Започват Дни на Ермитажа в София
Навръх празника на светите братя Кирил и Методий в националната изложба Двореца ще се открие изложбата Мечът на хан Кубрат. Тя се реализира в границите на Дните на Ермитажа в София. На откриването й ще участва заместник-директорът на Държавния Ермитаж проф. Георги Вилинбахов.
Два от най-емблематичните за българската история предмета - мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достолепие - хан Кубрат, съхранявани в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург, ще бъдат краткотрайно експонирани в Националната изложба в границите на Дните на Ермитажа, един от най-богатите международни музеи.
Пръстенът и мечът са част от богатство, намерено през 1912 край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в покрайнините на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от към 800 предмета, от които огромна част са златни, а други - от сребро. През 1984 немският археолог проф. Йоахим Вернер провокира същинска гражданска война в науката, определяйки ги като благосъстоятелност на българския държател хан Кубрат.
Съкровището от Малая Перешчепина е забавен и комплициран комплекс, който включва разнообразни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат разпознати произведения, дело на локални " безчовечен " майстори, както и творби на торевтиката, направени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от доблестен метал, създадени в ателиетата на Константинопол.
По своя темперамент съкровището не е хомогенно и не може да бъде лимитирано в стеснен хронологически интервал от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.).
Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към персоналните движимости на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия ранг на техния притежател: коланна гарнитура от злато, тържествен стоманен меч с изтънчено направените и украсени златна ръкохватка и ножница, две златни клипси за тога, две златни гривни. Най-важният артефакт измежду тях е пръстен с монограм.
Артефактите от един толкоз значим комплекс, датиращ от времето преди основаването на българската страна, са от извънредно значение за историческата просвета, само че и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, за който може да се дефинира освен етническата принадлежност на притежателя на предметите, само че и те да бъдат обвързани с съответно име - името на хан Кубрат.
Съпътстващи събития:
25 май 2019, от 16.00 часа - кураторът на изложбата доцент доктор Иля Ахмедов ще изнесе лекция в Балната зала на Двореца.
29 май 2019, от 16.00 часа - в Квадрат 500 на Националната изложба Максим Лапшин ще показа Лабораторията по научна реституция на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж.
24 май - 30 юни 2019 - прожекции в Балната зала на филмите „ Ах, Ермитаж! " и „ На Ермитажа с обич ".
Дните на Ермитажа в София се реализират с финансовата поддръжка на Министерство на културата.
Два от най-емблематичните за българската история предмета - мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достолепие - хан Кубрат, съхранявани в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург, ще бъдат краткотрайно експонирани в Националната изложба в границите на Дните на Ермитажа, един от най-богатите международни музеи.
Пръстенът и мечът са част от богатство, намерено през 1912 край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в покрайнините на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от към 800 предмета, от които огромна част са златни, а други - от сребро. През 1984 немският археолог проф. Йоахим Вернер провокира същинска гражданска война в науката, определяйки ги като благосъстоятелност на българския държател хан Кубрат.
Съкровището от Малая Перешчепина е забавен и комплициран комплекс, който включва разнообразни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат разпознати произведения, дело на локални " безчовечен " майстори, както и творби на торевтиката, направени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от доблестен метал, създадени в ателиетата на Константинопол.
По своя темперамент съкровището не е хомогенно и не може да бъде лимитирано в стеснен хронологически интервал от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.).
Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към персоналните движимости на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия ранг на техния притежател: коланна гарнитура от злато, тържествен стоманен меч с изтънчено направените и украсени златна ръкохватка и ножница, две златни клипси за тога, две златни гривни. Най-важният артефакт измежду тях е пръстен с монограм.
Артефактите от един толкоз значим комплекс, датиращ от времето преди основаването на българската страна, са от извънредно значение за историческата просвета, само че и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, за който може да се дефинира освен етническата принадлежност на притежателя на предметите, само че и те да бъдат обвързани с съответно име - името на хан Кубрат.
Съпътстващи събития:
25 май 2019, от 16.00 часа - кураторът на изложбата доцент доктор Иля Ахмедов ще изнесе лекция в Балната зала на Двореца.
29 май 2019, от 16.00 часа - в Квадрат 500 на Националната изложба Максим Лапшин ще показа Лабораторията по научна реституция на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж.
24 май - 30 юни 2019 - прожекции в Балната зала на филмите „ Ах, Ермитаж! " и „ На Ермитажа с обич ".
Дните на Ермитажа в София се реализират с финансовата поддръжка на Министерство на културата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ