Университетите не са гъвкави да дават практически опит на студентите си
Навлизаме в особена форма на рецесия на пазара на труда, която ще се отрази на растежа на стопанската система. Това съобщи доцент Томчо Томов, началник на Националния център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара в границите на полемика в Българска телеграфна агенция, отдадена на поддръжката от страна на бизнеса към българското висше обучение. Организатор е Фондация " Подкрепа за България, чиято съществена цел е да подкрепя надарени български студенти, които се образоват в държавните ни университети.
Проблемите на пазара на труда са свързани с работната мощ, с нейната подвижност, както и с демографските въпроси , само че директно отношение има и насочването на образованието.
МОН предлага гратис следване в предпочитани специалности
За да се преодолее дефицитът на кадри…
" В Европа сме едни от най-експортно насочените страни във връзка с експорт на разсъдък ", добави доцент Томов.
Бизнесът не поглежда съществено към подготовката на фрагменти, които остават безработни след довеждане докрай на висше образователно заведение, в което приключената компетентност не е характерна, посочи проф. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложки университет " Св.Иван Рилски ".
По думите му преимуществата за студентите на ВУЗ-а са свързани с това, че е единственият универститет в България, в който се предлага обучение по минно-геоложки специалности, както и че всички притежатели на огромни добивни компании са съпричастни с университета.
Източник:
" Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " е измежду професионалните посоки с най-високи приходи у нас , демонстрира последната рейтингова система на висшите учебни заведения за 2018 година.
Припомняме думите на Георги Стойчев, изпълнителен шеф на Институт " Отворено общество ", който показа данните от рейтинговата система. В класацията по междинен триумф от първи курс в тази компетентност са регистрирани едни от най-ниските оценки. След довеждане докрай на специалността обаче се оказва, че младите висшисти стават част от елита с високото си възнаграждение.
Бизнесът желае промяна в образованието
Студенти няма
На фона на тези данни се резервира тревожната наклонност над половината от приключилите висше обучение у нас да не съумяват да се осъществят по специалността си. 49% от дипломираните студенти у нас работят на позиция, за която се изисква висше обучение, сочат докладите.
Провеждат се стажове в предприятията на добивната промишленост, а с изключително внимание работодателите се отнасят към отличните студенти. Така стои въпросът и в ИТ бранша у нас, само че съществуват и редица специалности, където намирането на действителен стаж се оказва същинско предизвикателство за студентите.
Какъв е опитът на работодателите и какви са настройките им към разнообразни форми на взаимоотношение с висшето обучение, демонстрира изследване, направено от БСК измежду 1000 дребни, междинни и огромни предприятия. То бе показано по време на кръглата маса в Българска телеграфна агенция през днешния ден.
Образованието е основният източник за набиране на свежи и годни фрагменти за българската промишленост , само че това не може да се случи с изчакване, заемайки пасивна позиция, уверен е доцент Томов.
По думите му работодателите остават настрана от осъществяването на план-приема за висшите образователни заведения. Отношението към някои специалности е обвързвано с практиката, образованието и действителния живот. М ного работодатели би трябвало да работят върху имиджа на избрани специалности , включващи дисциплини като математика и физика. Това съгласно него се отразява на приема в университетите. Трансфер на познания, нововъведения и създаване на новаторски планове биха подкрепили доста всички заинтригувани страни съгласно него.
Бизнесът би трябвало да даде условия за практическо образование , за приемане на модерни познания и основаване на умения в действителна среда. Доц. Томов посочи, че това се прави към момента от доста малко предприятия, а точно то е основен миг в подготовката на младежите.
Все още университетите и системата им на финансиране на висшето обучение не разрешават еластичност. Висшите образователни заведения стоят настрана от системата за развиване на познания през целия живот. Не се оферират и квалификационни услуги. Затова съгласно експерта са нужни политики, свързани с облекчение и поощряване на взаимоотношението.
Съвместните планове сред бизнеса и университетите се финансират най-вече с външни средства. " Няма еднопосочен модел. Няма единна система, по която да се развиват на основата на правилото на взаимна полза взаимоотношенията сред висшето обучение и бизнеса ".
Инициативата в този развой е във висшето учебно заведение, безапелационен беше Томов. Най-висока интензивност се вижда са в секторите " Информационни технологии ", " Добивна индустрия ", " Преработваща индустрия ", " Машиностроене " и " Металургия " . В другите браншове не се регистрира задоволително интензивност.
Най-ниско остава приложението на добитото висше обучение измежду приключилите компетентност " Туризъм " - близо 20%, демонстрира последната рейтингова система у нас.
Проучването на БСК сочи и изчезналата противоположна връзка на работодателите за качеството на образованието и действително добитите пълномощия. Рейтинговата система регистрира реализация, само че не регистрира подготвеност, подлага на критика Томов. Проблем в нормативната уредба съгласно него е публично-частното партньорство. В доста страни от Западна Европа страната поема разноски при дребните предприятия за трансфер на познания.
Реформите в образованието буксуват, обезпокоени синдикалисти
Професионалното обучение се е отдалечило от бизнес средата
Бизнесът влага, когато има добавена стойност и възвръщаемост на вложеното. Инвестициите са и корпоративна обществена отговорност , само че би трябвало да се намерения върху нормативно контролиране и гарантиране на риска в бизнеса, когато се влага. Така ще се обезпечи двустранна отбрана на ползите, поучава доцент Томов.
Припомняме резултатите от мониторинга за образованието и образованието на Европейска комисия от миналата година, в които се проучват главните провокации пред европейските просветителни системи и се показват политики, които да поддържат по-ефективно публичните потребности и потребностите на пазара на труда.
По думите на зам.-министъра на образованието Деница Сачева специалностите на бъдещето към момента са незнайни, само че сигурно всички те ще бъдат свързани с технологии. Това е повода МОН да се концентрира върху дигитализацията в своите стратегии. Голяма част от обичайните специалности се чака да изчезнат в бъдеще. В идващите години обаче следва да се появят към 50 нови специалности и всички те следва да са свързани с бързия ритъм на развиване на технологиите. Остава мистерия обаче какви са тъкмо потребностите на бизнеса, които да подтикват освен студентите, само че и нововъведенията във висшите образователни заведения.
Ректори: Реформата във висшето обучение да се прави с предвидливост
Проф. Любен Тотев и проф. Анастас Герджиков...
Доц. Томов акцентира в границите на полемиката, че " и бизнесът, и образованието би трябвало да спрем с хубавите диалози и обещания, а да преминем към съответни дейности ".
Стипендиите от Фондация " Подкрепа за образованието " са по характерни посоки и специалности, които да отговорят на потребностите на бизнеса. Той би трябвало да дава ясни сигнали за това кои са търсените експерти, посочи ръководителят на фондацията доктор Розалина Козлева. По думите й сега бизнесът се нуждае основно от инженери, които в университетите у нас са дефицитни.
Отличен триумф, положителни достижения и ниски приходи са изисикванията за даване на стипендии от фондацията. Средствата за стипендиите се обезпечават от три компании.
Изявени стипендианти бяха наградени в границите на полемиката.
Проблемите на пазара на труда са свързани с работната мощ, с нейната подвижност, както и с демографските въпроси , само че директно отношение има и насочването на образованието.
МОН предлага гратис следване в предпочитани специалности
За да се преодолее дефицитът на кадри…
" В Европа сме едни от най-експортно насочените страни във връзка с експорт на разсъдък ", добави доцент Томов.
Бизнесът не поглежда съществено към подготовката на фрагменти, които остават безработни след довеждане докрай на висше образователно заведение, в което приключената компетентност не е характерна, посочи проф. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложки университет " Св.Иван Рилски ".
По думите му преимуществата за студентите на ВУЗ-а са свързани с това, че е единственият универститет в България, в който се предлага обучение по минно-геоложки специалности, както и че всички притежатели на огромни добивни компании са съпричастни с университета.
Източник:
" Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " е измежду професионалните посоки с най-високи приходи у нас , демонстрира последната рейтингова система на висшите учебни заведения за 2018 година.
Припомняме думите на Георги Стойчев, изпълнителен шеф на Институт " Отворено общество ", който показа данните от рейтинговата система. В класацията по междинен триумф от първи курс в тази компетентност са регистрирани едни от най-ниските оценки. След довеждане докрай на специалността обаче се оказва, че младите висшисти стават част от елита с високото си възнаграждение.
Бизнесът желае промяна в образованието
Студенти няма
На фона на тези данни се резервира тревожната наклонност над половината от приключилите висше обучение у нас да не съумяват да се осъществят по специалността си. 49% от дипломираните студенти у нас работят на позиция, за която се изисква висше обучение, сочат докладите.
Провеждат се стажове в предприятията на добивната промишленост, а с изключително внимание работодателите се отнасят към отличните студенти. Така стои въпросът и в ИТ бранша у нас, само че съществуват и редица специалности, където намирането на действителен стаж се оказва същинско предизвикателство за студентите.
Какъв е опитът на работодателите и какви са настройките им към разнообразни форми на взаимоотношение с висшето обучение, демонстрира изследване, направено от БСК измежду 1000 дребни, междинни и огромни предприятия. То бе показано по време на кръглата маса в Българска телеграфна агенция през днешния ден.
Образованието е основният източник за набиране на свежи и годни фрагменти за българската промишленост , само че това не може да се случи с изчакване, заемайки пасивна позиция, уверен е доцент Томов.
По думите му работодателите остават настрана от осъществяването на план-приема за висшите образователни заведения. Отношението към някои специалности е обвързвано с практиката, образованието и действителния живот. М ного работодатели би трябвало да работят върху имиджа на избрани специалности , включващи дисциплини като математика и физика. Това съгласно него се отразява на приема в университетите. Трансфер на познания, нововъведения и създаване на новаторски планове биха подкрепили доста всички заинтригувани страни съгласно него.
Бизнесът би трябвало да даде условия за практическо образование , за приемане на модерни познания и основаване на умения в действителна среда. Доц. Томов посочи, че това се прави към момента от доста малко предприятия, а точно то е основен миг в подготовката на младежите.
Все още университетите и системата им на финансиране на висшето обучение не разрешават еластичност. Висшите образователни заведения стоят настрана от системата за развиване на познания през целия живот. Не се оферират и квалификационни услуги. Затова съгласно експерта са нужни политики, свързани с облекчение и поощряване на взаимоотношението.
Съвместните планове сред бизнеса и университетите се финансират най-вече с външни средства. " Няма еднопосочен модел. Няма единна система, по която да се развиват на основата на правилото на взаимна полза взаимоотношенията сред висшето обучение и бизнеса ".
Инициативата в този развой е във висшето учебно заведение, безапелационен беше Томов. Най-висока интензивност се вижда са в секторите " Информационни технологии ", " Добивна индустрия ", " Преработваща индустрия ", " Машиностроене " и " Металургия " . В другите браншове не се регистрира задоволително интензивност.
Най-ниско остава приложението на добитото висше обучение измежду приключилите компетентност " Туризъм " - близо 20%, демонстрира последната рейтингова система у нас.
Проучването на БСК сочи и изчезналата противоположна връзка на работодателите за качеството на образованието и действително добитите пълномощия. Рейтинговата система регистрира реализация, само че не регистрира подготвеност, подлага на критика Томов. Проблем в нормативната уредба съгласно него е публично-частното партньорство. В доста страни от Западна Европа страната поема разноски при дребните предприятия за трансфер на познания.
Реформите в образованието буксуват, обезпокоени синдикалисти
Професионалното обучение се е отдалечило от бизнес средата
Бизнесът влага, когато има добавена стойност и възвръщаемост на вложеното. Инвестициите са и корпоративна обществена отговорност , само че би трябвало да се намерения върху нормативно контролиране и гарантиране на риска в бизнеса, когато се влага. Така ще се обезпечи двустранна отбрана на ползите, поучава доцент Томов.
Припомняме резултатите от мониторинга за образованието и образованието на Европейска комисия от миналата година, в които се проучват главните провокации пред европейските просветителни системи и се показват политики, които да поддържат по-ефективно публичните потребности и потребностите на пазара на труда.
По думите на зам.-министъра на образованието Деница Сачева специалностите на бъдещето към момента са незнайни, само че сигурно всички те ще бъдат свързани с технологии. Това е повода МОН да се концентрира върху дигитализацията в своите стратегии. Голяма част от обичайните специалности се чака да изчезнат в бъдеще. В идващите години обаче следва да се появят към 50 нови специалности и всички те следва да са свързани с бързия ритъм на развиване на технологиите. Остава мистерия обаче какви са тъкмо потребностите на бизнеса, които да подтикват освен студентите, само че и нововъведенията във висшите образователни заведения.
Ректори: Реформата във висшето обучение да се прави с предвидливост
Проф. Любен Тотев и проф. Анастас Герджиков...
Доц. Томов акцентира в границите на полемиката, че " и бизнесът, и образованието би трябвало да спрем с хубавите диалози и обещания, а да преминем към съответни дейности ".
Стипендиите от Фондация " Подкрепа за образованието " са по характерни посоки и специалности, които да отговорят на потребностите на бизнеса. Той би трябвало да дава ясни сигнали за това кои са търсените експерти, посочи ръководителят на фондацията доктор Розалина Козлева. По думите й сега бизнесът се нуждае основно от инженери, които в университетите у нас са дефицитни.
Отличен триумф, положителни достижения и ниски приходи са изисикванията за даване на стипендии от фондацията. Средствата за стипендиите се обезпечават от три компании.
Изявени стипендианти бяха наградени в границите на полемиката.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ