Всеки лев спестен на НЗОК от генерици е 5.70 икономия за пациента
Навлизането на генерични лекарства е понижило разноските на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) с 18% или с към 10 млн. лв. при медикаментите за сърдечно-съдови болести от групата на сартаните в интервала 2005-2016 година. Далеч повече икономии обаче тяхното нахлуване носи за пациентите, защото 1 икономисан лев от разноските за реимбурсиране на НЗОК е съпроводен от към 5.70 лева икономисване при потребителските доплащания. Това демонстрира разбор на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
Генериците са еккивалент на истинските медикаменти, които други компании стартират да създават след приключването на съответния патент.
Експертите са анализирали точно групата медикаменти за сърдечно-съдови болести, защото те са водеща причина за смъртност у нас, а медикаментите са един от главните лостове за възстановяване на живота на хронично болните. Сега НЗОК покрива 25% от цената на тази група медикаменти, а останалото доплащат пациентите.
Здравният икономист Аркади Шарков изясни, че при предимствена приложимост на генерични медикаменти разноските на НЗОК за тази група лекарства биха намалели с 43 000 лв. за 2016 година, а доплащанията на пациентите за тях с 2 млн. лв.. През 2016 година разходът на НЗОК за реимбурсиране на тези лекарства е 3.4 млн. лева, до момента в който доплащанията от пациентите за към 19.6 млн. лева или 5.7 пъти по-високи спрямо държавния разход.
За 2017 година биха били спестени 23 хиляди лв. на НЗОК и 2.3 млн. лв. на пациентите.
Това би станало, в случай че лекарите предпочитано изписват генерични лекарства, без да са въведени експлицитни регулации като генерично заменяне и така нататък
Резултатите от проучването удостоверяват заключенията от предишни разбори, като този на Световната банка от 2015 година, както и на положителните практики от страните в Европейски Съюз, че прогенеричната политика понижава доста разноските за лекарства.
В същото време спестените разноски на НЗОК могат да се употребяват както за ограничение на растежа на лекарствения ѝ бюджет, по този начин и за увеличение на % реимбурсация в съответната лекарствена група – по този начин да вземем за пример в групата на сартаните той може да бъде повишен от 25% на 50% или на 75%.
Двойно повече медикаменти против 50% по-малко разноски
Анализът демонстрира, че без особени ограничения за поощряване на прогенеричната политика, единствено от навлизането на генерични медикаменти на пазара, бюджетът на НЗОК е омекотен доста, а търсенето им от хората се усилва.
Положителният резултат върху бюджета на НЗОК се показва в това, че на фона на непрекъснато увеличаващо се търсене – закупените количества през 2016 година са над 3 пъти повече спрямо 2008 година, разноските за реимбурсирането им са с към 25% по-ниски. При над двойно по-високо реимбурсирано количество през 2016 година спрямо 2009 година разноските на касата понижават с близо 50%.
Едно от вероятните пояснения е конкуренцията на този пазар – до момента в който през 2009 година НЗОК реимбурсира 11 лекарствени продукта от групата на сартаните, през 2010 година те са 17, а през 2016 година – 81.
Сама по себе си конкуренцията не е задоволителна обаче, с цел да окаже такова въздействие върху пазара, защото тя следва да е съпроводена и от смяна на потребителските привички. Именно такова “напасване” на потребителските привички се следи и след 2006 година от ден на ден консуматори се насочват към по-евтините генерични медикаменти.
Докато през 2005 година 90% от закупените лекарства от групата на сартаните са били оригинали, през 2007 година към този момент 60% са генерици и 40% - оригинали.
Спестяването на средства може в допълнение да се усили при използване на амбициозна прогенерична лекарствена политика, за каквато се афишират множеството партии в предизборните си стратегии.
Как е в Европа?
Различните страни членки в Европейски Съюз имат диференциран метод към генеричните лекарства. В някои страни тази политика е залегнала изцяло и се поддържа от всички заинтригувани страни (лекари, пациенти и фармацевти) – това са Холандия, Швеция, Германия, Франция и Белгия. Посочените страни са с един от най-високите приходи на човек от популацията в Европа, като през 2016 са основали 47% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. С цел да се пестят средства в здравните им системи и надлежно да се усилят покритието и достъпът до лекарства, те ползват разнообразни политики за промоция на генеричните лекарства.
В Германия бюджетът на лекарите е привързан с предписването на генерични лекарства, а във Англия е въведено определяне по Международно непатентно название (INN). В Дания разчитат на генерично заменяне, в което датската организация по медикаментите взема решение кои генерични медикаменти са подобаващи за това, след което аптеките би трябвало да дават на пациента продукта с най-ниска цена, в случай че лекарят и/или пациентът избира различен артикул.
Пазарът на генерични лекарства в Европа образува към 40% от размера на общия пазар на медикаменти в брой опаковки. Присъствието им е най-силно изразено в Германия, където по данни за 2014 година образуват към 73% от пазара на лекарствени артикули, следвани от Англия - 66% и Франция - 41%.
Според проучване на Европейската комисия междинните цени на медикаментите са намалели с към 20% в първата година след отпадането на патента за произвеждане на истинското лекарство, а през втората година с още 25%. Европейска комисия обръща внимание на това, че динамичността в цените варира съгласно страните и съгласно медикаментите, като в някои страни се вижда и понижение на цената с до 80-90% няколко години след навлизането на генеричните лекарства на пазара.
Според калкулации на IMS Health от 2015 година основаната директна конкуренция вследствие на генеричното нахлуване на европейския пазар на медикаменти е довела до икономисване на към 100 милиарда евро.
В умозаключение анализаторите от ЕКИП показват, че провеждането на прогенерична политика зависи от няколко предпоставки, измежду които са провеждането на осведомителни акции, които да изясняват на лекари и фармацевти резултатите от нея, въвеждане на електронна рецепта и довеждане докрай на напъните за въвеждане на електронно опазване на здравето.
Генериците са еккивалент на истинските медикаменти, които други компании стартират да създават след приключването на съответния патент.
Експертите са анализирали точно групата медикаменти за сърдечно-съдови болести, защото те са водеща причина за смъртност у нас, а медикаментите са един от главните лостове за възстановяване на живота на хронично болните. Сега НЗОК покрива 25% от цената на тази група медикаменти, а останалото доплащат пациентите.
Здравният икономист Аркади Шарков изясни, че при предимствена приложимост на генерични медикаменти разноските на НЗОК за тази група лекарства биха намалели с 43 000 лв. за 2016 година, а доплащанията на пациентите за тях с 2 млн. лв.. През 2016 година разходът на НЗОК за реимбурсиране на тези лекарства е 3.4 млн. лева, до момента в който доплащанията от пациентите за към 19.6 млн. лева или 5.7 пъти по-високи спрямо държавния разход.
За 2017 година биха били спестени 23 хиляди лв. на НЗОК и 2.3 млн. лв. на пациентите.
Това би станало, в случай че лекарите предпочитано изписват генерични лекарства, без да са въведени експлицитни регулации като генерично заменяне и така нататък
Резултатите от проучването удостоверяват заключенията от предишни разбори, като този на Световната банка от 2015 година, както и на положителните практики от страните в Европейски Съюз, че прогенеричната политика понижава доста разноските за лекарства.
В същото време спестените разноски на НЗОК могат да се употребяват както за ограничение на растежа на лекарствения ѝ бюджет, по този начин и за увеличение на % реимбурсация в съответната лекарствена група – по този начин да вземем за пример в групата на сартаните той може да бъде повишен от 25% на 50% или на 75%.
Двойно повече медикаменти против 50% по-малко разноски
Анализът демонстрира, че без особени ограничения за поощряване на прогенеричната политика, единствено от навлизането на генерични медикаменти на пазара, бюджетът на НЗОК е омекотен доста, а търсенето им от хората се усилва.
Положителният резултат върху бюджета на НЗОК се показва в това, че на фона на непрекъснато увеличаващо се търсене – закупените количества през 2016 година са над 3 пъти повече спрямо 2008 година, разноските за реимбурсирането им са с към 25% по-ниски. При над двойно по-високо реимбурсирано количество през 2016 година спрямо 2009 година разноските на касата понижават с близо 50%.
Едно от вероятните пояснения е конкуренцията на този пазар – до момента в който през 2009 година НЗОК реимбурсира 11 лекарствени продукта от групата на сартаните, през 2010 година те са 17, а през 2016 година – 81.
Сама по себе си конкуренцията не е задоволителна обаче, с цел да окаже такова въздействие върху пазара, защото тя следва да е съпроводена и от смяна на потребителските привички. Именно такова “напасване” на потребителските привички се следи и след 2006 година от ден на ден консуматори се насочват към по-евтините генерични медикаменти.
Докато през 2005 година 90% от закупените лекарства от групата на сартаните са били оригинали, през 2007 година към този момент 60% са генерици и 40% - оригинали.
Спестяването на средства може в допълнение да се усили при използване на амбициозна прогенерична лекарствена политика, за каквато се афишират множеството партии в предизборните си стратегии.
Как е в Европа?
Различните страни членки в Европейски Съюз имат диференциран метод към генеричните лекарства. В някои страни тази политика е залегнала изцяло и се поддържа от всички заинтригувани страни (лекари, пациенти и фармацевти) – това са Холандия, Швеция, Германия, Франция и Белгия. Посочените страни са с един от най-високите приходи на човек от популацията в Европа, като през 2016 са основали 47% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. С цел да се пестят средства в здравните им системи и надлежно да се усилят покритието и достъпът до лекарства, те ползват разнообразни политики за промоция на генеричните лекарства.
В Германия бюджетът на лекарите е привързан с предписването на генерични лекарства, а във Англия е въведено определяне по Международно непатентно название (INN). В Дания разчитат на генерично заменяне, в което датската организация по медикаментите взема решение кои генерични медикаменти са подобаващи за това, след което аптеките би трябвало да дават на пациента продукта с най-ниска цена, в случай че лекарят и/или пациентът избира различен артикул.
Пазарът на генерични лекарства в Европа образува към 40% от размера на общия пазар на медикаменти в брой опаковки. Присъствието им е най-силно изразено в Германия, където по данни за 2014 година образуват към 73% от пазара на лекарствени артикули, следвани от Англия - 66% и Франция - 41%.
Според проучване на Европейската комисия междинните цени на медикаментите са намалели с към 20% в първата година след отпадането на патента за произвеждане на истинското лекарство, а през втората година с още 25%. Европейска комисия обръща внимание на това, че динамичността в цените варира съгласно страните и съгласно медикаментите, като в някои страни се вижда и понижение на цената с до 80-90% няколко години след навлизането на генеричните лекарства на пазара.
Според калкулации на IMS Health от 2015 година основаната директна конкуренция вследствие на генеричното нахлуване на европейския пазар на медикаменти е довела до икономисване на към 100 милиарда евро.
В умозаключение анализаторите от ЕКИП показват, че провеждането на прогенерична политика зависи от няколко предпоставки, измежду които са провеждането на осведомителни акции, които да изясняват на лекари и фармацевти резултатите от нея, въвеждане на електронна рецепта и довеждане докрай на напъните за въвеждане на електронно опазване на здравето.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ