Как Горбачов самоуби академик, за да скрие истината за Чернобил - slava.bg
Навръх 2-годишнината от повредата в Чернобил е открит мъртъв в кабинета си учен Валерий Легасов, спасителят на хиляди хора след повредата в украинската АЕЦ на 26 април 1986 година и на цялата съветска атомна енергетика и на българската около нея. Подробностите следват в тази удивителна същинска история, която започваме от нейния край. Това е вторият опит за самоубийство на известния академик, който в продължение на 2 години, вместо признателност, получава за премия за подвига си, приет от целия свят, гонене от Михаил Горбачов.
Той намразва учения, защото спасителят на Чернобил от първия миг упорства да се приказва истината, да се осведомят хората какво се е случило и какво ще се случи в резултат на това. Двамата неколкократно се карат, като ученият даже на съвещания на Политбюро - груповото управление на руската империя, не пести оценките си за държанието на Горбачов, който желае да се крият обстоятелствата.
Върхът на несъгласията им е, откакто без да пита, макар експлицитните указания на властта да не дава детайлности и да не дава отговор на въпроси, учен Легасов изнася доста информация на особено свиканото след повредата съвещание във Виена на МААТЕ - интернационалната организация за атомна сила. Той приказва 5 часа пред сътрудниците си от целия свят и по този начин съумява да ги убеди да не одобряват авансово квалифицираното си решение с гибелна за съветската атомна енергетика, а и за българската, точки: да бъдат незабавно спрени всички реактори от вида на гръмналия в Чернобил.
Освен това се плануват още 2: да бъдат изплатени многомилиардни репарации от Съюз на съветските социалистически републики, да бъдат назначени интернационалните наблюдаващи на всички нуклеарни обекти в Съюз на съветските социалистически републики. Вместо да благодари, Горбачов, който другояче е представян като татко на актуалната народна власт и ГЛАСНОСТТА, които прокламираше сякаш като свои полезности, разпорежда за най-строги "партийни и юридически санкции " за учения, което е записано в надлежно разпореждане на ръководената от генсека Комунистическа партия на Съветския съюз.
В последния миг Легасов е избавен от намесата в негова изгода на премиера Рижков - втория човек в алената империя по това време, както той персонално споделя пред НТВ. Когато не съумява с директната офанзива, Горбачов стартира с присъщите си подлости. Първо, той измисля злоба и ревнивост на учения, който е първи заместител в нуклеарния институт, именуван още Курчатовски, на шефа на руската Академия на науките Анатолий Александров, който сякаш желал да смени.
Мотивите на Легасов в действителност са научно и човешки оправдани - изводите на ръководената от него комисия са ясни: отговорен за повредата с голям брой директни и индиректни жертви в цяла Източна Европа е персонално Александров, който отхвърля да промени плана си за реактор, какъвто има в Чернобил, като с оглед икономисване го лишава от "калпак ".
Странно е, че в това време Горбачов няма срещу измисления от Легасов метод за прекъсване на радиацията посредством "саркофаг ", който е спуснат над авариралия АЕЦ. Възрастният началник е надъхан против своя първи заместител, а той се грижи това да направи и целия нуклеарен институт. Вместо препоръчаната от държавното управление премия - звезда на Герой на Съветския съюз за учения, му дават часовник. През август 1987 година той в отчаянието си пробва самоубийство. Но лекарите го избавят. Това обаче не стига на Горбачов.
На особено съвещание ученият отпада от научния съвет на института. По мемоари на неговия сподвижник и началник на лабораторията на научната институция Александър Боровой пред съветската НТВ, това тотално унищожава - убива душевно Легасов. Вечерта на 26 април 1986 година - надали инцидентно тъкмо точно на 2-годишнината от повредата в Чернобил, той се прибира, дълго преглежда фотоси, записва 5 касети с всичко, което знае за най-голямата техногенна злополука в историята на човечеството, а на другата заран е открит обесен в кабинета си. Част от записите му от онази нощ не са открити.
През 1996 година, за десетгодишнината от Чернобил, ученият посмъртно е награден със званието Герой на Русия.
Той намразва учения, защото спасителят на Чернобил от първия миг упорства да се приказва истината, да се осведомят хората какво се е случило и какво ще се случи в резултат на това. Двамата неколкократно се карат, като ученият даже на съвещания на Политбюро - груповото управление на руската империя, не пести оценките си за държанието на Горбачов, който желае да се крият обстоятелствата.
Върхът на несъгласията им е, откакто без да пита, макар експлицитните указания на властта да не дава детайлности и да не дава отговор на въпроси, учен Легасов изнася доста информация на особено свиканото след повредата съвещание във Виена на МААТЕ - интернационалната организация за атомна сила. Той приказва 5 часа пред сътрудниците си от целия свят и по този начин съумява да ги убеди да не одобряват авансово квалифицираното си решение с гибелна за съветската атомна енергетика, а и за българската, точки: да бъдат незабавно спрени всички реактори от вида на гръмналия в Чернобил.
Освен това се плануват още 2: да бъдат изплатени многомилиардни репарации от Съюз на съветските социалистически републики, да бъдат назначени интернационалните наблюдаващи на всички нуклеарни обекти в Съюз на съветските социалистически републики. Вместо да благодари, Горбачов, който другояче е представян като татко на актуалната народна власт и ГЛАСНОСТТА, които прокламираше сякаш като свои полезности, разпорежда за най-строги "партийни и юридически санкции " за учения, което е записано в надлежно разпореждане на ръководената от генсека Комунистическа партия на Съветския съюз.
В последния миг Легасов е избавен от намесата в негова изгода на премиера Рижков - втория човек в алената империя по това време, както той персонално споделя пред НТВ. Когато не съумява с директната офанзива, Горбачов стартира с присъщите си подлости. Първо, той измисля злоба и ревнивост на учения, който е първи заместител в нуклеарния институт, именуван още Курчатовски, на шефа на руската Академия на науките Анатолий Александров, който сякаш желал да смени.
Мотивите на Легасов в действителност са научно и човешки оправдани - изводите на ръководената от него комисия са ясни: отговорен за повредата с голям брой директни и индиректни жертви в цяла Източна Европа е персонално Александров, който отхвърля да промени плана си за реактор, какъвто има в Чернобил, като с оглед икономисване го лишава от "калпак ".
Странно е, че в това време Горбачов няма срещу измисления от Легасов метод за прекъсване на радиацията посредством "саркофаг ", който е спуснат над авариралия АЕЦ. Възрастният началник е надъхан против своя първи заместител, а той се грижи това да направи и целия нуклеарен институт. Вместо препоръчаната от държавното управление премия - звезда на Герой на Съветския съюз за учения, му дават часовник. През август 1987 година той в отчаянието си пробва самоубийство. Но лекарите го избавят. Това обаче не стига на Горбачов.
На особено съвещание ученият отпада от научния съвет на института. По мемоари на неговия сподвижник и началник на лабораторията на научната институция Александър Боровой пред съветската НТВ, това тотално унищожава - убива душевно Легасов. Вечерта на 26 април 1986 година - надали инцидентно тъкмо точно на 2-годишнината от повредата в Чернобил, той се прибира, дълго преглежда фотоси, записва 5 касети с всичко, което знае за най-голямата техногенна злополука в историята на човечеството, а на другата заран е открит обесен в кабинета си. Част от записите му от онази нощ не са открити.
През 1996 година, за десетгодишнината от Чернобил, ученият посмъртно е награден със званието Герой на Русия.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ