финансирането на загубите и вредите е и въпрос на така наречен климатична правдивост, който от десетилетия е в сянката на договарянията на Организация на обединените нации за климата и се чака да бъде измежду главните тематики на идната среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември. Катастрофалните наводнения в Пакистан през последните месеци засегнаха 33 милиона души – всеки седми в страната и лишиха живота на повече от 1500 души. Освен това наводненията, които са засегнали територия с размерите на Обединеното кралство, са нанесли вреди на селското стопанство и инфраструктурата за милиарди долари. Екстремните метеорологични условия не пощадиха и Европа, като това лято огромна част от континента още веднъж бе наранена от рекордни горещини – открити са повече от 3000 спомагателни смъртни случая във Великобритания в резултат на горещините, и повече от 1000 души в Португалия и Испания, умряли в следствие от горещите талази с температури над 40°C, достигащи екстремните  46 – 47°C. А със усилването на изменението на климата, тези рискови феномени ще стават все по-чести и по-тежки, според IPCC. Дори и излъчванията на парникови газове да бъдат внезапно понижени през идващите десетилетия, някои от загубите и вредите, ще бъдат неизбежни заради спомагателното количество парникови газове, което към този момент се намира в атмосферата, както и заради продължаващите излъчвания в сегашното. Защо приказваме за “загуби и вреди ”?
Терминът “загуби и вреди ” се използва в договарянията на Организация на обединените нации по въпросите на климата (COP) за обозначаване на последствията от промените на климата, към които страните към този момент е невероятно да се приспособяват или даже това да е допустимо, те не разполагат с нужните запаси или нямат достъп до тях. Щети се отнася до материални обекти, които могат да бъдат възобновени, като да вземем за пример разрушени къщи, а загубите са тези, които са необратими, като да вземем за пример човешкия живот. Развиващите се страни са наричани все по-често страните от Глобалния Юг, като се имат поради по-бедните страни в Латинска Америка, Африка, Южна Азия и Океания. Именно те разполагат с минимум запаси и са най-уязвими към последствията от промените на климата, а в същото време исторически са съдействали минимум за тях. Ето за какво въпросът за загубите и вредите, за дейностите (или бездействията) и финансирането въз основа на климатичната справедливост е един от най-трудните в договарянията на Организация на обединените нации за климата и от дълго време е източник на съществени спорове сред развитите и разрастващите се страни.