Отец Тодор от Асеновград: Трябва сърцето да гори във вярата
Навръх Рождество Христово Ви срещаме с отец Тодор - емблематичен за Асеновград духовник. Той е познато лице, обичан от доста хора, притежател на наградата " Почетен жител " на Асеновград. Пред Actualno.com отец Тодор описа за подготовката и провеждането на Коледа в храма " Свети Иван Рилски ", в който служи сега. Сподели за добрините, на които е ставал очевидец и за горящото сърце на вярата. Отец Тодор разкри и персонални преживявания от 45-годината си процедура, посветил на тайнството на свещеничеството.
По-специална ли е работата на свещеника, около Рождество Христово, спрямо останалата част от годината?
Работата на свещеника не е единствено по време на празниците. Тя си е ежедневна. В своята 45-годишна процедура съм схванал доста добре, че всеки ден имам задължения с какво ли не. Първо с обгрижването на енориашите и тяхната духовна култура и израстване. А и ремонтите, поддръжката на храма и постройките към него и така нататък
Какви са ритуалите по подготовката за Рождество Христово - какво се прави по време на самия празник и какво се случва, откакто мине той?
Първо започваме с украсяването на храма с рождественска декорация. Готвим се за богослужението, тъй като по време на този празник то е с изключително песнопение. Тук имаме традиция - вечерта преди Рождество ни гостуват дечица. Те изнасят стратегия, а ние ги почерпваме по нещичко. Възрастните, пък, носят питка, четат се молебствия и по този начин. А в празничния ден стартира богослужението. След като мине празникът ще си отпочинем няколко дни и след това чакаме и започваме подготовката за идващите празници, които през януари са един след различен - Василовден, Йордановден, Ивановден и така нататък
Вие сте познато лице в града, почетен сте и със званието " Почетен жител " - кое Ви дава мощ да вдъхновявате хората и да ги карате да имат вяра?
Изначално работата на свещеника не е като на останалите хора. Свещеничеството е служение, не е работа. Така, че човек захванал ли се е с това нещо, би трябвало да го прави, както е редно и да го прави от сърце най-много, тъй като не гори ли сърцето, нещата не се получават.
Освен вярата в Бог, в какво друго вярвате Вие, като духовник?
Исус Христос доста вярно ни е показал това, което би трябвало да вършим. Той е споделил: " Ако нямате обич, нищо не сте! ". Така, че главното и най-важното нещо на християнството - това е любовта към ближните. След нея следва всичко.
За какви препоръки се обръщат хората към Вас?
О, най-различни. Всеки си идва с болката. Нямате си визия какви страдания и усложнения имат хората и търсят утехата в църквата и Бог най-много. Доколкото Бог ми е дал сили, пробвам се да им оказвам помощ.
Защо решихте да станете духовник?
Защо? Защото аз съм, по този начин да се каже, роден в Църквата. Моят татко беше духовник. И аз още от най-ранна детска възраст съм откърмен с вярата и църковния живот. Някак си естествено стана това мое служение. Баща ми се помина и аз по това време бях студент в духовната академия, по-късно станах духовник и се трансферирах в задочно образование. И по този начин към този момент повече от 45 години.
Съветът, който сте извели за себе си от всички тези години на свещенодействие?
Стигнал съм до извода, че човек би трябвало да бъде най-много добър. Да се вслушва в хората. Да бъде деликатен към тях. Колкото и да е раздразнителен и да има някакви проблеми, с хората би трябвало да се отнасяме добре. Стремя се да съблюдавам това и виждам, че има резултат. Има отклик от хората към мен, почувствал съм го.
Казват, че по Коледа хората стават по-добри, за какво се случва това чудо съгласно Вас?
По начало това е един доста прекрасен християнски празник. Аз се нервирам и упреквам доста хора, тъй като и чета, и виждам по малкия екран - съвсем на никое място не споделят съществото на този празник. Всички приказват за " Коледа ". " Честита Коледа! ", " Весела Коледа " и така нататък Никой не изяснява, че този празник е Рождество Христово. Това доста ме нервира. А тъкмо това е същността - родил се е Христос - основата на нашата религия. Затова ние би трябвало да го почитаме и да се отнасяме с обич към този празник, който ни дава сили и здраве да го дочакаме. И по-късно, да дочакаме същия празник през идната година. Това е вълшебството и прави хората по-добри. А по начало ние знаем, че раждането на едно дете носи само и единствено наслада в фамилията и обществото. Така, че раждането на Богомладенецът носи единствено наслада и нищо друго повече, по тази причина ставаме по-добри.
Каква е ролята на свещеника в актуалния свят и каква е била ролята му в предишното?
Винаги са ми задавали въпроса - откакто станаха измененията от 1989 година в България, идват ли повече хора в църквата. Аз постоянно съм отговарял, че особено за Асеновград, който се хвали със своята църковност, някаква особена смяна не съм почувствал. Хора, които са идвали и преди, отново си идват. Даже и такива, които скритом са ходили на черква, в този момент към този момент се освободиха от тези задръжки и към този момент умерено посещават храма. Но би трябвало да Ви кажа, че липсва блян към общението с църквата. Например, множеството хора идват на черква, когато има празници - Рождество, Великден и така нататък Мислят, че единствено като се възпламенят по една или две свещички, това ще е задоволително и по някакъв метод, както се споделя сме уважили празника и сме се отчели. Но в действителност, с цел да посещаваш черква, би трябвало сърцето ти да гори за Бог. Да се съобразяваш с доста неща, които църквата изисква и проповядва. Много малко хора напоследък се преценяват с това. Разбира се, аз ги извинявам с това, че животът в този момент е доста под напрежение. Какви ли не грижи спохождат хората. Но все пак, ние не би трябвало да забравяме вярата, с която сме откърмени и възпитани.
По какъв метод могат да бъдат приканени и привлечени повече християни да имат вяра и да посещават черква?
В този храм " Свети Иван Рилски " съм от две години. Повечето свещеничество ми мина в църквата " Света Богородица-Благовещение ". Там бях духовник. Аз познавах енорията по имена. Беше дребна. Знаех съвсем кой по кое време е роден, баба му, татко му, майка му и така нататък Всяка година правих ръсене по домовете по време на Йордановден. Всички хора знаеха, че аз в този ден ще посетя техния дом. И на всеки обръщах внимание и споделях няколко топли думи. Хората се радваха, одобряваха ме топло, а някои ме познаваха и от дете. Аз израснах в този храм. А и откакто татко ми беше духовник там, аз по-късно продължих неговото дело. Така че самото отношение на свещеника към хората прави доста.
Бихте ли ни разказали една доброта, за която се сещате сега, минала пред очите Ви или споходила Вас и Ваши близки?
Случаите са доста. Много неща са ми останали в сърцето и душата и постоянно съм се впечатлявал от тези неща. Има доста положителни хора. Почувствал съм го, видял съм го, уверил съм се в това нещо. Много хора желаят тази доброта, която са създали, по някакъв метод да се изяви, да се разпространява, да се покаже, да се види, да ги похвалят. Други, пък, вършат тъкмо противоположното. Те постъпват по евангелския принцип - лявата ръка да не знае какво прави дясната. Направиш положително на някого, то се записва на някакво друго място (сочейки с пръст нагоре). Не е належащо да парадираш с това, което си направил. Бог вижда, Бог чува и в последна сметка чакаме от него оценка на тези добрини, които вършим. Сега тъкмо не мога да се сетя съответно за образец, само че сигурно добрините са били доста до момента. И със средства са помагали хора, и с отношение, помагали са на заболели деца и възрастни и т.н.
По-специална ли е работата на свещеника, около Рождество Христово, спрямо останалата част от годината?
Работата на свещеника не е единствено по време на празниците. Тя си е ежедневна. В своята 45-годишна процедура съм схванал доста добре, че всеки ден имам задължения с какво ли не. Първо с обгрижването на енориашите и тяхната духовна култура и израстване. А и ремонтите, поддръжката на храма и постройките към него и така нататък
Какви са ритуалите по подготовката за Рождество Христово - какво се прави по време на самия празник и какво се случва, откакто мине той?
Първо започваме с украсяването на храма с рождественска декорация. Готвим се за богослужението, тъй като по време на този празник то е с изключително песнопение. Тук имаме традиция - вечерта преди Рождество ни гостуват дечица. Те изнасят стратегия, а ние ги почерпваме по нещичко. Възрастните, пък, носят питка, четат се молебствия и по този начин. А в празничния ден стартира богослужението. След като мине празникът ще си отпочинем няколко дни и след това чакаме и започваме подготовката за идващите празници, които през януари са един след различен - Василовден, Йордановден, Ивановден и така нататък
Вие сте познато лице в града, почетен сте и със званието " Почетен жител " - кое Ви дава мощ да вдъхновявате хората и да ги карате да имат вяра?
Изначално работата на свещеника не е като на останалите хора. Свещеничеството е служение, не е работа. Така, че човек захванал ли се е с това нещо, би трябвало да го прави, както е редно и да го прави от сърце най-много, тъй като не гори ли сърцето, нещата не се получават.
Освен вярата в Бог, в какво друго вярвате Вие, като духовник?
Исус Христос доста вярно ни е показал това, което би трябвало да вършим. Той е споделил: " Ако нямате обич, нищо не сте! ". Така, че главното и най-важното нещо на християнството - това е любовта към ближните. След нея следва всичко.
За какви препоръки се обръщат хората към Вас?
О, най-различни. Всеки си идва с болката. Нямате си визия какви страдания и усложнения имат хората и търсят утехата в църквата и Бог най-много. Доколкото Бог ми е дал сили, пробвам се да им оказвам помощ.
Защо решихте да станете духовник?
Защо? Защото аз съм, по този начин да се каже, роден в Църквата. Моят татко беше духовник. И аз още от най-ранна детска възраст съм откърмен с вярата и църковния живот. Някак си естествено стана това мое служение. Баща ми се помина и аз по това време бях студент в духовната академия, по-късно станах духовник и се трансферирах в задочно образование. И по този начин към този момент повече от 45 години.
Съветът, който сте извели за себе си от всички тези години на свещенодействие?
Стигнал съм до извода, че човек би трябвало да бъде най-много добър. Да се вслушва в хората. Да бъде деликатен към тях. Колкото и да е раздразнителен и да има някакви проблеми, с хората би трябвало да се отнасяме добре. Стремя се да съблюдавам това и виждам, че има резултат. Има отклик от хората към мен, почувствал съм го.
Казват, че по Коледа хората стават по-добри, за какво се случва това чудо съгласно Вас?
По начало това е един доста прекрасен християнски празник. Аз се нервирам и упреквам доста хора, тъй като и чета, и виждам по малкия екран - съвсем на никое място не споделят съществото на този празник. Всички приказват за " Коледа ". " Честита Коледа! ", " Весела Коледа " и така нататък Никой не изяснява, че този празник е Рождество Христово. Това доста ме нервира. А тъкмо това е същността - родил се е Христос - основата на нашата религия. Затова ние би трябвало да го почитаме и да се отнасяме с обич към този празник, който ни дава сили и здраве да го дочакаме. И по-късно, да дочакаме същия празник през идната година. Това е вълшебството и прави хората по-добри. А по начало ние знаем, че раждането на едно дете носи само и единствено наслада в фамилията и обществото. Така, че раждането на Богомладенецът носи единствено наслада и нищо друго повече, по тази причина ставаме по-добри.
Каква е ролята на свещеника в актуалния свят и каква е била ролята му в предишното?
Винаги са ми задавали въпроса - откакто станаха измененията от 1989 година в България, идват ли повече хора в църквата. Аз постоянно съм отговарял, че особено за Асеновград, който се хвали със своята църковност, някаква особена смяна не съм почувствал. Хора, които са идвали и преди, отново си идват. Даже и такива, които скритом са ходили на черква, в този момент към този момент се освободиха от тези задръжки и към този момент умерено посещават храма. Но би трябвало да Ви кажа, че липсва блян към общението с църквата. Например, множеството хора идват на черква, когато има празници - Рождество, Великден и така нататък Мислят, че единствено като се възпламенят по една или две свещички, това ще е задоволително и по някакъв метод, както се споделя сме уважили празника и сме се отчели. Но в действителност, с цел да посещаваш черква, би трябвало сърцето ти да гори за Бог. Да се съобразяваш с доста неща, които църквата изисква и проповядва. Много малко хора напоследък се преценяват с това. Разбира се, аз ги извинявам с това, че животът в този момент е доста под напрежение. Какви ли не грижи спохождат хората. Но все пак, ние не би трябвало да забравяме вярата, с която сме откърмени и възпитани.
По какъв метод могат да бъдат приканени и привлечени повече християни да имат вяра и да посещават черква?
В този храм " Свети Иван Рилски " съм от две години. Повечето свещеничество ми мина в църквата " Света Богородица-Благовещение ". Там бях духовник. Аз познавах енорията по имена. Беше дребна. Знаех съвсем кой по кое време е роден, баба му, татко му, майка му и така нататък Всяка година правих ръсене по домовете по време на Йордановден. Всички хора знаеха, че аз в този ден ще посетя техния дом. И на всеки обръщах внимание и споделях няколко топли думи. Хората се радваха, одобряваха ме топло, а някои ме познаваха и от дете. Аз израснах в този храм. А и откакто татко ми беше духовник там, аз по-късно продължих неговото дело. Така че самото отношение на свещеника към хората прави доста.
Бихте ли ни разказали една доброта, за която се сещате сега, минала пред очите Ви или споходила Вас и Ваши близки?
Случаите са доста. Много неща са ми останали в сърцето и душата и постоянно съм се впечатлявал от тези неща. Има доста положителни хора. Почувствал съм го, видял съм го, уверил съм се в това нещо. Много хора желаят тази доброта, която са създали, по някакъв метод да се изяви, да се разпространява, да се покаже, да се види, да ги похвалят. Други, пък, вършат тъкмо противоположното. Те постъпват по евангелския принцип - лявата ръка да не знае какво прави дясната. Направиш положително на някого, то се записва на някакво друго място (сочейки с пръст нагоре). Не е належащо да парадираш с това, което си направил. Бог вижда, Бог чува и в последна сметка чакаме от него оценка на тези добрини, които вършим. Сега тъкмо не мога да се сетя съответно за образец, само че сигурно добрините са били доста до момента. И със средства са помагали хора, и с отношение, помагали са на заболели деца и възрастни и т.н.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ