Младост - центърът на София
Най-апетитният за строителство, най-скандалният и пораждащ най-вече несъгласия в София - това е регион " Младост ". Няма различен столичен квартал, който през последните години да е привлякъл толкоз доста внимание и да е довел до толкоз доста публични и политически борби. Празните терени и инвеститорският интерес не съблюдават граници. Те не се стопират пред бариери - нито от живи вериги, нито от административни спънки. " Младост " е въплъщение на предприемчивия български дух, намерил израз в нападателен и жесток порив към облага непременно.
Неслучайно кметовете на региона там се сменят постоянно, а последните напуснаха постовете си със кавги. Точно преди три години скоропостижно си потегли Цвета Авджиева от ГЕРБ, след въвличане на името й в спекулация за застрояване на междублоково пространство. ГЕРБ избра да отдръпна доверието си от нея и това докара до предварителни избори. Наследничката й - никому незнайната Десислава Иванчева, завоюва близо 60 на 100 от гласовете в квартала, само че две години по-късно си отиде по невиждан метод. Така удостовери две явни условия - че в региона се кръстосват прекалено много ползи и, че ръководството му не е за инцидентни хора, каквато в действителност бе самата Иванчева. Последствията от свършеното или несвършеното при кметуването й, ясно сочат, че в примамливия югоизток на София се води война, която няма да завърши, до момента в който не остане нито едно частно парче неусвоено. Излиза, че " Младост " е нещо като центъра на София - издирван, мечтан, безценен.
Уникалността на региона може и да е необяснима за някои, само че се потвърждава и от обстоятелството, че няма друга част на столицата, която да е обединила жителите си в толкоз доста комитети, групи и начинания, да е провела митинг след митинг и толкоз изявено да показва недоволството си. И наклонността продължава - нито пристрастеностите в квартала понижават, нито възмущението изчезва, нито инвеститорският интерес спада. Ако някой си е мислел, че всичко в " Младост " към този момент е застроено или най-малко е планувано за застрояване, той е просто добряк. Все още има частни терени сред блокове, в противоречиви зелени пространства, до изходи на метростанции и къде ли още не, които стоят празни и чакат следващия вложител да изложи амбициозните си планове за асимилиране. След себе си пък те надлежно водят цивилен протест, подписка, административни ограничения, възможни правосъдни борби.
Пореден образец, че конфликтите в квартала не са на приключване е скорошният сигнал за гласен градеж на мястото на пазара в " Младост " 1. Освен сергии там сега има двуетажна постройка с доста търговски пространства. А теренът естествено е частен... Собственикът желае да издигне на мястото 8-етажен блок и към този момент е внесъл предложение за смяна на проекта за регулация и застрояване. Друг парадокс в тази ситуация е, че в частната земя попада козирката на изхода на близката метростанция... Няма по какъв начин тази вест да не докара до назрязаването на ново недоволство измежду жителите на региона.
Само преди дни в друга част на квартала хората излязоха съвсем по едно и също време на два митинга против плануван градеж на блокове. В единия случай те са замислени върху дребна горичка, а във втория - в междублоково пространство. Всъщност няма никакво значение върху какво върви " уплътняването " на " Младост " - този самобитен град в периферията на София. Важни са следствията - бетон до бетон, липса на свободни пространства, на учебни заведения и детски градини, замърсен въздух, пренаселване, тапи, безреден трафик.
А съгласно плана на екипа на арх. Богдан Томалевски от 60-те години на предишния век, проектът за комплекса е бил много по-различен. Той е умислен като сплотяващ пет микрорайона с по 7500 поданици. Днес обаче там живеят над 100 000 души, които непрестанно се усилват. Планове към този момент не се вършат, а измененията стават на парче - съгласно настойчивостта на вложителите и съгласно настроенията в съответната администрация. Затова и в този момент зее голяма бездна, която ще бъде запълнена с няколко здания по 80 метра или 20 етажа за офиси и жилища съвсем на входа на региона. Проектът на турската компания " Гаранти Коза " върви от години, а преди няма и 4 месеца бе утвърдена втората му част, която ще докара със себе си нови жители с техните коли.
На границата на " Младост " 1 А пък се замисля напълно нов квартал. Засега е ясно, че там ще бъде разрешено строителство на здания с височина от 18 до 48 метра. Това, от своя страна, ще докара до заселването на нови 8000 души. За нужната инфраструктура и генерирания трафик съответни оферти обаче няма. Има единствено мрачни хипотези за тапи - и от коли, и от хора.
Концепция за развиване на квартала няма, тъй като липсва институцията, която да уточни разпоредбите, да очертае границите и да може да търси излаз от заплетените обстановки. Истината е, че в София няма кой да търси салдото сред публичния и частния интерес. Няма кой да влезе в ролята на висшестоящия отговорник, който би трябвало да отбрани колкото се може повече от страните в разногласията.
Върховната безнаказаност не е от през вчерашния ден и през днешния ден. Тя е била налична още, когато е позволено връщането на земи в действителни граници на несъответствуващи места - в градинки, сред блокове, под тях или върху улици. Лошото е обаче, че и в този момент не се прави съвсем нищо, с цел да се върви в вярната посока. Едва преди изборите от кметството стигнаха до прочут триумф, откакто договориха заменки със притежатели на пет противоречиви терена в региона, които провокираха редица митинги на жителите. Така общината избави от застрояване въпросните площи, а в подмяна даде свои парцели на засегнатите. Този път е правилният, само че в същото време е пай и занапред би трябвало да се утъпква. Защото още най-малко 30 сходни проблема чакат за решение единствено в " Младост ". А до тогава на респект са строителят и неговите небостъргачи или жилищни блокове. И по този начин, до момента в който се запълни всяка свободна повърхност в квартала и той изгуби привлекателността си. Тогава към този момент няма да е центърът на столицата и ще се върне в непопулярната външна страна.
Неслучайно кметовете на региона там се сменят постоянно, а последните напуснаха постовете си със кавги. Точно преди три години скоропостижно си потегли Цвета Авджиева от ГЕРБ, след въвличане на името й в спекулация за застрояване на междублоково пространство. ГЕРБ избра да отдръпна доверието си от нея и това докара до предварителни избори. Наследничката й - никому незнайната Десислава Иванчева, завоюва близо 60 на 100 от гласовете в квартала, само че две години по-късно си отиде по невиждан метод. Така удостовери две явни условия - че в региона се кръстосват прекалено много ползи и, че ръководството му не е за инцидентни хора, каквато в действителност бе самата Иванчева. Последствията от свършеното или несвършеното при кметуването й, ясно сочат, че в примамливия югоизток на София се води война, която няма да завърши, до момента в който не остане нито едно частно парче неусвоено. Излиза, че " Младост " е нещо като центъра на София - издирван, мечтан, безценен.
Уникалността на региона може и да е необяснима за някои, само че се потвърждава и от обстоятелството, че няма друга част на столицата, която да е обединила жителите си в толкоз доста комитети, групи и начинания, да е провела митинг след митинг и толкоз изявено да показва недоволството си. И наклонността продължава - нито пристрастеностите в квартала понижават, нито възмущението изчезва, нито инвеститорският интерес спада. Ако някой си е мислел, че всичко в " Младост " към този момент е застроено или най-малко е планувано за застрояване, той е просто добряк. Все още има частни терени сред блокове, в противоречиви зелени пространства, до изходи на метростанции и къде ли още не, които стоят празни и чакат следващия вложител да изложи амбициозните си планове за асимилиране. След себе си пък те надлежно водят цивилен протест, подписка, административни ограничения, възможни правосъдни борби.
Пореден образец, че конфликтите в квартала не са на приключване е скорошният сигнал за гласен градеж на мястото на пазара в " Младост " 1. Освен сергии там сега има двуетажна постройка с доста търговски пространства. А теренът естествено е частен... Собственикът желае да издигне на мястото 8-етажен блок и към този момент е внесъл предложение за смяна на проекта за регулация и застрояване. Друг парадокс в тази ситуация е, че в частната земя попада козирката на изхода на близката метростанция... Няма по какъв начин тази вест да не докара до назрязаването на ново недоволство измежду жителите на региона.
Само преди дни в друга част на квартала хората излязоха съвсем по едно и също време на два митинга против плануван градеж на блокове. В единия случай те са замислени върху дребна горичка, а във втория - в междублоково пространство. Всъщност няма никакво значение върху какво върви " уплътняването " на " Младост " - този самобитен град в периферията на София. Важни са следствията - бетон до бетон, липса на свободни пространства, на учебни заведения и детски градини, замърсен въздух, пренаселване, тапи, безреден трафик.
А съгласно плана на екипа на арх. Богдан Томалевски от 60-те години на предишния век, проектът за комплекса е бил много по-различен. Той е умислен като сплотяващ пет микрорайона с по 7500 поданици. Днес обаче там живеят над 100 000 души, които непрестанно се усилват. Планове към този момент не се вършат, а измененията стават на парче - съгласно настойчивостта на вложителите и съгласно настроенията в съответната администрация. Затова и в този момент зее голяма бездна, която ще бъде запълнена с няколко здания по 80 метра или 20 етажа за офиси и жилища съвсем на входа на региона. Проектът на турската компания " Гаранти Коза " върви от години, а преди няма и 4 месеца бе утвърдена втората му част, която ще докара със себе си нови жители с техните коли.
На границата на " Младост " 1 А пък се замисля напълно нов квартал. Засега е ясно, че там ще бъде разрешено строителство на здания с височина от 18 до 48 метра. Това, от своя страна, ще докара до заселването на нови 8000 души. За нужната инфраструктура и генерирания трафик съответни оферти обаче няма. Има единствено мрачни хипотези за тапи - и от коли, и от хора.
Концепция за развиване на квартала няма, тъй като липсва институцията, която да уточни разпоредбите, да очертае границите и да може да търси излаз от заплетените обстановки. Истината е, че в София няма кой да търси салдото сред публичния и частния интерес. Няма кой да влезе в ролята на висшестоящия отговорник, който би трябвало да отбрани колкото се може повече от страните в разногласията.
Върховната безнаказаност не е от през вчерашния ден и през днешния ден. Тя е била налична още, когато е позволено връщането на земи в действителни граници на несъответствуващи места - в градинки, сред блокове, под тях или върху улици. Лошото е обаче, че и в този момент не се прави съвсем нищо, с цел да се върви в вярната посока. Едва преди изборите от кметството стигнаха до прочут триумф, откакто договориха заменки със притежатели на пет противоречиви терена в региона, които провокираха редица митинги на жителите. Така общината избави от застрояване въпросните площи, а в подмяна даде свои парцели на засегнатите. Този път е правилният, само че в същото време е пай и занапред би трябвало да се утъпква. Защото още най-малко 30 сходни проблема чакат за решение единствено в " Младост ". А до тогава на респект са строителят и неговите небостъргачи или жилищни блокове. И по този начин, до момента в който се запълни всяка свободна повърхност в квартала и той изгуби привлекателността си. Тогава към този момент няма да е центърът на столицата и ще се върне в непопулярната външна страна.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ