Навръх Световния ден на музиката - 1 октомври, един от

...
Навръх Световния ден на музиката - 1 октомври, един от
Коментари Харесай

Орлин Павлов хвърли бомба с изповедта си

Навръх Световния ден на музиката - 1 октомври, един от най-обичаните български реализатори Орлин Павлов ще се качи на сцената в зала 1 на НДК от 20.00 ч. за първия си огромен независим концерт, наименуван „ Още малко...”. Това е и името на първия му независим албум на артиста. Веднага след концерта си пък, изпълнителят стартира и национално турне – на 5 октомври е в Пловдив, на 13-и – в Бургас, на 15-и – във Варна, и финалът е на 20 октомври във Велико Търново. Специално пред националното издание Орлин Павлов е прям освен за музиката, само че и за персоналния си свят.

- Продуктивността ти е забележителна – на 1 октомври имаш концерт в зала 1 на НДК, настрана се подготвяш за национално турне и от горната страна на всичко издаваш своя първи независим албум. Успяваш ли да се събереш чисто прочувствено поради мащаба на идното? - Наистина доста неща се навързаха, само че по допустимо най-хубавия метод за мен. Емоциите са доста, вълненията също. Цялата организация на събитията дължа на моята мениджърка Лидия Михайлова, която се оправя с безусловно всичко по ослепителен метод. За първи път на сцената на НДК, където другояче доста пъти съм пял, тръпката ще бъде напълно друга, тъй като ще бъда напълно самичък, с цел да показва своя албум. - Избрал си много алегорична дата за концерта – 1 октомври, който с изключение на ден на музиката, е и ден на кафето, а както добре знаем – преди години ти бе част от група „ Каффе”. Вярваш ли в ориста?

- (Усмихва се.) Да, факт. Така да се каже в този ден ще има доста музика, доста другари, щипка джаз и капка кафе. Ще направя препратки обратно във времето, когато я имаше група „ Каффе”. Знаеш ли, че като бях по-малък, си мислех, че нещо става, че се случват чудеса. А през днешния ден съм уверен, че чудесата стават само че когато ни е писано да се случват. Мен персонално те не ме изненадват към този момент, тъй като аз съм надъхан за тях от години. Освен това работя с толкоз прелестни и изобретателни хора, които няма по какъв начин да не повлияят за положителното ми въодушевление. Имаме към този момент и чисто нов албум – с 21 песни вътре. За последните шест месеца работих с доста скъпи хора, които ще си разреша да поздравя обществено в този момент – Милен Кукошаров – музикален шеф и един от най-хубавите пианисти в България, Мартин Ташев – тромпет и вокал, Митко Льолев – саксофон, Влади Мичев – тромбон, Георги Стойков – тромпет, Евден Димитров – бас, Волен Милчев – вокали, Ангел Дюлгеров – китара, Васил Вутев – барабани, и Борислав Бояджиев – перкусии. С всички тези невероятни музиканти ще вървим във всеки град от турнето. Освен това в концерта ще се включат и невероятни посетител музиканти – имаме ново парче в албума с Бобо, супер шлагер, не по-малък от „ Секунда”. До мен на сцената ще застане и невероятната Белослава. И несъмнено по доста забавен метод в шоуто ще се включат и Любо Киров и Графа. Както и група „ Спектрум”, които са единствената по рода си вокална групировка, която нямам самообладание хората да чуят.

- С Любо Киров и Графа, с изключение на професионални задължения, ви събира и дългогодишно другарство – на инат на тези, които считат, че когато някой ти е съперник, няма по какъв начин да ти е и другар.

- Точно по този начин. Много вярно го сподели. С Любо и с Графа се познаваме в действителност от доста години. Освен това в албума ми в този момент има ария, написана от двамата – и като музика, и като текст, от което съм доста благополучен. Това са едни страхотни експерти, с които даже и да се водим конкуренция, което е нещо напълно обикновено, ние постоянно можем да седнем на една маса и всеки да изиска съвет от другите. Взаимоотношенията ни са страхотни. И Любо, и Графа са доста свежи хора, които не не помнят от кое място са тръгнали, а това е доста значимо. - Казваш, че вярваш в случването на чудеса. Те постоянно ли участват в живота ти?

- Определено да. Много пъти нещата, които не виждаме, само че които ни се случват – след време, примерно 2-3 години си даваш сметка, че в случай че точно това не се беше случило, е нямало по какъв начин да стигнеш до еди-къде си. С други думи – всичко се случва тогава, когато би трябвало да се случи и нормално след време се оказва, че е основно. Някой път невидимите неща или пък дребна дума или дребен факт, който минава около теб, се оказва определящ за това, което имаш и си през днешния ден.

- Ти не си от хората, които се преценяват с всеобщите усети и настройки. Ако беше по този начин, може би до момента щеше от дълго време да имаш албум зад тила си, следвайки полъха на комерсиалното. Права ли съм?

- Много дори. Важно е по какъв начин усещам песните, а не мисля по какъв начин ще звучат, не се впускаме в мегакомерс За мен беше значимо в този албум песните да са напълно нови. Когато работя го върша главно по този начин, както го усещам. В случая открих верните композитори и аранжори, и съм получил цялостно задоволство. Композитори като Борислав Бояджиев, Румен Бояджиев-син, Крум Георгиев, Ангел Дюлгеров, Боян Христов. А имам и страхотни текстописци – Росен Кукошаров, Любо Киров също, както и Графа, Боян Христов, Гери Турийска, Ясен Козев, който е и композитор, Бобо, Влади Михайлов. Един страховит екип! И се веселя, че този албум, това музикално бебенце, ще се роди напълно скоро. - Като казваш „ бебенце” се сещам, че си споделял какъв брой тъмно бебе си бил самият ти в миналото. А през днешния ден усмивката е толкоз присъща за теб, че е мъчно да си представим противоположното?!

- (Смее се.) Да, бил съм много тъмно и кисело бебе. До три години съм ревал грубо. Сега съм много ухилен, нека това се задържи допустимо най-дълго във времето. Признавам ти обаче, че на моменти никак не ми е до усмивки – изключително когато нещо ме изнервя или се срещам с отрицателни моменти и хора. Усмивката изчезва за миг, само че след това отново я връщам на мястото й, тъй като се убедих, че тя е едно универсално оръжие. Много рядко не работи. Дори когато виждам, че влизам в борба с някого, първо пробвам с положително и с усмивка. Рядко откликвам на провокации от другата страна. По-скоро обръщам тил и не се занимавам, тъй като няма смисъл.

- Дай ми образец за това какво най-често те ядосва? - Например простотията по улиците, най-много метода, по който хората карат. Не познавам водач, който да е толкоз спокоен, че да му проличава от надалеч. Всеки си къса нервите, а в България се кара неприятно. И въпросът е по кое време ще спре всичко това – може би когато хората си дадат сметка, че са рискови за другите, когато пристигна санкцията за 5000 лв. и индивидът се опули с думите „ ами тя, колата ми коства 2000 лв.?!”. Или когато няма накъде да мърда, с изключение на да си заплати санкциите – продава си къщата и евентуално едвам тогава ще отпусне малко педала на газта! - Самият ти съзнателен водач ли си?

- Правил съм нарушавания, само че не груби. По принцип карам една концепция по-бързо, само че не като вманиачен, и доста внимавам. Ако има трафик и съм с доста хора в колата, в никакъв случай не си разрешавам да надвишавам скоростта. Не съм рисков водач никога. - Първата ти кола е била трабант, в който, доколкото знам от теб, са влизали и 7 души наведнъж…

- (Смее се.) И повече може да побере, неповторима кола е. Дори считам да намеря един трабант по нататък и да си го направя по собствен усет. За 200-300 лв., в случай че някой дядо, да вземем за пример, желае да се отърве и не му се кара към този момент, бих го взел. Излязоха пикантни детайлности за аферата на Мария Илиева и Наско Колев

- Колко е значима любовта в живота ти? - Много значима. Когато се чувстваш свестен от някого и си задоволен, това ти дава едно успокоение, а то, най-малко на мен, дава подтик да създавам. - И си влюбен сега, нали по този начин? - Влюбен съм, само че знаеш, че персоналния живот си го вардя единствено за себе си. Не ми се желае да бъде публично притежание. И мисля, че хората, които се снимат нон стоп с половинките си по списания и вестници, и демонстрират какъв брой се обичат – ето, тук се цункахме, тук се гушнахме, тук тя ме пошляпна, подари ми торта, обу ми чорапите и какво ли още не, не са чак толкоз влюбени. На мен най-малко това не ми мирише доста на обич. Ако имаш нещо, хвани си го за себе си, не го споделяй. Няма обща обич, тя е единствено сред двама души. - Малката детайлност в твоя случай е известността, поради която и всичко останало става неизбежно като ефект… - Е, да, неизбежно е, само че най-малко можеш да не занимаваш нон стоп хората с твоите гаджета – по какъв начин се събудихте, по какъв начин хапнахте и по какъв начин си легнахте, тъй като има и такива родни образци. - Но в случай че решиш да вдигаш женитба, да вземем за пример, няма да го запазиш в загадка, нали?

- (Усмихва се.) Няма да е скрито, само че няма да е и в зала 1 на НДК (смее се). Нека му пристигна времето, тогава ще го мисля.

- Да се върнем тогава към изкуството. Ти си артист, само че също по този начин чудесно се справяш и като артист. Кое те притегля повече? - Вече не мога да ги деля, тъй като са част от мен. Познавам страхотни артисти, жестоки музиканти. Особено пък около присъединяване си в „ Скъпи наследници”, където се срещнах с толкоз хора, които съм гледал в театъра. Застанах един до друг с тях. И без да изреждам, задоволително е да загатна единствено името на Цветана Манева, която е големина.

- Какво мислиш за мненията, които предизвика появяването на Цветана Манева в клип на Азис неотдавна? - Мисля, че тя не е направила компромис. Тя наподобява прелестно и не е по-слаба актриса от преди. Изключителна е. Това е роля, настрана хората би трябвало да застават зад дела. Интервю на Анелия ПОПОВА, в. "ШОУ "

Източник: bnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР